РЕШЕНИЕ
№
гр. Пирдоп, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Пирдоп, първи състав в
публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния
секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Дело № 97 по описа на Районен съд-Пирдоп за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона
за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от лицето И.С.К. с ЕГН-**********,***,
срещу Наказателно постановление (НП) № 810, издадено на 07.05.2019 г. от
зам.директора на Регионална дирекция по горите София, с което, на основание
чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и чл.53, ал.1 и ал.2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на жалбоподателя И.С.К.
е наложено административно наказание глоба в размер 300,00 (триста) лева и на
основание чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча „лишаване от
право да ловува” за срок от 3(три) години за нарушение на чл. 84, ал. 1, пр. 3
(ловува извън определените в разрешителното места), във връзка с чл. 43, ал. 3,
т. 1 ЗЛОД, изразяващо се в това, че на 17.11.2018 г. лицето ловува, като се
движи пеша извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие в
местността „Мечата дупка”, ловище „Корията”, ловностопански район Копривщица, землище на гр.
Копривщица, община Копривщица, с GPS координати X 280812.8. и Y 4722020.9.,
което е извън определеното място за лов описано в разрешителното за групов лов
№ 6043411, което е издадено за ловище „Св. Лука”.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата си. Излага становище относно
незаконосъобразност на наказателното постановление, моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна – РДГ-София, в
придружително писмо към изпратената от нея административнонаказателна
преписка, и чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, заявява становище за неоснователност на жалбата.
Районна прокуратура-Пирдоп не взима
становище по жалбата.
По делота са представени оригинал(л.22 от делото) и заверено копие(л.9 от делото) на Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ №810/18 г. по регистъра и сериен №
0001486,
придружен със завеверено копие на констативен
протокол /КП/ № 0002499/17.11.2018г., за който АУАН се
твърди от административнонаказващия орган, че е съставен на 07.12.2018г., като в АУАН е посочено, че е
съставен в 13,00 часа, а за КП е
посочено, че е съставен в 12,22 часа, от Т. Делонв Г. на длъжност главен специалист горски
инспектор при РДГ-София, в присъствието на св.св. Т.С. и П.Д., като
актосъставителя е отразил, че на 17.12.2018 г. землище
на гр. Копривщица, ловностопански район Копривщица, ловище Копривщица „Корията”, местност „Мечата дупка”,
с координати X 280812.8.
и Y 4722020.9., лицето И.С.К. ловува,
като се движи пеша с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, извън
населено място, в местността „Мечата дупка”, ловище
„Корията”, ловностопански район Копривщица, землище на гр. Копривщица, община
Копривщица, извън
определените в разрешителното за
лов места. Разрешително за групов лов №6043411 е издадено за ловище „Св.Лука”.
В АУАН като нарушени са посочени разпоредбите на чл.84, ал.1,вр.чл.43, ал.3,т.1
ЗЛОД. АУАН е връчен на административнопривлеченият
К., който
е подписал съставения АУАН, и е
отразил възраженията си в него, а именно, че горенаписаното не е вярно, не е ловувал там,
като е получил препис от същия. В
АУАН св.П.Д., е отразил, че не е присъствал по време на проверката.
За
извършената проверка, актосъставителя Г.
е съставил два доклада, като в единия доклад с вх.№РДГ14-9819/19.11.2018г. са описани
събитията от процесната дата, като се сочи, че нарушителите са установени в
подотдел 9089а, местност „Мечата дупка“, ловище „Серьовица“, същите са избраони
поименно, между които фигурира и жалбоподателя, като е съставен цитирания КП
№0002499/17.11.2018г. Другият доклад е по повод на съставения на И.К. АУАН.
