О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 27.04.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми
април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в.ч.гр.д.№133 по описа за 2020 г. на КнОС и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила частна жалба от „********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: ******, действащо чрез процесуалния си представител по
пълномощие юрисконсулт и.т., насочена срещу разпореждане №617/10.02.2020 г. на
Районен съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№283/20 г. по описа на същия
съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е оставил
без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
депозирано от „********“ ЕООД, с искане за издаване на заповед за изпълнение
против В.Е.В., ЕГН ********** за следните суми: **лв., представляваща неплатена
главница по договор за паричен заем №5475798/16.10.2018 г.; **лв.,
представляваща договорна лихва за периода 03.10.2018 г. до 30.04.2019 г., **лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи, **лв.,
представляваща неустойка за изпълнение на задължение; **лв., представляваща
сума за разходи за извънсъдебно събиране на вземането; **лв., представляваща
законна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 28.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сторените по делото разноски – ** лв. държавна такса и ** лева
юрисконсултско възнаграждение. За да постанови обжалвания акт, заповедният съд
е приел наличието на вероятна неравноправност на клаузи от приложения към
заявлението договор за потребителски заем.
Частният жалбоподател обжалва постановеното от РС–
Кюстендил разпореждане, релевирайки доводи за неговата неправилност. На първо
място излага, че заповедният съд е следвало да отхвърли частично заявлението
само досежно претендираните вземания, произтичащи от установените неравноправни
клаузи. Алтернативно излага довод за липса на неравноправни клаузи в процесния
договор. Твърди, че в случая неустойката се претендира вследствие неизпълнение
на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на
обезпечение по договора за потребителски кредит. Изтъква, че съгласно ТР №1 от
15.06.2010 г. по тълк. дело №1/**9 г. на ОСТК на ВКС, неустойката е нищожна,
само ако единствената цел, за която тя е договорена, излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. По същество моли съдът да
отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за цялото претиндирано вземане.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Заповедният съд е бил
сезиран с подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „********“ ЕООД, с искане за издаване на
заповед за изпълнение против В.Е.В., ЕГН ********** за следните суми: **лв.,
представляваща неплатена главница по договор за паричен заем
№5475798/16.10.2018 г.; **лв., представляваща договорна лихва за периода 03.10.2018
г. до 30.04.2019 г., **лв., представляваща такса за експресно разглеждане на
документи, **лв., представляваща неустойка за изпълнение на задължение; **лв.,
представляваща сума за разходи за извънсъдебно събиране на вземането; **лв.,
представляваща законна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 28.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – **
лв. държавна такса и ** лева юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са
представени: Тарифа на „******“ ООД /праводател на заявителя по силата на
сключен договор за цесия/, относима към договори за паричен заем „”Вивакредит
сега 14 и 30“ или „Вивакредит план“ и Договор за паричен заем „****** План“
№5475798 от 16.10.2018 г.
Съдът с разпореждане
№ 617 от 10.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№283/2020 г. е отхвърлил искането
като неоснователно, констатирайки вероятна неравноправност на клауза на
процесния договор, а именно клаузата за начисление на неустойка.
При така установеното
от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частната жалба е
допустима, доколкото е подадена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за
частично основателна. Съображенията в тази насока са следните:
В заповедното
производство съдът извърша преценка дали е дължимо претендираното от заявителя
вземане срещу длъжника. Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2
и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави,
съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в
заповедното производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими
права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът следи
служебно и в заповедното производство, в изпълнение на правомощията си по чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
В изпълнение на
коментираните правомощия и след запознаване с депозираното заявление, ведно с
доказателствата към него, съдът намира, че в процесния договор за паричен заем
е налице вероятна неравноправност на отделни негови клаузи, които макар и
неотчетени от заповедния съд, ще бъдат обект на проверка от настоящата
инстанция, действаща като такава по същество на спора.
Договорът за паричен
заем попада под разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Потребителски
кредит е форма на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне
(аргументирано в чл. 9, ал. 1 ЗПК). Следователно отправна точка при дефиниране
на потребителския кредит е понятието за потребител, за което законът установява
легална дефиниция в чл. 9, ал. 3 ЗПК. По смисъла на посочената разпоредба
потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност (чл. 9, ал. 3 ЗПК). За разлика от потребителя кредиторът,
който му предоставя или обещава да предостави потребителския кредит, действа в
рамките на своята професионална или търговска дейност и затова законът
предпочита и защитава интересите на контрагента му, въпреки че допуска кредитор
да бъде и физическо лице (чл. 9, ал. 4 ЗПК).
При анализ на
приложения към заявлението договор за паричен заем, съдът установява, че в
чл.2, т.5 от договора за паричен заем е уговорен фиксиран годишен лихвен
процент по заема в размер на 40.26 %, а в т.8 от същия член е посочен годишния
процент на разходите в размер на 49.27%. В случая кредиторът се е задоволил
единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема,
без да разпише ясна методика, по която се формира годишното оскъпяване.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва
да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. По договора
структурата на дълга е главницата (отпусната в заем сума) и годишния процент
разходи /ГПР/. В ГПР, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, се включват всички разходи на
кредитора свързани с договора за кредит, включително и възнаградителната лихва.
Правната норма на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9
договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
Настоящият състав на
въззивната инстанция констатира наличие на вероятна неравноправност на
процесния договор, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В цитирания
чл.3, т.5 и т.8 от процесния договор е уговорено, че годишният лихвен процент
ще е в размер на 40.26 %, а годишния процент на разходите в размер на 49.27 %.
В договора няма заложен погасителен план. Посочени са заемната сума, размер на
погасителна вноска, брой вноски, дати на плащане. Липсва информация от какво се
формират вноските, каква е последователността на разпределение на вноските
между различните суми-главница и лихви. В договора липсва информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата, да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Налице е вероятна
неравноправност и относно клаузата за разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на **лева.
Наведените твърдения в заявлението обуславят извода, че претенцията за
сумата от **лв. има характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й
предварително в договора цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението
за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на
вземанията. Наименованието на това задължение от заявителя като такса, вместо
неустойка, съставлява опит да се представи на кредитополучателите, същата като
възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл. 10а,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането
на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на
допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. По същество
така начислената неустойка е в пълно противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на
главното задължение от разрешения от закона.
Относно клаузата на
договора, с която е уговорена неустойка, обезпечаваща задължението на
кредитополучателя за осигури обезпечение на своето вземане, съдът приема
следното:
Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/**9 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/**.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/**9 г.,
II т. о./.
Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели
да се обремени неоснователно заемополучателят с допълнителни парични
задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на
връщане сума, а представено, като санкция за неизпълнение на задължения на
заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между
клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което
следва, че в конкретния случай не е налице валидна клауза за договорена
неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Достигайки до извод
за вероятна неравноправност на уговорената клауза за неустойка, заповедният съд
е отказал изцяло да издаде заповед за изпълнение за сочените в заявлението
суми.
КнОС счита за необходимо
да отбележи, че при недействителност на договора на основание неравноправност
на негови разпоредби, съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да
върне чистата стойност по договора за кредит, но не дължи лихва или други
разходи по договора, т.е. следва да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение за дължимата главница по кредита.
С оглед изложеното и
това, че нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, съдът
намира, че заявлението по чл. 410 от ГПК в тези части подлежи на отхвърляне,
като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден
в тези част. Следва да се издаде заповед за изпълнение за претендираната със
заявлението главница.
По изложените правни
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №617/10.02.2020 г. на Районен
съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№283/20 г. по описа на същия съд в
частта, с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение за сумата от **лв.,
представляваща неплатена главница, дължима на основание договор за паричен заем
№5475798/16.10.2018 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
главницата от депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на вземането и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза „********“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********* против В.Е.В., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от **лв.,
представляваща неплатена главница по договор за паричен заем
№5475798/16.10.2018 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
главницата от депозиране на заявлението-
07.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените пред
заповедния съд разноски в размер на **.00
лева платена ДТ и ** лева- юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №617/10.02.2020 г. на Районен
съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№283/20 г. по описа на същия съд, в
останалите обжалвани части.
ВРЪЩА делото на КнРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК,
съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.