РЕШЕНИЕ
№ 18500
/адрес/, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110106617 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, представлявано от А.А., за осъждане на ответниците М.Я.А., ЕГН ********** и Р. Г.
А., ЕГН **********, двамата с адрес: /адрес/, в условията на солидарна отговорност, да
заплатят на ищеца следните суми: сумата от 113,71 лв.- главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до
30.08.2020 г., за имот, находящ се в /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба –06.02.2024г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 35,71 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2021г. до 21.11.2023г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като съпрузи и собственици на
процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Д.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговор, ответнииците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като
излагат съображения за неоснователност. Правят възаржение за погасителна давност на
1
задължението.
С Определение от 29.04.2025 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Д.“ ЕООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответниците се представляват от адв. Н., която поддържа писмения отговор. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 66705/2023 г. по описа на СРС е видно,
че с Разпореждане №157229/13.12.2023г., е отхвърлено подаденото от ищеца заявление по
реда на чл. 410 ГПК, като по делото е представен документ за внесена по сметка на СРС
държавна такса от 25 лв.
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**/04.09.2020г.,
ответниците са продали процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/, представляващ
/адрес/.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.С.“ ООД и със същото да се сключи
договор. Такъв е сключен на 12.10.2001 г. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 02.11.2007г.
По делото са приети индивидуална справки за отопление и топла вода, представени
от „Д.“ ЕООД за периода от 01.05.208г. до 30.04.21г., документ за главен отчет и 1 бр.
известия за доставяне. Представени са сертификати.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил фактура № **********/31.07.2021г.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от Д.“
ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в
съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.08.2020 г.,
дължимата сума за изразходвана ТЕ е 132,94 лв.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По основателността на иска по чл. 150 ЗЕ, съдът намира следното:
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№90/04.09.2020г., се установява, че до 04.09.2020г. ответниците са били собственици на на
процесния недвижим имот, в режим на СИО, като този факт не се оспорва от ответниците. С
оглед на това по отношение на тях е налице пасивна материална легитимация по иска
съобразно дефиницията на чл. 153 ЗЕ, като собственици на процесния имот. като двамата
съпрузи са солидарно отговорни пред ищеца за възникналите задължения за доставена
топлинна енергия – по арг. от чл.32, ал.2 СК.
2
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на /адрес/ и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ е 132,94 лв.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ ******, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Възражението на ответниците за погасяване на претендираната сума по давност,
съдът намира за основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна
енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 06.02.2024г., когато е
подадена исковата молба и на която дата е прекъсната давността, погасени по давност се
явяват всички вземания преди 06.02.2021 г. Т.е. включените в исковия период задължения, са
погасени по давност, тъй като последното задължение за м. август 2020г., е с падеж
15.10.2020 г.
Предвид гореизложеното, иска за главница следва да бъде отхвърлен, поради
основателност на възражението за настъпила погасителна давност. Недължимостта на
вземането за главница води и до липсата на задължение за заплащане на лихви, поради което
акцесорния иск за лихва също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски. Предвид това,
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 400 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
3
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, за осъждане на ответниците М.Я.А., ЕГН ********** и Р. Г. А., ЕГН
**********, двамата с адрес: /адрес/, да заплатят на ищеца, в условията на солидарна
отговорност, следните суми: сумата от 113,71 лв.- главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.08.2020 г., за
имот, находящ се в /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба –06.02.2024г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 35,71 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2021г. до 21.11.2023г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на М.Я.А., ЕГН ********** и Р. Г. А., ЕГН **********, двамата с адрес:
/адрес/, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД, да бъдат осъдени ответниците
М.Я.А.. и Р. Г. А., да му заплатят направените по делото разноски.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Д.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4