РЕШЕНИЕ
№ 19251
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110170548 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу В. Р. В., в качеството й на наследница на Иа В..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово
разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответницата, в
качеството и на наследница на И за осъждането й да заплати сумите, както следва:
1105,15 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., 445,30 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г., 3,13 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. и 1,07 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г.
до 15.08.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателката на ответницата, в качеството й на
ползвател със запазено вещно право на ползване за процесния недвижим имот, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на наследодателя на
ответницата в процесния период топлинна енергия, като тя не е заплатил дължимата
1
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени
по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответницата, като наследница, е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.
София, общ. К, ул. Л. Счита, че процесните суми са припадащата се част от дълга на
ответницата, в качеството й на наследница на И В В.. Твърди, че ответницата е
изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди
ответницата да заплати претендираните вземания. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата В. Р. В., чрез назначений и по делото
особен представител, оспорва предявените искове. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните, като сочи, че ответницата не е
собственик на процесния имот, както и че не е наследник на ИВ., нито че е приемала
нейното наследство. Оспорва факта на доставяна от ищцовото дружество топлинна
енергия до процесния обект, както и нейното надлежно отчитане. Оспорва и
дължимостта на претенцията за лихва за забава поради факта, че не е бил предоставен
срок за заплащането й. Поради неоснователност на претенциите за главници, оспорва
и исковете за акцесорни вземания. В условията на евентуалност прави възражение за
изтекъл период на погасителна давност за претендираните суми. Поради тези и
останалите съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца представя писмени доказателства,
като не ангажира становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателката на
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и
за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
2
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот г. се
установява, че лицата Р и И В. даряват на сина си И В собствения си недвижим имот,
а именно апартамент № 12, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул.. Видно е от
нотариалния акт, че дарителите си запазват вещно право на ползване върху имота,
докато са живи – заедно или поотделно.
От приетото удостоверение от ГИС София се установява, че адресът с старо
наименование ул. „Н ул. „Н и ул. „Л са с нов административен адрес, а именно: ул. „Л.
Ето защо, може да се направи извод, че имотът предмет на прехвърлителната сделка, е
процесният имот.
От приетото по делото удостоверение за наследници на дарителя Р, издадено на
24.04.2013 г. от Столична община, се установява, че същият е починал на 18.04.2013 г.,
като е оставил трима наследници по закон, а именно: И В. - съпруга, В. Р. В. – дъщеря
и И– син. Приета по делото е и справка за предоставяне на данни по реда на Нередба
№ 14/18.11.2009 г., от която се установява, че дарителката Иа В. е починала на
16.10.2021 г., като е оставила преживели две деца - В. Р. В. – дъщеря и Ил – син.
Поради изложеното може да се направи извод, че наследодателката на
ответницата е вещен ползвател на процесния имот в процесния период, респ. е
потребител на топлинна енергия, като след нейната смърт, настъпила на 16.10.2021 г.
отговорност за изпълнение на задълженията носят нейните наследници. По делото не
са ангажирани доказателства за вписан отказ от наследство в особената книга на съда.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал три броя отоплителни тела, като не е
имало узаконен водомер за топла вода. На всички отоплителни тела били поставени
ИРРО, като отоплението на стълбите не е било изключено. Дяловото разпределение
през процесния период било извършвано на база реален отчет на разпределителите. С
оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в
процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен
с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При отчета на дяловите единици
били съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило
достъп, като показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.
Топлата вода в процесния период била начислявана на база брой 3 лица потребители
по 140 л/ден на осн. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 поради липса на
3
узаконен водомер за топла вода. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация,
била изчислена съобразно нормативната уредба, като е разпределяна на база пълен
отопляем обем – 281 куб. м. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни
сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от
общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в
АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период, като съответства на одобрения тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че ½ част от общия размер на непогасеното задължение за
главница в процесния период е в размер на сумата от 1105,15 лв. за топлинна енергия
и 3,13 лв. за дялово разпределение. Посочено, че към момента на изготвяне на
заключението, не са налице данни за извършени плащания. Посочено е, че ½ част от
размера на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване
изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 335,58 лв. върху
непогасената топлинна енергия и 1,07 лв. върху непогасената сума за дялово
разпределение.
Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между Съдът
кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на наследодателя на
ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството
на доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
Следва да се посочи, че, когато е налице подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, то срокът се прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата
установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В
случая с исковата молба ищецът сочи, че преди депозирането й е било заведено за
същите суми предходно заповедно производство по ч. гр. дело № 52558/2024 г. по
описа на СРС, 65 състав. След служебно извършена справка съдът действително
констатира, че ч. гр. дело № 52558/2024 г. е било образувано за процесните
задължения, като заявлението е било подадено срещу ответницата В. Р. В. и нейния
брат И – за по ½ част от общия дълг. Поради липса на регистриран адрес в България, с
разпореждане № 135256/24.09.2025 г. заявлението срещу В. Р. В. е отхвърлено, а по
отношение на И делото е изпратено за продължаване на съдопроизводствените
действия от РС Тетевен по подсъдност. След влизане в сила на разпореждането по ч.
гр. дело № 52558/2024 г. на СРС, на 09.10.2024 г. при РС Тетевен е образувано ч. гр.
дело № 1000/2024 г. Съгласно чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, когато съдът откаже да
издаде заповед за изпълнение и заявителят предяви последващ иск, то същият е
4
осъдителен. Съгласно ал. 4 на посочената разпоредба искът се предявява в
едномесечен срок от съобщението. В случая, към 09.10.2024 г., когато е образувано
делото пред РС Тетевен, разпореждането за отхвърляне спрямо длъжника В. Р. В. е
било влязло в сила, съответно заявителят е получил препис от същото в по-ранен
момент. Въпреки това обаче не е спазен предвиденият в закона едномесечен срок за
предявяване на иска, като такъв е предявен едва на 27.11.2024 г. /след изтичане на
едномесечния преклузивен срок/. Ето защо ищецът не може да се възползва нито от
платената държавна такса в заповедното производство, нито от предимството на
прекъсване на давностния срок от по-ранен момент /от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/. Предявените в настоящото производство
осъдителни искове следва да се разглеждат като самостоятелни такива, които не са
свързани с развилото се и приключило преди това заповедно производство.
Ето защо, съдът намира, че срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 27.11.2024 г., като вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 27.11.2021 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. В случая процесният период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. е настъпил
изцяло преди 27.11.2021 г., като вземането и за последния месец от отчетния период,
отразено във фактура от 30.09.2021 г., е с настъпил падеж на 14.11.2021 г.
Изискуемостта на всички процесния вземания на ищеца е настъпила преди 27.11.2021
г., поради което същите са погасени поради изтекъл давностен срок. Направеното от
ответника възражение е основателно.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение, то следва да се даде отговор на въпроса дължат ли ответниците
същата. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са
включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на
чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява от
документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е
извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да
не е приета. По делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от за
извършване на услугата дялово разпределение. В случая процесният период от
01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. е настъпил изцяло преди 27.11.2021 г., като вземането и за
последния месец от отчетния период, касаещ м. 09.2021 г., е с настъпил падеж преди
27.11.2021 г. Изискуемостта на всички процесния вземания на ищеца е настъпила
преди посочената дата, поради което същите са погасени поради изтекъл давностен
срок. Направеното от ответника възражение е основателно.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Съдът достигна до извод за неоснователност на предявените искове за
главница поради изтекла погасителна давност, поради което ответникът не дължи
обезщетение за забава в плащането на двете главници.
5
Отделно, по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и на това основание.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква ответната
страна, но същата не е представила доказателства за сторени такива.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу В. Р. В., ЕГН
**********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 1105,15 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до
30.09.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ул. Ли сумата от 3,13
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., както и исковете с правно основание по чл. 86 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 445,30 лева, представляваща
лихва за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. и сумата от 1,07 лева, представляваща лихва за забава в
погасяване на задължението за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
15.08.2024 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Далсия“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6