№ 30920
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110141025 по описа за 2023 година
Предявен е конститутивен иск от М. А. С. срещу Т. С. М..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение
окончателно да заяви дали поддържа искането си за предоставяне на безплатна правна
помощ, като в случай че го поддържа, в същия срок да посочи на кое основание претендира
да бъде предоставена безплатна правна помощ, като представи и декларация по образец
на НБПП за семейно и имуществено състояние, както и документи, удостоверяващи
твърдените обстоятелства. УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията в
срок съдът няма да допусне правна помощ.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
да посочи изрично дали претендира възстановяване на запазена част от наследството на А.Т.,
което право е наследила от майка си С.Д., или претендира възстановяване на запазена част
от наследството на С.Д., или и двете посочени, като формулира и надлежен петитум в този
смисъл. УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията в срок исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2025 г. от
10,30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по подадена от М. А. С. срещу Т. С. М., искова
молба, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване
на запазена част, накърнена с дарение, обективирано в нотариален акт № 25, том LLXLIII,
дело 28196/96 г. от 19.12.1996 г., по силата на което А.Т. и Саладинка Димитрова С. са
дарили на внучката си Т. С. Янева, със съгласието на майка
М. А. С. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им – ап. № 38,
находящ се в гр. София, ж.к. „М.... 1“, бл. 40, вх. Б, ет. 9.
Ищцата твърди, че е единствен наследник на С.Д. и А.Т. /разведени/, които с
нотариален акт № 25, том 143, дело 28196/1996 г. дарили на дъщерята на ищцата – настояща
ответница, собствения им апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „М....“, бл. 40, вх. Б, ап.
38. Майката на ищцата починала на 23.06.2023 г., като родителите си били запазили
правото на ползване. Аргументира, че майка също имала право на запазена част в размер
на ½, която претендира ищцата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответницата признава предявения иск като основателен. Прави искане разноските да останат
в тежест на ищцата, като аргументира, че не е дала повод за завеждане на делото. Не
оспорва, че А.Т. и съпругата му С.Д. С., са дарили, ап. № 38, находящ се в гр. София, ж.к.
„М....“, бл. 40, вх. Б. Излага, че след смъртта на А.Т., ищцата е предявила иск срещу нея
/ответницата/ за възстановяване на запазена част. Не оспорва също и че Саладина С. е
починала на 23.06.2023 г., като сочи, че не е препятствала ползването на процесния
апартамент от ищцата.
С молба от 11.04.2025 г. ищцата отново е направила искане за предоставяне на правна
помощ. Изложено е и становище по отговора на исковата молба. Ищцата твърди, че от 2007
г. няма достъп до жилището. Сочи, че е изпращала и нотариална покана до ответницата за
предоставяне на достъп.
По предявения иск с правно основание чл. 30 ЗН в тежест на ищеца е да докаже, че е
сред кръга от наследници с право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящ,
родител или съпруг; че приживе наследодателят му се е разпоредил безвъзмездно със свое
имущество – чрез дарение или завещание; че оставеното наследство не е достатъчно за
получаване от наследника със запазена част на пълния размер на тази част поради
извършено дарение или завещание, че е приел наследството по опис /в случай, че с
дарственото разпореждане не се изчерпва цялото имущество на наследодателя/.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са
2
следните факти:
1/ че А.Т. и съпругата му С.Д. С., са дарили на ответница, ап. № 38, находящ се в гр.
София, ж.к. „М....“, бл. 40, вх. Б с дарение, обективирано в нотариален акт № 25, том
LLXLIII, дело 28196/96 г. от 19.12.1996 г.;
2/ че ищцата е единствен наследник – дъщеря на С.Д. С., починала на 23.06.2023 г.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3