Приети по делото са копие от
констативен протокол КП №0002499/17.11.2018г./от което копие не се установява
нарушена цялост на оригинала/ и копие от разрешително за групов лов №6043411,
от което липсват части, но се четат имената на лицата, вписани вътре и повечето
от относимите данни. От вписаното в разрешителното се установява, че с него на
10 на брой лица, сред които И.К./под номер 2/, се разрешава да ловуват на
17.11.2018г. в ловностопански район Копривщица, ловище „Св.Лука“, а ръководител
на лова е Р.А.М.. В констативния протокол с №0002499, издаден от Т.Г., е
записано, че са проверили ловна дружинка „Копривщица“ на местността „Сапунка“ и
са обективирани констатации, че дружинката притежава разрешително за групов лов
№6043411, издадено на 07.11.2018г., с ръководител на лова Р.А.М., със записани
10 ловци и 20 броя талони за групов лов и че ловците не ловуват в разрешеното
за лов ловище и не са раздадени ловните талони. Изписани са в констативния
протокол номера на автомобилите, които са били установени на мястото.
Протоколът е подписан само от Г. и С..
По делото е представена жалба от
3-та група, ловуваща в ловностопански район в землището на община Копривщица,
която жалба е адресирана до министъра на земеделието, храните и горите и до
директора на РДГ-София и в нея са наведени оплаквания за непрофесионално
отношение от страна на инспектор Т.Г. при проверка на законно ловуваща група. В
жалбата е записано, че Т.Г. се е опитал да изиска информация и документи за
оръжията им, но според тях такива правомощия има само служба КОС към МВР. Сочи
се в жалбата, че носените от тях оръжия били в калъфи по превозните средства,
тъй като към онзи момент групата не ловувала. Описват се обективни според
жалбоподателите причини за факта, че са се намирали в друго ловище. Признава
се, че ръководителят на лова казал на всички да се качват по автомобилите и да
се прибират, като са описани причините, довели до тази реакция. Описват се и
последващи събития.
От приет по делото протокол от
30.11.2018г. от проверка, извършена от изброени 8 на брой участници –
представители на РДГ-София, ЮЗДП ДП Благоевград, ТП ДГС Пирдоп и ЛРС
„Средногорие“, се установява, че в протокола са описани действията на комисията
– установяване на координати на местата, където комисията е била заведена -
веднъж от Р.М. и втори път от Т.Г.. Установено е, че и двете посочени места
попадат в ловище „Корията“. Констатирано е, че посоченото от Т.Г. в негов доклад
място на нарушението не е коректно определено, като при текущата проверка са
определени координати, които впоследствие са вписани в АУАН. В доклада е
записано, че според Т.С. на 17.11.2018г. е било констатирано следното: „1.
Между седалките на автомобил Сузуки Витара с рег. №СО9991МА е имало ловна
карабина с оптика; 2. На около 30 м. от спрелите джипове забелязали ловец с
извадено от калъф ловно оръжие, което по-късно се оказало полуавтоматична ловна
пушка 12 калибър…4. И.К. е излязъл от гората и е оставил ловна карабина,
наподобяваща автомат „Калашников“…5. П. Тишков е извел от гората 4 бр.кучета и
е носил ловна пушка надцевка.“
От прието по делото писмо на
началника на РУ-Пирдоп при ОДМВР-София до жалбоподателя Мрънков, се установява,
че същия не притежава разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси
по ЗОБВВПИ.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение, административно-наказващият орган (АНО) е изготвил НП №810/07.05.2019г. от Заместник - директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ София, гр. София, ул. „Аксаков” № 14, упълномощен със Заповед 872/19.09.2018 г. на и. д. Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ упълномощен със Заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните - като разгледал актова преписка № 810/2018 г. образувана срещу И.С.К. с ЕГН **********, адрес ***, ЛК № *********, издадена на 28.09.2011 г. от МВР София - област, на основание акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сериен № 0001486 от 07.12.2018 г. и констативен протокол /КП/ № 0002499 от 17.11.2018 г. съставени от Т.Д.Г., адрес ***, на длъжност главен специалист горски инспектор при РДГ София и Възражение от И.С.К. с вх. № РДГ 14- 10537 от 10.12.2018 г., констатирал следното: Съгласно образувана административнонаказателна преписка е извършена проверка на 17.11.2018 г. в 12:20 часа от служители на РДГ София и ТП ДГС Пирдоп в местността „Мечата дупка", ловище „Корията", ловностопански район Копривщица, землище на гр. Копривщица, община Копривщица, с GPS координати X 280812.8 и Y 4722020.9., при която проверяващите са установили, че на 17.11.2018 г. в 12:20 часа лицето И.С.К. ловува, като се движи пеша извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие в местността „Мечата дупка", ловище „Корията", ловностопански район Копривщица, землище на гр. Копривщица, община Копривщица, с GPS координати X 280812.8 и Y 4722020.9, което е извън определеното място за лов описано в разрешителното за групов лов № 6043411, което е издадено за ловище „Св. Лука", с което е нарушил чл. 84, ал. 1, пр. 3 (ловува извън определените в разрешителното места), във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. И.С.К. е подписал съставения АУАН и е получил препис от него. В НП се сочи, че в РДГ -София е депозирано Възражение от И.С.К. с вх. № РДГ 14 - 10537 от 10.12.2018 г., дадените в него обяснения не оправдават извършеното нарушение, които АНО е счел, че са неоснователни. Съгласно образуваната административнонаказателна преписка, както и обществените отношения, които са предмет на уреждане от Закона за лова и опазване на дивеча и обществени интереси които се засягат, извършеното нарушение не се характеризира с по-ниска обществена опасност от законово предвидената, поради което не може да се определи, като маловажен случай съгласно разпоредбите на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. В НП се сочи, че видно от гореизложеното, както и че не са установени в хода на административнонаказателното производство обстоятелства изключващи вината, И.С.К., виновно е нарушил чл. 84, ал. 1, пр. 3 (ловува извън определените в разрешителното места), във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, поради което и на основание: чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” по чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер на 300.00 лв. /триста лева/, за извършено нарушение по смисъла на чл. 84, ал. 1, пр. 3 (ловува извън определените в разрешителното места), във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча и е лишен от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. НП е връчено на жалбоподателя на 13.05.2019г., като същото е обжалвано на 20.05.2019 г.
От разпита на св.Тр.Г. се установява, че е съставил АУАН и поддържа
отразените в него констатации. Когато отишли на проверка, срещата им с ловната дружинка станала в
ловище „Корията“, местността „Сапунка“. В началото на гората имало един ловец,
който го проверил. Той бил с извадено ловно оръжие, който му представил ловен
билет и членска карта, но нямал талон разрешително за лов, за което го уведомил
да извика всичките ловци, които били наредени в гората на пусии през 50-60
метра. В началото на гората се виждабо, че били наредени на пусии другите
ловци. Той се обадил и след това започнал да ги проверява един по един. Ръководителят на лова Р.М. му
представил разрешително за групов лов на
12 ловци, като ловището, в което биби в момента, не отговаряло по бележката,
където трябвало да ходят. Разрешителното им било за ловище „Св. Лука“, а те се
намираби в ловище „Корията“, като не биби раздадени талоните за индивидуален
лов – това означавало, че са без писмено разрешително. Актът свидетелят го
написал саморъчно. Поддържа всички неща, които били записани в него. При
проверката, която извършил на посочената дата, нямал GPS. Обадил се на тел. 112, от там се обадил на колегите Сашо Б., Илия Илиев и
…. Посочените координати в акта ги установили при направена допълнителна
проверка – това било по протокола, след една седмица, някъде на 29-ти, не си
спомня точно. Има предвид протокола, който бил във връзка с проверка от
комисия, назначена по жалба от ловци. Възможно да е било на 30.11.2018 г.,
когато бил изготвен. Тези GPS координати, които били записани
в акта, са установени за пръв път при тази проверка на 30.11.2018 г. Затова я
направили тази проверка. Даже скицата била тука при него. Точно установили
координатите с тази комисия. Тези координати се установили по негови показания
и негови данни. Във връзка с този случай съставил още на място констативен
протокол. По предявения на свидетеля Т.Д.Г. КП № 0002499/17.11.2018 г. на л. 10
от делото, същия потвърждава, че това е протокола, който е съставил, като почерка
бил негов и подписът бил негов. При съставянето на протокола присъствал Т.С.,
защото те се движели с кола на Държавно лесничейство Пирдоп. Друг не бил
присъствал. Проверките ги извършвали по график. В протокола било отразено точно
мястото, където е извършена проверката. Отразено било „ 9098”. Познава района.
Ловището било „Корията“. Не бил записал ловище „Корията“. Записал бил местност
„Сапунка“. На зададените въпроси на свидетеля: „Довършен ли е записа там, където е записано Копривщица,
местността „Сапунка“ на втория ред какво е записано? Можете ли да разчетете
какво е написано като ловище в констативния протокол след текста местността
„Сапунка“? В констативния акт какво е записано? записано като ловище? В
Констативния протокол в текста „Проверихме: Ловна Дружинка „Копривщица“ на
м.“Сапунка“ л-ще“ – Какво е записано за наименование на ловище и изобщо има ли
записано нещо като наименование на ловище?”, които са пу поставени по предявения му КП № 0002499/17.11.2018 г. на л.
10 от делото, свидетеля на свидетеля Т.Д.Г. дава следните отговори:”Ами, на
втория ред ловище нещо съм писал...Защото питах И.К. и той… ... Това се
установява при повторната проверка…Ловище, това го установяваме. Затова
съставяме… Значи, аз питах И.К.….Значи, то затова съставяме актовете по-късно –
за да можем да установим по-късно местото, GPS координатите и актовете ги съставяме до три месеца. Затова ги съставяме
по-късно, за да можем да установим всички детайли по констативния протокол.”
Свидетелят съставил констативният протокол на 17-ти, още там, на същата дата.
Взел им билетите, съставил констативния, чел им какво е написал… „искаш ли да
се подпишеш? Не”. Той оттам скокнал, взел си билета…Р.М. не му изпълнявал
разпорежданията. Нападнал го. Скъсал разрешителното за лова. Скъсал талончетата
….Р.М. не подписал констативния протокол, като свидетелят не констатирал отказ
да подпише или под някаква друга форма причината защо не е подписал, твърди, че
г-н М. присъствал при съставянето на констативния протокол и е запознат със
съдържанието на констативния протокол. Не
подписал констативния протокол, като казал на свидетеля, че не е никакъв да му
взимал документите. Скъсал бележката – разрешителното за груповия лов,
талоните…. и си тръгнал. Свидетелят впоследствие съставих акт после за неизпълнение на М..
Свидетелят сътавил констативния протокол, писал всичко, запозналм го после
какво е написал – от първия ред до последния.. представил му го какво е
написал, чел му го, ако искал да се подпише, ако искал да не се подписва. Нямало
къде да го напише. На предявения на свидетеля Т.Д.Г. КП № 0002499/17.11.2018 г.
на л. 10 от делото, осми ръкописен ред отгоре-надолу, на въпроса „ Това тук написаното се чете като
„между“ и след това написаното в кавички
не може да се разчете?” отговора на свидетеля е „Да.”
От разпита на св. Т.С. се установява, че участвал в проверка на 17.11.2018 г. Участвали с Т.Г..
Срещата с ловците била в местността „Поп”. Бележката, която представили, била
за друго ловище. Ръководителят на лова казал, че в момента не ловуват. Свидетелят
прегледал разрешителното за лов. Талончетата не били раздадени. Свидетелят е от
гр.Пирдоп, не познава землището на гр.Копривщица, горе-долу знае местностите
там, но не всичките. Нямали технически средства или картен материал, за да
установят местността. Т.Г. му казал на него лично, че там е местността „Поп”.
Той бил водещ при проверката, свидетелят бил шофьор. Не ибл извършвал проверка на
документите. Т.Г. я извършил. Констативен протокол се изготвил там на място. Т.Г.
описал нещата в констативния протокол. Като участващи лица в протокола се вписали
лицата, които били вписани в разрешителното за лов. Не си спомня дали всичките
лица. Никой от поверяваните лица не подписал констативния протокол. Преди да
подпише констативния протокол прочел текста. Изцяло бил попълнен констативния
протокол, имало местност. На предявения на свидетеля Т.С. АУАН на л. 9 от
делото и КП на л. 10 от делото, същия твърди, че на акта е неговия подпис на
свидетел № 1. На КП нямало негов подпис, не вижда негов подпис. На предявения
на свидетеля Т.С. АУАН в оригинал на л.
22 от делото, свидетелят твърди, че няма подпис.
От разпита на св.П.Д. се установява, че е свидетел при съставяне и връчване
на акта. При установяване на нарушението не е бил.
От разпита на св. Р.Мавродиев се
установява, че е от гр.Копривщица. Ловец е в трета ловна група на ловна
дружинка „Копривщица“. На 17.11.2018 г. бил на лов. Бил записан в документите
като ръководител лов. На тази същата дата имало някакъв опит за проверка. Т.Г.
и Т.С. били пристигнали и се опитали да извършат някаква проверка. Това станало
на връх „Поп“, до заслона на връх „Поп“, до септичната яма на района. В две
ловища в гр.Копривщица имало по една септична яма, в която се изхвърляли продуктите
от отстреляните животни. И там имало заслон и били отишли да обядват на
заслона, тъй като било 3-4 пръста сняг, било влажно времето. Местността
„Сапунка“ и местността „Серьовица“ били в близост. Не са били в нито една от
тях. Над местността „Сапунка“, на заслона на връх „Поп“ били. Когато дошли
проверяващите, не са ловували, тогава обядвали на заслона. Просто чули кучетата
и 4-5 човека слезли да хванат кучетата. От тяхната ловна група нямало ловци,
които да ловуват в този момент. И.К. присъствал там, но не бил ловувал. Ловните
оръжия на всички били в джиповете. И на И. било в джипа ловното оръжие.
Констативен протокол в тяхно присъствие на място не се изготвил. Никой от
проверяващите не го поканил да подпише констативен протокол. На въпросите по
предявения констативен протокол, който е представен с преписката – КП №
0002499/17.11.2018 г. на л. 10 от делото, свидетлят твърди, че няма негов
подпис, даже му е сгрешено името – аз съм с „у“, не с „о“. Този протокол не му
бил предявяван за подпис. Не знае там ли е изготвян или не. Те си стоели в
джипа. Не го е виждал протокола на място. Във връзка с негова жалба била
извършена проверка от комисия, назначена от РДГ и други институции на
30.11.2018 г., на която присъствал. Не допуснали И.К., който бил
началник-участък на горското на гр.Копривщица. Той не бил допуснат да дойде с
тях. РДГ-то си имали там хора, всичките институции, само от ловната група
свидетелт бил допуснат да бъде на тази проверка, като е подписал този протокол.
Твърди, че местата, които били посочени от съответните служители, не било
мястото на самата проверка, те посочили друго място. Посочили местността „Меча
дупка“ ли се води... Те били посочили в обясненията ловище „Серьовица“, което
се намирало на съвсем друго място. Т.Г. и Т.С. твърдели в обясненията, че
проверката е била извършена в местността „Серьовица“. Това било записано в
обяснения ли, в протокол ли, който той бил представил в първия-втория работен
ден в РДГ. И там Филип Ковашки ли е или Ковачев, той му го представил това
нещо. И свидетеля го прочел и му казал, че тука въобще нямало съотносимост на
местата нито какво било записано в този протокол, нито къде се намирали сега,
нито къде била извършена проверката. Проверката била извършена по обед – някъде
дванадесет, дванадесет и нещо часа. Те тогава били на заслона да обядват. Били
повече от половината група, защото някои останали да чакат кучетата. Същият
ден, след като се прибрали, някъде към 15.30-16.00 часа И.К. му се обадил, че
проверяващите, са се събрали там някаква група и искали да се срещнат със
свидетеля и съответно с него в р-т „България“. Осъществили такава среща. Там
имало подмятания „Дайте да се разберем, да видим какво правим“. Свидетелят
категорично им казал, че те не са виновни и няма какво да говори на тази среща
и няма какво да коментира по въпроса. Показали им бележката, която била скъсана
на парчета. Като казва бележката имал предвид разрешителното за лов за деня,
което останало у Т.Г.. Явно той я бил скъсал, какво било станало вече не знае.
Показали им я там, че била на парчета. Били питали И. даже виждал ли е тази
бележка в това състояние. Той им казал, че бележката оставала цяла, че тази
бележка се връщала, а не се късала. Разрешителното за лов било за ловище „Св.
Лука“. С Т.Г. са се срещнали на заслона на връх „Поп“, тогава, когато те са
обядвали. Те не са били на лов по това време. При проверката те са ходили и на
двете места – и на заслона на връх „Поп“ и на местност, на която Т.Г. ги бил завел.
Протоколът бил съставен в гр.Пирдоп. Протоколът от проверката от 30.11.2018 г.,
който свидетелят е подписал – в него били описани и двете места – и на което
била извършена проверката и на което ги бил завел Т.Г.. От „Св. Лука“ били на
400-500 метра. Там се намирал заслона. Там се намирала септичната яма и за
ловище „Св. Лука“ и те затова са отишли там да обядват. За срещата в р-т
„България“ И.К. му се обадил и му казал,
че са искали да се срещнат длъжностните лица от РДГ и от ИАГ с тях, като
посочва и имена на хора от РДГ, които присъствали – Сашо Б., Т.Г., И. Котрумов.
Не може да каже защо – дали нещо пари не искали…? Не знае за пари…, просто
казва. Казва така, защото не знае какво искали там, на тази среща. „Или си виновен,
или не си виновен. Или ти пишат за всичко, или не ти пишат нищо. Какво има да
се уговаряме?”. Били му взети данните от актосъставителя Т.Г. преди написването
на констативния протокол. Представил е
документите си – разрешително за групов лов, билет ловен, членска карта.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства: към писмо с с изх.№ РДГ 14-454/22.05.2019 г. на Директора на РДГ София писмени
доказателства: Жалба с вх.№ РДГ 14-4445/20.05.2019 г. по описа на РДГ-София от И.С.К.;
7 (седем) листа приложения, представляващи образуваната в РДГ-София
административнонаказателна преписка против наказаното лице, заверени с гриф
„Вярно с оригинала на РДГ-София“; Заповед № 872/19.09.2018 г. по описа на
Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ на инж.Росен Попсавов – и.д. изпълнителен
директор на ИАГ – 1 лист и приложената към писмо с изх.№ РДГ 14-5376/24.06.2019
г. на Директора на РДГ София административнонаказателна преписка в оригинал,
съдържаща писмени доказателства по опис от № 1 до № 7 вкл., писмо изх.№ РДГ
14-5538/28.06.2019 г. на Директора на РДГ София, към което е приложена Жалба от
трета група, ловуваща в ловностопански район в землището на община Копривщица,
копие от Доклад от Т.Г. ***/19.11.2018 г., както и от разпита на свидетелите Г., С., Д. и Мавродиев, разпитани в
хода на производството, като кредитира показанията на разпитаните свидетели
като лично възприети, логични и отчасти непротиворечиви и ги цени при
формирането на вътрешното си убеждение и мотивиране на своя съдебен акт.
При така установената фактическа
обстановка, съдът установява от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата, съдът намира,
че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН
срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.
Настоящата въззивна инстанция, при
извършения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при
служебната проверка във връзка със законосъобразността на издаденото
наказателно постановление, намира, че в хода на проведеното административно
производство са допуснати
съществени процесуални
нарушения и законът е бил приложен неправилно, което
обуславя отмяна на санкциониращия акт.
Компетентността на издаващия
наказателното постановление зам.директор на РДГ-София, се доказва в съвкупност
от представените по делото Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на министъра на
земеделието и горите, с която са оправомощени директорите на РДГ да издават
наказателни постановления по различни закони, сред които и ЗЛОД и Заповед №872/19.09.2019г.,
издадена от и.д. изпълнителен директор на ИАГ. Компетентността
на актосъставителя Т.Д.Г. е предопределена от разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗЛОД
във връзка с длъжността на същия в РДГ-София – „главен специалист горски
инспектор“. Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен
контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че са допуснати нарушения на
процедурните правила от страна на административнонаказващия орган, както и
намери за недоказано, единствено на основание събраните доказателства,
извършването на деянието от страна на жалбоподателя И.К., като е нарушил чл.
84, ал. 1, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и
опазване на дивеча. Описаната в АУАН фактическа обстановка не кореспондира
с описаната такава в издаденото въз основа на АУАН НП, както и е видно от съдържанието на съставения АУАН е, че като нарушена правна
норма е приета тази по чл.84,
ал.1,вр.чл.43, ал.3,т.1 ЗЛОД. Същевременно в НП, издаден въз основа на АУАН, е посочено, че
действително нарушената законова разпоредба от жалбоподателя, е тази по чл.84,
ал. 1, пр. 3 (ловува извън
определените в разрешителното места), във връзка
с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, като е наложено административно наказание „Глоба” на
основание чл. 84, ал. 1,
пр. 3 (ловува извън определените в разрешителното места) от Закона за лова и опазване на дивеча,
в размер на 300.00 лв. /триста лева/, и
„лишване от право на
ловуване”
за срок от 3 години, на основание чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на
дивеча,което препятства възможността за защита на
административнопривлечения. Не на последно място следва да се посочи, че като ддата на съставяне в
АУАН е посочена датата 07.12.2018г., докато в НП като дата на съставяне на АУАН
се сочи дата един месец по-рано, което също препятства защитата на
административнопревлечения От събраните писмени и гласни доказателства по
делото, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, при описаната
фактическа обстановка в АУАН и НП, жалбоподателят да е извършил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение по чл.
84, ал. 1, във връзка с чл. 43, ал. 3,
т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Съгласно разпоредбата на чл.
43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД, ловуване е престой или движение на лица извън населените места със извадено от калъф и сглобено
ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Установи се от доказателствата по делото,
преценени в тяхната съвкупност, че в конкретния случай не е била извършена
проверка на жалбоподателя, не се установи безспорно той, макар да е присъствал
на проверката, да е носел извадено от калъф и сглобено ловно оръжие или каквото
и да било оръжие, което се подкрепя и от събраните писмени и гласни доказателства за липса на каквото
разрешение от МВР по отношение на жалбоподателя за дейности с огнестрелни
оръжия и боеприпаси по ЗОБВВПИ. Съществуват и данни, които не могат да бъдат
пренебрегнати, че оръжията на ловците са били в джиповете, в калъфи. Съдът
констатира, че в АУАН и НП не е описано оръжието на жалбоподателя – вид, марка,
модел, за да се прецени дали лицето ловува по смисъла на закона, тъй като в
разпоредбата на чл. 56 ЗЛОД е посочено с какво оръжие се извършва ловуването.
АУАН следва да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 42 ЗАНН,
включително и опис на оръжието на нарушителя, което в конкретния случай не е
направено. НП следва да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН,
включително и опис на оръжието на нарушителя, което в конкретния случай не е
направено. Установи се от доказателствата по делото, че в конкретния случай не
е посочено точно мястото на нарушението, съгласно императивните разпоредби на
чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, като в тази насока има съществени противоречия между събраните
писмени и гласни доказателства – посочват се поне три различни места на
нарушението, което е недопустимо, включително и комисията в протокола от
30.11.2018 г. посочва две различни места на нарушението с различни GPS координати. По време на
проверката проверяващите не са носели карта, не са имали GPS, не са знаели в коя местност се
намират. В доклада актосъставителят Г. сочи едно място на нарушението, в КП и
АУАН е посочено друго място на нарушението. Пороците на проверката не са могли
да бъдат санирани с последваща проверка, макар и извършена от сформирана
комисия, особено след като проверяващите са били само двама, а единият от тях
се установява, че е имал само статична функция, без да се е включвал в самата
проверка и без да е в състояние да даде, дори и в съдебно заседание, релевантна
информация. Съдът счита, че при тези обстоятелства, е ограничено правото на
защита на административнонаказания в процеса, а съдът не може да възприеме
безкритично твърденията и показанията на свидетеля Т.Г., който е извършил със
св.С., проверка на голяма група хора и
то в динамична среда. Недопустимо е единствено на тяхната база да бъде
потвърдено наказателното постановление, тъй като от една страна – в тях е
внесено основателно съмнение от останалите доказателства, а от друга страна –
така би се нарушило и равното третиране на страните. Съдът счита, че
проверяващите от РДГ са проявили бездействие при събиране на доказателства,
като е следвало да потърсят действително съдействие от органите на МВР, а не
само да се обадят на телефон 112. Следвало е проверяващите да поискат от
органите на полицията да предприемат по-нататъшни действия по установяване
самоличността на лицата от ловната група и най-вече да извършат проверка на
оръжията на всички лица от групата, посочени в разрешителното за групов лов.
Съдът се солидаризира изцяло със становището на адв.П., че описанието на
оръжието в този и във всички административни случаи от същата категория, се
явява съществено за обосноваността на нарушението и липсата на такова описание
би могла да се квалифицира като процесуален пропуск, ако не са положени всички
необходими усилия за индивидуализацията. Съмнение в обективната невъзможност за
описание на оръжията, се внася и от констатациите в протокола от 30.11.2018г.,
от който е видно, че свидетелят С. е имал възприятия поне за вида на оръжията
на част от лицата, които са установени на мястото на нарушението, които
възприятия е изложил пред комисията. Съдът счита, че след като проверяваните
лица са се отклонили от проверката преди да им бъде дадено разрешение за това
от проверяващия орган, логичното продължение на действията на инспектор Г. и
неговия колега С. е било да сигнализират органите на МВР, които да предприемат
по-нататъшни действия и най-вече да извършат проверка на оръжията на всички
проверени лица, за да се осигури възможност за съпоставка дали законно
притежаваните от тях като ловци оръжия, са същите, с които горските служители
са ги видели. Това е било напълно възможно предвид, че имената на ловците са
били посочени в разрешителното за лов, а се установи и че част от тях,
включително и жалбоподателя К., са били лично познати на проверяващите, поради
което не би възникнал проблем с установяване на самоличността им. В случай, че
лицата бяха посетени в домовете им за проверка на оръжията, то при установяване
на съвпадение, техните оръжия не само биха могли да бъдат описани в АУАН
впоследствие, но и биха могли да бъдат отнети в полза на държавата, каквото е
императивното правило на чл.95 ЗЛОД, което в случая не е спазено. Вместо да
потърсят съдействие от органите на МВР за проверка на непроверените оръжия,
проверяващите служители са издирили ръководителя на лова, уговаряйки неформална
среща в ресторант в гр.Копривщица, за която свидетелства Р.М. и която с нищо не
е допринесла за пълнотата в установените факти, а единствено е внесла съмнение
в професионалния подход на проверяващите.
Дори да се приеме на база на събраните
доказателства, че И.К. е бил на мястото на проверката, не би могло да се установи
безспорно, че той е ловувал, носейки извадено от калъф и сглобено ловно оръжие.
Това е така поради обсъденото по-горе, че не е установено какво оръжие е носил
той и дали то по същността си представлява „ловно оръжие“. Както в
наказателното производство, така и в административнонаказателното, всяко
съмнение в доказаността на нарушението, породено от бездействието на
компетентните органи или непълнотата на доказателствата, би следвало да се
тълкува в полза на соченото за нарушител лице. Единственото безспорно доказано
обстоятелство, което и св.Р.М. като ръководител на лова признава, че талоните
на ловците не са били раздадени към момента на проверката, като следва да се
отбележи, че независимо дали това представлява нарушение по смисъла на ЗЛОД, то
не е вменено като нарушение на жалбоподателя с АУАН и НП и не следва да се
обсъжда от съда.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление (НП) № 810, издадено на 07.05.2019
г. на Заместник-директора на РДГ София, с което на И.С.К. с ЕГН-**********,***, на
основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) е наложено административно наказание глоба
в размер 300,00 (триста) лева и на основание
чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча „лишаване от
право да ловува” за срок от 3(три) години, за
нарушение на чл. 84, ал. 1, пр. 3 (ловува извън определените в разрешителното
места), във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: