№ 1851
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330203424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4273282 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на В.
Х. Г., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят В. Х. Г. обжалва процесния електронен фиш и моли
съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден при
съществени нарушения на процесуалните правила по подробно изложени в
жалбата съображения. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не
изпраща процесуален представител и не взема становище по спора.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу В. Х. Г., за това, че на
19.11.2020г. в 08:56 часа в гр.Раковски, ул.Михаил Добромиров, до № 4, при
ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, отчетен толеранс от
минус 3 км/ч в полза на водача, с МПС Опел Астра, вид лек автомобил, с рег.
№ **, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № ТFR1-М № 648, като при разрешена
скорост 50 км/ч е установена скорост 74 км/ч и превишаване на разрешената
скорост с 24 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил
вписан В. Х. Г. и на същия била наложена глоба 100лв за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от
страните.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно
нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за
управление на ППС от категория В, както е в случая.
Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според който се наказва с
глоба 100 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място от 21 до 30 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая
размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също
и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.
При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да
са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в
жалбата, както и несъстоятелни се оказват възраженията на жалбоподателя за
допуснати нарушения на процесуалните правила при установяване на
нарушението. На първо място, неоснователно е възражението на
2
жалбоподателя, че не е спазен редът за издаване на ЕФ съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, с твърдението, че е следвало да се състави АУАН за
установеното нарушение, респективно да се издаде наказателно
постановление с аргумент, че нарушението е установено с „мобилна камера
№ ТFR1-М № 648“, тоест в присъствието на контролен орган. Всъщност
жалбоподателят тълкува превратно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в
случая нарушението е установено и заснето с АТСС - ТFR1-М № 648, което
АТСС, макар и мобилно такова установява и заснема автоматично,
самостоятелно и без участието на контролен орган инкриминираната
деятелност. Дейността на контролния орган се изчерпва до позиционирането
и стартирането на работа на АТСС, но няма отношение в заснемането
/записване, отразяване/ на техническите данни. В тази връзка правилно и
законосъобразно е бил издаден в отсъствието на контролен орган и на
нарушител процесният ЕФ, а не АУАН, съответно НП. На второ място,
липсва твърдяно нарушение на чл.34 от ЗАНН, досежно предвидените в
цитираната норма срокове за издаване на атакувания ЕФ. Видно от
приложената по делото справка от АИС АНД, процесният ЕФ е съставен на
17.12.2020г. за нарушение, установено на 19.11.2020г., тоест същият е
издаден в законоустановения срок. Както вече се посочи в случая не следва да
се издава наказателно постановление, поради което и ирелевантен е въпросът
за сроковете за неговото издаване. На трето място, несъстоятелно е
възражението в насока допуснато процесуално нарушение поради
непосочване посоката на движение на управлявания от жалбоподателя лек
автомобил, тъй като подобно обстоятелство не е необходим реквизит на ЕФ, в
който мястото на нарушение е ясно и точно посочено - гр.Раковски,
ул.Михаил Добромиров, до № 4, още повече, че информацията относно
посоката за движение се извлича от приложения по делото Протокол по чл.10
от Наредбата, който има официална удостоверителна сила за отразените в
него обстоятелства. Така твърдените от жалбоподателя пороци при
издаването на електронния фиш не съществуват, поради което и не е налице
нарушение на правото на защита на същия, както се възразява.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4273282 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на В.
3
Х. Г., ЕГН **********, от **, е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде
ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д от ЗАНН, основателно е
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението
за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид
факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на писмено становище
по делото.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4273282 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП на В. Х. Г., ЕГН **********, от **, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Х. Г., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4