РЕШЕНИЕ
№ 1875
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330100885 по описа за 2021 година
Ищецът Ц. В. П. е предявил срещу „Це Ел Ер Комерс” ЕООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на
дължимо възнаграждение по Договор за възлагане на управление от ******г.,
за м. ******* г. в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
****** г., до окончателното изплащане на сумата - правно основание чл. 141,
ал. 7 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД, 2) за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за периода 31.07.2019 г. – 21.01.2020 г. в размер на 48, 61 лева.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е действал
валидно учреден договор за възлагане на управление от ******г. ( обозначен
като трудов договор). По силата на цитираното правоотношение, ответното
дружество е възложило, а ищецът е приел да осъществява функциите на
управител срещу месечно възнаграждение в размер от 1000 лв. Изпълнението
по посочения договор започнало на ******г. Договорът бил прекратен по
взаимно съгласие на страните, считано от ******г. Ищецът изтъква, че и към
момента на депозиране на исковата молба, дължимото му възнаграждение по
1
договора за м. **** ****г. в размер на 1000 лв. не е заплатено. Предвид
изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответното дружество, чрез назначения особен представител. Излага се
становище в насока неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че не
е изяснено кога и на какво основание е прекратен процесният договор за
възлагане на управление, а оттам е недоказана и претенцията за заплащане на
мораторна лихва. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа
на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Същите
са родово и местно подсъдни на РС- Пловдив. Ищецът следва да установи по
иска с правно основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД, че е осъществил
действия по управление на дружеството в процесния период ( м. *** ****г.), а
фактът, че уговореното възнаграждение е заплатено, следва да бъде
установено от ответника.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за възлагане на
управление от *******г. Съгласно задължителната съдебна практика -
решение №204/8.07.2014 г. на ВКС по г.д. №983/2014г., IV г.о., ГК, решение
№ 306/25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., на IV г.о., постановени
по реда на чл.290 ГПК, правоотношението, което се създава между ***** и
**** от него дружество възниква от избора на ****, като това
правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от
нормите на гражданското и търговското право – чл. 286 и сл. ЗЗД и чл. 141
ТЗ.
Следователно по делото се доказва, че за процесния период ищецът е
заемал длъжността ***** на Це Ел Ер Комерс” ЕООД по силата на договор за
възлагане на управление, без значение,че страните саг о обозначили като
трудов.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
2
се установява, че ответникът е начислявал в счетоводството си
възнаграждение на ищеца за периода, в който той е бил управител на
дружеството. Във връзка с изложеното съдът намира за доказано
обстоятелството, че ищецът е изпълнил задълженията си във връзка с
възложеното му управление на търговското дружество, като ответникът му
дължи възнаграждение по договора. Установява се, че за периода от м. ****
г. ответникът е начислил в счетоводството си като дължима към ищеца по
договора за възлагане на управление сумата в общ размер на 775.98 лв. Не са
налице доказателства за плащане на посоченото задължение.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване падежа на задължението
за заплащане на претендираната сума за главница, както и че е поканил
дружеството да заплати главницата. По делото не беше ангажирано нито
едно доказателство в този смисъл. Не се установи нито договора между
страните да е прекратен, нито дата, на която да е договорено, че
възнаграждението за ******г следва да е изплатено, като в този случай
нямаше да има нужда от покана.
Ето защо, съдът счита, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 286 ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 775,98 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
погасяването, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 1000 лв, а
иска с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
По аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса в размер
на 25 лв. ,възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв, адвокатско
хонорар в размер на 300 лева и възнаграждение за особен предствител на
ответника в размер на 300 лева следва да се възложат в тежест на ответника,
съобразно уважената част от исковете, а именно 519 лева. Държавните такси
по заповедното производство следва да останат за сметка на ищеца, тъй като
заявлението му, подадено по реда на чл.410 ГПК, е отхвърлено. Ответникът
не е направил разноски в производството и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Це Ел Ер Комерс” ЕООД, ЕИК ****, да заплати на Ц. В.
П., ЕГН ********** на основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД сумата в
размер на 775,98 лева, възнаграждение по договор за възлагане на управление
за периода м.****г, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска – **** г., до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 286 ЗЗД до пълния предявен
размер от 1000 лева и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД до пълния предявен
в размер на 48,61 лева за периода 31.07.2019 г. – 21.01.2020 г..
ОСЪЖДА Це Ел Ер Комерс” ЕООД, ЕИК*****, да заплати на Ц. В. П.,
ЕГН **********, сума в размер на 519 лева – разноски по
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/ Христо Иванов
4