№ 1223
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501564 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 51814/10.06.2025г. /вх. No на
ВРС/, подадена от М. Ш., роден на: *****, гражданин на Германия, с последно заявен адрес
в Р България – *****, представляван от назначения от съда особен представител по делото –
адв. К. М., срещу Решение № 1635/12.05.2025г., постановено по гр.д.№ 12920/2022г. по
описа на ВРС, 48 –ми състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ 19,
следните суми: сумата в размер на 14 489,96 лева (четиринадесет хиляди четиристотин
осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) главница по договор за кредит за
текущо потребление от 24.07.2019г., сключен между Х. Б. Ш. и Банка ДСК АД, обезпечен с
Договор за поръчителство от 24.07.2019г., сключен с М. Ш., възнаградителна лихва в размер
на 2144,61 лева (две хиляди сто четиридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) за
периода от 10/12/2019 г. до 27/09/2022 г., лихвена надбавка за забава в размер на 438,60 лв.
(четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет стотинки) натрупана за периода от
10/01/2020г. до 27/09/2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска на 29.07.22г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 138 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо и неправилно.
Твърди, че ВРС не бил разгледал възражението за липса на международна компетентност,
1
като отказал на страната възможността да се съберат доказателства и с това бил допуснал
процесуално нарушение. ВРС не бил разгледал нито възражението, че ответникът не
владеел български език, нито това, че не му е била предоставена преддоговорна информация
в задължителната по ЗПК форма. Твърди, че кредиторът не е връчил на самия
кредитополучател Хайхе Ш. изявлението за настъпилата предсрочна изискуемост, поради
което и поръчителят не следвало да отговаря. Липсвало произнасяне на съда и по
възражението, че размерът на наказателните лихви противоречал на добрите нрави. ВРС
оставил недоизяснен и въпроса за сумата от 2714,48 лв., която вещото лице сочело като
събрана по договора, но в същото време не била приспадната от дължимите суми. Отправя
доказателствени искания: моли да й бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабди от Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР със справка за
регистрираните преминавания (влизанията на територията на Република България и
излизанията извън територията на Република България) от М. Ш., ЛНЧ:**********, през
поддържаните ГКПП за последните 10 години от датата на получаване на запитването, като
в случай на регистрирано преминаване през ГКПП на територията на действащите в страна
международни летища бъде посочена и информация за полета, както и моли да бъде
допусната допълнителна ССчЕ със следната задача: Така събраните от „Банка ДСК“ АД
суми в размер на общо 2714,48 лв., установени в т. 5 от заключението на вещото лице Р. Х.
С., как следва да се отнесат за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит
и какъв би бил размерът на тези задължения след извършване на това погасяване?“. Моли за
обезсилване или за отмяна на решението по изложените съображения и отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено.
Излага доводи, че ищецът е успял да проведе главно и пълно доказване на фактите и
обстоятелствата, възложени в негова доказателствена тежест. Въпросът за компетентността
бил вече разрешен. При подписване на договорите е използван устен преводач.
Предсрочната изискуемост е настъпила – препис от исковата молба бил връчен на Х. Ш. със
съдебната поръчка. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, за всяка от страните се явява процесуален
представител, който респ. поддържа за въззивника жалбата, като моли за обезсилване или
отмяна на решението и отхвърляне на претенциите, и я оспорва за въззиваемата страна и
моли за потвърждаване на решението. Въззиваемата страна претендира разноски по
представен списък.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба,
депозирана от Банка ДСК ЕАД за осъждане на ответника М. Ш., гражданин на Германия, с
посочен адрес в Р България, на осн.чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 138 от ЗЗД да заплати на ищеца
обща дължима сума по кредит към 28/09/2022 г. в размер на 17 073,17 лева, от които:
2
главница в размер на 14 489,96 лева, възнаградителна лихва в размер на 2144,61 лева за
периода от 10/12/2019г. до 27/09/2022 г., лихвена надбавка за забава в размер на 438,60 лв.,
натрупана за периода от 10/01/2020 г. до 27/09/2022 г., дължими въз основа на Договор за
кредит за текущо потребление от 24/07/2019 г., сключен от Банка ДСК АД от една страна
като кредитор и Х. Б. Ш., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска на 29.07.22г. до окончателното изплащане на задължението, като
кредитът е обезпечен с Договор за поръчителство от 24.07.2019г., сключен с М. Ш..
Ищецът твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 24/07/2019г.
