РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Ловеч, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500028 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
от КР. Б. П. и М. Й. П., чрез адв.В. Кр. от ЛАК, съдебен адрес: ***, против
решение № 260161/08.12.2021 г., постановено по гр.д. № 898/19 г. по описа на
РС – Ловеч, с което съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на
основание чл.34 от ЗС, между съделителите ХР. ЦВ. АЛ., ЕГН ********** от
гр.Троян, Област Ловеч, ***, КР. Б. П., ЕГН ********** и М. Й. П., ЕГН
**********, двамата с адрес : ***, на следния недвижим имот, придобит по
наследство от Р. Д. Д., б.ж. на гр.София, починала на ******** год. - без
сградите, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№112, том II, рег.№3 850, дело № 250 от 2010 г. на Н. Х. – Нотариус с район
на действие – района на РС-гр.Ловеч, вписана в регистъра на НК под №139,
който нотариален акт е вписан в СВ с вх.рег.№ 5590/15.10.2010 год., Акт
№157, том 11, дело № 2278, а именно: 1800/2152 /хиляда и осемстотин върху
две хиляди сто петдесет и две идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в ***, с идентификатор № 40261.220.573 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. К., одобрени със Заповед №РД-18-69/02.06.2008
год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот -
1
Заповед КД-14-11-41/26.02.2008 год. на Началник на СГКК-гр.Ловеч, с площ
от 2 152 кв.м, трайно предназначение на територията: територия, заета от
води и водни обекти, начин на трайно ползване : дере, стар идентификатор:
397, кв. 7, парцел II, при съседи на имота : № 40261.220.550; 40261.220.574;
40261.220.521 и 40261.220.572, като от тази съсобственост между
съделителите се отредят: за ищеца ХР. ЦВ. АЛ. 352 /триста петдесет и две/
идеални части; за ответниците КР. Б. П. 900 /деветстотин/ идеални част и М.
Й. П. 900 /деветстотин/ идеални части.
Със същото решение, имащо характер на определение в тази част, съдът
е прекратил производство по гр.дело № 898/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч
по отношение на ответниците Г. Д. Д. и Т. Д. Д., представлявани в делбеното
производство от назначената за особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК
адв.К. от АК-гр.Ловеч и назначения за процесуален представител по чл.22,
ал.1, т.1 от ЗПрП адв.П. от АК-гр.Ловеч.
На този етап от развитието на делбеното производство е оставена без
уважение на основание чл.355 от ГПК претенцията на адв.Ст.Г. –
пълномощник на ищеца и на адв.В. Кр. – пълномощник на ответниците за
заплащане на съдебно-деловодни разноски, като преждевременно направена.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че постановеното от
ЛРС решение е на първо място незаконосъобразно по отношение на
допуснатата делба и квотите на страните, а на второ място нищожно, тъй като
в делбата не са участвали всички съделители. Твърдят, че към момента на
завеждане на исковата молба и към настоящия момент делбеният имот е с
неуредени регулационни отношения, тъй като по новия план е с площ от
2 147 кв.м., а по стария – 1800 кв.м. Считат, че ако праводателят не е
разполагал с повече права, няма как неговите наследници да ги претендират.
Позовават се на § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, като твърдят, че делбеният имот е в
съсобственост с Община Летница, а не с ищеца по делото. Молят въззивната
инстанция да обезсили обжалваното решение и постанови друго, с което
прекрати производството по иска на ХР. ЦВ. АЛ. като недопустимо.
Евентуално молят съда да отмени решението като неправилно и върне делото
за ново разглеждане при участие на всички законни наследници, които
задължително следва да бъдат конституирани. Правят искане за присъждане
на разноските за настоящето производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ХР. ЦВ. АЛ., чрез упълномощения адв.СТ. Г., в който оспорва наведените
във въззивната жалба оплаквания за неоснователни. Моли решението на ЛРС
да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено при
спазване на съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание въззивниците КР. Б. П. и М. Й. П. редовно
2
призовани не се явяват. Чрез процесуалния си представител адв.В. Кр.
поддържат въззивната жалба на изложените в нея основания и молят
присъждане на направените по делото разноски съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият редовно призован за съдебното заседание не се явява.
Чрез упълномощения адв.СТ. Г. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което потвърди
обжалваното решение на ЛРС като обосновано, законосъобразно и
постановено при спазване на съдопроизводствените правила.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решение на РС Ловеч в обжалваната част е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От доказателствата по делото се установява, че производството по
гр.д. № 898/2019 г. по описа на РС - Ловеч е образувано по искова молба от
ХР. ЦВ. АЛ. против КР. Б. П. и М. Й. П. с посочено правно основание чл.341
и сл. от ГПК. В нея твърди, че е наследник на Р. Д. Д., б.ж. на гр.София,
починала на ******** год. Излага, че след смъртта си нейната майка Р. М. Д.,
починала на ******** год., е оставила за законен наследник своя брат и баща
на ищеца - Цв. М. А., починал на 07.07.1997 год. Уточнява, че останалите
наследници са от по-далечна степен по съребрена линия, поради което и на
основание чл.8, ал.4 от ЗН счита, че следва да се изключват като такива при
наследяването.
Изтъква, че по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство и давност № 61, т.VI, дело № 2042 от
27.11.1991 год. на Н. Х. - Нотариус при РС-гр.Ловеч, неговата наследодателка
Р. Д. Д. е била собственик на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в *** цялото от
1800 кв.м, съставляващо парцел II, пл. № 397 в кв.7 , както и на построените в
него жилищна сграда, стопанска сграда и всички други подобрения и трайни
насаждения, който парцел бил с неуредени отношения и с граници: улица,
дере, н-ци на Ц. н., н-ци на М. Г. Б..
Твърди, че на 15.10.2010 год. с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 112, т. II, peг.№ 3850, дело №250 от 2010 г. на Нотариус
Н. Х. с № 139 на НК и район на действие - района на РС-гр.Ловеч,
ответниците купили от наследодателката му 1800/2152 идеални части от
3
посочения имот. В него имотът е описан както следва: 1800/2152 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, с идентификатор 40261.220.573 по
КККР на с.К., одобрени със Заповед № РД-18-69/02.06.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот - Заповед КД-14-
11-41/26.02.2009 год. на Началника на СГКК-гр.Ловеч, с площ от 2 152 кв.м,
трайно предназначение на територията: територия, заета от води и водни
обекти, начин на трайно ползване: дере, стар идентификатор: 397, кв. 7,
парцел II, заедно с построените в имота: 1. Полумасивна жилищна сграда №
40261.220.573.1 със застроена площ 85 кв. м, брой етажи : 1, предназначение :
Друг вид сграда за обитаване; 2. паянтова жилищна сграда №
40261.220.573.2, със застроена площ 52 кв.м, брой етажи: 1, предназначение:
Друг вид сграда за обитаване; 3. сграда - навес № 40261.220.573.3, със
застроена площ 17 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска
сграда; 4. паянтова стопанска сграда № 40261.220.573.4, със застроена площ
48 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; 5. паянтова
стопанска сграда № 40261.220.573.5, със застроена площ 30 кв.м, брой етажи:
1, предназначение: селскостопанска сграда; 6. паянтова стопанска сграда №
40261.220.573.6, със застроена площ 11 кв.м, брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда и 7. паянтова стопанска сграда № 40261.220.573.7, със
застроена площ 23 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска
сграда, при съседи на имота: №40261.220.550; 40261.220.574; 40261.220.521 и
40261.220.572. Не оспорва, че към момента имота се ползва изцяло от
ответниците.
Счита, че е собственик на останалата част от имота в размер на
352/2152 идеални части, придобити от него по наследство от Р. Д. Д..
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да допусне
делба при квоти 352/2152 ид.ч. за ищеца, придобити по наследство от Р. Д. Д.
и 1800/2152 ид.ч. за ответниците /в режим на СИО/ - без сградите, придобити
чрез покупко-продажба от Р. Д. Д. на ПИ, находящ се в ***, с идентификатор
40261.220.573 по КККР на с. К., одобрени със Заповед №РД-18-69/02.06.2008
год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот -
Заповед КД-14-11-41/26.02.2009 год. на Началник на СГКК-гр.Ловеч, с площ
от 2 152 кв.м, трайно предназначение на територията : територия, заета от
води и водни обекти, начин на трайно ползване: дере, стар идентификатор:
397, квартал: 7, парцел: II, при съседи на имота: №40261.220.550;
40261.220.574; 40261.220.521 и 40261.220.572, като му се присъдят и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответниците КР. Б. П. и М. Й. П., чрез пълномощника им адв.В. Кр. от АК-
гр.Ловеч. В него излагат становище, че исковата молба е нередовна, тъй като
претендираните 352/2152 ид.ч. са приобщени незаконосъобразно към имота
на ответниците и не могат да бъдат нито предмет на уреждане на
4
регулационни отношения, които не са уредени и към момента, нито могат да
бъдат предмет на частна собственост. На следващо място изтъкват, че същите
не могат да се придобиват и по силата на придобивна давност. Не оспорват,
че ищецът е наследник на наследодателката Р. Д. Д., но оспорват
обстоятелството, че ХР. ЦВ. АЛ. е единствен наследник на Р. Д. Д., тъй като
представеното удостоверение за наследници е непълно. Считат, че
наследодателката на ищеца не е била собственик на претендираните 352/2152
ид.ч. от ПИ с идентификатор 40261.220.573 по КККР на с.К., одобрени със
Заповед КД-14-11-41/26.02.2009 год. Изтъкват, че съделителите са в
хипотезата на делба на имот с неуредени регулационни отношения, тъй като
по новия план имотът е с площ 2 147 кв.м., а по стария – с 1 800 кв.м.
Позовават се на § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, съгласно който след изтичане на
сроковете по § 6, ал.2 и 4, отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
Считат, че в тази хипотеза имотът може да е предмет на продажба като имот
по стария план, действал преди приемането на неприложения
дворищнорегулационен план, със съответното отреждане и посочване на
неуредените сметки. В настоящия случай продавачът е продал процесния
недвижим имот във вида и площта по стария план, в който го е притежавал.
Излагат твърдения, че към настоящия момент ответниците са в съсобственост
с Община-гр.Летница, а не с ищеца по делото.
След оставяне без движение на исковата молба и с оглед дадените от
съда указания, с допълнителна молба ищецът е направил искане за
конституирането като ответници по делото на Г. Д. Д. и Т. Д. Д.. С
разпореждане № 4320/09.12.2019 год. ЛРС ги е конституирал като ответници
по делото.
С разпореждане 09.12.2019 год. районният съд е назначил за особен
представител на Г. Д. Д. адв.К.. Последната изразява становище, че иска за
делба е допустим и моли съда да постанови решение, с което да допусне
делба на процесния имот при квоти 367/2147 ид.ч. за ищеца, нейния
доверител и Т. Д., които са придобити по наследство, а за останалите
1780/2174 ид.ч. за ответниците – придобити чрез покупко-продажба от Р. Д..
Назначеният за процесуален представител по реда на чл.22, ал.1, т.1 от
ЗПрП на ответницата Т. Д. адв.П. моли съда да допусне делба на имота при
квоти: 1/3 ид.ч. от 367/2147 ид.ч. за неговата доверителка.
От представеното по делото удостоверение за смъртта и наследниците
изх.№ РКС18-ГР94-2882/10.12.2018 год. на Столична община е видно, че след
смъртта си Р. Д. Д., поч. на ******** год., не е оставила свои законни
наследници – съпруг, деца или други низходящи, родители, братя и сестри,
възходящи от втора или по-горна степен. Установява се, че последната има
роднини по съребрена линия, като ищецът ХР. ЦВ. АЛ. е законен наследник
5
от четвърти ред. Последният е син на Цв. М. А. – брат на Р. М. Д., която е
майка на наследодателката, т.е първи братовчед Р. Д. Д., поч. на ******** год.
Между страните не се спори, че с н.а. за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство и давностно владение № 61, том VI, дело
№2042/1991 год. на Н. Х., наследодателката на ищеца Р. Д. Д. е призната за
собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот:
дворно място, находящо се в ***, цялото от 1800 кв.м., съставляващо парцел
II –397 в кв.7, както и на построените в него жилищна и стопанска сграда,
както и всички други подобрения и трайни насаждения, който парцел е с
неуредени регулационни отношения и с граници: улица, дере, наследници на
Ц. н., наследници на М. Г. В..
През 2010 г. Р. Д. Д. с договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 112, том II, рег.№ 3850, дело № 250/2010 год. на нотариус
Н. Х., вписана в регистъра на НК под №139, е продала на ответниците
собствения си недвижим имот, а именно: 1800/2152 ид.ч. от поземлен имот,
находящ се в ***, с идентификатор 40261.220.573 по КККР на с.К., одобрени
със Заповед № РД-18-69/02.06.2008 год. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот - Заповед КД-14-11-41/26.02.2009 год. на
Началника на СГКК-гр.Ловеч, с площ от 2 152 кв.м, трайно предназначение
на територията: територия, заета от води и водни обекти, начин на трайно
ползване: дере, стар идентификатор: 397, кв. 7, парцел II, заедно с
построените в имота сгради.
От приложената по делото скица № 15-450017/22.05.2019 год. на СГКК
- гр.Ловеч на поземлен имот с идентификатор 40261.220.573 по КККР на *** е
видно, че имотът е с площ 2 147 кв.м., трайно предназначение на територията
– урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, стар
идентификатор : 40261.220.417; 40261.220.397, номер по предходен план: 397,
кв.7, парцел II, при съседи : 40261.220.618; 40261.220.574; 40261.220.521,
40261.220.572. За собственици на имота на основание нот.акт №157, том 11,
рег.5590 от 15.10.2010 год., издаден от СВ-гр.Ловеч са посочени ответниците
КР. Б. П. и М. Й. П. с по 900/2152 ид.ч. от правото на собственост.
Като доказателство по делото е прието удостоверение изх.№ АО-
710/02.08.2017 год. на Община – гр.Летница, в което е отразено, че поземлен
имот с идентификатор 40261.220.573 от кадастралната карта на ***, одобрена
със заповед № РД-18-69/02.06.2008 год. на ИД на АГКК, е идентичен на
парцел II–397, кв.7 по геодезически и регулационен план на с.К., одобрен със
заповед № 2841/06.08.1962 год., част от нереализирана улица и част от имот
извън регулационните граници на населеното място, който се включва в
регулация със заповед 106/10.02.1967 год. и попада в имот, отреден за
лесопарк. Посочено е, че УПИ II–397, кв.7 по плана за регулация и
застрояване е одобрен със заповед 96/04.06.2008 год.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
6
експертиза, което съдът приема като компетентно и обосновано се
установява, че недействащият кадастрален и действащ регулационен план на
с.К. е от 1962 год. В него процесният парцел е нанесен с № II–397 в кв.7 с
площ 1780 кв.м., който в разписната книга е бил записан първоначално на Д.
Д. Д., а след това на Р. Д. Д. с площ 1 800 кв.м. на основание нот.акт №61/1991
год. Имот с пл.№397 е бил с площ около 2200 кв.м., като същият е бил
разделен на две части от новопроектирана улица през дерето, преминаващо
през имота. По този начин от този имот е образуван парцел II–397 в кв.7 с
площ 1780 кв.м., част от новопроектирана улица и част от имота от юг остава
извън регулацията. При направената проверка вещото лице инж.К. е
констатирало, че със Заповед №106/10.02.1967 год. на председателя на ИК на
ОНС-гр.Ловеч, е одобрено включването в регулация на кв.51 и отреждането
му „за лесопарк“. Така южната част от имот с пл.№ 397 попада в кв.51. Със
Заповед № 301/01.12.2005 год. на Кмета на Община-гр.Летница, е одобрен
ПУП-ПРЗ за кв.52, в който парцелите от кв.7 преминават към кв.52. Със
заповед № 96/04.06.2008 год. на Кмета на Община-гр.Летница, за целият имот
с пл.№ 397 се отрежда цял парцел II–397 в кв.7, като частта от дерето,
преминаваща през имота, е включена в новия УПИ. За да направи този извод,
експертът се позовава на приложената на стр.37 от делото извадка от ПУП на
с.К.. Със следваща Заповед №173/08.06.2016 год. на Кмета на Община-
гр.Летница, е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ, отнасящ се за УПИ IV-399,
VI-401, VII-402 и XXVI – за озеленяване от кв.52 по плана на с.К., в който от
УПИ IV-399 се образуват два нови УПИ IV-575 и XI-575, от УПИ VI-401 се
образуват два нови УПИ VI-577 и XXII-577, като за двата нови УПИ се
осигурява транспортен достъп чрез новопроектирана улица между осови
точки 173а, 173б, 173в, 173г и 173д, като тази улица разделя кв.52 на две
части. С това изменение за процесните имоти се образува нов /стар/ кв.7.
Вещото лице уточнява в заключението си, че актуалната площ на имота по
КККР на с.К. е 2147 кв.м. и почти се припокрива с действащия УПИ II-397 в
кв.7 по ПУП на с.К., който е с площ 2187 кв.м. Проследявайки промените в
площта на процесния имот, в съдебно заседание инж.Костадинов пояснява, че
имот с пл.№ 397 не е променян, а е променяна площта на парцела, който е
отреден за имота. Първоначално дерето е било част от имота, а парцелът е
бил по-малък на юг до улицата, която минава през дерето. Впоследствие
мястото на улицата се променя и затова се увеличава площта на парцела, но
няма придаваеми места, като неуредени регулационни отношения са описани
само в н.а. № 61/91 г. В заключението на поставения от съда въпрос вещото
лице отговаря, че идентичността на имота е правилно определена в
удостоверение изх.№ АО-710/02.08.2017 год. на Община - гр.Летница.
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1, предл.1 ГПК в решението, с
което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и
за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
За да прекрати производството по делото по отношение на
конституираните като ответници Г. Д. Д. и Т. Д. Д., в мотивите на
7
обжалваното решение районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.8,
ал.4 от ЗН и приел, че ищецът ХР. ЦВ. АЛ. е първи братовчед на
наследодателката Р. Д. Д. и по силата на цитирания текст изключва по-
далечните по степен роднини Г. Д. Д. и Т. Д. Д.. Този извод на
първоинстанционния съд се споделя от настоящия съдебен състав, поради
което изложените във въззивната жалба оплаквания от КР. Б. П. и М. Й. П. са
неоснователни, както и направеното искане за отмяна на обжалваното
решение и връщане на делото за ново разглеждане при участието на всички
законни наследници. Както беше посочено по-горе, след своята смърт
родителите на наследодателката Р. Д. Д. - Д. Д. Д., поч. на ******** год. и Р.
М. Д., поч. на ******** год., са оставили за свои законни наследници само
роднини по съребрена линия. В ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д. № 3/94 на
ОСГК на ВКС, което e задължително за съдилищата, е указано, че
разпоредбата на чл.8, ал.4, изр.2 ЗН не допуска наследяване по право на
заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително.
Тази норма установява пряко наследяване от съребрените роднини от III до
VI степен, вкл. в новия четвърти ред наследници по закона. В ТР е посочено,
че правилото на чл.8, ал.4, изр.2 ЗН намира приложение в случаите, когато са
призовани към наследяване роднини от четвърти ред, намиращи се в
различна степен на родство с наследодателя, като изключва конкуренцията в
полза на по-близкия по степен. В случая от приложеното по делото
удостоверение за наследници на Р. Д. Д. по безспорен се установява, че
ищецът ХР. ЦВ. АЛ. е единствения роднина на наследодателката по
съребрена линия от четвърта степен, а останалите от пета степен, поради
което Г. Д. Д. и Т. Д. Д. не е следвало да бъдат конституирани като страни в
процеса. Следва да се отбележи, че решението на ЛРС в тази част, която има
характер на определение, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
За да допусне делбата между страните по делото, районният съд е
приел, че между тях е налице съсобственост към момента на подаване на
исковата молба и издадените заповеди, свързани с изменението на ПУП-ПРЗ
не са предмет на обсъждане в настоящето производство, тъй като са предмет
на атакуване пред друга съдебна инстанция от заинтересованите лица.
Изложените са мотиви, че спорна в процеса е само актуалната площ на имота,
чиято делба се иска, като е приета посочената в нотариалния акт за
собственост на ответниците от 2152 кв.м.
Тези изводи на ЛРС въззивният състав намира, че не са съобразени със
събраните по делото доказателства. От прието и неоспорено от страните
заключение на съдебно-техническата експертиза и скиците към него се
установява, че към момента на снабдяване на наследодтелката на ищеца през
1991 г. с нотариален акт за собственост върху недвижими имот, придобит по
наследство и давностно владение, процесният имот е бил с площ от 1800
кв.м., съставляващ парцел II-397 в кв.7 по регулационния план на с.К..
Проследявайки настъпилите промени, вещото лице е категорично, имот с пл.
№ 397 е бил с площ от 2200 кв.м. и той не е променян, а е променяна площта
8
на парцела, който е отреден за имота. Според установената практика на ВКС,
площта на урегулираните поземлени имоти не е техен съществен признак, но
в случая от доказателствата по делото се установява, че едва със заповед №
96/04.06.2008 год. на Кмета на Община-гр.Летница, за която липсват данни да
е оспорена, за целия имот с пл.№ 397 се отрежда цял парцел II–397 в кв.7,
като частта от дерето, преминаваща през имота, е включена в новия УПИ. От
страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че в този период до
сключването през 2010 г. на договора за покупко-продажба между Р. Д. Д. и
ответниците, обективиран в нотариален акт № 112, том II, рег.№ 3850, дело
№ 250/2010 год. на нотариус Н. Х., вписана в регистъра на НК под №139,
неговата наследодателка да е придобила съответните идеални части от
процесния имот на някое от предвидените в закона основания. При тези
доказателства въззивният състав приема, че Р. Д. Д. не е разполагала с титул
за собственост, легитимиращ я като собственик на процесните идеални части
от делбения имот, за да се приеме, че е налице съсобственост между ищеца
като неин наследник и ответниците.
Неотносимо към правилното решаване на спора е представеното пред
въззивната инстанция удостоверение изх. № 719/23.02.2022 г. На Община –
гр.Летница, в което е посочено, че в Община Летница няма съставен акт за
общинска собственост за 352/2152 ид.ч. за ПИ с идентификатор №
40261.220.573 по КККР на с. К., община Летница, но е започнала процедура
по съставянето му.
Поради изложените съображения обжалваното решение на ЛРС в
частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба на основание чл.34
от ЗС между съделители ХР. ЦВ. АЛ., КР. Б. П. и М. Й. П. на следния
недвижим имот, придобит по наследство от Р. Д. Д., б.ж. на гр.София,
починала на ******** год., а именно поземлен имот, находящ се в с.К.,
Община – гр.Летница, Област Ловеч, с идентификатор № 40261.220.573 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К.,- без сградите, като от
тази съсобственост за ищеца ХР. ЦВ. АЛ. се отредят 352 идеални части, за
ответниците КР. Б. П. 900 идеални част и за М. Й. П. 900 идеални части, като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и постановено
друго, с което се отхвърли предявения иск за делба.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
ХР. ЦВ. АЛ. следва да бъде осъден да заплати на ответниците КР. Б. П. и М.
Й. П. направените по делото разноски в размер на сумата 1945.00 лв., от
които 1920.00 лв. платено адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. внесена
държавна такса за въззивното обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260161/08.12.2021 г., постановено по гр.д. №
9
898/19 г. по описа на РС – Ловеч В ЧАСТТА, с която съдът е допуснал да се
извърши съдебна делба на основание чл.34 от ЗС, между съделителите ХР.
ЦВ. АЛ., ЕГН ********** от ***, КР. Б. П., ЕГН ********** и М. Й. П., ЕГН
**********, двамата с адрес : ***, на следния недвижим имот, придобит по
наследство от Р. Д. Д., б.ж. на гр.София, починала на ******** год. - без
сградите, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№112, том II, рег.№3 850, дело № 250 от 2010 г. на Н. Х. – Нотариус с район
на действие – района на РС-гр.Ловеч, вписана в регистъра на НК под №139,
който нотариален акт е вписан в СВ с вх.рег.№ 5590/15.10.2010 год., Акт
№157, том 11, дело № 2278, а именно: 1800/2152 /хиляда и осемстотин върху
две хиляди сто петдесет и две идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ
се в с.К., Община – гр.Летница, Област Ловеч, с идентификатор №
40261.220.573 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К.,
одобрени със Заповед №РД-18-69/02.06.2008 год. на Изпълнителния директор
на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот - Заповед КД-14-11-41/26.02.2008 год. на
Началник на СГКК-гр.Ловеч, с площ от 2 152 кв.м, трайно предназначение на
територията: територия, заета от води и водни обекти, начин на трайно
ползване : дере, стар идентификатор: 397, кв. 7, парцел II, при съседи на
имота : № 40261.220.550; 40261.220.574; 40261.220.521 и 40261.220.572, като
от тази съсобственост между съделителите се отредят: за ищеца ХР. ЦВ. АЛ.
352 /триста петдесет и две/ идеални части; за ответниците КР. Б. П. 900
/деветстотин/ идеални част и М. Й. П. 900 /деветстотин/ идеални части и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. ЦВ. АЛ., ЕГН ********** от ***
срещу КР. Б. П., ЕГН ********** и М. Й. П., ЕГН **********, двамата с
адрес : *** иск за делба при квоти 352/2152 ид.ч. за ХР. ЦВ. АЛ., ЕГН
**********, придобити по наследство от Р. Д. Д. и 1800/2152 ид.ч. за КР. Б.
П., ЕГН ********** и М. Й. П., ЕГН **********, /в режим на СИО/ - без
сградите, придобити чрез покупко-продажба от Р. Д. Д. на поземлен имот,
находящ се в с.К., Община - гр.Летница, Област -гр.Ловеч, с идентификатор
40261.220.573 по КККР на с. К., одобрени със Заповед №РД-18-69/02.06.2008
год. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот -
Заповед КД-14-11-41/26.02.2009 год. на Началник на СГКК-гр.Ловеч, с площ
от 2 152 кв.м, трайно предназначение на територията : територия, заета от
води и водни обекти, начин на трайно ползване: дере, стар идентификатор:
397, квартал: 7, парцел: II, при съседи на имота: №40261.220.550;
40261.220.574; 40261.220.521 и 40261.220.572.
В останалата част решението не е обжалвано и е влазло в законна сила.
ОСЪЖДА ХР. ЦВ. АЛ., ЕГН ********** от *** да заплати на КР. Б.
П., ЕГН ********** и М. Й. П., ЕГН **********, двамата с адрес : ***
направените по делото разноски в размер на сумата 1945.00 лв., от които
1920.00 лв. платено адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. внесена държавна
10
такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11