Присъда по дело №3606/2017 на Районен съд - Пловдив

ЧНХД 3606/2017г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

 

 

МОТИВИ :

 

Срещу подсъдимия Е.Е.Б. – роден на ***г***, ***, ***гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** с частна тъжба  е повдигнато обвинение в това, че на 02.11.2016г. в гр. П. , на ул. „Б. “ № **, ет. *, ап. ** по непредпазливост е причинил на В.П.Б. ***, с ЕГН: ********** средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лява бедрена кост в горната трета /пертрохантерно счупване – близо до тазобедрената става/, довела до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по-голям от един месец /по смисъла на чл. 129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК/

Първоначално със същата тъжба, срещу подсъдимия Е.Б. е предявен от частния тъжител В.П.Б. граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 129, ал. 2 във вр.ал.1 от НК в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/, като до даване ход на съдебното следствие , частната тъжителка е оттеглила изцяло тази своя претенция.

Подсъдимият Б. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава пълни и подробни обяснения по фактическата обстановка, като чрез упълномощения си защитник – **** Б. моли Съда да го признае за невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение и го оправдае за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр.ал.1 от НК.

Частният тъжител В.П.Б., чрез повереника си – ****Н. предлага на Съда да признае подс. Е. Б. за виновен в извършването на престъплението, вменено му във вина чрез частната тъжба, като му наложи едно справедливо наказание, а също така и да го осъди да заплати направените от тъжителката разноски .

Съдът , след преценка на събраните по делото устни и писмени доказателства , намира и приема за установено следното:

Подсъдимият Е.Е.Б., ЕГН ********** е внук на частната тъжителка, както и *** на Е.  Е.  Б. /*** на тъжителката/ - починал на 03.07,2016г.

През 1986г. Б. прехвърлила на Е.  Б.  собствения й апартамент, находящ се в гр. П. , на ул. „Б. " № **, срещу задължение той и наследниците му да я гледат и издържат до смъртта й. След смъртта на сина й, неговите наследници - съпругата му и двете му деца отказали да я гледат, поради което по нейно настояване, снаха й и подсъдимият й прехвърлили своите дялове от апартамента обратно.

Е.Б. от своя страна имал дългогодишни проблеми с алкохол и наркотици, по която причина на няколко пъти е бил в комуни в чужбина.

След като той и ***** му се върнали от М.  , тъжителката приела внука си да живее в дома й. След време подсъдимият започнал да буйства, да се държи лошо с нея и да иска да му прехвърли обратно апартамента. Неадекватното му държане продължило до 02.11.2016г., когато в вероятно под въздействие на алкохол подсъдимият отново влезнал в словесно пререкание с **** си, като настоявал тя да му прехвърли жилището. Разпрата се развивала в стаята , обитавана от тъжителката. В един момент Б. заявила на подсъдимия че си тръгва, напуска и му оставя апартамента, при което Б. отговорил, че първо заедно ще отидат при нотариус, за да му прехвърли жилището. Тъжителката започнала да се суети и да си търси личните документи, което още повече раздразнило подсъдимия, и когато Б. тръгнала към входната врата за да излезе, той я блъснал, при което паднала и изпитала много силна болка.

Самият подсъдим осъзнал , че с **** му се е случило нещо, и тъй като тъжителката стенела от болка, Б. повикал екип на спешна помощ. Такъв пристигнал и в присъствието на екипа подсъдимият не отрекъл, че именно той я е бутнал. Подсъдимият придружил **** си до Хирургиите в гр. П. , където тъжителката била прегледана и се установило счупване на лява бедрена кост в горната трета - близо до тазобедрената става. Тъй като спешно следвало да се пристъпи към операция, а също така били нежни парични средства за смяна на ставата, подсъдимият се прибрал до дома си, откъдето взел пари за заплащане на тази манипулация. Впоследствие в лечебното заведение пристигнали дъщеря й К.  К.  и зет й К.  К. , пред които Б. подробно изложила случката с внука си.

Тъжителката била оперирана и след изписването й отишла да живее при св. К. , която се грижила за нея. Три месеца била на легло , а след това отново се преместила да живее в апартамента си на ул. „Б. ". Естествено вследствие на получената травма й било трудно да ставам, да ходи и да се обслужва сама.

От своя страна, във връзка с процесния случай св. К.  К.   подал сигнал до полицията, където била извършена проверка, образувано досъдебно производство № № 588/16г. по описа на IV РУП, при ОД МВР П. , което приключило със събирането на доказателства и мнение за наличие на извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, но било прекратено на основание чл. 161, ал. 1 НК.

По настоящото ЧНХД е изготвена и приета съдебномедицинска експертиза, която е дала заключение , че на частната тъжителка, вследствие бутането от страна на подс. Б. й е било причинено счупване на лява бедрена кост в горната трета /пертрохантерно счупване – близо до тазобедрената става/, довела до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по-голям от един месец. В съдебно заседание съдебният медик поддържа така изготвената експертиза , като потвърждава , че механизмът на причиняване на средната телесна повреда съответства на начина и посоката в която тъжителката е била бутната от своя внук, като при падането й назад и в лявата си част се стигнало и до причиняване на соченото увреждане.

От събраните по делото доказателства се установява , че към момента на осъществяване на престъпното деяние, в апартамента на тъжителката са се намирали единствено тя и подсъдимия. От своя страна в обясненията си Б. не отрича да е имал физически контакт  с тъжителката , изразяващ се в някакво бутане , тъй като според него след разгорещяване на спора, **** му била вдигнала заплашително срещу него бастуна си и с цел да се предпази, самият той рязко вдигнал пред лицето си и двете си ръце , при което бутнал тъжителката на земята и тя паднала. Подсъдимият предполага , че именно така е било причинено от самия него травматичното увреждане на **** му.

Съдът намира , че фактическата обстановка, очертана първоначално от рамките на тъжбата , с която е сезиран Съда, а в последствие на база показанията на свидетелите К.  , К.  , А. П. и Г. Г. се установява една безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, която категорично сочи на осъществени от страна на подсъдимия действия , довели и до причиняването на процесната телесна повреда. От друга страна обаче настоящият Съд намира , че действията на подс. Б. не сочат категорично на наличието на пряк /а дори и евентуален/ умисъл от страна на подсъдимия за причиняването на вредоносния резултат. Действително твърдението му, че бутането на **** му е станало след рязкото вдигане на ръцете от негова страна с цел да се предпази не звучи логично, а и това не би могло да доведе до падане на тъжителката и съответно до установеното счупване на лява бедрена кост в горната трета. Твърдяното от подсъдимия следва да се цени единствено като защитна версия, целяща да го оневини по повдигнатото му с тъжбата обвинение.

От друга страна обаче, настоящата инстанция приема , че от страна на подсъдимия е било осъществено бутане на тъжителката, което е било извършено в контекста на разигралия се скандал. Рязкото повишаване на емоцията и от двете страни е довело до замъгляване от страна на Б. на преценката на ситуацията във всички нейни детайли /вкл. и напредналата възраст на неговата **** и съответно нестабилността на двигателно опорния й апарат/, като и най- лекото побутване от негова страна би могло да доведе и да престъпния резултат, такъв какъвто е потвърден и от съдебния медиК.  тази насока следва да се вземе предвид и заявеното от тъжителката в хода на досъдебното производство /л.60/, а именно , че внукът й действително я блъснал, при което паднала чак до леглото, но същевременно заявява „... Не мога да преценя дали нарочно ме бутна да падна, възможно е да не е искал чак така да ме нарани...”

Съвкупността от устните и писмените доказателства по делото категорично сочи, че на частната тъжителка е било причинено твърдяното от нея телесно увреждане. От друга страна обаче Съдът намира , че подсъдимият на инкриминираната дата не е действал при наличието на пряк умисъл, тъй като и от неговите подробни обяснения а и от показанията на тъжителката не може да се извлече извода , че Б. е предвиждал общественоопасните последици от своите действия, като да е искал или дори допускал тяхното настъпване. В конкретния казус е безспорно , че на инкриминираната дата, вследствие на битов скандал подсъдимият е бутнал пострадалата, но от субективна страна не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, тъй като много добре е знаел какво е здравословното състояние на неговата ****, още повече , че същата към момента на деянието е била на 85 години и е било логично да се предположи , че и най- слабото физическо давление би могло да доведе до нежелани и болезнени последици за здравето на тъжителката.

         Съдът намира , че подсъдимия Е.Е.Б. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 133, предл. 2 от НК, тъй като на 02.11.2016г. в гр. П. , на ул. „Б. “ № **, ет. *, ап. ** по непредпазливост е причинил на В.П.Б. ***, с ЕГН: ********** средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лява бедрена кост в горната трета /пертрохантерно счупване – близо до тазобедрената става/, довела до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по-голям от един месец /по смисъла на чл. 129 от НК/, като същевременно бъде оправдан по първоначално повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 129 от НК.

Тъй като да деянието , за което Б. е признат за виновен законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация, от престъпление няма настъпили и съответно невъзстановени имуществени вреди, а и подсъдимият е с чисто съдебно минало и друг път не е бил освобождаван от наказателна отговорност, то са налице предпоставките залегнали в текста на чл.78А от НК за освобождаването на от такава отговорност с налагане на адиминистративно наказание „Глоба“. Що се касае до размера на глобата, настоящата инстанция намира , че целите на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца , а и за предупредителното и възпиращо въздействия върху останалите членове на обществото, биха се осъществили в най- пълна мяра при определяне на минималния , предвиден от закона размер от 1000 лева /хиляда лева/. 

Тъй като с виновното си поведение подсъдимият е станал причина за воденото срещу него частнонаказателно преследване, то на основание чл.189, ал.1 от НПК Б. следва да заплати на частния тъжител В.  Б. направените от нея разноски по упълномощаване на повереник в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/,  90 лева /деветдесет лева/ за изготвяне на СМЕ, както и по сметка на РС П.  сумата от 100 лева /сто лева/ направени разноски за вещи лица по изготвяните съдебно психиатрична и съдебномедицинска експертизи.

Причини за извършването на престъплението – незачитане от страна на подс. Б. на телесната неприкосновеност на членовете на обществото и по- конкретно на неговата **** – частния тъжител В.Б..

 

         По тези свои съображения , Съдът постанови и присъдата си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                           /п/

Вярно с оригинала!

ВК