Присъда по дело №3823/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 3823/2021 г. ВРС ХХХVІІІ състав

Против подсъдимият АТ. Н. Й. е подадена тъжба от К. АНГ. М., в която се съдържат
обстоятелства на извършено престъпление от частен характер и същият е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
В с.з. частната тъжителка поддържа тъжбата си.
На осн. чл.84 и сл. НПК предявява граждански иск против подсъдимия за сумата от
4000 лева, представляващи нанесените й неимуществени вреди в резултат на деянието,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на сумата.
Гражданският иск е приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес и
пострадалата е конституирана като граждански ищец.
Подсъдимия Й. излага фактическа обстановка, такава каквато е според него. Сочи, че
се е отбранявал от нападението на ч.т., като е имало от негова страна един удар в носа на
частната тъжителка, когато посегнал с металната сопа и тя се ударила в нея. Първоначално
ч.т. му нанесла два удара в главата. Той се мъчил да я дръпне от себе си и тогава й скъсал
кожуха. При следващия удар посегнал с металната сопа и тогава я ударил в носа.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалния представител на частния
тъжител счита , че по делото безспорно е установено виновното поведение на подсъдимия.
Моли съда да постанови справедлива присъда и да уважи предявения граждански иск.
По съществото на делото подсъдимия моли съда да бъде обективен. Не е удрял
умишлено ч.т., а само се отбранявал.
В последната си дума моли съда да постанови оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Тъжителката М. и подс. Й. се познавали, тъй като извършвали търговска дейност на
Синия пазар в гр. Варна.
На 23.01.2021г. Тъжителката М., подс. Й., св. И., св. О., св. Б., св. П. и св. И. се
намирали в района на Синия пазар в гр. Варна, когато между ч.т. М. и подс. Й. възникнал
конфликт по повод на стока – ракия, продавана от ч.т. М..
Получил се физически сблъсък.
На 24.01.2021г. ч.т. М. посетила МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД и й било издадено МУ
№58/2021г.
Видно от заключението на назначената СМЕ, на 23.01.2021г. ч.т. М. е получила
счупване на носните кости без разместване на фрагментите, подкожен хематом в областта на
лявото бедро, контузия на лявата колянна става, травматичен оток и кръвонасядане в
областта на лявото коляно.
Травматичните увреждания са резултата на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
реализирани в областта на лицето и левия долен крайник.
Обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като отзвучават в
рамките на 3 седмици.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: обясненията на подс. Й. , показанията на св. И., св. О.,
св. Б., св. П. и св. И.; медицинска документация и заключения по назначената
съдебномедицинска експертиза; свидетелство за съдимост и др.
За да приеме за установено по безспорен начин гореизложеното съдът прецени
1

горните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като всички те безпротиворечиво
водят до установяване на приетата от съда фактическа обстановка и по- конкретно, че между
ч.т. и подс. Й. е възникнал конфликт, като е имало и физическо съприкосновение.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства обаче, не може да се
сформира безкритичен извод, че на 23.01.2021г. подс. Й. умишлено е причинил на ч.т. М.
леки телесни повреди, изразяващи се в счупване на носните кости без разместване на
фрагментите, подкожен хематом в областта на лявото бедро, контузия на лявата колянна
става, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявото коляно.

Пред съда депозира показания св. И., който сочи, че причина за конфликта е било
качеството на предлаганата от ч.т. М. ракия.
Започнала разправия между ч.т. и подс. Й., като се бутали. Той я бутнал, започнали
да се блъскат, да се карат. А блъснал и К. паднала на земята, като кръв й потекла от носа и
си ударила крака лошо. Тогава намерила една пръчица и с нея посегнала към рамото му.
К. си ударила крака като паднала, първо била ударена в носа от А.
Св. И. първоначално станала да ги разтърве, но решила да седне, тъй като е с бастун,
да не пострада и тя.
Впоследствие и приятеля на К. станал да ги разтървава, но той е болен и той също
седнал на мястото си.
Св. О. сочи, че подс. Й. дошъл при него и ч.т. М., като започнал да го бута и блъска.
В точи момент ч.т. се намесила да ги разтърве , но той й нанесъл удари по лицето. Двама
граждани дошли, но той продължил да я рита по крака и тя паднала на земята. С пръчицата
ч.т. не е нанасяла удари по подс. Й..
Св. Б. също сочи, че между ч.т. М. и подс. Й. възникнал спор относно качеството на
предлаганата за продажба от ч.т. ракия. В един момент подс. Й. се обърнал към приятеля на
ч.т. , а тя взела метална пръчка и го ударила в гърба. Нанесла му и втори удар и шапката му
хвръкнала. След втория удар ч.т. се скрила зад приятеля си, при което подс. Й. я хванал за
ръката , при което й се скъсал кожуха. С пръчката ч.т. се разсякла и раздрала , след което
седнала на бордюра. Повече подс. Й. не я е закачал, ритал или търкалял.
Св. П. възприел, на разстояние от около 15 метра, как К., с прът около един метър
замахва към Наско, а той бил с гръб. Първия път го ударила в гърба, а втория път в главата и
му се килнал фесът. При това той се обърнал и се помъчил да я отблъсне от себе си. След
втория удар в главата подс. Й. клекнал и се обърнал и се помъчил да я отблъсне в раменете .
Св. И. възприел как ч.т. започнала да обижда подс. Й., взела някаква тръба или кол
около метър, метър и нещо и посегнала да го удря зад гърба, след което св. И. станал да ги
разтървава. Не е видял подс. Й. да дърпа или бута ч.т. , както и не е видял наранявания
върху ч.т.

Така, в хода на съдебното следствие са събрани две групи свидетелски показания –
тези на св. И. и св. О., които сочат, че подс. Й. удрял ч.т. и тези на св. Б., св. П. и св. И.,
кореспондиращи с обясненията на подс. Й., които сочат, че подс. Й. се е защитавал от
нападение над него от страна на ч.т. М..
Следва да се отбележи, че показанията на първата група свидетели са взаимно
противоречиви.
Св. И. сочи, че конфликта е възникнал между ч.т. и подс. Й. , като в започнала
разправия се бутали.
Впоследствие приятеля на К. станал да ги разтървава, но той е болен и той също
2

седнал на мястото си.
Св. О. пък сочи, че подс. Й. дошъл при него и ч.т. М., като започнал да го бута и
блъска. В точи момент ч.т. се намесила да ги разтърве но той й нанесъл удари по лицето.
Св. И. сочи, че А блъснал К. и тя паднала на земята, като кръв й потекла от носа и си
ударила крака лошо. Тогава намерила една пръчица и с нея посегнала към рамото му.
Св. О. от своя страна сочи, че с пръчицата ч.т. не е нанасяла удари по подс. Й..
Св. И. си противоречи и по отношение на начина на нанасяне на ударите от страна на
подс. Й. върху ч.т. , като първоначално заявява, че А блъснал К. и тя паднала на земята,
като кръв й потекла от носа и си ударила крака лошо.
Впоследствие, в същото съдебно заседание в разпита си заявява, че К. си ударила
крака като паднала, първо била ударена в носа от А.
По отношение на нанасяне на телесните повреди от своя страна св. О. твърди, че са
били нанесени удари по лицето на ч.т., а впоследствие и ритници по крака, след което тя
паднала на земята.
Настоящият състав на съда намери, че въз основа на анализа на показанията на св. И.
и св. О., поотделно и в съвкупност, не може да се сформира безкритичен извод относно
фактическата обстановка.
От друга страна подс. Й., св. Б., св. П. и св. И. сочат, че подс. Й. се е защитавал от
нападение над него от страна на ч.т. М., но и в показанията на тази група свидетели и
обясненията на подсъдимия са налице противоречия.
Св. Б. сочи, че между ч.т. М. и подс. Й. възникнал спор относно качеството на
предлаганата за продажба от ч.т. ракия. В един момент подс. Й. се обърнал към приятеля на
ч.т. , а тя взела метална пръчка и го ударила в гърба. Нанесла му и втори удар и шапката му
хвръкнала.
Св. П. също е възприел как ч.т., с прът около един метър замахва към Наско, а той
бил с гръб. Първия път го ударила в гърба, а втория път в главата и му се килнал фесът.
В същата насока са и показанията на св. И., който възприел как ч.т. започнала да
обижда подс. Й., взела някаква тръба или кол около метър, метър и нещо и посегнала да го
удря зад гърба.
От своя страна подс. Й. също заявява, че първоначално ч.т. го нападнала с метален
прът. Нанесла му два удара в главата, като при втория шапката му паднала.
От този момент нататък показанията на тази група свидетели и обясненията на подс.
Й. са противоречиви.
Св. Б. сочи, че след втория удар ч.т. се скрила зад приятеля си, при което подс. Й. я
хванал за ръката , при което й се скъсал кожуха. С пръчката ч.т. се разсякла и раздрала , след
което седнала на бордюра. Повече подс. Й. не я е закачал, ритал или търкалял.
Св. П. възприел,как след втория удар с пръчката подс. Й. се обърнал и се помъчил да
отблъсне ч.т. от себе си. След втория удар в главата подс. Й. клекнал и се обърнал и се
помъчил да я отблъсне в раменете .
Св. И. пък не е видял подс. Й. да дърпа или бута ч.т. , както и не е видял наранявания
върху ч.т.
Подс. Й. заявява, че първо се мъчил да дръпне ч.т. От себе си, при което й скъсал
ръкава на кожуха, а после , при третия опит на ч.т. да го удари , посегнал със сопата и тя се
ударила в нея. Не я е удрял на друго място.
Настоящият състав на съда намери, че и въз основа на анализа на обясненията на
подс. Й. и показанията на св. Б., св. П. и св. И., поотделно и в съвкупност, не може да се
сформира безкритичен извод относно фактическата обстановка, тъй като същите са в унисон
3

единствено по отношение на нанасянето на два удара в областта на гърба и главата от
страна на ч.т. върху подс. Й., като при втория удар в главата шапката му паднала.
Случилото се впоследствие се описва като отбрана от страна на свидетелите и подс.
Й., но не може да бъде извлечена конкретика по отношение на действията на подс. Й. и
това дали от негова страна са били нанесени удари , целящи телесно увреждане на ч.т.
Такава конкретика не може да бъде извлечена от обясненията на самия подсъдим,
който сочи, че при опита на ч.т. да го удари трети път, посегнал с металната сопа и ч.т. се
ударила в нея. Така, подс. Й. не сочи, че е нанесъл умишлено удар върху ч.т., целящ да бъде
нанесена телесна повреда. Напротив – сочи, че т.ч. се е ударила в сопата, посягайки за трети
път да го удря.

Действително, по делото , съгласно заключението на съдебно- медицинската
експертиза се установява, че ч.т. М., на 23.01.2021г. е получила счупване на носните кости
без разместване на фрагментите, подкожен хематом в областта на лявото бедро, контузия на
лявата колянна става, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявото коляно.
Травматичните увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
реализирани в областта на лицето и левия долен крайник.
Доколкото обаче, относно начина на получаване на тези увреждания от ч.т. М. не се
събра нито едно категорично доказателство, съдът намери, че не може да се вмени във вина
на подс. Й. тяхното причиняване.

С оглед на така установеното съдът прие от правна страна, че подсъдимия А Н. Й. не
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.130 ал.1 от
НК и го оправда по възведеното му обвинение на 23.01.2021 г. в гр. Варна да е причинил на
К. АНГ. М. лека телесна повреда , изразяваща се в счупване на носните кости без
разместване на фрагментите, подкожен хематом в областта на лявото бедро, контузия на
лявата колянна става, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявото коляно,
обусловили временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
За да се произнесе с оправдателен диспозитив, съдът взе предвид, че въз основа на
събраните доказателства по делото и установената въз основа на тях фактическа обстановка
по делото не се установява по безспорен и несъмнен начин на 23.01.2021г., по време на
възникналия конфликт, подсъдимият Й. да е нанесъл на частната тъжителка умишлено
телесни повреди.

Като взе предвид, че от обективна страна не е осъществен съставът на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, който е послужил като основание на предявеният
граждански иск, съдът остави без уважение така предявеният иск за сумата от 4000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието
по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4

Номер на акта:	153
Дата:	28 юли 2022 г.
Съдия:	Росица Шкодрова

Дело:	20213110203823
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 септември 2021 г.

Присъда по дело №3823/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите