№ 240
гр. Велико
Търново, 04.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на
четиринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С. като
разгледа докладваното от съдията И. Янева
адм.дело N 429 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от
АПК.
Образувано е по жалба на А.Г.К. против Заповед № ЗСП/Д-ВТ/345/03.06.2020г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Велико Търново, с която е отказано отпускането на
еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, потвърдена с Решение №04-РД06-0031 /
03.07.2020г. на директора на РД „Социално подпомагане“ - Велико Търново. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради неправилен извод за наличие
на възможност за самоиздръжка. Изложени са подробни доводи както за
невъзможността за получаване на доходи от недвижимо имущество в гр.Варна поради
размера на притежаваните идеални части, така и несъответствие на заповедта с
целта на мярката – подпомагане на родители по време на извънредното положение
обявено от Народното събрание на Република България. Моли заповедта да бъде
отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, оспорва
жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед № ЗСП/Д-ВТ/345/03.06.2020г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Велико Търново, с която е отказано отпускането на еднократна
помощ по чл.16 от ППЗСП.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2020г. А.К.
подава до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ заявление-декларация за
отпускане на еднократна помощ за гледане на деца поради извънредното положение.
В нея са попълнени данните на К. и съпруга й с отбелязване, че съпругът й е
лице с решение на ТЕЛК над 50 % неработоспособност. Вписани са две деца на
семейството, едното посещаващо ОУ град Дебелец, а другата детска градина отново
в град Дебелец. Към заявлението-декларация са представени –удостоверение от
„Евро вип такси-2“ ЕООД за М.К.; удостоверение от „Дека трейд“ ООД за А.К..
Извършен е социален доклад. В т. други е вписано наличието на собственост върху
недвижим имот в град Варна, които не са декларирани в заявлението-декларация.
Постановен е отказ за отпускане на еднократна помощ, в който като основание е
вписано „не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на семейството, тъй
като съпругът получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване“. Горестоящият
орган потвърждава така постановения отказ като излага допълнителни съображения
за възможност за получаване на доход от съсобствени недвижими имоти в гр.Варна
и с.Гроздьово.
В
хода на съдебното производство страните представят нови доказателства – нотариален
акт № 32, том V, рег. № 12371 дело № 817 от 16.10.2018г., саморъчно завещание,
писмо изх. № 9100-0123 / 14.04.2020г. и писмо изх. № 9100-0140 / 04.05.2020г.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от от компетентен орган
и в изискуемата форма.
Заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила,
тъй като изводите на социалните работници не кореспондират с приложените към
административната преписка писмени доказателства. Видно от изготвения социален
доклад е извършена справка в Агенцията по вписванията, която справка не е
приложена към преписката. Не са приложени и доказателства за наличие на
отпусната и получавана пенсия от съпруга на жалбоподателката – на какво основание
и в какъв размер. След като именно тези факти са основание за формиране на
крайния извод за постановяване на отказ за отпускане на еднократна помощ, то
фактите следва да бъдат доказани от административния орган преди издаване на
административния акт.
Не е изпълнено и изискването на закона за мотивиране на
отказа за отпускане на социална помощ. Единствените мотиви са – тъй като
съпругът получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и не са
изчерпани всички възможности за самоиздръжка на семейството. В административния
акт липсва посочване на факти или препращане към друг документ, в който те се
съдържат. Липсва анализ на установените факти и мотиви каква е възможността за
издръжка на семейството.
Посочените нарушения на процесуалните правила съдът намира
за съществени, тъй като липсата на относимите към спора доказателства и липсата
на установена фактическа и правна основа за постановяване на акта, препятстват
съда да установи действителната воля на издателя му.
От събраните в съдебното производство писмени доказателства
– нотариален акт и завещание – се установява, че притежаваните от съпруга на
жалбоподателката недвижими имоти не могат да бъдат източник на доход за
семейството нито през календарната 2020г., нито в периода на обявено извънредно
положение, когато семейството е без работа и без доходи. Притежаваната от М.С.К.идеална
част от апартамент, ателие, гараж и ниви е в размер на 4/21, поради което и
същия самостоятелно не би могъл да извършва действия по разпореждане или
управление на това имущество. Още повече, че съгласно волята на наследодателя
му обективирана в нотариално заверено завещание, ползването на имотите е
предоставено на И.Х.К.. Следователно приход и то редовен, така че да може да
служи за издръжка на семейството, от тези недвижими имоти не би могъл да получи
М.К.. Фактът за минималната идеална част, която е притежание на съпруга на
молителката би могъл да бъде установен още в хода на административното
производство при попълване на същото с доказателства – вписаните в Имотния
регистър документи за собственост се предоставят при поискване на държавните органи.
Следователно допуснатите от административния орган пропуски при събирането на
доказателства водят и до неправилно приложение на материалния закон.
Наличието на пенсия за инвалидност не представлява
самостоятелно основание за отказ за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от
ППЗСП. Обстоятелството, че с писма от Агенцията за социално подпомагане са
дадени насоки на социалните работници за условията, на които следва да
отговарят заявителите на помощта и дължимите проверки, не води до извод за
нормативно въведено условие за допустимост. Писмата представляват вътрешно
служебни актове и нямат обвързваща съда сила. Те не представляват нормативен
акт и не могат да въвеждат правила за отпускане на еднократна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗСП социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства и се получават от лица, след като са изчерпани всички
възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.
Следователно при
спазването на тези принципи, социалните работници следва да установят не само
наличието на доход, но и неговия размер, за да проверят дали той е достатъчен
за издръжка на молителя и неговото семейство. В конкретния случай доказателства
за наличие на отпусната пенсия и нейния размер не са събирани в
административното производство. В потвърждаващото решение на горестоящия орган
е посочен размера на пенсията – 186,52лв. Съгласно данните от КНСБ за издръжка
на четиричленно семейство са необходими 2 517лв. Следователно с
получаваната пенсия К.не само не може да издържа лицата по чл.140 от СК –
съпруга и деца – но не може да покрие и собствените си разходи.
От
гореизложеното следва извод за противоречие на изводите на органите за
възможност за самоиздръжка от семейство К..
Останалите
предпоставки на чл.16 от ППЗСП са признати за налични от социалните работници,
поради което и съдът не следва да ги установява.
По изложените съображения жалбата се явява основателна и оспорения акт
следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне.
С оглед изхода на спора съдът намира за допустимо и основателно направеното искане
от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-ВТ/345/03.06.2020г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново.
ВРЪЩА преписката на компетентния орган при дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново за постановяване на решение
по заявлението на лицето в едномесечен срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Агенция
„Социално подпомагане“ да заплати на ***К.И.П.сумата от 500лв. / петстотин
лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: