№ 454
гр. Бургас, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120204601 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Я. Н. Н., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 185
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в
размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 месец.
Жалбоподателят оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като излага
твърдения, че не е разбрал, че с крана е закачил кабелите и не е установил настъпилите
вреди. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. Н., който
оттегля подадената жалба срещу НП в частта, в която жалбоподателят е бил наказан за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Поддържа жалбата в останалата част, като
счита, че от доказателствата се установява, че жалбоподателят не е разбрал за настъпването
на щетите. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Алтернативно поддържа НП да бъде
изменено, като се наложат наказания в минималните размери. Претендира присъждане на
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Ж.. Поддържа писмено становище в преписката и моли за потвърждаване на
наказателното постановление. Навежда възражение за прекомерност на претендирания за
присъждане от жалбоподателя адвокатски хонорар.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 15:00 часа, жалбоподателят управлявал в гр. Бургас, по ул. „Я.К.“
в посока ул. „П.Я.Я.“ собствения си товарен автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******,
оборудван с хидравличен кран, който не е бил прибран след използването му. Преминавайки
до *** на ул. „Я.К.“ стрелата на крана закачила кабели за високо напрежение, които се
скъсали. В резултат на това се съборили два броя метални стълба, които паднали върху два
паркирани автомобила- лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******* и товарен автомобил
„Фолксваген“ с рег. № ******* и причинили имуществени вреди на автомобилите.
Жалбоподателят продължил движението си. Бил подаден сигнал на спешен телефон 112.
Случилото се било възприето от свидетеля А. Д. П., който заедно с друго лице, управляващо
МПС проследили управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. Малко след магазин
„М.“, след кръговото кръстовище на сектор ‚Пътна полиция“ жалбоподателят спрял
автомобила и слязъл да прибере крана. В този момент до него спрял и свидетелят П..
Свидетелят П. му разказал какво е причинил с крана, но жалбоподателят отговорил, че не е
разбрал и завил, че ще се върне на мястото. Жалбоподателят паркирал товарния автомобил в
гаража и със собствения си лек автомобил се върнал на местопроизшествието. На място бил
изпратен да окаже съдействие свидетелят Д. К. -служител в сектор „Пътна полиция“. След
около 40 минути пристигнал и жалбоподателят. Свидетелят К. съставил срещу
жалбоподателя АУАН за извършени нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП. Свидетелят К. съставил и 2 броя протоколи за ПТП, в който описал механизма на
настъпване и причинените щети. Впоследствие срещу жалбоподателя е било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите К. и П. са
последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.
Показанията на свидетелите са безпротиворечиви и допълващи се, сочат на реализиралите се
факти, приет от съда като безспорно установени по делото. Свидетелските показания се
потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. В съдебно заседание
от ******** г. процесуалният представител на жалбоподателя оттегли жалбата срещу НП в
частта, в която жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП. С определение съдът прекрати производството в тази част, поради което НП в частта,
срещу която е оттеглена жалбата е влязло в сила. Разгледана по същество жалбата в
останалата част, а именно обжалването на НП, в частта, в която жалбоподателят е бил
2
санкциониран за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е основателна по следните
съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за
водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение, е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е разбрал, че с крана, с който е
бил оборудван управлявания от него товарен автомобил, е закачил кабели, които са се
скъсали и са паднали два стълба върху други две МПС-та, като са им били причинени
имуществени вреди. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН регламентира, че деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Следователно за да се приеме, че едно деяние е нарушение, следва то да е
било извършено виновно от установения като нарушител. Натоящият състав достигна до
извод, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и
неизменен извод, че жалбоподателят е възприел, че при управление на МПС на конкретната
дата и час е причинил настъпване на материални щети по други автомобили. От показанията
на свидетеля П., който е свидетел-очевидец се установява, че по време на управление, т.е. по
време на движение на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, стрелата на
крана, с който е бил оборудван автомобилът, не е била прибрана и е закачила кабели с
високо напрежение, които са се скъсали и са съборили два стълба. Не се установява да е
настъпил удар между управлявания от жалбоподателя автомобил и друго МПС или
съоръжение, за да се приеме, че жалбоподателят е усетил съприкосновението и въпреки това
не е спрял. Установява се, че стрелата на крана е била високо вдигната и логично е да се
допусне, че е възможно жалбоподателят да не е разбрал, че кранът е закачил кабелите.
Прави впечатление, че по време на самото събитие (закачането на жиците и тегленето им)
жалбоподателят не е намалил движението си, т.е. нищо в поведението му не подсказва, че е
усетил досега на крана с кабелите, както и че този контакт се е отразил върху механизма на
движение на автомобила. В показанията си свидетелят П. посочва, че след кръговото за
сектор „Пътна полиция“, след магазин „М.“ жалбоподателят е спрял автомобила, за да
прибере крана, в който момент свидетелят му обяснил какво се е случило. От тези действия
на жалбоподателя също не може да се изведе безспорен извод, че същият е разбрал за
3
инцидента и умишлено е напуснал мястото. Логично е да се приеме, че по време на
управление е разбрал, че не е прибрал крана и е спрял, за да го прибере. Свидетелят П.
заявява, че когато описал на жалбоподателя случилото се, жалбоподателят отговорил, че не е
разбрал.
Според съда от установената по делото фактическа обстановка не може да се заключи
като безспорно, че жалбоподателят съвсем съзнателно се е отдалечил от
местопроизшествието, опитвайки се да избегне установяване авторството на причинените от
него щети. Виновното поведение на дееца при установено административно нарушение,
следва да бъде установено по несъмнен начин, а не да се предполага. Настоящият съдебен
състав намира, че по делото липсват категорични доказателства за виновно поведение от
страна на жалбоподателя, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за деянието по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП, тъй
като не се доказа осъществяването му от субективна страна от жалбоподателя.
В тази връзка незаконосъобразно е било издадено процесното наказателно
постановление, с което жалбоподателят е бил наказан на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП,
поради което следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на наказателно
постановление в обжалваната част, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя
следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно
от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в
брой 800 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. В случая
възнаграждението е било платено за обжалването на Наказателно постановление № 24-0769-
****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за две нарушения,
като липсва посочване каква част от общата сума на възнаграждението е предназначена за
защита по всяко от двете нарушения. Поради това съдът намира, че за нарушението по т. 1
от НП са предвидени 400 лева и по т. 2 - също 400 лева. Процесуалният представител
оттегли жалбата срещу НП за нарушението по т.1, поради което съдът прекрати
производството в тази част и НП влезе в сила в тази част. Следователно претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение за защита срещу нарушението по т. 1 от НП в
размер на 400 лева е неоснователна.
Относно претенцията за защита срещу нарушението по т. 2 от НП, след като съдът
достигна до извод за незаконосъобразност на НП в тази част, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева. Претенцията е основателна до
размера от 400 лева, като платена за зашита срещу нарушенеито по т. 2 от НП. Съдът
намира, че сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение не е прекомерна, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото и реално положения от адвоката
труд.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, в частта, в която на Я. Н.
Н., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месец, като в останалата част Наказателно
постановление № 24-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция” е влязло в сила.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Я. Н. Н., ЕГН **********, сумата от 400
лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5