ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 08.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, на осми август две хиляди и деветнадесета година в закрито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВЧНД №
497 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249,
ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 341 и
сл. от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от защитника
на подсъдимия В.И. – адв. Н.Б., срещу протоколно определение от 09.07.2019 г.
по НОХД № 271/2019 г. по описа на РС С., с което е отхвърлено искането им за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Сочи се, че са налице нарушения на задължителните
указания, дадени в ТР № 2/07.10.2002 г. по т.д. № 2/ 2002 г. на ОСНК на ВКС,
изразяващи се в непосочване в обстоятелствената част на обвинителния акт на
фактическите обстоятелства, съобразно които участниците в наказателното
производство упражняват правата си, доколкото обвинителният акт поставя рамката
на доказване в процеса.
Иска се отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно
и връщане на делото на прокурора.
С. окръжен съд, като
обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с атакувания акт и материалите по
делото, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с
постановление на прокурор при РП С. за това, че на 22.02.2019 г. в гр. С., в
сградата на РУ С. попречил на изпълнението на съдебно решение – Определение № 3
от 23.01.2019 г., постановено по ЧНД № 39/2019 г. по описа на РС С. –
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
На обвиняемия В.И. на 10.04.2019 г. е предявено
обвинение за това, че на 22.02.2019 г. около 10.00 часа в сградата на РУ С. –
ОДМВР С. е осуетил изпълнението на
съдебно решение – Определение № 3 от 23.01.2019 г. по ЧНД № 39/2019 г. по описа
на РС С., като отказал да му бъде извършена принудителна полицейска регистрация
– престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК
На 14.05.2019 г. в РС С. е внесен обвинителен акт
срещу В.И. за посоченото по-горе престъпление.
В проведеното открито разпоредително съдебно заседание
защитникът адвокат К. – преупълномощена от адвокат Б., е поискала прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Изложените от защитника съображения са аналогични с
релевираните във въззивната частна жалба срещу протоколното определение на
съда. В съдебното заседание допълнително е изтъкнато, че направената от
прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт правна формулировка за
отказ на обвиняемия И. да му бъде извършена полицейска регистрация не визира
какви действия от фактическа страна е извършил или не е извършил, от които да
се направи съответен правен извод за подвеждане по съответната правна квалификация.
Заявено било от защитника, че е налице противоречие между обстоятелствената
част на обвинителния акт и диспозитива в постановлението за привличане на
обвиняем от досъдебната фаза, в който е отразено, че обвиняемият е отказал да
му бъде извършена полицейска регистрация; както и че не става ясно какво визира
държавното обвинение под принудителна полицейска регистрация, какво е
съдържанието на определението на съда и на какво правно основание е постановено
и за коя правна квалификация се отнася; нито какво е конкретното действие, с
което обвиняемият е осуетил извършването на принудителната полицейска
регистрация.
С атакуваното определение първостепенният съд е отхвърлил искането на защитника за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, като изложил доводи за липса
на съществени нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемия. Счетено
е от съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е изнесъл
достатъчно фактически твърдения за изпълнителното деяние на престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност И..
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на СОС прави следните правни изводи.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок, но по същество е неоснователна.
Обвинението за извършено престъпление се повдига от
страна на държавния обвинител пред съда като орган, който е компетентен да се
произнесе по въпросите на виновността и наказанието със стабилен акт. Този
принципен подход третира досъдебното производство като подготвителна фаза на
наказателното производство, съдебната фаза като централна такава, а
обвинителният акт - като определящ предмета на доказване по делото и очертаващ
рамките, в които ще се развие процесът на доказване.
В конкретния случай в обвинителния акт прокурорът е
посочил фактите, които според него обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в него, вкл. времето и мястото на извършване на
престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия – каквито са
изискванията, визирани от закона и изложени в ТР № 2/ 2002 година на ОСНК,
ВКС. Този обвинителен акт е годно
основание за начало на съдебното производство, доколкото в него са очертани
ясно фактическите рамки на обвинението. Така в него е посочено, че след като в
сградата на РУ С. бил запознат с определението на съда, с което е разрешено
извършването на принудителната му полицейска регистрация, обвиняемият И.
отказал да му бъде извършена такава и обективирал писмено своя отказ в
сведение, в което собственоръчно отразил нежеланието си за извършване на
действието.
За така описаните фактически действия от страна на
държавното обвинение се твърди, че те осъществяват състава на престъплението по
чл. 296, ал. 1 от НК. Тези фактически действия според въззивния съд покриват в
необходимата степен стандартите, установени в разпоредбата на чл. 246 от НПК и
ТР № 2/ 2002 година на ОСНК, ВКС. В обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено основанието за издаване на съдебния акт и
какво е конкретното действие, с което са твърди от прокурора обвиняемият да е
осуетил извършването на принудителната полицейска регистрация - при което
правото на защита на обвиненото лице в наказателното производство е защитено в
изискуемия от закона обем. Дали изложеното в обвинителния акт покрива от обективна
страна състава на престъплението, за което на И. е повдигнато обвинение, е
въпрос по съществото на делото, който следва да
намери отговор при решаване на въпросите за вината и отговорността на
привлечения към наказателна отговорност.
Не е налице и заявеното от защитата в проведеното
съдебно заседание противоречие между
обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива в постановлението за
привличане на обвиняем от досъдебната фаза, поради което наведените доводи в
тази насока са неоснователни.
При тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното протоколно
определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.07.2019 г.
по НОХД № 271/2019 г. по описа на РС С., с което е отхвърлено искането на
подсъдимия и защитника му за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(Н. Николова)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Ан. Игнатова)
2:………………
(Б.
Гащарова)