Решение по дело №3431/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1305
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120203431
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1305

 

гр.Бургас, 28.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:                                      

           

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 при участието на секретаря Гергана Стефанова като разгледа НАХД № 3431 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН  и е образувано по повод жалбата на Я.Г.Г. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 431а-29/28.02.2019г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР към ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на чл.8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрДет, на основание чл.45, ал. 3 от ЗЗакрДет, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. Жалбоподателката моли да й бъде намален размерът на наложената санкция.

В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично, като признава, че е извършила нарушение, но моли наказанието да бъде намалено по размер.

Наказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 03.08.2019г., а жалбата е депозирана на 08.08.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Жалбоподателката Я.Г.Г. има син – Г.И.И., ЕГН: **********. Вечерта на 20.01.2019 г., около 00.45 часа, при извършена полицейска проверка в нощен бар „А“, находящ се в ***, проверяващите установили, че Г.И., непълнолетен към 20.01.2019 г., се намира в заведението, без да е придружен от родител или настойник или друго пълнолетно дееспособно лице, определено от родителите или настойника да го придружава на обществени места след 22.00 часа.

С оглед на това, полицейският служител И.П. съставил на жалбоподателката Г. АУАН с бланков №409680/24.01.2019 г., в нейно присъствие, както и в присъствието на един свидетел. В акта от фактическа страна посочил, че на 20.01.2019 г., около 00.45 часа, бил установен от служители на Първо РУ при ОДМВР-Бургас непълнолетният Г.И.И. в нощен бар „А“, находящ се в ***, без да е придружаван от родител или пълнолетен дееспособен придружител след 22.00 часа. Актосъставителят посочил и че родителят Я.Г. не е придружавала в бар „А“ непълнолетния си син и не е осигурила дееспособен придружител след 22.00 часа, което квалифицирал като нарушение по чл. 8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Връчил на жалбоподателката екземпляр от акта срещу подпис, като не били направени възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, при идентичност във фактическото описание и правната квалификация на нарушението.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Самият жалбоподател също не оспорва така установените факти.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, за което са представени доказателства по делото. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. От АУАН и НП е ясно, че Искрев е установено след 22.00 часа, а именно в 00.45 часа на 20.01.2019 г. Посочени са нарушените материалноправни норми, като жалбоподателката се е запознала с акта и препис от същия й е бил предоставен.

   Разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗЗД предвижда, че родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000лв. Съгласно чл.8, ал.3 от ЗЗДет, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Съгласно чл.8, ал.4 от ЗЗДет ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че използването на съюза „или“ е проява на законодателна непрецизност, т.к. задълженията по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не се намират в отношения на алтернативност. Изпълнителното деяние по чл.45, ал.3 от ЗЗД включва в условията на кумулативност, както неизпълнение на задължението на родителя по чл.8, ал.3 от ЗЗД, така и неизпълнение на задължението му по чл.8, ал.4 от Закона. При изпълнение на едно от задълженията по чл.8, ал.3 или ал.4 от ЗЗД не е налице нарушение. Иначе казано, един родител винаги би бил в неизпълнение на двете разпоредби, ако детето е само и няма как да бъде допуснато нарушение само по един от текстовете. Ако детето е с придружител, то няма да има нарушение, тъй като ще е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 4 от закона. На практика няма как да има допускане единствено нарушение на чл. 8, ал. 3, тъй като родителят няма да е изпълнил и двете условия. Очевидно, законодателната воля е била да бъде санкциониран родител, който не е осигурил придружител за детето си, независимо дали това ще е самият той, или посочено от него друго пълнолетно лице. За да се приеме, че два състава на нарушение са алтернативни, то двата състава следва да могат да бъдат прилагани самостоятелно. Както бе посочено, това е невъзможно в конкретната хипотеза, поради което правилно в НП са посочени и двете алинеи от чл. 8 от закона.

По делото безспорно се установява извършеното от жалбоподателката деяние- не е придружила непълнолетния си син след 22.00 часа и не е осигурила придружител. Това е констатирано от полицейските служители, като е потвърдено и от самата Г..

            Деянието не представлява маловажен случай. Целта на ЗЗакрДет е защита и гаранция на основните права на детето. Предвиденият контрол, както и отговорността при нарушения по ЗЗакрДет са засилени. Деянието е с по-висока степен на обществена опасност, тъй като води до повишен риск за детето, поради което се санкционира по-строго от законодателя, още повече че детето се е намирало в дискотека- място, където се сервира алкохол и т.н. Въпреки това, съдът намира, че размерът на глобата е завишен, като глоба в минималния предвиден размер от 300 лв. би постигнал поправителен и превъзпитателен ефект, още повече, че жалбоподателката признава за нарушението,и изразява съжаление и няма данни за предишни такива нарушения.

Обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано, като обаче следва да бъде изменен размерът на глобата, като същият бъде намален от 500 лв. на 300 лв.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 431а-29/28.02.2019г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР към ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на чл.8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрДет, на основание чл.45, ал. 3 от ЗЗакрДет, на Я.Г.Г. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното административно наказание „глоба” в размер на 500 лева на 300 / триста/ лева.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                    

                                                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

            Вярно с оригинала: Г.Ст.