Решение по дело №1549/2018 на Районен съд - Плевен

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                         №

гр. Плевен, 27.11.2018 г.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети  наказателен състав, в публичното заседание на   Деветнадесети ноември  през две хиляди и  осемнадесета  година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ МИТЕВА

 

и при секретаря Анелия Добрева и в присъствието на Прокурора                                                         като разгледа докладваното от съдията          МИТЕВА         НАХ дело №1549  по описа за 2018 г., и за да се произнесе съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1757 от 12.02.2018 година на ***, с което на основание чл.47 от Наредба № 2 на Общински съвет Плевен за опазване на околната среда в Община Плевен на Н.И. ***, ЕГН ********** наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 47 т. 10 от същата наредба и за извършено нарушение на чл.47,т.1 е наложена административно нарушение глоба в размер на 400 лв от същата наредба.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се представлява от адвокат  М., ПлАК. Последната  навежда доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на така издаденото наказателно постановление, свързани с неправилно на материалния закон предвид събраните по делото доказателство, че доверителят му нито е автор на нарушението, нито пък е участвал в административно наказателното производство, тъй като акта за нарушение всъщност е съставен на него а не на водача на товарният камион,както и че същият отрича да е извършил вменените му с НП нарушения,тъй като камиона е аварирал и за да се отстрани аварията и да продължат те е трябвало да разтоварят. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован   се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт ***. Взема становище, че така депозираната жалба е неоснователна. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което моли съда да го потвърди изцяло като такова. 

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят,   намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

            Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалният закон.

         Разпоредбите на ЗАНН визират подробна процедура по констатирането, установяването на съответното административно нарушение, отделните етапи в действията на административно наказващият орган, които в своята последователност и при наличието на осъществен състав на административно нарушение  имат за своя последица реализирането на административно наказателна отговорност за съответният субект.

         Неизменна част от посочените по горе процесуални правила, визирани в разпоредбата на чл. 36 ЗАНН и следващите съставлява установяването на административното нарушение и обективирането му в нарочен акт за установяване на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.І ЗАНН същият се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението.

         В хода на настоящото съдебно производство, по реда на чл. 59 ЗАНН са приети и приложени редица писмени доказателства. Като част от административно наказателната преписка са представените Наказателно постановление *** година на ***; акт за установяване на административно нарушение № 2з от 03.01.2018 година на служители на Първо РПУ-грПлевен; Сведение от Н.Ц. и ***,Заповеди на Директор на ОД на МВРза заемане на длъжност на лицето  Х.И. в група „Територялна полиция”,както и Заповед на Кмета на Община Плевен, според която И. има право да съставя АУАН по Наредба №2 на Общински съвет Плевен. Същите установяват, че на 18.05.2016 година в град Плевен инспектори при Община град Плевен съставили на П.П. *** акт за установяване на административно нарушение, а именно: за това, че на 03.01.2018 година в град Плевен около 15,50ч в землището на с.*** ,м-т „***”,част на национален парк **/** **/на гърба на първи център от бившият птицезавод,замърсява площите,като изсипва твърди битови отпадъци ,около 1 куб.м.от спец.а-л ****,собственост на „КСТДО” с водач ** ,ЕГН **********,след9 което измива МПС-то на същото място.Този деяния, вменено във вина на жалбоподателя били квалифицирани като нарушение по чл. 47 т. 1 и т10 от Наредба № 2 на Общински съвет Плевен и било установено от полицейските служители Х.И. и Н.Х. .         Които твърдят,че те лично са видели камиона на описаното в АУАН място и са констатирали изхвърленият от камиона боклук и след като уведомили Еко инспектората към Община грПлевен,издали Заповед за задържане на лицата и ги отвели в първо РПУ-грЍПлевен,където  съставили АУАН на собственика на фирмата на който бил описаният по горе камион. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира Н.Ц. за нарушение на чл 47т10 с глоба в размер на 300 лева и на осн.чл 47,т1 от Наредба №2 на Община грПлевен  с глоба в размер на 400лв.

         В подкрепа на горните факти са цитираните по горе писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели Н.Х. и П.Й. и Х.И. – съответно актосъставител.

В хода на въззивното производство са изслушани и показанията на свидетелят ***  – шофьор на кимиона  . Този свидетел установява,че на 03.01.2018г пътувайки към с.*** ,става авария и започва да изтича товара от  камиона и тъй като се намирали в близост до бившия *** и видял,че е разрушено отбил от пътя.Изсипал товара и започнали да отстраняват аварията с Н.Ц..Товара бил пясък,в това време пристигнала полицията.След което се държали твърде агресивно с тях  и  ги отвели и съставили акт не на шофьора на камиона ,а на управителя на фирмата Ц.,на който бил камиона .

Разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетели по акта  не отричат установяваните  факти,но никъде не  става  на въпрос за второто вменено във вина на жалбоподателят нарушение ,че същият е нарушил  и т 10 на чл 47 от наредба №2 на Общински съвет Плевен-т.е”Миенето ,гресирането ,ремонта на МПС по улиците ,площадите ,зелените площи и местата за отдих и спорт ,от които се причиняват замърсявания,както и складиране на негодни за движение МПС и части от тях на горните места.”

         При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери, че атакуваното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление е издадено в нарушение както на материалния , така и на процесуалният закон. Изложените в него факти и изводи за извършено от страна на Н.И.Ц.   нарушение по чл. 47 т. 1 Наредба № 2 на Общински съвет Плевен се градят на предположения, произтичащи от факта, че същият в качеството си на управител на ***  на които е товарният   автомобил. Събраните в хода на административното и въззивното производство доказателства не  установяват по категоричен и несъмнен начин, че именно  Н.Ц.  е автор на нарушението по наредбата, нито пък е установено в какво всъщност се изразява неговото изпълнително деяние. Ето защо съдът прие, че наказващият орган е нарушил материалния закон като е вменил във вина на Н.Ц. деяние при липса на каквито и да е доказателства за негово виновно поведение, осъществяващо признаците на административно нарушение по чл. 6 ЗАНН.

Като за вмененото му като нарушение по т10 на чл47 от наредбата,изобщо не се коментира от актосъставителят и свидетелите нито се представят  каквито и да са доказателства.Извън компетентността на настоящата инстанция обаче е провеждането на административно производство спрямо  лица, различни от посочените в акта и наказателното постановление и последващо ангажиране на тяхната отговорност.

В хода на проведеното пред административно наказващият орган производство е подходено твърде формално при установяване на нарушителят  .В този смисъл съдът прие, че е нарушена и разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, а именно: наказателното постановление е издадено  без да са установени по безспорен начин извършването на нарушенията и  нарушителя и неговата вина.

         При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано , тъй като е издадено в разрез с установените процесуални правила и материалния закон. Спазването на същите е своеобразна гаранция за осигуряване правото на защита на всеки субект на наказателна отговорност.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ

                                               Р Е Ш И  :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Наказателно постановление № *** от *** година на ***, с което на основание чл.47 от Наредба № 2 на Общински съвет Плевен за опазване на околната среда в Община Плевен на Н.И. ***, ЕГН********** наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 47 т. 10 от същата наредба и за извършено нарушение на чл47,т1 е наложена административно нарушение глоба в размер на 400лв от същата наредба.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.

              

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :