Решение по дело №2249/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1567
Дата: 9 декември 2022 г. (в сила от 9 декември 2022 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20225300502249
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1567
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502249 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Глобъл Комерс-1“ ООД гр.Пловдив,
чрез адв.Б. П. срещу решение № 1811/23.05.2022г. по гр.д. № 11325/2021г., на
Районен съд – Пловдив 8 гр.с., с което “Глобъл Коммерс -1” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя
С.В.Ш., със съдебен адрес: ***, адв. И.П., е осъдено да заплати на И. Д. Ф.,
ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. Т. Ф., сумата 4 380,13
лева, представляваща неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за
периода месец юни 2020 г. – месец април 2021г., като за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 5 078, 81 лева отхвърля този иск като
неоснователен и недоказан; сумата 1 950 лева, представляваща обезщетение
за неспазен тримесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, И сумата 458,83 лева, представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г. – общо 12 дни, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 472, 73 лева отхвърля
този иск като неоснователен и недоказан, заедно със законната лихва върху
1
трите главници, начиная от 07.07.2021г., до окончателното им изплащане,
както и направените разноски за производството по делото в размера на 700
лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Пловдив – 303, 21 лева държавна такса и 770 лева – депозити за ССЕ и за
СГЕ.
Решението се обжалва изцяло от „Глобъл Коммерс-1“ ООД, чрез адв.Б.
П. като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът не е взел предвид
показанията на разпитания свидетел на жалбоподателя. Не са отчетени
обясненията по чл. 176 от ГПК. Неправилно са оценени приетите по делото
съдебно-графологични експертизи, които са противоречиви. Иска се
допускане на нова тройна съдебно-графологична експертиза по зададените
въпроси.
Подадена е и въззивната жалба на „Глобъл Коммерс-1“ ООД, чрез адв.
И.П. срещу същото решение, като се сочи, че същото е неправилно и е в
нарушение на материалния и процесуалния закон, като се сочат същите
доводи за неправилност на решението. Иска се отмяна на обжалваното
решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноските по делото.
Постъпила е и частна жалба от адв. Ф. – пълномощник на И. Ф. срещу
определение по делото от 06.07.2022 г., с което е оставена без уважение молба
по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Сочи
се, че определението е неправилно и необосновано, тъй като в него не се
излагат никакви мотиви досежно наведените възражения. Сочи се, че следва
да се приложи еднакъв критерий за „съразмерност“ при произнасянето по
разноските, а именно критерият 86 % към 14 %. Иска се отмяна на решението
и уважаване на направените искания по чл. 248 от ГПК.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
2
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са множество обективно и субективно съединени искове от
въззиваемият И. Ф. с правна квалификация чл.128 от КТ, чл.221 от КТ и
чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Първата инстанция е приела, че ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника като „Организатор, дейности“ от 26.05.2020 г.
(като с Трудовия договор страните са уговорили срокът на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение за ищеца да е 90 дни), до
15.04.2021г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било
прекратено с получено на същата дата от ответното дружество Заявление.
ПРС намира, че трудовото правоотношение между страните е било
прекратено именно на основание чл.327, т.2 и т.3 от КТ, считано от 15.04.2021
г. с посоченото Заявление от 14.04.2021 г.
Пред ПРС е доказано, че ответникът е представил платежни ведомости
за периода месец юни 2020 г. – месец април 2021 г., в които е положен подпис
за получаване на сумите срещу името на ищеца с изключение на ведомостите
за месеците март и април 2021 г., в които липсва подпис от ищеца срещу
името му за получаване на сумите – като самият ответник признава, че не е
изплатил трудовите възнаграждения на ищеца за тези два месеца, а във
ведомостта за месец май 2021г. подписът, посочен като положен от ищеца за
получаване на сума се препокрива с подписа на друго лице – като доколкото
трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено през месец април 2021
г. и не са отразени отработени дни от ищеца за месец май 2021 г. и
получената сума не е посочена като заплата, очевидно се касае за сума,
получена на друго основание, а не на трудово възнаграждение за месец май
2021 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Глобъл Коммерс-1“
ООД, че неправилно са оценени приетите по делото съдебно-графологични
експертизи, които са противоречиви. ПРС е кредитирал тройната СГЕ /приета
с особено мнение на един от експертите/ установяваща, че подписите в
платежните ведомости за месец май и месец юни 2020 г. за получаване на
трудовото възнаграждение на ищеца, посочени като положени от него, са
изпълнени именно от И. Ф., а всички останали изследвани подписи там
където има положени, не са изпълнени от И. Ф..
3
От приетата пред въззивният съд повторна тройна СГЕ се доказва, че
подписите положени от името на И. Ф. в платежните ведомости на фирма
„Глобъл Коммерс-1“ ООД за месец май и месец юни 2020г. са изпълнени от
И. Ф.. Подписите положени от юли 2020г. до февруари 2021г. от името на И.
Ф. не са изпълнени от него. А за месеците март и април 2021г. във
ведомостите няма подписи за И. Ф.. При положение, че тази повторна тройна
СГЕ напълно припокрива заключението на мнозинството от предходната
такава тройна експертиза и е извършена от три нови вещи лица, то тези
заключения се кредитират от въззивният съд като достоверни.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Глобъл Коммерс-1“
ООД, че съдът не е взел предвид показанията на разпитания свидетел на
жалбоподателя и обясненията по чл.176 от ГПК. При условие, че ищецът е
лице работещо на трудов договор, то начина за доказване на получаването на
трудовото възнаграждение следва да се подчинява на общите правила, а не на
работника да се вменява задължение сам да доказва, че е получил или
неполучил трудовото си възнаграждение. Ако е налице някаква специфика в
раздаването и получаването на трудовите възнаграждения, това следва да се
докаже с писмени доказателства, а не с устни доказателства или обяснения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Глобъл Коммерс-1“
ООД, че не се дължи обезщетение за неспазен тримесечен срок на
предизвестието. Сочи се, че неправилно ПРС приема, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено именно на основание
чл.327, т.2 и т.3 от КТ, считано от 15.04.2021 г. Горното правно основание за
прекратяване на трудовия договор се доказва от направеното заявление от
работника от дата 14.04.2021г. /в оригинал на л.83 от делото на ПРС/.
Достоверни и конкретни доказателства в противна насока по делото няма
събрани. Ето защо решението като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
На РС Пловдив следва да се напомни, че при изготвянето на
решението съдът следва да се произнася с отделни диспозитиви по всеки
конкретен иск, особено когато исковете са много и особено когато
исковете се отхвърлят частично, защото в противен случай /като
настоящия/ единият общ диспозитив става трудно разбираем, още повече
от страните по делата, които не са юристи.
4
По частната жалба по чл.248 от ГПК. Основателно е възражението, че
следва да се приложи еднакъв критерий за „съразмерност“ при произнасянето
по разноските, а именно критерият 86 % към 14 % на уважения спрямо
отхвърлената част на исковете. РС Пловдив е присъдил разноски за ищеца И.
Ф. от 900 лева за адвокатски хонорар /л.214 списък за разноски/ сумата 700
лева, а при присъждане на 86% е следвало да се присъдят 774 лева. Също така
И. Ф. е осъден да заплати съразмерно за разноски на „Глобъл Коммерс-1“
ООД сумата 900 лева от общо направени 2 600 по списък за разноски /л.212/
следва да се присъдят 14 % или 364 лева, а не 900 лева.
За настоящото производство И. Ф. също претендира разноски за
адвокатски хонорар в размер на 900 лева, като представя договор за правна
помощ /л.72/. В този договор обаче не е удостоверено по категоричен начин,
че договорената сума е платена при сключване на договора. Договорът е
двусмислено написан и не става ясно дали адвокатския хонорар е платен
реално. Договорено е че сумата е платима в брой, след което пише внесена
сума 900лева, след което е написано че не е платено в брой нищо. Ето защо
при липса на категорични доказателства за платен адвокатски хонорар за тази
инстанция не се присъжда такъв.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1811/23.05.2022г. по гр.д. №
11325/2021г., на Районен съд – Пловдив 8 гр.с.
ОТМЕНЯ определение №7302/06.07.2022г. по гр.д. № 11325/2021г., на
Районен съд – Пловдив 8 гр.с., като вместо това постанови:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК постановеното решение №
1811/23.05.2022г. по гр.д. № 11325/2021г., на Районен съд – Пловдив 8 гр.с., в
частта относно разноските като вместо това постановява:
УВЕЛИЧАВА от 700 лева на 774 лева разноските, които „Глобъл
Коммерс-1“ ООД ЕИК ***е осъдено да плати на И. Д. Ф. ЕГН ********** за
разноски в производството пред РС Пловдив.
НАМАЛЯВА от 900 на 364 лева разноските, които И. Д. Ф. ЕГН
********** е осъден да заплати на „Глобъл Коммерс-1“ ООД ЕИК ***за
5
разноски в производството пред РС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6