№ 9936
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИ.СКИ РА.ОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и п. година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. Ц.А
при участието на секр.ря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. Ц.А Гражданско дело №
20231110141650 по описа за 2023 година
„АПС Б. Б.”ЕООД е предявило срещу И. Ц. Ц. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2000 лева по договор за потребителски кредит №762191 от
16.11.2016, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане, сумата от 400.24 лева- възнаградителна лихва за
периода от 10.12.2016 до 10.11.2017 и лихва за забава в размер на 883.94 лева
за периода от 10.12.2016 до 23.02.2021.
Ищецът поддържа, че между „к,”ЕАД и И. Ц. Ц. е сключен договор за
потребителски кредит №762191 от 16.11.2016 по ЗПФУР.По силата на
договора ответникът е получил сумата от 2000 лева, платима на 12 вноски по
200.02 лева в срок до 30.11.2017, при лихвен процент в размер на 41.21% и
ГПР-50%.Твърди, че по силатан а договор за продажба на земания /цесия/ от
02.03.2021 „К,”АД и „А. Т.”ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания
на цесионера „АПС Б. Б.”ЕООД.Поддържа, че длъжникът е уведомен за
извършената цесияпо електронна поща с име.л от 01.04.2021.Твърди, че
задължението все още не е погасено от ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. Ц. Ц. оспорва предявените
1
искове. Прави възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит №762191 от 16.11.2016
„К,”АД е предоставил на И. Ц. Ц. сумата ог 2000 лева за срок от 12 месеца,
при лихвен процент 35.09% и ГПР-50% и общ размер на всички плащания -
2400.24 лева.
По силата на договор за поръчителство от 16.11.2016 „А. Т.”ЕООД се е
задължил да сключи договор за поръчителство с „К,”, по силата на ко.то да
отговаря пред „К,” солидарно с потребителя И. Ц. Ц. за изпълнение на
всички задължения на потребителя по договора за потребителски кредит
срещу възнагражденнние.Съгласно приложение №1 към договора за
поръчителство възнаграждението на поръчителя е в размер от 139.05 лева на
месец за периода на де.ствие на договора за кредит.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 „К,”ЕАД и „А. Т.”ЕООД от една страна като цеденти са
прехвърлили на „АПС Б. Б.”ЕООД като цесионер свои просрочени и
неизплатени вземания:1. по договори за кредит на физически лица, сключени с
цедент 1 ;2. свои вземания при встъпването на „А. Т.” в правата на
първоначалния кредитор и 3. Вземания по договорите за поръчителство,
всички съгласно приложение №1.
С пълномощно „К,”ЕАД е упълномощило „АПС Б. Б.”ЕООД да
уведоми от името на „К,”ЕАД всички длъжници по всички вземания, които
дружеството е цедирало съгласно договора за продажба и прехвърляне на
вземания.
С пълномощно „А. Т.”ЕООД е упълномощило „АПС Б. Б.”ЕООД да
уведоми от името на „А. Т.”ЕООД всички длъжници по всички вземания,
които дружеството е цедирало съгласно договора за продажба и прехвърляне
на вземания.
По делото са предоставени общи условия за предоставяне на кредит.
По делото е представена справка извлечение от системата на „А.
Т.”ЕООД, съгласно ко.то по договора задълженията са в размер от 3284.18
2
лева
По делото е представена разписка за извършеното плащане в размер от
2000 лева от „К,”ЕАД в полза на И. Ц. Ц..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №762191 от 16.11.2016
„К,”АД е предоставил на И. Ц. Ц. сумата ог 2000 лева за срок от 12 месеца,
при лихвен процент 35.09% и ГПР-50% и общ размер на всички плащания -
2400.24 лева.
От представената разписка се установява, че сумата от 2000 лева е
преведена на ответника.
Съдът следи служебно за нищожност на клаузите по договорите за
потребителски кредити.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случая, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението на
предостави на К, банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „К, „ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване
на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е
24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случа., че в посочения в ал.1, изр.1 срок
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от „К,”, съответно този договор не
поражда де.ствие между „К,” и кредитополучателя.
При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от
подаване на заявлението.Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок,
договорът не поражда де.ствие.
С оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора съдът приема, че
предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора и
заявлението се одобрява след предоставяне на обезпечението.В този смисъл
ако не бъде предоставено обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено,
съответно договорът няма да бъде сключен.
3
С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие
за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на
договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с
обезпечението- възнаграждението за поръчителство.
Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и „А.
Т.”ЕООД, възнаграждението за поръчителство е в размер от 139.05 лева на
месец за периода на договора.Доколкото срокът на договора е 12 месеца, то
възнаграждението по договора за поръчителство възлиза в размер от 1668.60
лева.
Сумата на възнаграждението за поръчителство- 1668.60 лева е почти
колкото размера на кредита -2000 лева по договора за потребителски кредит.
Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за
сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е
известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът
намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като
разход в ГПР.
Още повече, че „К,”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.Видно от
Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „А. Т.”ЕООД е
„К,”ЕАД.
В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати
възнаграждение за поръчителство почти колкото размера на кредита, за да
гарантира „А. Т.”ЕООД сам пред себе си задължението по кредита.
С оглед на което съдът приема, че плащането на възнаграждението е
също в полза на ответника „К,” ЕАД и следва да бъде включено като разход по
договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 16.11.2016,, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.11.2016г. е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая
по договора ГПР е 50% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 50 %.
4
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
за поръчителство.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита,
ко.то следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на
договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е
начислено и за него също е изготвен погасителен план.
Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за
поръчителство, което е в размер почти колкото сумата по кредита, ще бъде
надвишен петкратния размер на законната лихва от 50%.
При кредит от 2000 лева, сумата подлежаща на връщане заедно с
възнаграждението за поръчителство възлиза на 4068.84 лева.В този смисъл
ГПР ще надвиши многократно ограниченията на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до
оскъпяване на кредита повече от 2 пъти.Още повече, че „К,”АД и „А. Т.”ЕООД
са свързани лица.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
неде.ствителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е неде.ствителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
5
обявен за неде.ствителен, потребителят връща само чистата сто.ност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което съдът намира, че след като договорът за потребителски
кредит е неде.ствителен, по него не могат да се прехвърлят вземанията за
лихви и разходи по кредита.
С оглед на което съдът намира, че ответникът не дължи сумите от 400.24
лева- възнаградителна лихва за периода от 10.12.2016 до 10.11.2017 и лихва за
забава в размер на 883.94 лева за периода от 10.12.2016 до 23.02.2021.
С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на главницата
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 „К,”ЕАД и „А. Т.”ЕООД от една страна като цеденти са
прехвърлили на „АПС Б. Б.”ЕООД като цесионер свои просрочени и
неизплатени вземания:1. по договори за кредит на физически лица, сключени с
цедент 1 ;2. свои вземания при встъпването на „А. Т.” в правата на
първоначалния кредитор и 3. Вземания по договорите за поръчителство,
всички съгласно приложение №1.
По делото не са ангажирани доказателства, че вземанията за главница по
договора за потребителски кредит спрямо ответника И. Ц. Ц. са включени в
приложение №1 към договора за цесия. В този смисъл не са ангажирани
доказателства, че вземанията са предмет на Договора за цесия, сключен между
„К,”ЕАД и „А. Т.”ЕООД от една страна и „АПС Б. Б.”ЕООД от друга страна.
При липсата на доказателства, че вземанията спрямо ответника по
договора за потребителски кредит са предмет на договора за цесия, съдът
намира, че договорът не е произвел де.ствие по отношение на тях и ищецът не
се легитимира като кредитор на ответника.
С оглед на което съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във врц с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлен.
6
По разноските
Кра.ният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът не претендира
разноски, поради което не следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б. Б.”ЕООД, ЕИК...., със седалище и
адрес на управление:гр.С., бул. „Б.”№81В, срещу И. Ц. Ц., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., ул. „П. К.”№30, ет.3, ап.26, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че И. Ц. Ц. дължи на „АПС Б.
Б.”ЕООД сумата от 2000 лева по договор за потребителски кредит №762191
от 16.11.2016, сумата от 400.24 лева- възнаградителна лихва за периода от
10.12.2016 до 10.11.2017 и лихва за забава в размер на 883.94 лева за периода
от 10.12.2016 до 23.02.2021.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софи.ски ра.онен съд: _______________________
7