Решение по дело №683/2021 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№260706

 

гр.Бургас, 19.05.2021

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                    

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря ***, като разгледа НАХД № 683 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на М.Ж.Г. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, против Наказателно постановление № РД-05-39/23.12.2020 г., издадено от Директора на РЗИ-Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.4 и Приложение № 3 – т. 1 от Заповед № РД-01-402/15.07.2020г. на министъра на здравеопазването, и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради незаконосъобразност. Посочва се, че жалбоподателката не е нарушила нито една разпоредба на заповедта. В тази връзка се застъпва, че тя не е работила в търговската зала на магазина, а е влизала в склада, носейки тежки каси, когато проверяващите от РЗИ-Бургас са констатирали, че маската й е паднала под носа. Допълва се, че обективно няма как жалбоподателката едновременно да носи касите и да оправи маската си, поради което и поведението й не трябва да се третира като административно нарушение.  

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП. Допълва, че около нея не е имало други хора, както и че след направената забележка веднага е поставила правилно маската си.

Административнонаказващият орган се представлява от служител с юридическо образование, изпълняващ длъжността на юрисконсулт – Багряна Петкова, която оспорва жалбата. Посочва, че към момента на проверката обстановката е изисквала всички лица, намиращи се в закрити площи да носят маски, който да покриват едновременно и носа и устата, което в случая жалбоподателката не е изпълнила, поради което и правилно е била санкционирана.  Пледира за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 11 - НП е връчено на жалбоподателката на 03.02.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата /л. 5/ още на същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 22.07.2020 г. св. Ж.П. *** извършила проверка в обект – магазин „Билла“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 178-179-180. Влизайки в обекта св. П. забелязала жалбоподателката Г., която се намирала в закритата търговска зала на обекта и изпълнявала служебните си задължения – зареждала хладилна витрина с напитки. Свидетелката констатирала също така, че въпреки въведените изисквания, Г. нямала поставена защитна маска, която да покрива устата и носа, а била преметнала през едното си ухо маска, която висяла свободно и реално не покривала нищо от лицето й. При това положение св. П. се легитимирала и пристъпила към извършване на проверка. След като жалбоподателката разбрала, че ще бъде санкционирана, тя поставила маската си по правилния начин. Въпреки това св. П. преценила, че с поведението си Г. е нарушил разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. I.4 и Приложение № 3 – т. 1 от Заповед № РД-01-402/15.07.2020г. на министъра на здравеопазването, поради което и на място й съставила АУАН с бл. № 1110/22.07.2020г.

Актът бил предявен на жалбоподателката, която се запознала с неговото съдържане, подписала го и получила препис от него, заявявайки че тъкмо е влизала в склада и маската й се е била изхлузила. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателката депозирала писмени възражения, в които този път заявила, че е излизала, за да ползва полагаема почивка и тогава е била спряна пред склада на магазина, като маската й е била полу-свалена.

         Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, не дал вяра на възраженията, а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 ЗЗ, вр. с т. I.4 и Приложение № 3 – т. 1 от Заповед № РД-01-402/15.07.2020г.  и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ, наложил на жалбоподателката административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната св. П., като не намира причина да се усъмни в нейната добросъвестност. Действително показанията на свидетелката влизат в противоречие със застъпеното от жалбоподателката, но съдът счита, че следва да даде вяра именно на свидетелските показания. Това е така, доколкото от една страна няма съмнение, че изявленията на санкционираното лице са основно средство за осъществяване на правото на защита, поради което и е лесно обясним стремежът на Г. да представи фактите в максимално изгодна за нея светлина, а от друга страна – самите изявления са противоречащите се. Така във възражението по акт Г. е посочила, че тъкмо е влизала в склада и маската се е изхлузила; във възражението по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е посочила, че тъкмо е излизала от магазина, за да ползва почивката си, а в процесната жалба застъпва, че е носила тежки каси и за това не е могла да вдигне маската си. Очевидно тези противоречия са съществени, като допълнително пречат на съда да се довери на изявления на Г., поради което и настоящият състав възприема обясненията на жалбоподателката като опит за изграждане на защитна позиция, която обаче категорично се оборва от цитираните доказателствени източници. 

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ.  Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателката, както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания.

По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в частта относно точните забрани е бланкетна, поради което и посочването й, наред със съответните заповеди, с които се въвеждат противоепидемични мерки, е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои точно разпоредби от коя точно заповед на министъра на здравеопазването не са били изпълнени (запълнили са със съдържание бланкетната диспозиция), поради което и съдът не съзира нарушения в тази насока.

Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен). В този смисъл има и практика на ВАС, съгласно която: „възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга – допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях. Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан“ (Решение № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС).

На съда е известно, че в практиката и теорията съществува спор относно правната същност на процесните заповеди, в която връзка следва да посочи следното.

 Съдът, в настоящия му състав, се придържа към виждането, че заповедите на министъра са общи административните актове, поради следните причини. Заповед № РД-01-402/15.07.2020г. на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От тези правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването.

Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-402/15.07.2020г. на министъра на здравеопазването, в последствие е отменена, но тази отмяна не се отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към  момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна забрана до неопределен кръг от лица. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 160 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.).

Първоначалното действие на забраната по т. I .4 от Заповед № РД-01-402/15.07.2020г.  на министъра на здравеопазването е от 16.07.2020 г. до 31.07.2020 г., поради което и към 22.07.2020г. е пораждала правно действие.

Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателката се е намирала на „закрито обществено място“ по смисъла на заповедта, като изрично в нея е посочено, че за такива следва да се считат всички търговски обекти, какъвто без съмнение е и магазин „Билла“. В случая т. I.4 на въпросната заповед е изисквала всички лица, които се намират в закрити обществени места да имат поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Безспорно се установява, че жалбоподателката Г. не е имала поставена маска по този начин. Действително тя е била преметнала през едното си ухо защитна маска, която обаче не е покривала нито носа, нито устата й – т.е. тази преметната маска не е изпълнявала никаква функция по предназначение и по мнение на съда следва да се приравни на липса на поставена защитна маска.

Видно от показанията на актосъставителката – Г. се е занимавала със зареждане на хладилна витрина и обективно е имала възможност да постави маската си по изискуемия начин. Това, че е преметнала защитна маска през едното си ухо по никакъв начин не може да се приеме за изпълнение на задължението, въведено с въпросната заповед, поради което и правилно е била ангажирана отговорността й.

            В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателката е била санкционирана не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Нещо повече – касае се за служител в магазин за хранителни стоки, който е изпълнявал задълженията си и е имал досег с продукти и стоки, до които ежедневно достъп са имали и множество хора. Безспорно изискванията към спазване на епидемичните мерки от служители в такива обекти следва да са по-завишени, доколкото неизпълнението им потенциално би създало много по-голям риск за общественото здраве. Действително нарушението е първо на жалбоподателката, но това е взето предвид, при индивидуализацията на наказанието, което е отмерено в минималния възможен размер.

            Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

            Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателката.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-39/23.12.2020 г., издадено от Директора на РЗИ-Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, вр. с т. I.4 и Приложение № 3 – т. 1 от Заповед № РД-01-402/15.07.2020г. на министъра на здравеопазването, и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ на М.Ж.Г. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/М. Баев/

Вярно с оригинала: К.В.