сключен от Банка ДСК АД от една страна като кредитор и Х. Б. Ш. от друга страна, като
кредитополучател, Банката е предоставила на последния кредит в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева. Кредитът е усвоен чрез посочената в т.4 разплащателна сметка с
IBAN: ***** от кредитополучателя на 24.07.2019 г. Договорен е 120 месечен срок за
издължаване на кредита, през който срок кредитът се погасява с месечни вноски /главница и
лихва/, съгласно предоставен на кредитополучателя погасителен план. Кредитът е обезпечен
с поръчителство на М. Ш., съгласно Договор за поръчителство от 24.07.2019г. Ищецът
твърди, че кредитополучателят е допускал просрочия по погасяване на кредита, като е
платил вноските по погасителен план с падеж до 10/01/2020 г.. Към датата на подаване на
исковата молба е налице неизпълнение на 33 месечни вноски. Съгласно предвиденото в
т.18.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем. Съгласно задължителната съдебна практика, за да стане
обаче вземането на кредитора предсрочно изискуемо, е необходимо последния да уведоми
своя длъжник, че отнема договореното преимущество на срока на кредита. В тази връзка
моли да се приеме, че настоящата искова молба има характер на покана за изпълнение, като
считано от датата на връчването й до ответника, последният е изпаднал в забава и вземането
на кредитора Банка ДСК АД е предсрочно изискуемо. Паради неизпълнение предявява иска
си пред съда. Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител изразява становище, като оспорва исковете. Оспорва подписите за него под
представения договор към исковата молба и погасителен план. Оспорва твърдението, че Х.
Ш. е получил посочената в договора за банков кредит сума, нито част от нея, поради което
ответникът не дължи връщането й на ищеца, нито претендираните от него лихви, в това
число наказателна лихва. Ответникът, счита че са нарушени разпоредбите на ЗПК, касаещи
задължението на кредитора за предоставяне на преддоговорна информация, и в частност
информацията по чл.5, ал.2 от ЗПК в предвидената в Приложение №2 от ЗПК задължителна
форма. Твърди, че поради непредоставянето в срок на задължителната преддоговорна
информация, ответникът, на основание чл.5, ал.1 изр. 1 от ЗПК не е обвързан от
разпоредбите на процесния договор за потребителски кредит. Нещо повече, предвид
обстоятелството, че ответниците са граждани на друга държава и не разбират български,
оспорва обстоятелството, че същите са запознати със съдържанието на процесния договор за
кредит. Възразява, че ответниците не са разбрали значението на клаузите на договорите за
3
кредит и поръчителство, предвид което ответникът не е обвързан от разпоредбите на
представения договор за поръчителство и не дължи сумите, предмет на исковата претенция.
Начислените от банката-ищец наказателни лихви противоречат на добрите нрави,
включително и по съображение за техния размер. Това е така, тъй като банката би имала
много по-голям интерес от неизпълнението на договора от страна на кредитополучателя,
отколкото от неговото надлежно изпълнение. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По така направеното възражение за липса на международна компетентност,
въззивният съд намира същото за неоснователно. Към датата на депозиране на исковата
молба ответникът е с неизвестно местоживеене, поради което и с влязло в сила Определение
по ч.гр.д. 2055 / 2024г. на ВОС този въпрос е разрешен. Не подлежи на преразглеждане тази
констатация на съда.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от представения по делото договор за кредит за текущо потребление от
24.07.2019г., сключен между Банка ДСК АД и Х. Б. Ш., кредитополучателят е получил
сумата от 15 000 лв., които е следвало да върне на вноски от по 166,18 лв., последната в
размер на 115,96 лв. за 120 месеца, като последната падежна дата е на 22.07.2029г. Страните
са уговорили в чл. 8 от договора, че кредита се олихвява с променлив лихвен процент, който
към 24.07.2019г. е бил в размер на 5,35 % годишно или 0. 01% на ден, формиран от
стойността на променлив лихвен процент, представляващ идникатор "среден лихвен поцент
по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години" при
приложение на програма "ДСК плюс престиж"/приложение 2 към договора/. Годишният
процент разходи по т. 9 от договора по кредита е 6,28 % ГПР и може да бъде променян при
предпоставки предвидени в Общите условия. На същата страница, на която са положени
подписите за кредитополучателя и кредитора, е отпечатан и договор за поръчителство от
24.07.2019г., сключен между М. Ш. и "Банка ДСК"АД-София. В същия се сочи, че
4
обезпечава задължението на Х. Ш. по договор за кредит за текущо потребление от
24.07.2019г. и Общите условия към него, за сумата от 15 000 лева за срок от 120 месеца и
при променлив лихвен процент. Изрично е посочено, че поръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя. Договорът е подписан от М. Ш. и от кредитополучателя, като е
посочено, че подписите са положени в присъствието на Тодор Тодоров – кредитен
инспектор, който се е подписал и за кредитора. Отдолу на ръка е изписан и текстът
„Клиентите са запознати с параметрите на кредита. Устен превод на информацията,
предоставена от г-н Тодоров.“ Изявлението е подписано от Мариана Тодорова Генова, без да
е посочено нейното качество.
В рамките на производството е открито ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 193 от ГПК
по ОСПОРВАНЕ НА ИСТИННОСТТА на процесния договор за поръчителство в частта за
положения за „поръчител“ подпис, за който е посочено, че е изходящ от М. Ш.. В тази
връзка е изготвено, изслушано и прието заключението на вещото лице Ц. Ц., което сочи, че
подписът е изпълнен от М. Ш.. Не се установи неистинност на документа, поради което и
съдът следва да съобрази договора като писмено доказателство.
Пред първата инстанция е допусната, изслушана и приета съдбно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Р. С.. От същата се установява, че процесният кредит,
възникнал на основание Договор за кредит за текущо потребление от 24.07.2019 г., сключен
с „Банка ДСК“ АД от една страна като кредитор и Х. Б. Ш. е усвоен на 24.07.2019 г. в размер
на 15 000.00 лева по банкова сметка с IBAN *****. Титулярът по банкова сметка с IBAN
***** е ****. Кредитът в размер на 15 000.00 лева е усвоен на 24.07.2019 г. по банкова
сметка с IBAN *****. Последната изцяло платена погасителна вноска е с падежна дата
10.12.2019 г., като след тази дата няма извършени плащания по кредита. Непогасените
падежирали вноски за периода от 10.01.2020 г. до 10.09.2022 г. са 33 бр. Забавата в дни от
10.01.2020 г. до датата на подаване на иска 28.09.2022 г. е 992 дни. Общото задължение е в
размер на 17 037.17 лева, като по отделни елементи данните са следните: Главница – 14
489.96 лева; Редовна договорна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 27.09.2022г. – 2 144.61
лева; Лихвена надбавка за забава за периода от 10.01.2020г. до 13.03.2020 г. и от 13.05.2020 г.
до 27.09.2022 г. – 438.60 лева. От страна на банката има събирани месечни такси относно
поддържането на банковата сметка. Отделно от тях за периода от 24.07.2019 г. до 10.02.2025
г. има събрани следните суми: на 10.08.2019 г. ,538.92 лв., като Плащане по заем *****, на
10.09.2019 г., 536.39 лв., като Плащане по заем *****,на 10.10.2019 г. ,536.39 лв.,като
Плащане по заем *****, на 10.11.2019 г. , 536.39 лв., като Плащане по заем *****,на
06.12.2019 г., 30.00 лв., като Револвиране на кредитна карта и на 10.12.2019 г. , 536.39 лв.
като Плащане по заем ***** или Общо: 2 714.48 лв.
От въззивната инстанция е допусната допълнителна СЧЕ, изготвена от в.л А. П.,
което не е оспорено от страните и което въззивната инстанция кредитира. Заключението е
допуснато във връзка и със служебното задължение на съда по чл. 162 от ГПК по въпросите
за извършените погасявания. От заключението се установява, че по договор за кредит за
текущо потребление от 24.07.2019г. са извършвани погашения съобразно уговорените в него
5
условия и съгласно изготвения погасителен план. Процесният договор за кредит се отчита в
счетоводството на „Банка ДСК“ АД по сметка *****. Погашения по кредитната сметка са
постъпвали само от разплащателна сметка с IBAN: ****** с титуляр Х. Ш.. По кредитната
сметка има постъпили пет погасителни вноски на съответните падежни дати по чл.7 от
договора, всяка в размер на 161,68лв., съгласно погасителния план, и такса за разглеждане
на искане и одобряване на кредит, съгласно т.1.1.1. от Приложение № 3. Общата сума на
постъпилите средства за погасяване на кредита е в размер на 908,40лв., с които са погасени:
- 100,00лв. такса за разглеждане на искане и одобряване на кредит; - 510,04лв. редовна
главница; - 298,36лв. възнаградителна лихва. Прилаганият лихвен процент е в размер на
5,35% годишно, който е посочен в чл. 8 на договора за кредит. В срока на действие на
договора размерът на прилагания лихвен процент не е увеличаван. От 15.01.2020г. е намален
на 5,33%, от 15.07.2020г е променен на 5,31%, от 15.01.2021г. е намален на 5,29%, от
15.07.2021г. е в размер на 5,27%, от 15.01.2022г. е в размер на 5,24% и от 15.07.2022г. е в
размер на 5,23%. От 10.01.2020г. е начислявана лихва за забава в размер на 10% върху
просрочената вноска за главница. Общата сума на начислената лихва за забава за периода от
10.01.2020г. до 27.09.2022г. е в размер на 438,60лв. Месечните такси се удържат от
разплащателната сметка с IBAN: ****** в края на всеки месец. Общата сума на събраните
месечни такси е в размер на 22,50лв., съответно на 31.07.2019г. за м.07 в размер на 4,50лв.;
на 30.08.2019г. за м.08 в размер на 4,50лв.; на 30.09.2019г. за м.09 в размер на 4,50лв.; на
31.10.2019г. за м.10 в размер на 4,50лв.; на 02.12.20219г. за м.11 в размер на 2,92лв. и на
06.12.2019г. за м.11 в размер на 1,58лв. По процесния договор са налице просрочени
плащания в размер на 17 073,17лв., от които 14 489,96лв. остатък по главница,
възнаградителна лихва за период 10.01.2019г. до 27.09.2022г. в размер на 2 144,61лв. и лихва
за забава за период 10.01.2019г. до 27.09.2022г. в размер на 438,60лв. Първата неплатена
вноска е с падеж 10.01.2020г. и не са извършвани плащания по процесния договор след
10.12.2019г. Размерът на дължимите на „Банка ДСК“ АД по договора за кредит суми към
датата на исковата молба е в размер на 17 073,17лв., от които 14 489,96лв. главница; 2
144,61лв. възнаградителна лихва и 438,60лв. лихвена надбавка за забава. След датата на
депозиране на исковата молба е начислена такса изискуемост, съгласно тарифата за такси по
кредити за текущо потребление, в размер на 120,00лв. Законната лихва за периода от
28.09.2022г. до 27.08.2025г. е в размер на 5 422,92лв.
В допълнение сочи, че при погасяване на процесния договор и със сумите, събрани с
основание „заем *******“, в размер на 538,92лв. от 10.08.2019г.; 536,39лв. от 10.09.2019г.;
536,39лв от 10.10.2019г..; 536,39лв. от 10.11.2019г. и 536,39лв. от 10.12.2019г., са налице
просрочени плащания в размер на 13 963,74лв., от които 11 781,41лв. остатък по главница,
възнаградителна лихва за период 10.01.2020г. до 27.09.2022г. в размер на 1 743.73лв. и лихва
за забава за период 10.01.2020г. до 27.09.2022г. в размер на 438,60лв. Съгласно раздел IV,
т.11.3 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление „При
погасяване на сума, надхвърляща размера на месечната вноска по погасителен план
Кредитополучателят не се освобождава от плащане на всяка следваща месечна вноска в
размерите и сроковете по погасителния план. С размера на надвнесените суми се намалява
6
остатъкът от кредита за сметка на последните вноски.“ Погасяването на двата кредита,
PL:***** и *******, е на 10-то число на всеки месец, затова няма разлика в датата на
първата неплатена вноска, която е с падеж 10.01.2020г. и не са извършвани плащания по
процесния договор след 10.12.2020г. Размерът на дължимите на „Банка ДСК“ АД по
договора за кредит суми, след извършено погасяване със сумите, събрани с основание „заем
*******“ към датата на исковата молба е в размер на 13 963,74лв., от които 11 781,41лв.
главница; 1 743.73лв. възнаградителна лихва и 438,60лв. лихвена надбавка за забава След
датата на депозиране на исковата молба е начислена такса изискуемост, съгласно тарифата за
такси по кредити за текущо потребление, в размер на 120,00лв. Законната лихва за периода
от 28.09.2022г. до 27.08.2025г. е в размер на 4 409,24лв.
Пред въззивната инстанция, от страна на банката е представен и договор за кредит за
текущо потребление от 05.06.2019г., сключен с Х. Ш. и М. Ш., като кредитополучатели.
Сумата, която банката е отпуснала като кредит за текущо потребление е 50000лв. със срок на
издължаване 120 месеца при променлив лихвен процент. Кредитът се усвоява по сметка
IBAN: ****** и се погасява чрез същата сметка. Съобразно погасителния план месечните
вноски са в размер на 543,42 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Основателността на предявения иск е обусловена от доказване от страна на ищеца,
главно и пълно, на факта, че страните се намират във валидни облигационни
правоотношения по договорите / за кредит и поръчителство/ с конкретно посочените в
исковата молба параметри, изправността на ищеца, настъпилата изискуемост на
задълженията, вкл. предпоставките за настъпилата предсрочна изискуемост, както и редовно
уведомяване на ответника за същата. В тежест на ищеца е да установи и конкретния вид,
период и размер на задълженията. От своя страна, ответникът е следвало да докаже
погасяването на вземанията по договора за кредит, както и останалите правоизключващи
спорното право факти, на които основава своите възражения.
Следва да се отбележи, че не е налице още първата предпоставка, а именно между
банката и ответникът М. Ш. да е налице валидно сключен договор за поръчителство.
Назначеният особен представител на ответника, въвежда възражение, че ответникът не е
владеел български език, поради което и той не е взел информирано решение за сключването
на договора за поръчителство и няма съвпадение на волята на страните, обстоятелства,
водещи до нищожност на договора.
Безспорен между страните е фактът, че ответникът М. Ш. е немски гражданин, както
и че не е владеел български език към датата на подписване на договора за поръчителство.
Това се потвърждава от изявлението, изходящо от името на банката, че е извършен устен
превод на параметрите на договора за кредит. Само по себе си обстоятелството, че чужденец
е подписал договор на български език, не прави договорът недействителен. / в този смисъл е
и определение № 88/2008 г. по т. д. № 593/2008 на ВКС/. В процесния случай, обаче, се касае
за договор за кредит, по който кредитополучателят и поръчителят, отговорен солидарно с
7
него, се ползват от потребителска защита. В този смисъл и въззивната инстанция е
отстранила процесуалното нарушение, което първоинстанционният съд е допуснал, като
изрично е указала на страните, че предвид характера на предявения иск, то на основание чл.
7 ал.3 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор, тъй като е сключен с потребител. Дадени са указания и на банката – кредитор, че
именно в нейна тежест е да установи изпълнението на задълженията й, като кредитор,
относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията
по кредитите, вкл. че поръчителят е владеел български език и е разбирал значението на
подписаните от него документи, евент. договорът е бил надлежно преведен, вкл.
приложимите общи условия.
Въпреки изрично дадените указания, ищецът не е ангажирал надлежни писмени или
гласни доказателства, че е предоставил необходимата информация за съдържанието на
условията по кредита, вкл. че поръчителят е владеел български език и е разбирал значението
на подписаните от него документи, евент. договорът е бил надлежно преведен, вкл.
приложимите общи условия. Изявлението, отбелязано от трето лице и без данни за неговото
качество, непосредствено след договора за поръчителство, не е годно да установи
изпълнение на задълженията на банката – кредитор. По естеството си това изявление
представлява събрано в недопустима от ГПК форма гласно доказателство – показания на
свидетел, поради което и това изявление съдът не следва да цени.
Не се установи М. Ш. да е бил запознат със съдържанието и смисъла на договора за
поръчителство и значението, което би имал в неговата правна сфера, поради което и следва
да се приеме, че същият не е могъл да изрази и валидно съгласието си за сключване на
процесния договор, което от своя страна влече и нищожността на договора на основание чл.
26 ал.2 предл. второ от ЗЗД – поради липса на съгласие.
Само на това основание и претенцията се явява неоснователна, предвид че не следва
да се ангажира отговорността на ответника в качеството му на поръчител.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и претенцията отхвърлена.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски биха се дължали на ответника, който такива не е
сторил, а се представлява и от назначен от съда особен представител по делото.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1635/12.05.2025г., постановено по гр.д.№ 12920/2022г.
по описа на ВРС, 48 –ми състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, срещу М. Ш., ЛНЧ
**********, роден на *****, гражданин на Германия, с адрес в гр.Варна, с.о. Манастирски
8
рид, искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл. 138 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата в размер на 14 489,96 лева (четиринадесет хиляди четиристотин
осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) главница по договорза кредит за
текущо потребление от 24.07.2019г., сключен между Х. Б. Ш. и Банка ДСК АД, обезпечен с
Договор за поръчителство от 24.07.2019г., сключен с М. Ш., възнаградителна лихва в размер
на 2144,61 лева (две хиляди сто четиридесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) за
периода от 10/12/2019 г. до 27/09/2022 г., лихвена надбавка за забава в размер на 438,60 лв.
(четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет стотинки) натрупана за периода от
10/01/2020 г. до 27/09/2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска на 29.07.22г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9