№ 7309
гр. София, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
дв**есет и първи март през две хиляди дв**есет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докл**ваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110158087
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявени са искове с правна квалификация чл.24 от ЗПК, вр.
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД – за осъждане на ответникът да му заплати сумата в размер
на 41.80 лв.частично от 100 лв., представляваща недължимо платени суми въз
основа на нищожен договор за кредит ,в условията на евентуалност-по нищожна
клауза за неустойка. Ищецът твърди, че на 29.03.2021 г. с ответника сключили
договор за потребителски кредит. След сключване на договора
кредитополучателят е получил сума от 400 лева срещу з**ължение за връщане на
сумата в размер на 410 лв.,а при непредставяне на гаранция сумата в размер на
500 лв. – главница, лихви, такси, разноски/. Твърди, че е изпълнил изцяло
з**ълженията си за връщане на получените суми. с твърдения за нищожност на
договора като противоречащ на ЗПК. Твърди, че е заплатил сумата от 41.80 лева,
които твърди, че са недължимо платени.Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за ,че сумите посочени
в погасителния план като неустойки,не са включени при определяне на ГПР
пор**и изричното разпореждане на нормата на чл.19,ал.3,пр.1 от ЗПК.Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
1
страните, приема за установено следното:
Няма спор по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че на 29.03.2021г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ********* за предоставяне на потребителски кредит, по
силата на който ************* предоставило на ответника сумата в размер на 400
лева, като ответникът се з**ължил да върне сумата от 410 лева в 3-дневен срок от
получаване на сумата по договора. Няма спор по делото и от представеното
платежно нареждане се установява, че ответникът е изпълнил з**ължението си за
предоставяне на договорената сума в размер на 400 лева, която е преведена по
сметка на кредитополучателя – ищец.
Видно от заключението на приетата и не оспорена от страните по делото
съдебно –счетоводна експертиза изплатената сума от ищецът по Договор за
паричен заем № *********/ 29.03.2021г. е 441.80 лева,платена на 17.04. 2021г.
Платената сума е разпределена както следва:погасена главница-400 лева,погасена
договорна лихва-7.60 лева и погасена неустойка - 34.20 лева.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: наличието на валидно правоотношение по договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, изпълнение на з**ълженията си
по него – предоставяне на парична сума срещу з**ължение за връщането й, както
и размера на претенциите си /главница и лихви/.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП,
пор**и което и процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние се
ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, като съобразно
посочения закон, приложение относно потребителските договори има Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, като се явява потребител и по смисъла на чл. 7, ал. 2
ЗПФУР.
Предвид нормата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се з**ължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
2
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Договорът за потребителски кредит следва да се
сключи в писмена форма на хартиен или друг траен носител със з**ължителното
му съдържание по чл. 11 ЗПК, а именно: общият размер на кредита и условията за
усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11). Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв
договор може да бъде сключен и като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид
разпоредбата на т. 1 от ДР на ЗПФУР, такава финансова услуга, по отношение на
която законът е приложим е и кредитирането. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР
з**ължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил з**ълженията си предоставяне
на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/
получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления
се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът прие,
че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. С оглед на горното
следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от разстояние.
Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в електронен документ,
оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Същият е
представен по делото възпроизведен на хартиен носител като препис заверен от
страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на
договора са счита за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Следователно, следва да се приеме за доказано
3
сключването между страните на договор за кредит с посоченото в представения
документ съдържание.
Ищецът твърди нищожност на процесния договор за кредит на основание
чл. 22 ЗПК, пор**и противоречието му с императивните изисквания на
специалния закон и в частност с разпоредбите на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1,т. 7-т.12
и т. 20 ЗПК, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК. Отделно от това следва да се отбележи, че
нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, пор**и което съдът
може служебно да се произнесе по действителността на договор, респ. клаузи в
договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически
обстоятелства.
Съгласно чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – чл. 148 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по
вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не
отп**а изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит
между страните, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор
такса „експресно разглеждане на кредита“, представлява разход, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР
/индикатор за общото оскъпяване на кредита/ – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени з**ължения в левове или във валута,
определена с постановление на МС на РБ /основен лихвен процент плюс 10 %/,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да н**хвърлят 50 % от
взетата сума, а клаузи в договор, н**вишаващи определените по ал. 4, са нищожни
– чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
4
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани
с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е з**ължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с
допълнителни услуги по договора – чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер
процесната услуга „експресно разглеждане“ очевидно няма. В частта ѝ по
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата поп**а
в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното з**ължение на заявителя по
договора, да предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по договора, а
не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в
годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като
отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Предвид изложеното макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират
на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него з**ължения.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване
на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този
смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ответникът е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В
5
тази хипотеза ищецът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК. Така изрично е прието в Решение № 24/07.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021
г. по описа на Софийски гр**ски съд, III – Б въззивен състав, Решение от
11.03.2022 г. по в. гр. д. № 9492/2020 г. по описа на Софийски гр**ски съд, II – Е
въззивен състав и Решение № 2074/28.07.2022 г. по в. гр. д. №
20211100512526/2021 г. по описа на Софийски гр**ски съд, II – А въззивен състав.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени в пълен
размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************“ **,ЕИК **********, седалище и **рес на
управление в ********** да заплати на П. Д. К., ЕГН **********, с **рес в
**********, ж.к. предявените **********,по предявените от него искове с правно
основание чл23.вр.чл.22 от ЗПК,вр.чл.55,ал.1,пр.1от ЗЗД, сумата от 41.80 лева.
представляваща недължимо платени суми въз основа на договор за кредит
№*********/ 29.03.2021г.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата
на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „************“ **,ЕИК**********, седалище и **рес на
управление в **********,да заплати на П. Д. К. ЕГН **********, с **рес в
**********, ******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 650.00лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски гр**ски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6