№ 23071
гр. С., 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110111888 по описа за 2023 година
намери следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34, ал.
1 от ЗС. Ищецът Н. С. Л. твърди, че с ответниците били съсобственици на
следния недвижим имот: апартамент втори в източната част на третия етаж от
жилищната сграда на ул. *** в гр. С., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и
тоалетна, с обща площ 90,03 кв.м., при съседи от запад апартамент първи на
Н. Л., от юг и изток вътрешен двор, от север калкан към сградата на ул. ***,
заснет в КККР, одобрени със заповед № КД-14- 86/16.06.2014 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като пет самостоятелни обекта на
собственост с идентификатори ***, ***.16, ***.17, ***.18 и ***.19, заедно с
12,8% идеални части от общите части на сградата и 12,8% от 228/826 идеални
части от дворното място, върху което сградата е построена, съставляващо
УПИ 1-31 от квартал 398 по плана на гр. С., местността „Центъра“, с площ 826
кв.м. при съседи: от запад ул. ***, от север ул. ***, от изток имот на
Софийската еврейска община, от юг църквата „Св. Н.“, заснето в КККР като
ПИ с идентификатор *** с площ 818кв.м. Сградата, в която бил процесният
имот била построена през 1929 г. и била собственост на юридическо лице -
Търговия с английски вълнени и други платове Н. Д. К.. Процесният имот бил
завзет през 1949 г. от държавата по реда на ЗОЕГПНС и възстановен през 1992
г. по сила¬та на ЗВСОНИ и те са деактувани със Заповед № РД-57-336 от
12.02.1993 г. на кмета на Столична голяма община. С договор за доброволна
делба от 1995 г. било уговорено апартамент втори на третия етаж от сградата
да бъде получен от съделителите М.Н. Л.а, М. Н.М., Н.Н.М. и А.М.Н..
Същевременно било договорено този апартамент да бъде разделен на три
1
реални части при запазване на съсобствеността на тези трима съделители
върху коридора и тоалетната: Н.Н.М. и М. Н.М. трябвало да получат трите
стаи една до друга с южно изложение с обща площ от 44,85 кв.м., една от
които представлявала кухнята на жилището; М.Н. Л.а трябвало да получи
стаята с югоизточно изложение с площ от 15,30 кв.м., самостоятелно, както и
М.Н. Л.а и А.М.Н. трябвало да получат общо при дялове 97% за Марийка и
3% за А. стаята със североизточно изложение с площ от 10,58 кв.м. Ищецът
счита, че тази делба нямала ефект на прекратяване на съсобственост и
обособяване на реални дялове като отделни обекти на право на собственост, а
единствено ефект на договор за разпределяне на ползване. С нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 196, том 8, дело № 1601/1995 г. от 03.02.1995 г.
на I нотариус при CPC М.Н. Л.а продала на С. Л. Г. своята идеална част от
имота. С. Л. Г. починал на 28.04.2006 г. и бил наследен от ищеца като
единствен наследник. С Нотариален акт за продажба N° 165, том I, per. №
1408, дело N° 172 от 20.11.2000 г. на нотариус И.Г., Н.Н.М. и М. Н.М. продали
своите идеални части на ответника Д. Л. С., които придобил същите заедно
със съпругата си П. Д. С. при условията на съпружеска имуществена общност.
П. Д. С. починала на 21.07.2022 г. и била наследена от ответниците Д. Л. С., Л.
Д. С. и Д. Д. С.. С нотариален акт за дарение №124, том I, рег.№6297, дело
№109 от 11.11.2011 г. на А.М.Н.-С. дарила на ответника Я. А. И. своите
идеални части от имота. Ищецът моли описаният апартамент втори да бъде
допуснат до делба при съответните квоти. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответниците Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. подават отговор на исковата молба.
Взимат становище за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорват
съществуването на апартамент втори като самостоятелна вещ и обект на
право на собственост и твърдят, че такъв апартамент никога не бил
съществувал. Считат, че представените от ищеца доказателства не
установяват неговите твърдения. Оспорват становището в исковата молба за
действието на договора за доброволна делба. Оспорва като нищожни
договорите за покупко-продажба и дарение, описани съответно в нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 196, том 8, дело № 1601/1995 г. от
03.02.1995 г. на I нотариус при CPC и в нотариален акт за дарение №124, том I,
рег.№6297, дело №109 от 11.11.2011 г., поради невъзможен предмет, тъй като
стаите – предмет на тези договори, не били съществували към сключването
им. Правят възражение за изтекла придобивна давност в своя полза на стая с
идентификатор № ***, като твърдят, че я владеели от 2000 г. до настоящия
момент. Молят съда да остави иска без разглеждане като недопустим,
евентуално да го отхвърли като неоснователен. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът Я. А. И. също подава отговор на исковата молба. Взема становище
за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва предложените от ищеца
квоти. Счита, че договорът за доброволна делба бил нищожен, тъй като част
от съделителите не получавали никакъв дял от делбата. Моли съда да
отхвърли иска като недопустим и неоснователен.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
2
призовани. Ищецът и ответникът Д. Л. С. се явяват лично, поддържат
исканията си. Ответниците Л. Д. С. и Д. Д. С. не се явяват, изпращат
представител, чрез когото поддържат исканията си. Ответникът Я. А. И. не се
явява, не изпраща представител, не взима становище.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Между страните не са спорни фактите, че ответникът Д. Л. С. и П. Д. С.
са били съпрузи, че П. Д. С. е починала на 21.07.2022 г. и че ответниците Д. Л.
С., Л. Д. С. и Д. Д. С. са нейни наследници. Безспорен е и фактът, че
ответникът е син и единствен наследник на С. Л. Г., починал на 28.04.2006 г.
По делото е представен препис от Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 316 от 1912 г. (л. 9 от делото), от който се установява, че на
25.04.1912 г. Р. П. е продал на Българското дружество С.К. свой недвижим
имот, находящ се в гр. С. на улиците *** и К.К., представляващ дворно място,
2
състоящо се от 824 м.
От записка за вписан нотариален акт от 30.03.1928 г. (л. 12 от делото), се
установява, че Българското дружество С.К. Лимитед е продало на Търговия с
английски вълнени и други платове Н.Д.К. АД следните недвижими имоти,
които са части от следния недвижим имот, който се намира в гр. С. на ъгъла
между улиците *** и К.К.: зимника, магазина от партера, целия мецанин,
състоящ се от стълбище и кантори, намиращ се над магазина от партера, както
и правото на всякакви постройки и надстройки върху целия покрив и въздуха
над мецанина. Самият нотариален акт не е наличен, тъй като е бил част от том
ІV от 1928 г., изчезнал от архива на Софийски градски съд, видно от
удостоверение от 27.03.1991 г. (л. 11 от делото).
С Нотариален акт № 200 от 06.03.1947 г. (л. 14 от делото) Търговия с
английски вълнени и други платове Н.Д.К. АД е продало на Б.Р. партия
първия етаж, над мецанина, от масивна сграда на четири етажа, мецанин и
магазин в партера, находяща се в гр. С., ул. *** № 10.
С Акт № 349 за завземане на недвижим имот за държавен от 18.04.1949
г. (л. 20 от делото) на основание ЗОЕГПНС са одържавени магазина, в който
Търговия с английски вълнени и други платове Н.Д.К. АД е упражнявало
дейността си, втория и третия етаж, състоящи се от осем стаи, заедно с
принадлежащите им части от сградата и три кантори. Посочените имоти са
били в гр. С., ул. *** № 10.
С Протокол опис от 18.04.1949 г. на С. (л. 20 от делото) за управление и
стопанисване е предаден недвижимия имот, находящ се в гр. С., ул. *** № 10,
състоящ се от магазин, първи и трети етаж, три кантори в мецанина и
тавански помещения. На третия етаж са отредени апартамент първи, състоящ
се от преддверие, три стаи и клозет, както и апартамент втори, състоящ се от
два коридора, клозет и четири стаи.
Със Заповед № РД-57-336 от 12.02.1993 г. (л. 24 от делото) на
3
наследниците на акционерите в Н. Д. К. АД е предадено владението на
следния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. *** № 10: магазин в партера,
три кантори в мецанина, втори и трети етаж и съответните идеални части от
общите части на сградата.
С договор за доброволна делба от 03.02.1995 г. (л. 35 от делото) тези
наследници са разделили помежду си този недвижим имот, като: Н.Н.М. и М.
Н.М. са получили три стаи една до друга с южно изложение на третия етаж с
2
обща площ 44,85 м; М.Н. Л.а е получила една стая със югоизточно
2
изложение на третия етаж с площ 15,30 м, М.Н. Л.а и А.М.Н. са получили в
съсобственост една стая със североизточно изложение на третия етаж на
2
сградата с площ от 10,58 м при квоти 97/100 за М.Н. Л.а и 3/100 за А.М.Н.;
М.Н. Л.а е получила три стаи със западно изложение, вестибюл и тоалетна на
2
третия етаж от сградата, с обща площ от 46,44 м.
С договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 196 от
03.02.1995 г. (л. 41 от делото) М.Н. Л.а е продала на С. Л. Г. своята стая с площ
2
15,30 м, както и своите 97/100 идеални части от притежаваната в
2
съсобственост с А.М.Н. стая с площ от 10,58 м.
С договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 165 от
20.11.2000 г. Н.Н.М. и М. Н.М. са продали на ответника Д. Л. С. своите три
2
стаи, с обща площ 44,85 м. Между страните е безспорен факта, че към
20.11.2000 г. Д. Л. С. и П. Д. С. са били съпрузи и че тези три стаи са
придобити от тях при условията на съпружеска имуществена общност.
С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 124 от
11.11.2011 г. А.М.Н. е дарила на ответника Я. А. И. своите 3/100 идеални части
2
от притежаваната в съсобственост с М.Н. Л.а стая с площ от 10,58 м.
От представените пет копия на кадастрална карта (л. 49 до л. 53 от
делото) се установява, че трите стаи с южно изложение, стаята с югоизточно
изложение и един от коридорите, са вписани всеки от тях, като самостоятелен
недвижим имот.
По делото е представен и препис от схема с измервания за определяне
площта на самостоятелен обект, отразен в кадастралната карта с
идентификатор *** (л. 114 от делото). Посочено е, че този обект се намира на
трети жилищен етаж (четвърто ниво) в сграда с идентификатор ***, намираща
се в поземлен имот с идентификатор *** с адрес гр. С., ул. *** № 10.
Представена е и втора схема (л. 134 от делото) с измервания за определяне
площта на самостоятелни обекти с идентификатори ***, ***.16, ***.17, ***.18
и ***.19.
По делото е представен препис на Решение № 3219 от 29.06.2011 г.,
постановено по административно дело № 6687 от 2010 г. по описа на АССГ (л.
145 – л. 148 от делото) с което е отменена Заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г.
на изпълнителния директор на АГКК по отношение на имот с идентификатор
4
***.8. Решението е влязло в законна сила на 09.01.2012 г.
Представен е и препис от Заповед № КД-14-86 от 16.06.2014 г. на
изпълнителния директор на АГКК (л. 172 от делото), с която в кадастралните
регистри на С. са нанесени нови самостоятелни обекти с номера: ***.16,
***.17, ***.18 и ***.19.
Като свидетел по делото беше разпитан И.И.П.. Заявява, че бил
наемател на ищеца, на едно от помещенията през периода 1993-1994 година.
Това било огромно нещо, намирало се на ул. *** в гр. С. до църквата св. Н..
Тогава там имало в близост магазин К.. Свидетелят не си спомня номера на
улицата. Половината етаж, като се влезне от вратата, било един коридор с
няколко помещения. Първото до вратата, било тоалетна с мивка. Следващата
стая свидетелят държал под наем. По коридора, който бил Г-образен, имало
още 2 стаи. В дъното имало стая, която свидетелят сега разбира, че била на
ищеца. През последните години посещавал този имот 2 или 3 пъти. Занимавал
се със строителни ремонти. Ищецът го викал за консултация за някои
ремонтни дейности. Някъде около 2010 г. се правел ремонт на тоалетната на
съседния апартамент, който бил на майка му. Апартаментът на майка му бил
на същия етаж. Общо били два апартамента на етажа. Сменяла се тоалетна
чиния в съседния апартамент и ищецът го бил извикал. Тогава влезнали във
въпросния имот, за да ползваме съществуващата там тоалетна. След това пак
заради тоалетните ищецът го повикал отново, някъде 2015-2016 година за
консултация. Сменяло се тоалетно казанче на въпросния имот. За тази стая,
която ищецът твърдял, че е само негова, имало проблеми с паркета. След
последните наематели имало изгаряния, като от електрожен. На времето, 90-те
години, ищецът отдавал под наем и другите стаи. От там П. се познавал и със
свидетеля А. – той държал другите две стаи, а четвъртата я държал колега на
свидетеля. Ищецът казвал, че тази стая е останала негова, като собственост.
Даже мислел да я продава. Тогава се видели и с А., за да покаже стаята.
Според неговите думи последната стая, като се влиза от входната врата, била
негова. Той имал ключове за тази стая. Поканил свидетеля за оглед някъде в
началото на 2023 г. Достъпът до този имот се осъществявал от ищеца. На
стълбищната площадка били два обекта. Другия апартамент също бил на Н.
Л.. През 90-те години бил обитаван от един швед под наем. Свидетелят влизал
там само до тоалетната. Обектът, който свидетелят бил посещавал, бил с 4
стаи и с различни наематели. Няма информация за собственици. Най-рано
през 95-та година влизал помещението, което тогава наел от ищеца. Било
около 25 квадрата. Наел специално това помещение, защото то се намирало до
тоалетната. Нямало баня в нито едно помещение. Вратата на стаята се
заключвала. Имало прозорец.
Като свидетел по делото беше разпитан и А.С. А.. Заявява, че се познава
с ищеца още от детска възраст. Познавал имотите му на ул. *** в гр. С.. Бил
наемател на две от стаите и искал да купя ъгловата стая преди време. Помагал
му за пренасяне на някои неща. Наемател бил в началото на 90-те години. В
началото бил наемател единствено на двете стаи, които като се влезе от входа
5
се падат от дясно. Искал да купи стаята в дъното. Имотът бил с 3 стаи и
тоалетна. След 2023 година свидетелят бил там и преди това през 2015 година.
Ищецът го пускал. През 2015 година по случай 50-тата си годишнина искал да
правя бизнес и му трябвал офис в центъра, но нещата по този проект се
разпаднали. Искал и да закупи стаята. Имало достъп до последната стая в
дъното. Тя била негова. Другите не били негови. Майка му имала апартамент
на същия етаж, в същата сграда. През 2023 г. свидетелят искал да инвестира
част от парите си и решил, че е добра идея да го закупи. Не можали да влезнат
там. Ищецът си счупил ключа и викали ключар. Тогава в коридора имало
строители отпадъци покрай единия прозорец. В стаята на ищеца било
нормално. Всяка стая била 3 на 4 метра. Нормални офис стаи с една врата и с
по един прозорец. Всяка стая можела да се заключва. След 1992 година
свидетелят наел стаите. Подписах договора лично с ищеца, но счита, че не
били негови тези стаи. Свидетелят поддържал връзка единствено с ищеца.
По делото беше приета съдбено-техническа експертиза (л. 152 до 154 от
делото), оспорена от ответниците, с изключение на Я. И.. Дава становище, че
към 1929 г., както и към настоящия момент, всяко от помещенията, предмет на
договора за доброволна делба не представлява отделен обект на собственост.
Към 1929 г. на етажа е имало един обект, състоящ се от осем стаи, вестибюли,
коридор и две тоалетни. Към настоящия момент на етажа са обособени два
обекта: апартамент първи, състоящ се от четири стаи, коридор и тоалетна и
апартамент втори, състоящ се от три стаи, вестибюл и тоалетна. Към 1929 г.
сградата е отговаряла на строителните правила и норми, а към настоящия
момент съществува в заварено положение. На експертизата не е известно дали
е била налице промяна в предназначението на имота.
След анализ съдът не счита, че експертизата не следва да бъде ценена
като доказателство. Същата е добросъвестно и компетентно изготвена и се
подкрепя от доказателствения материал по делото. Вещото лице беше
уведомено за наказателната отговорност, която носи при даване на невярно
заключение и няма основание за съмнение в неговата обективност. Поради
изложеното настоящата инстанция кредитира експертизата в цялост.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
С решението по допускане на делба се установява кои са вещите –
предмет на делбата, кои са съсобствениците и при какви квоти следва делбата
да се допусне. Преди установяване на съсобственици и квоти в
съсобствеността, е необходимо да се отговори на въпроса дали в случая е
налице един апартамент, т.е. хомогенен обект на правото на собственост.
Ищецът твърди, че такъв е налице, състоящ се от три стаи, кухня, коридор и
тоалетна. Ответниците Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. взимат становище, че тази
съвкупност от помещения, не представлява хомогенен имот – самостоятелен
обект на право на собственост и тъй като такъв не съществува, би било
недопустимо да бъде предмет на делба. След анализ на доказателствената
6
съвкупност, настоящата инстанция намира за правилно първото становище.
Действително, през периода от 1912 г. до 1949 г. в поземления имот, находящ
се на това, което е днес ул. *** № 10 в гр. С. са извършвани поетапни
застроявания. Помещенията са използвани като магазини и кантори. С
протокола-опис от 1949 г. предназначението на тази сграда, поне по
отношение на нейните втори и трети етаж е променено, като помещенията на
третия етаж са групирани в два апартамента, подробно описани в този опис. В
заповедта за деактуване, вторият и третият етаж са посочени цялостно, без
детайлизиране на намиращите се там помещения. От приетата съдебно-
техническа експертиза също се установява, че към настоящият момент на
етажа са обособени два апартамента, като единият от тях, посочен в нея като
апартамент първи, всъщност съответства на описания в описа от 1949 г.
апартамент втори, посочен като такъв и в исковата молба. Представеното от
ответниците Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. Решение № 3219 от 29.06.2011 г.,
постановено по административно дело № 6687 от 2010 г. по описа на АССГ,
не променя извода за наличие на един цялостен обект на собственост. На
първо място, наистина имотът с номер ***.8 не е представлявал апартамент,
защото е представлявал опит да се комбинират единствено трите стаи с южно
изложение, впоследствие вписани като обекти с номера ***.17, ***.18 и
***.19. Тези помещения представляват само част от имота, предмет на
настоящото производство. На следващо място, съгласно чл. 302 ГПК това
решение е задължително, но само по отношение на диспозитива си, с който
тази заповед е била отменена. Нейната отмяна не се и спори между страните.
Тя не е приложена като доказателство по настоящото дело, така че дали е
отменена, или не, е ирелевантно за настоящия спор. Представената Заповед №
КД-14-86 от 16.06.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК също няма
обвързваща съда доказателствена сила. Тази заповед е издадена на основание
съответните претендирани права на собственост, които се доказват чрез
съответните титули за собственост – в случая приложените по делото
нотариални актове на л. 41 до л. 49. Тази заповед не доказва право на
собственост, следователно не може да се ползва като доказателство при един
евентуален спор за собственост, какъвто е част от предмета по настоящото
дело. Същото важи и за представените преписи от кадастрални карти.
Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР един евентуален спор за собственост би имал за
последица изменение на тези вписвания, тъй като те отразяват едно
съществуващо положение, а не създават ново такова. Възражението на
ответниците Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. , че в сегашното си съС.ие имотът
не отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ, тъй като няма тоалетна, не се
споделя от настоящия състав. Неотговарянето на това изискване не е пречка
имотът да съществува самостоятелно и да бъде обект на делба. Съгласно
Тълкувателно решение № 96 от 16.XI.1971 г. При делба на заварени към
17.V.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост
етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от
Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи
7
представляват обособени от по-рано отделни жилища. Наличието на
последващи изменения на строителните правила, норми и изисквания по
отношение на жилищата и обособяването им, не може да доведе до
ограничаване на вещното право, като по юридически критерии се отрече
годно правното съществуване на неговия обект. Разрешението е приложимо и
за случай, при който обектът е обособен с построяването на сградата като
таванско жилище, отчуждено от държавата като самостоятелен имот, отделно
или заедно с други етажи, реституирано съгласно ЗВСОНИ на собственика на
сградата във вида, в който е отнето. Поради изложеното, настоящият състав
счита, че презумпцията за вида на имота, дадена с кадастралните карти е
оборена, процесният апартамент втори е годен обект на собственост и е
допустим до съдебна делба. С оглед на това възражението на ответниците за
недопустимост на иска е неоснователно и не следва да се уважава.
Заявеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза
на ответниците Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. придобивна давност по отношение
на имот с идентификатор *** не се споделя от съда, тъй като в хода на
процеса не беше установено владение върху този имот от страна на тези
ответници.
Така установената характеристика на процесния апартамент като единен
обект на собственост и взетото от техническата експертиза заключение, че
помещенията, които го съставляват, не могат да бъдат самостоятелни обекти
на собственост дават основание да се приеме за правилно заявеното с исковата
молба становище, че договорът за доброволна делба от 1995 г. не е прехвърлил
собственост върху отделните стаи, а идеални части от общия имот. Все пак, с
този договор е създадена съществуващата и към момента съсобственост. Това
налага квотите в нея да бъдат съобразени с квадратурата на помещенията, тъй
като с прехвърлителните договори, описани в нотариалните актове по делото,
тази оригинална съсобственост е останала релевантна между настоящите
страни. Следва да се посочи и факта, че тъй като с тези нотариални актове,
както се установи, не са прехвърляни отделни обекти на правото на
собственост, те са прехвърлили единствено идеални части от общия
апартамент при условията на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Общата квадратура на
2
помещенията, за които е направен опит да се поделят през 1995 г. е 70,73 м,
от където и е изведен знаменателят на квотите, предложени с исковата молба.
Числителят на всяка отделна квота е равен на квадратурата на съответното
отделно помещение. Придобитите от Д. Л. С. и П. Д. С. в условията на
съпружеска имуществена общност 4485/7073 идеални части обаче, следва да
се разделят допълнително с оглед смъртта на П. Д. С.. След преминаването на
СИО в обикновена равна съсобственост и при наличието на трима наследници
на С., за ответниците Л. Д. С. и Д. Д. С. остава 1/6 от тези идеални части, или
по 747,5 за всеки от тях. Тъй като наличието на десетична дроб в числителя
или знаменателя на обикновена такава е невъзможно, в крайна сметка
настоящият състав, счита, че имотът следва да бъде допуснат до делба при
квоти: 5112/14146 идеални части – за ищеца, 5980/14146 идеални части – за
8
ответника Д. Л. С., 1495/14146 идеални части – за ответника Л. Д. С.,
1495/14146 идеални части – за ответника Д. Д. С. и 64/14146 идеални части –
за ответника Я. А. И..
С оглед спецификите на делбеното производство и на основание чл. 355
ГПК на този етап разноски между страните не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Н. С. Л., ЕГН:
**********, със съдебен адрес гр. С., ул. ***, Д. Л. С., ЕГН: **********, Л. Д.
С., ЕГН: **********, Д. Д. С., ЕГН: ********** и тримата със съдебен адрес
гр. С., бул. *** и Я. А. И., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. С., ул. ***,
партер, офис *** на следния недвижим имот: апартамент втори в източната
част на третия етаж от жилищната сграда на ул. *** в гр. С., състоящ се от три
стаи, кухня, коридор и тоалетна, с обща площ 90,03 кв.м., при съседи от запад
апартамент първи на Н. Л., от юг и изток вътрешен двор, от север калкан към
сградата на ул. ***, заснет в КККР, одобрени със заповед № КД-14-
86/16.06.2014 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като пет самостоятелни
обекта на собственост с идентификатори ***, ***.16, ***.17, ***.18 и ***.19,
заедно с 12,8% идеални части от общите части на сградата и 12,8% от 228/826
идеални части от дворното място, върху което сградата е построена,
съставляващо УПИ 1-31 от квартал 398 по плана на гр. С., местността
„Центъра“, с площ 826 кв.м. при съседи: от запад ул. ***, от север ул. ***, от
изток имот на Софийската еврейска община, от юг църквата „Св. Н.“, заснето
в КККР като ПИ с идентификатор *** с площ 818кв.м при квоти: 5112/14146
идеални части – за Н. С. Л., ЕГН: **********, 5980/14146 идеални части – за
Д. Л. С., ЕГН: **********, 5980/14146 идеални части – за Л. Д. С., ЕГН:
**********, 5980/14146 идеални части – за Д. Д. С., ЕГН: ********** и
64/14146 идеални части – за Я. А. И., ЕГН: **********.
Решението в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9