№ 19668
гр. С, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110129286 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 28.05.2024 г. на
Й. М., родена на ********** г. в с. И, Б област, гражданин на Р А срещу С. О. Ф., ЕГН:
**********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 7821,35 лева, представляваща обезщетение за периода от 22.05.2019 г.
до 31.10.2023 г. за лишаването й от правото на ползване на притежаваната от нея 1/6 идеална
част от съсобствен недвижим имот с идентификатор ******, представляващ апартамент №
18, находящ се в гр. С, ул. „МТ“ № 57, стар адрес по документ за собственост: жилищен
комплекс „Л“, блок 13 , на II етаж, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни
помещения, с обща квадратура по одобрения план от 70,24 кв. м., при съседи на
апартамента: стълбище, ПИ, улица „МТ“, Д и Ц Й и двор, ведно със ЗИМНИЧНО
ПОМЕЩЕНИЕ, без посочени номер и площ по документ за собственост, при съседи:
коридор; К и М С, улица „МТ“ и З и Г М, заедно с 2,74 % ид. ч. от общите части на сградата
и 2,74 % ид. ч. правото на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел I, квартал 193,
местността „Л“ по плана на град С, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от по 2675,72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 22.05.2021 г. до 20.05.2024 г.
В исковата молба се посочва, че в рамките на процесния период страните били
съсобственици по отношение на процесния недвижим при квоти от 1/6 идеална част за
ищцата и 5/6 идеални части за ответника. Ищцата твърди, че е получила собствеността
върху 1/6 ид. ч. от процесния имот по наследство от баща си ЙЧМ, починал на 27.10.2014 г.,
1
за което обстоятелство се е снабдила и с констативен нотариален акт за право на собственост
върху идеални части от недвижим имот, придобит по наследство № 115, том III, рег. №
11230, дело № 427/2017 г. Твърди, че ответникът се легитимира като собственик на 5/6 ид. ч.
от имота, като 3/6 ид. ч. от него е придобил по дарение от майката на ищцата - СК М., а 1/6
ид. ч. придобил чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 72, том IV, рег. № 25545, дело № 591/2017 г. по описа на нотариус
ЦГ. Посочва, че е завела иск по чл. 34 ЗС вр. с чл. 341 ГПК срещу ответника и неговата
съпруга за намаляване дарението на СК М, по което било образувано гр. д. № 4492/2024 г.
по описа на СРС, 151 състав. Сочи, че въпреки съсобствеността и общите права върху
процесния имот, последният се ползвал само от ответника - лично и от неговото семейство,
вкл. и от трети юридически лица, като ищцата била лишена от ползване на същия. В тази
връзка ищцата изпратила нотариална покана до ответника за заплащане на обезщетение по
чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 75 евро за всеки календарен месец, считано от нейното връчване.
Сочи, че нотариалната покана била връчена на ответника на 27.10.2017 г., което
обстоятелство било удостоверено от нотариус на 31.10.2017 г., но въпреки това не
последвало плащане на исканото обезщетение от ответника. При тези твърдения моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по допустимост и основателност. Навежда възражение за
недопустимост на производството на основание чл. 126 ГПК, доколкото твърди, че между
същите страни и за същия имот имало образувано дело за делба, а именно гр. д. № 4492/2024
г. по описа на СРС, 151 състав. Не оспорва, че между страните е налице съсобственост на
процесния имот. Излага аргументи, че е ползвал процесния имот единствено във връзка с
поетите от него задължения по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане да се грижи за своята баба и наследодател, респективно е ползвал същия до момента
на нейната смърт. Оспорва да е лишавал ищцата от ползването на процесния имот, като
твърди, че същата многократно била канена да живее в него и да използва същия, съобразно
притежаваната от нея част, както и да полага грижи за своята майка, но тя отказвала. Не
оспорва, че е получил посочената в исковата молба нотариална покана, като твърди, че в
отговор на същата е посочил, че не обитава и не използва процесния имот. Твърди, че към
настоящия момент изплаща ежемесечен наем на ищцата, съответстващ на притежаваната от
нея част от съсобствеността, чийто размер бил определен от ищцата чрез нотариална покана,
отправена след смъртта на наследодателката му. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че в рамките на процесния период ищцата е собственик
на минимум 1/6 ид.ч. от апартамент № 18, находящ се в гр. С, ул. „МТ“ № 57, стар адрес по
документ за собственост: жилищен комплекс „Л“, блок 13 , на II етаж, състоящ се от две
стаи, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 70,24 кв.
2
м. В този смисъл са и ангажираните от ищцата доказателства, като видно от констативен
нотариален акт за право на собственост върху идеални части от недвижим имот, придобит
по наследство № 115, том III, рег. № 11230, дело № 427/2017 г. ищцата се легитимира като
собственик на 1/6 ид. ч. на основание наследствено правоприемство от своя баща ЙЧМ.
Видно от представения нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55
ЗПИНМ № 122, том III, дело № 566/1968 г. ЙЧМ и СК М. са придобили процесния имот. Й
М е починал на 27.10.2014 г. и видно от представеното удостоверение за наследници е
оставил наследници по закон – СК М. - съпруга, Й. Й М. и Ц Й Ф.а – дъщери, съответно
всяка е придобила по наследство по 1/6 ид.ч. от общо притежаваната ½ ид.ч. на
наследодателя. С нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот със
запазване правото на ползване № 181, том I, рег. № 6785, дело № 159/2015 г. от 24.07.2015 г.
СК М. и Ц Й Ф.а са прехвърлили на ответника С. О. Ф. съответно 3/6 и 1/6 ид.ч. от
недвижимия имот. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане № 72, том IV, рег. № 25545, дело № 591 от 2017 г. СК М. е прехвърлила на ответника
С. О. Ф. и останалата й 1/6 ид.ч. от недвижимия имот, като си е запазила вещното право на
ползване на същия, а впоследствие с декларация за отказ от вещно право на ползване,
вписана на 13.11.2017 г. в Службата по вписванията се е отказала от това право. СК М. е
починала на 18.09.2023 г., като видно от представеното удостоверение за наследници от
11.10.2203 г. , зид. От СО, р-н Л е оставила наследници по закон ищцата и Ц Й Ф.а – нейни
дъщери.
Следователно, доколкото не се установяват други обстоятелства, довели до промяна в
притежаваните квоти преди или повреме на процесния период, то съдът приема, че в
рамките му страните са били съсобственици, като ищцата е била собственик на 1/6 ид. ч., а
ответникът - на 5/6 ид.ч. от него.
Установява се от представените дружествени документи и от съдържанието на
партидите в ТРРЮЛНЦ, че "ССК" ЕООД с ЕИК ******, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е ответникът, е било с вписано седалище и адрес на управление на
адресът на процесния имот периода за периода от 26.10.2015 г. до 04.04.2022 г., а "ФС“, с
ЕИК ****** и председател ответника, - от 27.04.2018 г. до настоящия момент. Сдружение
„ТНУ“ е с различен от процесния адрес и седалище на управление.
Не се оспорва, че ищцата е с адресна регистрация и местоживеене в Р А от 2006 г.,
както и че в рамките на процесния период не е ползвала процесния имот нито лично, нито
чрез възмездното или безвъзмездното му предоставяне на трето лице.
Видно от Нотариална покана с рег. № 9541, том 6, №176 от 17.10.2017 г. при нотариус
ВГ с рег. на НК 340 ищцата отправила до ответника искане да й заплаща обезщетение за
ползване на собствената й 1/6 ид.ч. в размер на 75 евро месечно. Според нарочното
отбелязване върху поканата, същата е връчена на ответника на 31.10.2017 г. чрез С М.. В
отговор на поканата от 06.11.2017 г. ответникът оспорил твърденията на ищцата , като
посочил, че не обитава и не ползва имота, съответно отправил искания за заплащане на суми
за извършени от него ремонти и връщане на преведени на ищцата сума.
3
Установява се от показанията на свидетеля Е П. П., доведена от ищцата, че в началото
на 2024 г. в качеството си на сътрудник на адвоката на ищцата във връзка с друго съдебно
производство между страните, посетила адреса на имота, за да уговори посещението му от
вещо лице в началото на 2024 г. От съседи й било съобщено, че в апартамента живеят С. Ф.
и неговата съпруга и не са виждали жена на име Й. в имота. При второ посещение на адреса
й отворил мъж, който се представил като С. Ф. и й обяснил, че живее в имота от 2017 г., тъй
като притежава по-голямата част от него, а ищцата живее в чужбина, поради което не
допускал нито ищцата, нито нейните адвокати до имота. Ответникът посочил пред
свидетелката, че ще започна да заплаща обезщетение на ищцата след определяне на такова
със съдебно решение.
От показанията на свидетеля М Й, доведен от ответника, се установява, че същият
живее в апартамента над процесния и познава ответника откакто последният е отишъл да
живее в имота, което според свидетеля се случило около 2005-2006-2007 г., когато в имота
живеели и неговите баба и дядо. Установява се от показанията, че ответникът извършвал
ремонти по жилището, като след смъртта на баба му и дядо му основно той е правил
ремонтите, за които и свидетелят му помагал. Ответникът споделял със свидетеля, че Й. М.
от много години не е идвала в имота, предлагала е да идва, за да се грижи за нейната майка и
баба на ответника, но не е ходила, макар от ответника да е заявявано, че няма проблем да
отиде. Според свидетеля ответникът и съпругата му се грижели за бабата до смъртта й
преди няколко години.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза,
преценено от съда по реда на чл. 202 ГПК и кредитирано като обосновано, обективно и
компетентно изготвено, се установява, че пазарната стойност на месечния наем на
процесния имот, изчислен за 1/6 ид.ч. за периода от 22.05.2019 г. до 31.10..2023 г. е в общ
размер на 5201 лева, а мораторната лихва върху съответните месечни суми считано от
последното число на съответния месец за общия период от 22.05.2021 г. до 20.05.2024 е в
размер на 1388,85 лева.
При така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на
страните съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. За основателността на претенциите е необходимо
да бъде установено, че: 1) че страните са съсобственици на процесния имот; 2)
обстоятелството, че ответникът в рамките на процесния период е ползвал лично целия имот
или площ, по - голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността, с което е
възпрепятствал или ограничил останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им; 3) отправянето на писмена покана, получена от ответника; 4) размера на
пропуснатата полза, равняваща се на средния пазарен наем за имота през процесния период.
В случая всички елементи от фактическия състав, пораждащ търсеното обезщетение са
4
налице – страните са съсобственици на процесния имот, същият се ползва лично единствено
от ответника, с което последният препятства достъпа и ползването му от ищцата. Отправена
е нарочна писмена покана, която е получена от ответника преди процесния период и след
нея ползването на имота е продължило, без ищцата да е имала достъп до него и
следователно е лишена от възможността да го ползва като пряк резултат от ползването му от
ответника.
Неоснователни като недоказани са възраженията на ответника, обективирани в
отговора на исковата молба, че е ползвал имота единствено във връзка с грижите за неговата
баба. Тези твърдения се опровергават изрично от показанията на доведения именно от
ответника свидетел, видно от които в имота ответникът е заживял още от 2005-2007 г.
приживе както на баба му, така и на дядо му. От показанията категорично се установява, че
ответникът е заживял в имота, като няма основание да се приеме, че само е посещавал
роднините си, за да се грижи за тях. В този смисъл са и показанията на свидетеля на ищеца,
от които е видно, че съседи съобщават, че в имота живеят ответника и съпругата му. В
допълнение следва да се посочи и че след извършеното разпореждане и с последните
идеални части от имота и извършения отказ от запазено вещно право през 2017 г. СК М. не
е била нито съсобственик, нито вещен ползвател на имота, поради което и ползването на
същия, доколкото друго не се установява, е на основание допускането й именно от
ответника, придобил идеалните части през 2015 и 2017 г., т.е. след като вече е обитавал
жилището.
С тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК е
прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В
мотивите на цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че претенцията за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е
отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той
или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той
или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но
имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като
държи ключа/, ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор
за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ.
В случая не се установява фактически на ищцата да е предоставен какъвто и да било
достъп до имота, като правото й да ползва същия не се ограничава само до правото лично и
реално да го ползва като живее в него, поради което и местопребиваването й извън страната
е неотносимо за правния спор.
Изложеното обосновава извод, че претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е доказана по
5
основание, тъй като е установено кумулативното наличие на елементите от
правопораждащия фактически състав.
Установен е и размера на ползата, от която е лишена ищцата – общо в размер на 5201
лева периода от 22.05.2019 г. до 31.10.2023 г.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
С тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК
изрично е разяснено, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от
ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Предвид изложеното и при
кредитиране заключението на ССчЕ следва да бъде уважена и претенцията по чл. 86 от ЗЗД
за мораторна лихва върху уважените размери на обезщетенията до сумата 1388,25 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.05.2021
г. до 20.05.2024 г.
Несвоевременно е релевираното от ответника в хода по същество възражение за
погасяване на вземанията по давност, поради което същото не следва да бъде разглеждано.
По изложените съображения до посочените доказани размери претенциите следва да се
уважат, а за разликата – да се отхвърлят.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищцата разноски в размер на 640,26 лева, съразмерно на уважената част от претенцията,
от общо сторени и доказани разноски в размер на 1019,88 лева /419,88 лева за държавна
такса и 600 лева – възнаграждение на вещо лице/. По отношение претендираното адвокатско
възнаграждение ищцата не ангажира доказателства да е извършила реално разноски, тъй
като в представеното пълномощно /л. 6/ е посочено, че уговореното адвокатско
възнаграждение се заплаща в брой или по банков път, но не се установява да е извършено
плащане по нито един от двата способа.
Ответникът е поискал разноски с отговора на исковата молба, но не ангажира
доказателства за извършването на такива, поради което и не му се присъждат за
отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О. Ф., ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. МТ № 57, бл. 13, вх. Б, ап. 18
да заплати на Й. М., родена на ********** г. в с. И, Б област, гражданин на Р А на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 5201 лева /пет хиляди двеста и един лева/,
представляваща обезщетение за периода от 22.05.2019 г. до 31.10.2023 г. за лишаването й от
правото на ползване на притежаваната от нея 1/6 идеална част от съсобствен недвижим имот
6
с идентификатор ******, представляващ апартамент № 18, находящ се в гр. С, ул. „МТ“ №
57, ет. 2 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1388,85 лева /хиляда триста осемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.05.2021
г. до 20.05.2024 г. като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни иска с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС за разликата над уважения размер от 5201 лева до пълния предявен размер от 7821,35
лева и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
1388,85 лева до пълния предявен размер от 2675,72 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О. Ф., ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул.
МТ № 57, бл. 13, вх. Б, ап. 18 да заплати на Й. М., родена на ********** г. в с. И, Б област,
гражданин на Р А сума в размер на 640,26 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7