Р Е Ш Е Н И Е
11.03.2021г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на единадесети февруари |
Шести наказателен състав година 2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ |
Секретар: ПЕТЯ АНТОВА
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело номер 2519 по
описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление № НП -27-184-4/30.10.2019г. *** на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ гр.София е наложил на М. „С.П.“ ООД с ЕИК ***, със седалище,
адрес на управление и адрес на осъществяване на дейността: ***, представлявано
от управителя д-р М.Д.И., на основание чл. 116а от Закона за лечебните заведения,
имуществена санкция в размер на 2000 (хиляда) лева, за нарушение на т. 2.3. от
Глава II Нива на компетентност от медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина“, утвърден с Наредба №30 от 19 юли 2004 г. на
министъра на здравеопазването, съгласно която: „Нива на компетентност:
Извършват се най-малко 6000 процедури годишно.“
Недоволен от издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателят М. „С.П.“ ООД, който го
обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез
процесуалния си представител адв.И.Ц. *** навежда правни доводи, че при съставяне на акта за установяване
на нарушението и впоследствие при издаване на наказателното постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно
постановление. Освен това навежда правни доводи, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя в нарушение на
императивната разпоредба на чл.40 от ЗАНН. Също така навежда фактически доводи,
че не са нарушени посочените медицински стандарти, а подробно е снета анамнеза
на пациента и е изискана цялата информация за съпътстващите му заболявания. По
изложените съображения моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
За
въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София, се явява
юрк.Д.И., който
изразява становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и моли съда
да го потвърди като такова.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт № А-27-184-4/07.06.2019 г. за установяване на административно
нарушение, от който е
видно, че на основание заповед №
РД 27-184/22.03.2019 г. на *** на ИАМО (преобразувана чрез сливане в ИАМН на
основание § 18 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.) за периода от 25.03.2019 г.
до 29.03.2019 г. е извършена проверка на М. „С.П.“ ООД, със седалище, адрес на
управление и осъществяване на дейността : ***.
Проверката е планова, съвместна с Районна
здравна инспекция (РЗИ) и Районна здравноосигурителна каса (РЗОК). Задача на
проверката е: „Проверка за състоянието на структурата, управлението, дейността
и организацията на медицинското обслужване в лечебното заведение, съобразно
изискванията на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и
нормативните актове по тяхното прилагане, спазване на приложимите медицински
стандарти и качество на диагностично-лечебния процес.“
Проверката е открита след връчване заповедта
на д-р М.Д.И., в качеството му на управител по силата на Договор за управление
от 31.07.2015 г. на М. „С.П.“***.
От извършената проверка и предоставената
документация е установено следното:
Установяване на съответствие - обем дейност:
Брой физиотерапевтични процедури 2017г.
2018г. +/- %
Електролечение 898 998 100 1.11
Светлолечение 14
50 36 3.60
ЛФК 215 228 13 1.10
Масаж
217 229 12 1.05
Инхалации 23
50 27 2.17
Лазертерапия 8
20 12 2.50
ОБЩО: 1375 1575 200 1.15
С гореописаното е извършено нарушение на т.
2.3 „Извършват се най-малко 6000 процедури годишно“, от Глава II Нива на
компетентност, за II -ниво на компетентност от Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“,
издадена от министъра на здравеопазването, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения /ЗЛЗ/, а именно: „Дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването.“.
Нарушението е извършено към 31.12.2018 г.,
последен ден от календарната 2018 година в М. „С.П.“***.
Нарушението е установено на 29.03.2019 г.,
последен ден на извършената проверка в М. „С.П.“***.
Нарушението е извършено за първи път.
Доказателства, потвърждаващи нарушението:
1. заповед №РД-184/22.03.2019 г. на *** на
ИАМО;
2. АУАН №А-27-184-4/07.06.2019 г.;
3. Справка за дейността на отделение по
Физикална и рехабилитационна медицина - II ниво.
В законоустановения тридневен срок по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН са постъпили възражения и обяснения с вх. №6-27-184-4/20.08.19 г.
против АУАН № А-27-184-4 от 07.06.2019 г.
Горните обстоятелства се установяват от
показанията на разпитания актосъставител П.К.К. и
свидетеля С.В.Д., чиито показания съдът кредитира изцяло с
оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства – справка за дейността на
отделение по Физикална и рехабилитационна медицина, заповед
№РД-20-37/6.03.2019г. и заповед №РД-01-2/8.04.2019г. на *** на ИАМН, приложение №1 към заповед №РД-20-37/6.03.2019г., приложение
№1 към заповед №РД-01-2/8.04.2019г. и заповед №РД-27-184/22.03.2019г. на *** на
ИАМН. От показанията на актосъставителя К. и от показанията на свидетеля Т. се
установява, че на основание
заповед № РД 27-184/22.03.2019 г. на *** на ИАМО през периода от 25.03.2019 г. до 29.03.2019
г. са извършили проверка на М. „С.П.“ ООД, със седалище, адрес на управление и
осъществяване на дейността : ***. Според показанията на актосъставителя К. и според
показанията на свидетеля Т. проверката била
планова, съвместна с Районна здравна инспекция (РЗИ) и Районна
здравноосигурителна каса (РЗОК). От показанията на актосъставителя К. и от показанията на
свидетеля Т. се установява, че задачата на
проверката била за състоянието на структурата, управлението, дейността и
организацията на медицинското обслужване в лечебното заведение, съобразно
изискванията на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и
нормативните актове по тяхното прилагане, спазване на приложимите медицински
стандарти и качество на диагностично-лечебния процес. Според показанията на
актосъставителя К. и според показанията на свидетеля Т. от извършената проверка и предоставената
документация било установено следното по отношение на обема на дейност на
отделението по
Физикална и рехабилитационна медицина:
Брой физиотерапевтични процедури 2017г.
2018г. +/- %
Електролечение 898 998 100 1.11
Светлолечение 14
50 36 3.60
ЛФК 215 228 13 1.10
Масаж
217 229 12 1.05
Инхалации 23
50 27 2.17
Лазертерапия 8
20 12 2.50
ОБЩО: 1375 1575 200 1.15
Според показанията на
актосъставителя К. и според показанията на свидетеля Т. горните обстоятелства са установени по документи,
предоставени от лечебното заведение. В тази насока е и приобщената като писмено
доказателство по делото справка за дейността на отделение по Физикална и рехабилитационна медицина.
От показанията на актосъставителя К. и от показанията на свидетеля Т. се
установява, че дейността по физиотерапии и рехабилитации не съответства на
определения медицински стандарт. Според показанията на актосъставителя К. и
според показанията на свидетеля Т.
съобразно т. 2.3, от
Глава II Нива на компетентност, за II -ниво на компетентност от Наредба № 30 от
19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина“, издадена от министъра на здравеопазването, във вр.
с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е необходимо лечебното заведение да
има 6000 процедури годишно, а от представените документи от лечебното заведение
е видно, че процедурите, извършени през 2017г. и 2018г. са по-малко от 1500. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя К. и свидетеля Т., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни,
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите при
проверката нарушения на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да
сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М. „С.П.“ ООД в нарушение, което
не е извършил.
При така приетото за установено от
фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган
е приел, че жалбоподателят М. „С.П.“ ООД е осъществил състава на административно нарушение на задължителните изисквания на Наредба
№ 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина“, издадена от министъра на здравеопазването, и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.116а от Закона за лечебните заведения.
Разпоредбатана чл.6 ал.1 от
Закона за лечебните заведения предвижда дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, да се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качеството на оказваната медицинска помощ
и осигуряване защита на правата на пациента. Съгласно същата разпоредба от
Закона, медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на
здравеопазването. За специалността „Физикална и рехабилитационна медицина“
такава е Наредба № 30 от
19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина“, която в
т.2.3 сочи, че „Извършват се най-малко 6000 процедури годишно“. Както бе
посочено по-горе от представените документи от лечебното заведение е видно, че
процедурите, извършени през 2017г. и 2018г., са по-малко от 1500.
Административнонаказателната отговорност на М. „С.П.“ ООД е ангажирана
на основание чл.116а от ЗЛЗ, действаща към момента на извършване на нарушението
и към момента на издаване на обжалваното наказателно постановление в
редакцията на ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 72 от
2015 г. Нормата предвижда наказание имуществена санкция от 2000 до 5000 лв за лечебно
заведение, което извършва дейност по болнична медицинска помощ в
нарушение на утвърдените медицински стандарти.
Законът за лечебните заведения
в редакцията му към момента на извършване на нарушението е разграничавал извършването
на дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този
закон или на нормативните актове по прилагането му от извършването на дейност
по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на утвърдените
медицински стандарти, като самостоятелни нарушения, видно от предвидените
самостоятелни санкционни норми, съответно по чл.116 и чл.116а от ЗЛЗ/отм.- ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г./. Специалната
норма на чл.116а от
ЗЛЗ/отм./ е единствено и само за дейност в нарушение на утвърдените медицински
стандарти и съгласно тази правна норма, когато е налице нарушение на
разпоредбите на утвърдените медицински стандарти и това е извършено от
лечебното заведение едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена
санкция от 2000 до 5 000 лева. Като се
анализира фактическото описание на нарушението в акта и в НП и съответствието му със съставите на санкционните
норми на ЗЛЗ се установява, че е извършено както нарушение по чл.116а от ЗЛЗ/отм./, т.е. лечебно заведение е извършвало дейност по болнична
медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на утвърден медицински стандарт,
така и нарушение по чл.116 ал.1 от ЗЛЗ, т.е. лекар, респ. лекарите, или рехабилитатор, респ. рехабилитатори, по физикална и
рехабилитационна медицина
е извършвал дейност по болнична медицинска
помощ в нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по
прилагането му.
С издаденото Наказателно постановление е наложена имуществена санкция на М. „С.П.“ ООД по реда на чл.116а от ЗЛЗ/отм/, а не са наложени глоби на физическо лице, изпълнявало
длъжността лекар по по физикална и рехабилитационна медицина по реда на чл.116 ал.1 от ЗЛЗ. При положение, че
нарушението
осъществява съставите на чл.116а от ЗЛЗ/отм./ в редакцията му към момента на извършване на
нарушението, към
момента на съставяне на АУАН и към момента на издаване на НП и на чл.116 ал.1 от ЗЛЗ
административнонаказващият орган е следвало да ангажира освен отговорността на
юридическото лице „ М. „С.П.“ ООД, така и отговорността на виновните физически
лица.
При тези
установени факти съдът констатира, че е допуснато особено съществено
процесуално нарушение, което е основание за отмяна на процесното наказателно
постановление. С Държавен вестник бр. 54 от 2020 г., в сила от
16.06.2020 г.,
е последвала законодателна промяна, като санкционната норма на чл.116а от ЗЛЗ е
отменена. Съгласно императивната разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват промени в приложимата
материалноправна норма, прилага се тази, която е по-благоприятна за нарушителя.
Прилагането на по-благоприятен административно-наказателен закон се свързва с хипотезите,
при които или се изключва наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава
като административни нарушения /какъвто е настоящият/, или се предвижда по-леко
по размер и вид наказание за деяния, които съставляват административни
нарушения и по стария закон. За да са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, е необходимо последвалата по-благоприятна разпоредба да е влязла в сила.
Само при това условие разпоредбата може да се приложи спрямо нарушителя.
В
конкретния случай отмяната на санкционната норма е влязла в сила на 16.06.2020 г.
Визираната в чл.3, ал.1 и 2 от ЗАНН хипотеза цели защита правата и интересите
на лицата. За всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
при извършване на нарушението, но това не означава, че ако впоследствие законът
е отменен и последва констатиране на извършване на нарушение, трябва да се
приложи предвидената санкция по отменения закон, ако в последващия закон
деянието вече не е квалифицирано като нарушение, водещо до ангажиране на
отговорността на субекта. С отмяната на разпоредбата на чл.116а от ЗЛЗ вече не
се предвижда наказание за санкционираното в Наказателното постановление деяние
/деяния/, поради което и наказуемостта се изключва. Дори и да се приеме, че
жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение, за което следва
да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание
чл.116 ал.1 от ЗЛЗ, в този случай обаче тази разпоредба не може да намери
приложение, тъй като, когато се извършва преценка за наличието на
по-благоприятен закон, се има предвид текста на разпоредбата в нейната цялост,
като съдът не може да прилага наказания по различни разпоредби, относими към
различни времеви периоди.
По
изложените мотиви, съдът счита, че издаденото наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на М. „С.П.“ ООД да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. По силата на разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение
намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото
пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
случая жаллбоподателят е направил разноски в размер на 200 лева, представляващи
договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения
договор за правна защита и съдействие. Размерите на адвокатските възнаграждения
са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от
7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без
процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от същата наредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18, ал.3 от същата наредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер
извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. В случая се касае за
административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка
с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер 2000 лева. При това положение
разпоредбата на чл.17, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във
всички оставали случаи извън изброените в предходните алинеи по
административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, е неприложима, тъй като тя е относима единствено към
производства, по които се обжалват наказателни постановления с наложени други
по вид административни наказания, освен имуществени санкции. Изложеното
обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва
да се определи съобразно разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от
7.09.2004г. Договореното и заплатено от
молителя адвокатско възнаграждение е 200 лв, т.е. под минимално определения
размер от 300 лв. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК,
която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер,
предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското
възнаграждение, заплатен от жалбоподателя М., не е прекомерно. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, приложима в настоящото производство на
основание чл.144 АПК „Заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“.
В конкретния случай се касае за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Тази сума съдът счита за доказана и обоснована.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП -27-184-4/30.10.2019г., с което *** на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр.София е наложил на М. „С.П.“ ООД с ЕИК ***, със седалище,
адрес на управление и адрес на осъществяване на дейността: ***, представлявано
от управителя д-р М.Д.И., на основание чл. 116а от Закона за лечебните
заведения, имуществена санкция в размер на 2000 (хиляда) лева, за нарушение на
т. 2.3. от Глава II Нива на компетентност от медицински стандарт „Физикална и
рехабилитационна медицина“, утвърден с Наредба №30 от 19 юли 2004 г. на
министъра на здравеопазването, съгласно която: „Нива на компетентност:
Извършват се най-малко 6000 процедури годишно.“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр.София ДА ЗАПЛАТИ на М. „С.П.“ ООД с ЕИК *** адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: