Разпореждане по дело №38/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Постъпила е възивна жалба вх.№ 9961/15.11.2010 год. от С. А. М. чрез А.М. против решение № 264/25.10.2010 год. по Г.дело № 242/2010 год. по описа на С. р. с. като порочно, с молба да се отмени и постанови друго решение по съществото на спора и се уважат предявените искове и се присъдят разноските по делото. Районният съд не е вникнал в същината на спора, както и на твърдяното придобивно основание, а именно - наследствено правоприемство от дядото Б. М. на имотите му в м."Ш. л." с обща площ дка. Съдът е подминал с мълчание твърденията на стр.2 от исковата молба, че от майка ми и от вуйчо ми Р. Б. М. не са отчуждавани парцели четвърти, пети и шести в кв.6 по плана на с.Л. от 1938 год. и тези парцели и по плана от 1961 год. са продължили да бъдат работна земя и през 1972 год. без да бъде отчужден парцел. кв. е завзет от Община Б. и тъй като парцелите не са били надлежно отчуждени и заплатени съм запазил правото си на собственост по силата на наследяване от майка си Х. и дядо си Б.. Не е обсъдено и заключението на вещото лице че за посочените парцели не са открити документи за заплатено обезщетение за отчуждаване. Неоснователно съдът не е дал вяра на св.Купенов, че имотът, в който е построен санаториума навлизал в имота ми, което се опровергавало от заключението на вещото лице, без да се посочва точно в коя част. Съдът не е посочил дали е дал вяра на св.А., а в същото време се доверил на св.К., родена през год. и след 1964 год. не живее в с.Б.. Съдът необосновано необсъдил дали ответниците са собственици на годно основание и дали владеели без основание, нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК. Няма мотиви за провъзгласяване за нищожна заповед № . год. на кмета на Община Б.. Няма мотиви и на твърденията, че без основание ПК Б. е възстановила правото на собственост върху процесните парцели на наследодателя на ответниците с решение № 14/2.12.2002 год., няма мотиви за нищожността на това решение. След първоначален отказ за възстановяване на имота е недопустимо да се издава решение за възстановяване в реални граници. Документите за наследодателя на ответниците И.Г. не касаят процесните имоти, съгласно експертизата той е собственик на имот № 114. Не са обсъдени твърденията за доказаност на иска в представената писмена защита.Моли да се уважи жалбата.

В срок е постъпил отговор вх.№ 10663 от 7.12.2010 год. от А.Х. пълномощник на Д. И. Б., П. Д. Б. и К. Д. С. от Г. със становище, че при условията на пълно и главно доказване ищецът не изпълнил доказателствената си тежест за установяване на фактическите твърдения в исковата молба. Решаващият съд е обсъдил представеното писмено доказателство, че при отпочване на строителството на хотелската сграда в УПИ.. кв... от П. Б. ищецът е подал жалба до Общита Б., че строителството се извършва в негов имот и с писмо изх.№ 95/31.10.2007 год. общината е уведомила ищеца, че представения нот.акт от 25.02.1959 год. по дело № 48/1958 год. за парцел .. по плана на с.Б. от 1938 год. не е идентичен с имота, в който се изпълнява строителството, а попада в УПИ . . кв.., което мероприятие е реализирано. Правилна е и преценката на съда, че по плана от 1961 год. закупения имот от И. Г. е бил заснет като имот пл.. частта на Р.Б. М. като имот пл.№ .., а частта на Х. О. като имот пл.№ . като всеки от тях упражнявал самостоятелна власт върху посочените имоти с анимус на собственик. В имот пл.№ . ищецът е построил жилищна сграда, който е бил отчужден за нуждите на Балнеосанаториума и сградата била разрушена. За отчуждаване на имота майката на ищеца е получила обезщетение в размер на 9272,88 лева. Имот пл.№.. се отчуждава от И. Г., а имот пл.№ ..се отчуждава от Р. М. и имот пл.№ .. от Х. О.. Частта от имота, която И. Г. е закупил от Ж. М. с частен псмен договор от 1.04.1938 год. е декларирана на негово име. Това опровергава твърдението на ищеца, че неговата майка и вуйчо са осъществявали съвместно владение върху целия имот в м."Ш. л." до завземането му от общината през 1972 година. От разпитаните две групи свидетели правилно съдът е дал вяра на показанията на св.В.. и К., които са правдиви и кореспондират с останалите доказателства по делото. Св.В. граничи с имота на И. Г., наследодател на първата ответница. Същият установява, че изградения хотел "Б. м." се намира в имота на Г. и че върху този имот Х. О. и ищеца никога не са осъществявали владение. Правилен е извода на съда, че предявения иск от ищеца за прогласяване нищожност на Заповед № ./ год. на кмета на Община с.Б., с която е възстановена собствеността на процесните имоти на ответницата Д. Б. е недопустим, тъй като липсва правен интерес от това. Моли да се остави в сила решението на районния съд.

Съдът като взе предвид изложеното във възивната жалба, становището на ответната страна и след преценка на събраните по делото доказателства, намира че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.259 от ГПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда.

По същество възивната жалба е неоснователна.

С решение № 264 от 25.10.2010 год. по Г.дело № 242/2010 год. първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от С. А. М. от с.Б. срещу Д. И. Б. иск по чл.124 ал.1 от ГПК, че е собственик на незастроен УПИ .. в кв... по плана с.Б. от 1986 год. с площ от 390 кв.м., както и на незастроен УПИ.. в кв... по плана на с.Б. по силата на наследяване от Б. М., Х. О.и Р.Б. А..

Със същото решение е отхвърлен и предявения ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, предявен от С. А. М. от с.Б. срещу П. Д. Б. и К. Д. С. от Г. за собственвост на незастроен УПИ .. в кв.. по плана на с.Б. с площ от 390 кв.м., както и незастроен УПИ.. в кв... по плана на с.Б. и да бъдат осъдени П. Д. Б. и К. Д. С. да му предадат владението върху същите имоти.

Със същото решение се оставя без разглеждане исковата молба в частта, с която се иска да бъде установено по отношение на Д. И. Б., П. Д. Б. и К. Д. С., че УПИ .. -.. и УПИ V-.. в кв... по плана на с.Б., че никога не са били отчуждавани и заплащани горните имоти и прекратява производството в тази част.

В мотивите си съдът е приел, че от представения нот.акт № . год. на Х. Б. О. майка на ищеца приживе се е легитимирала като собственик на основание давностно владение на парцел.. кв.. по РП на с.Б. от 1938 год. и че този парцел попада в имот .. кв... по плана на селото от 1961 год. и е част от имот .., за който е отреден УПИ ..- за б. к. в кв..и в улична регулация по плана на с.Б. от 1986 год. По никакъв начин парцел.. кв... по РП на с.Б. от 1938 год. не засяга имот пл.№ .. кв.. и не се идентифицира с него. Имот пл.№.. кв... по плана на с.Б. от 1961 год. е оценен и отчужден за нуждите на Б. к..с оценителните протоколи от 1967 и 1972 години от майката на ищеца и на същата приживе е заплатено обезщетение от 9.02.1973 год. Съгласно заключението на вещото лице имот пл.№ .. попада изцяло в УПИ .. - за б.. к.. кв... и в реализираната улица по плана на селото от 1986 година. Следователно към 9.02.1973 год. майката на ищеца е загубила собствеността върху имот пл.№ .. в кв... по плана на с.Б. от 1961 година по силата на отчуждаването и ищецът не е могъл да го придобие по наследство и не се е легитимирал като собственик на този имот. Освен това имот пл.№. не е идентичен и не участвува в имот № .. по сегашния план и следователно ищецът не се легитимира като собственик на имот № .. кв... по плана от 1986 год. Не са ангажирани категорични доказателства и за твърдението, че имотите .. -.. и УПИ .. -.. са били собственост и на Б.. М.. и Р.. Б.. А...

Възивният съд изцяло споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд и препраща към тях по реда на чл.272 от ГПК. Правилно е определена правната квалификация на исковете, такава по чл.124 ал.1 от ГПК предявен от С. М. срещу Д. Б., че е собственик по силата на наследяване от Б.. М.., Х.. О.. и Р.. А... И иск по чл.108 от ЗС срещу владеещите имота ответници П. Б. и К. С.. Правилен е извода, че исковете са неоснователни и недоказани. От събраните по делото доказателства и най-вече от приетата съдебно-техническа експертиза по категоричен начин е установено, че имот пл.№ .. по плана от 1961 год. в разписната книга към плана от 1961 год.е записан като двор на Д.. Ю.. О.. - ищеца по делото, но за този имот ищецът няма нот.акт за собственост. Макар, че ищецът се легитимира като собственик по силата на нот.акт по нот.дело №.. год. на Ардински районен съд на името на неговата майка за парцел .. кв... по плана на с.Л.., то хронологията на собствеността върху процесните имоти УПИ .. и УПИ-..в кв... по плана на с.Б. от 1986 год. не дава основание да се приеме, че тези имоти никога не са били отчуждавани и заплащани и че ищецът е собственик по наследяване от Б.. М.., Х.. О..и Р.. А... Недоказано е останало твърдението, че декларираните имоти в емлячния регистър от 1923 година по партидата на Б.. М.. - ливада в м."Ш.. л.." от 6.1 дка и от 9.1 дка са идентични със спорните парцели .. и .в кв... по плана от 1968 год. Няма констатация в експертизата за такава идентичност по трите плана на с.Б.. Писмените доказателства сочат за наличие на собственост на името на наследодателите на ищеца в кв... респ.7, а не за квартал .., респ., където се намират спорните имоти. Както нот.акт № .. год. на името на майката на ищеца, така и оценителните протоколи от 22.11.1967 год. и от 25.12.1972 год. за оценка на имот пл.№ .. в кв... по плана на с.Б. от 1961 год.на името на ищеца не засягат квартали .., респ... намиращи се на север от квартали .. и .. през една улица. В тази връзка следва да се отбележи, че майката на ищеца е починала през 1979 година, а отчуждаването на имотите е станало преди това на името на ищеца. В случая не може да се говори за наследяване, тъй като е налице отчуждаване преди майката на ищеца да е починала. Освен това е налице и друго разминаване - нот.акт по дело № .. год. е за парцел .. в кв.., отчуждаването е за имот пл.№ ... кв... по плана от 1961 год., където се е намирала и къщата на ищеца, а за този имот № .. той не притежава нотариален акт за собственост. Дори и да се приеме, че ищецът е бил собственик на имот пл.№.. от .. год., то същият е отчужден и съответно платен, за което има писмени доказателства, при проверката е констатирано и от вещото лице. Изплатено е обезщетение в размер на 9 274.88 лева на името на А.. Д. М.. от с.О...

Неоснователни са всички възражения във възивната жалба.

Без значение за спорното право е обстоятелството дали ответниците са собственици на спорните имоти.

Ще следва да се потвърди обжалваното решение и присъдят разноските за втората инстанция в размер на 400 лева А.възнаграждение за А.Х..

Поради горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 264 от 25.10.2010 год. по Г.дело № 242/2010 год. по описа на С.р.с..

ОСЪЖДА С. А. М. от с.Б. У."В.Л. № .. да заплати на Д. И. Б., П. Д. Б. и К. Д. С. всички от Г. направените разноски за втората инстанция в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.