№ 17700
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110175852 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. -
Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителен съвет чрез процесуален
представител М. К., адрес:гр. С....... срещу „А.“ ЕООД с ЕИК: ********* чрез М. Х.
управител и адрес на управление: гр. С......... с която се иска признаване за установено че
ответника дължи на ищеца сумите които 44.83 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С........, аб.
№ ****** през периода 09.2021г. - 11.2022г., и 62.07 лв. - законна лихва за забава от
31.10.2021 г. до 01.10.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60484/2024г. по описа
на Софийски районен съд 168 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди
в топлоснабден имот с адрес в гр. София. Поддържа, че в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е
регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите
условия се изготвят от “Т. С.” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.В установения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с която се оспорва качеството на
клиент на топлинна енергия, оспорва се автентичността на подписа на представения договор
и заявление, оспорва се количеството на топлинната енергия. За процесния период в сила са
били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т. С.” АД на потребители в гр. София,
1
одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на
решението. Сочи че за процесния период останали незаплатени суми за главници и лихви
ето защо моли за уважаване на исковете.
В установения срок е постъпил отговор на исковата молба с която оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните е налице
договорно правоотношение. Оспорва размера на дължимите суми. Сочи че дружеството е
редовен платец и моли за отхвърляне на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-ми състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - положителен установителен иск за вземания за плащане на
стойност на доставена топлоенергия за стопански нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на
плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII
от ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 60484/2024г. по описа на Софийски районен съд
168 състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр.
с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 , ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на
топлинна енергия за стопански нужди по твърдения в исковата молба договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от на, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
В случай че установи правопораждащите факти с оглед на направеното възражение за
изтекла погасителна давност.
По отношение на договорното правоотношение между страните.
Първата предпоставка за уважаване на иска е дали е налице възникнало
облигационно правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия, респ.
дали ответника се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди, каквито
твърдения са изложени в исковата молба и въз основа на които ищецът основа претенциите
си, предявени за разглеждане в настоящото производство.
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са
регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в
ред. в сила от 17.07.2012 г.) - „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ с
2
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.)
продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в
редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.
Не се спори че между страните е бил сключен писмен договор като това
обстоятелство се установява и от приложения договор №36382/****** от 27.11.2017г.
На база на гореизложеното следва извода че се установява първата предпоставка, а
именно валидно договорно правоотношение.
По отношение на доставката на топлинна енергия и нейната стойност.
Следващия спорен въпрос е във връзка с доставката на топлинна енергия.
По делото е допуснато заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза
от което е видно че Отчитането на общите топломери се извършва ежемесечно по
електронен път, като от общото количество енергия се приспадат технологичните разходи.
Вещото лице заключава, че разпределението на топлинна енергия, извършено от фирма „Б.
С.“ ЕООД, е в съответствие с действащата нормативна уредба. Сградата е на режим на
ежемесечен отчет по действително потребление, поради което не са изготвяни годишни
изравнителни сметки за процесния период. Фактурираните суми се основават на
действително отчетени стойности, а не на прогнозни. Разпределението на енергията,
отдадена от сградната инсталация, е извършено пропорционално на отопляемия обем на
имота, възлизащ на 236 куб.м. Не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи
части на сградата. В имота е монтиран водомер за топла вода с дистанционен отчет, чиито
показания са взимани предвид ежемесечно. Такса мощност не е начислявана през процесния
период, съгласно промените в нормативната уредба след 2006 г. Общият размер на
задължението на ответника за целия период възлиза на 2689.95 лева. Тази сума е формирана
от компонентите за отопление на имота, енергия от сградна инсталация и подгряване на
битова гореща вода. Вещото лице потвърждава, че начислените суми са в пълно
съответствие с Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. и Закона за енергетиката.
Технологичните разходи в абонатната станция са коректно изчислявани и приспадани за
сметка на топлопреносното предприятие всеки месец. Експертизата предоставя и детайлен
пример за изчислението на тези разходи. Общите топломери в абонатните станции са
преминали последващи метрологични проверки. Констатирано е несъответствие в
периодичността на проверките, които са извършени през 34 месеца, вместо през
законоустановените 24 месеца. Въпреки това, при извършените проверки през 2018 г. и 2021
г. не са установени отклонения извън допустимите норми, като уредите са признати за
съответстващи на одобрения тип.
Видно от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза което съдът
кредитира като пълно подробно и задълбочено за процесния период от септември 2021 г. до
ноември 2022 г. от страна на ответника са извършени плащания на обща стойност 2 699.84
лева. Експертизата констатира, че от тази сума 2 645.12 лева са използвани за частично
погасяване на главницата за консумирана топлинна енергия. Останалите 54.72 лева са
послужили за пълното покрИ.не на начислените такси за дялово разпределение за целия
период. Въпреки извършените плащания, вещото лице установява наличието на непогасена
сума. Общият размер на оставащото задължение към 01.10.2024 г. е 106.90 лева. Тази сума
се състои от два компонента: главница и лихва. Непогасената главница за топлинна енергия е
в размер на 44.83 лева. Начислената и също неплатена законна лихва за забава, изчислена
върху главницата, е в размер на 62.07 лева.
3
По отношение на въпроса за изравнителните сметки, експертизата категорично
изяснява, че такИ. не са били изготвяни за имота. Причината за това е, че сградата е била на
режим на ежемесечен реален отчет, а не на прогнозно потребление. Поради това месечните
фактури са отразявали действително консумираните количества топлинна енергия.
Установено е също, че фирмата, извършвала топлинното счетоводство, е „Б. С.“ ЕООД.
Експертът детайлизира и общата начислена сума по издадените 15 броя фактури за периода,
която възлиза на 2744.68 лева. Тази стойност се формира от 873.77 лева за отопление,
1768.54 лева за битова гореща вода и 47.65 лева за сградна инсталация, към които са
добавени и напълно погасените такси за дялово разпределение. Следователно, текущото
задължение на ответното дружество се формира изцяло от неплатената част от главницата за
реално потребена топлинна енергия, към която законосъобразно е добавена и съответната
мораторна лихва за забавеното плащане. Вещото лице потвърждава, че към момента на
проверката общото задължение от 106.90 лева остава изцяло непогасено.
При това положение искът за главница се явява установен по основание и размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия към договора за покупко-продажба на
топлинна енергия за стопански нужди купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Тоест, настъпването на
изискуемостта изисква не само изтичането на 20-дневния срок на месеца, следващ месеца на
доставката, но и получаване на издадена от продавача данъчна фактура от страна на
купувача. В случая по делото доказателства по отношение издаване и получаване на
данъчна фактура от страна на ответника не са сочени и не са ангажирани, поради което и по
арг. от чл. 84 ЗЗД съдът намира, че са ответникът не е изпадал в забава и не дължи
претендираната мораторна лихва върху главниците за цената на доставената топлинна
енергия и дялово разпределение. Следователно акцесорните претенции са неоснователни,
поради което подлежат на отхвърляне за целия размер от 62.07 лв.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
Предвид обстоятелството че исковете се явяват установени по основание и размер
следва да бъде разгледано своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна
давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения за
главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И това е така, тъй като страните
по правоотношението са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в
забава, след изтичането на този срок и това е така по следните съображения:
4
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ Купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми
за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача дънъчна фактура.
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/- 11.10.2024 г. Така към датата на подаване на исковата молба
е изтекла погасителната давност за вземанията, станали с настъпил падеж преди 11.10.2021 г.
, като в процесния случай няма такИ..
В случая най-ранните възникнали задължения са за месец септември 2021г. и падежът
им настъпва на 20.10.2021г., а давността за тях би изтекла на 20.10.2024г., но заявлението е
депозирано на 11.10.2024г.
Ето защо искът за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 44.83 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски за производството има ищеца.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 600 лева за
депозити за възнаграждения на вещи 50 лева държавна такса в исковото производство и 25
лева за държавна такса в заповедното производство.
На ищеца следва да бъде определена и сума в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение за двете производства.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следват разноски в размер на
326,48 лева в исковото производство, 11,96 лева в заповедното производство и 48,60 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, че „А.“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. С........., ДЪЛЖИ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. С......., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
149 от Закона за енергетиката, сумата от 44.83 лв. (четиридесет и четири лева и осемдесет и
три стотинки), представляваща главница за стойността на незаплатена топлинна енергия,
доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С........, с абонатен № ******, за периода от
месец септември 2021 г. до месец ноември 2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2024 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
60484/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 168-ми състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу „А.“ ЕООД с ЕИК:
*********, иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от
62.07 лв. (шестдесет и два лева и седем стотинки), представляваща законна лихва за забава
за периода от 31.10.2021 г. до 01.10.2024 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. С........., ДА
ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. С......., на основание чл. 78, ал. 1 от
5
ГПК, сумата от 326,48 лева (триста двадесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) –
разноски в исковото производство, сумата от 11,96 лева (единадесет лева и деветдесет и
шест стотинки) – разноски в заповедното производство, и сумата от 48,60 лева (четиридесет
и осем лева и шестдесет стотинки) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Б. С.“ ЕООД. на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6