М О Т И В И към Присъда № 194 от
11.05.2021 год. по НДОХ № 384 по
описа за 2019 год. на Районен съд – гр.Видин
====================================================
Делото е образувано по обвинителен акт
на видинската районна прокуратура, с който е внесено в съда обвинение против
подсъдимия П.И.И. с ЕГН ********** *** по чл.290, ал.1 от НК против подсъдимия Ж.Х.М.
с ЕГН ********** *** по чл.290, ал.1 от НК.
Представителят на районната прокуратура
в съдебното заседание е поддържал обвинението спрямо двамата подсъдими така, както
е внесено в съда с обвинителния акт и моли за постановяване на осъдителни
присъди срещу тях.
Подсъдимите И. и М. в съдебно
заседание не се явяват и не дават обяснения. Техните процесуални представители
в тяхна защита оспорват обвинението и авторството на деянието, като молят за
постановяване на оправдателна присъда.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени всяко по отделно и всички общо в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Двамата подсъдими И.
и М. са били призовани в качеството на свидетели по гр.д.№ 170/2015г. по описа
на РС-Видин. На 14.05.2015г. подсъдимият М. е заявил, че на 27.08.2012г. в
гр.Варна, на паркинга на „Гранд МОЛ Варна“ е станал свидетел на предаването на
сумата от 4700лв. от лицето Р.А.К. на лицето Е.Ц.Б.. На 14.05.2015г.
подсъдимият И. е заявил, че на 27.08.2012г. между 12,00ч. - 13,00ч. в гр.Варна,
на паркинга на „Гранд МОЛ Варна“ е станал свидетел на предаването на парична
сума от Р.А.К. на Е.Ц.Б., в лек автомобил „Опел Вектра“. Според показанията на
свидетелите К. и А. - по това време и на тази дата свидетелката Е.Б. се е
намирала в курортен комплекс „Златни пясъци“ в заведението „Лабалена“ и около
13,00ч. е тръгнала със свидетеля К. към гр.Варна с неговия автомобил. Около
13,30ч. е пристигнала пред МК „Майчин дом“, където е имала час за преглед при
д-р И.. Съгласно писменото доказателство медицинско свидетелство по делото и
показанията на свидетелката И., действително е следвало и е бил извършен преглед
в болницата. Потвърждавайки неистина като свидетели пред надлежния орган,
Районен съд-Видин, той е възприел и кредитирал свидетелските им показания, и
въз основа на тях е била осъдена Б..
Тази фактическа обстановка се доказва от
показанията на свидетелите: Б., К., А., И., К. и В., съдебно-почерковата
експертиза, допълнителната съдебно-почеркова експертиза, медицинско
направление, два броя карти за обвиняеми лица и два справки за съдимост, както
и от вещественото доказателство един брой пластмасово копче за печка, между
които досежно това, което съдът е приел за безспорно доказано и категорично
установено няма противоречия, допълват се и си кореспондират, за което съдът ги
възприема и кредитира.
От
изложената от фактическа обстановка съдът прави извода, че подс.И. е извършил
престъплението по чл.290, ал.1 от
НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 14.05.2015г. в гр.Видин по гр.д.№ 170/2015г. по описа на ВРС, като свидетел устно
съзнателно е потвърдил неистина, че на 27.08.2012г. между 12,00ч. - 13,00ч. на
обяд в гр.Варна, на паркинг на «Гранд МОЛ Варна» в лек автомобил «Опел Вектра»
е станал свидетел на предаване на парична сума от Р.А.К. на Е.Ц.Б..
От субективна
страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния
характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното
настъпване. За формата на вината съдът прави извода от конкретното поведение на
извършителя, което обективира и неговото вътрешно субективно отношение към
деянието. Той е съзнавал, че твърди неистина. За описаното престъпление е
предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода от една до пет години.
При индивидуализация на наказанието съобразно изискванията на разпоредбата на
чл.54 от НК и за постигане на целите на наказанието съгласно нормата на чл.36
от НК съдът приема, че на подсъдимия И. може да бъде наложено наказание в предвидения
от закона минимален размер. Съдът приема, че са на лице смекчаващи отговорността
обстоятелства. Подсъдимият не се отклонява от наказателния процес и от органите
на съдебната власт. От извършеното не са настъпили съществени увреждания нито
за отделни лица, нито за обществените отношения. Подсъдимия не е осъждан. Не се
разкрива висока степен на обществена опасност на дееца и на деянието.
Изтърпяването на наказанието може да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок в минимален размер.
От
изложената от фактическа обстановка съдът прави извода, че подс.М. е извършил
престъплението по чл.290, ал.1 от
НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 14.05.2015г. в гр.В. по гр.д.№ 170/2015г. по описа на ВРС, като свидетел устно
съзнателно е потвърдил неистина, че на 27.08.2012г. между 12,00ч. - 13,00ч. на
обяд в гр.В., на паркинг на «Гранд МОЛ Варна» в лек автомобил «Опел Вектра» е
станал свидетел на предаване на сумата от 4700лв. от Р.А.К. на Е.Ц.Б..
От
субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал
е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни
последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината съдът прави извода
от конкретното поведение на извършителя, което обективира и неговото вътрешно
субективно отношение към деянието. Той е съзнавал, че твърди неистина. За
описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода
от една до пет години. При индивидуализация на наказанието съобразно
изискванията на разпоредбата на чл.54 от НК и за постигане на целите на
наказанието съгласно нормата на чл.36 от НК съдът приема, че на подсъдимия М.
може да бъде наложено наказание в предвидения от закона минимален размер. Съдът
приема, че са на лице смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не се
отклонява от наказателния процес и от органите на съдебната власт. От
извършеното не са настъпили съществени увреждания нито за отделни лица, нито за
обществените отношения. Подсъдимия не е осъждан. Не се разкрива висока степен
на обществена опасност на дееца и на деянието. Изтърпяването на наказанието
може да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок в минимален
размер.
Съдът не възприема становището на
защитата на двамата подсъдими И. и М.. Тази версия, че те не са автори на
твърдяното престъпно деяние не се кредитира от този съдебен състав на ВРС.
Излаганата теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимите има
право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава
версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства
и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен
доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и
неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението, което
напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените
обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до
извод, че тези лица е невиновно. Показанията на свидетелите изцяло подкрепят
обвинението. Относно дискутираното медицинско направление и неговото
съдържание, се стига до заключение, че лицето Б. не е могла да бъде и не е била
на посоченото време на посоченото място. Установява се, че това е така и от
показанията на свидетелите Б., К.А. и И.. Ето защо Съдът не възприема
оправдателната версия, предложена от защитата на подс.И. и подс.М..
Водим от горното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: