РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 08.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на втори юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Радославова
Боян Войков – мл.с.
при секретаря Мариета Цонева
и в присъствието на Окръжният прокурор Георги Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Радославова ВНОХД №332 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по чл.313
и сл. от НПК.
С
присъда №22/07.02.2020г. постановено по НОХД №2133/2019г.
РРС – десети нак.
състав е ПРИЗНАЛ подс.К.З.Н. *** за ВИНОВЕН
в това, че
на 07.06.2019г. в гр.Русе,
в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – парична сума в размер
на 220лв. от владението на Райна Петрова Драганова от гр.Русе, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на три години при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Против решението е постъпила в срок въззивна жалба
от адв.М.Р. ***, в качеството му на упълномощен
защитник на подсъдимия, в които се развиват оплаквания за явна несправедливост на наказанието
и формулирано искане в тази насока за изменение на първоинстанционната
присъда, с оглед намаляване размера на наказанието.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе счита жалбата за неоснователна. Становището му е,
че следва да се потвърди решението на РРС изцяло.
Въззивната
инстанция, след като взе предвид
доказателствата по делото, оплакванията в жалбата,
становищата на страните и след служебна проверка на присъдата в нейната цялост по реда на чл. 314,
ал.1 от НПК, приема
за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Отменителното
основание по чл. 336 ал.1 т.3 от НПК не е налице.
При постановяване на своето решение районният съд, правилно е възприел фактическите обстоятелства по делото.
Съобразил е всички относими доказателства и въз основа на
тях е направил детайлен анализ на установената
обстановка, в резултат на което обосновано е достигнал до извода, че обвиняемият е осъществил в
съвкупност от обективна и субективна страна състава на престъплението по
въведеното му от прокуратурата обвинение.
По
фактическата
обстановка страните не спорят, поради което и окръжният съд намира за ненужно да я
преповтаря в изложението си. Същата правилно е била възприета от районния съд и
се подкрепя изцяло от събраните по
делото непротиворечиви писмени
и гласни
доказателства. Въз основа на нея съдът е достигнал до правилни правни изводи, относно съставомерността на деянието и неговото авторство, към
които въззивната инстанция се солидаризира изцяло.
Жалбата е основателна, досежно твърденията за неправилна
индивидуализация на наказанието, наложено от районния съд. Макар да е определено
в законоустановените предели, наказанието не е било съобразено с наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, каквито са изключителното
съдействие по разследването от страна на подсъдимия, възстановяването на щетите,
които са на ниска стойност, с оглед размера на
МРЗ за страната и липсата на квалифициращи деянието обстоятелства, с
оглед начина на осъществяване на деянието, тъй като миналото осъждане е
включено в квалификацията на деянието и не следва да се отчита като отегчаващо
отговорността на дееца обстотятелство. Обстоятелството,
че има образувано досъдебно производство по друго въведено от прокуратурата
обвинение спрямо подсъдимия, не следва да се отчита като лоши характеристични
данни, както е процедирал районния съд, доколкото липсва окончателен
прокурорски или съдебен акт, финализиращ
наказателното производство и дотогава лицето се ползва от презупцията
за невинност. При подобни смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, то резонно и
законосъобразно наказанието за престъплението следва да се сведе към законоустановения минимален размер, а именно – две години
лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване, съгласно чл.57, ал.2,т.“б“
от ЗИНЗС, тъй като въззивният съд счита, че по този
начин напълно ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 НК. Липсват
предпоставки за приложение на чл.55 НК, тъй като смекчаващите отговорността
обстоятелства нямат характера на изключителност и приложението на този институт
в конкретния казус, предвид завишената обществена опасност на дееца би се
оказало неоправдана снизходителност, според мнението на настящия
въззивен състав.
В
хода на цялото наказателно
производство не са допуснати съществени
нарушения на материалните и процесуални правила.
В
пределите на въззивната си проверка
по реда на
чл.314,
ал.1 от НПК, Окръжният съд счита, са налице изменителните основания, визирани в
чл.337, ал.1, т.1 от НПК.
Мотивиран
от горните съображения и на основание чл. 334, т.3, вр.чл.337, ал.1, т.1
от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №22/07.02.2020г.
постановено по НОХД №2133/2019г.
РРС – десети нак. състав, в частта, с която на подсъдимия К.З.Н., ЕГН-**********, с установена по
делото самоличност на основание чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194,
ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер
на три години при първоначален строг режим на изтърпяване, като НАМАЛЯВА размера
на наказанието лишаване от свобода от три години на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода, което да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:__________________
Членове:1.________________
2.________________