№ 1759
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100109969 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Ж. Д. Д. с ЕГН **********, гр. Петрич, ул. *******, и
ответникът Прокуратурата на Република България, бул. Витоша №2.
Образувано е по следните предявени от Ж. Д. Д. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ:
I. Иск за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди /болки страдания/, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2018г.
/датата на дисциплинарното му уволнение/ до окончателното изплащане на вземането;
II. Иск за сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в брутен
размер за периода от 22.08.2017г.-26.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от
23.01.2018г. /датата на дисциплинарното му уволнение/ до окончателното изплащане на
вземането;
III. Иск за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното наказателно
дело, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2018г. /датата на дисциплинарното му
уволнение/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че със Заповед № 2443-141 от 23 януари 2018 г. на Директора на ОД на МВР
Благоевград бил уволнен дисциплинарно от длъжността „младши разузнавач“, поради това,
че срещу него било образувано наказателно производство за държане на 19 август 2017 г, на
акцизен алкохол без бандероли, с което бил увредил авторитета на МВР.
1
С обвинителен акт от 26 март 2019 г. по преписка № 2668/2017 г. на Районната прокуратура
Благоевград ищецът бил предаден на съд за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. първо от НК.
Въз основа на обвинителния акт в Районен съд - гр. Благоевград било образувано НОХД №
576/19 г. и с присъда № 3984 от 25 април 2019 г. той бил признат за виновен по повдигнатото
обвинение и осъден на 8 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието
било отложено, на основание чл. 66 НК за срок от три години. Заедно с това наказание му
били наложени и наказания глоба в размер на 1112,50 лв. и лишаване от право да упражнява
професия или дейност, свързана с държане, разпространение и търговия с акцизни стоки за
срок от две години. С Решение № 847 от 20 февруари 2020 г., постановено по ВНОХД №
243/19г., Окръжен съд – гр. Благоевград е потвърдена присъдата на Районния съд, като я
изменил и отменил в частта, с която било наложено наказание „лишаване от право“. С
Решение № 26 от 4 февруари 2021 г., постановено по НД №1156/20 г., Софийският
апелативен съд, Наказателно отделение, VII състав, съдът възобновил производството по
ВНОХД № 243/19 г. на ОС – гр. Благоевград, отменил изцяло Решение с № 847/20 г. на
Благоевградски окръжен съд и върнал делото за разглеждане от друг състав на ОС – гр.
Благоевград. С Присъда № 11 от 9 юни 2021 г., постановена по ВНОХД № 143/21г. Окръжен
съд Благоевград, Втори въззивен състав признал ищеца Ж. Д. за невиновен по предявеното
му обвинение и го оправдал поради липса на умисъл за извършване на това престъпление. С
Решение № 60202 от 4 май 2022 г., постановено по НД № 728/21 г. Върховният съд, Трето
наказателно отделение, оставил в сила Присъда № 11 от 9 юни 2021 г. на ОС – Благоевград.
Ищецът посочва, че в резултат на започналото наказателно производство бил отстранен от
длъжност, а впоследствие бил дисциплинарно уволнен. Доколкото впоследствие ищецът не
могъл да намери средства за препитание в България, бил принуден да остави семейството си
и заминал за Кралство Испания, където продължавал да пребивава и да работи и към
момента на депозирането на ИМ. В ИМ се сочи, че в резултат на незаконосъобразно
образуваното наказателно производство ищецът претърпял редица неимуществени вреди,
поради негативното отношение на обществото към него. Същевременно заявява, че
претендира сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение в брутен размер за периода от м.08.2017г. до м. юни 2019г., ведно със
законната лихва, считано от 23.01.2018г.
В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника Прокуратура на Република
България е постъпил отговор, в който взема становище като оспорва като недоказани по
основание и по размер предявените искови претенции. Релевира, че отговорността на
държавата за дейност на правозащитните органи се простират за вредите, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и счита, че в случая няма
доказателства, които да установяват действително претърпените вреди като пряк и
непосредствен резултат само от предявеното обвинение. В отговора на исковата молба се
оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на
2
икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост. По
отношение на претенцията за вземането в размер на 30000 лева, ответникът заявява, че е
налице друг ред за предявяването му – по реда на ЗМВР, а не по реда на ЗОДОВ. Със
становище от 20.11.2023г. ответникът е направил възражение за погасяване на вземането за
законна лихва по давност.
С определение от 29.11.2023г., влязло в сила на 19.12.2023г., съдът е приел, че предявеният
иск за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното наказателно дело,
ведно със законната лихва, считано от 23.01.2018г. /датата на дисциплинарното му
уволнение/ до окончателното изплащане на вземането, е недопустим, доколкото видно от
съдържанието на исковата молба /л. 2 и сл. от приложеното гр. дело № 9406/2022г. по описа
на СГС, 9 с-в/ се установява, че ищецът е предявил два иска: за сумата от 100000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди /болки страдания/ и за
сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в брутен размер за
периода от м.08.2017г. до м. юни 2019г. Едва впоследствие с уточнителна молба от
10.03.2023г. /л. 119 от приложеното гр. дело № 9406/2022г. по описа на СГС, 9 с-в/ ищецът е
предявил и самостоятелен трети иск за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по
образуваното наказателно дело. В тази връзка съдът е посочил, че съобразно действащия
ГПК е недопустимо предявяването на изцяло нов иск в хода на производството, който не е
бил първоначално предявен с исковата молба, поради което и производството в тази си част
е било прекратено като недопустимо, с влязло в сила определение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от събраните писмени доказателства се установява, че със Заповед № 2443-141
от 23 януари 2018 г. на Директора на ОД на МВР Благоевград ищецът е бил уволнен
дисциплинарно от длъжността „младши разузнавач“.
В мотивите на заповедта е посочено, че на неустановена дата, дни преди 19.08.2017г., в гр.
Петрич, мл. експерт Ж. Д. е поръчал на С.Д.С. от гр. Петрич за закупи „евтин“ алкохол за
сватбата на свои близки в Благоевград, а дни по-късно е потвърдил на С.Д.С. покупката на
25 бутилки уиски на цена 10 лв. за бутилка по телефона. На 19.08.2017г. /събота, неработен
ден/ около 8,40ч. е получил поръчаното количество алкохол, доставено от М.П.П., като на
същата дата около 9,30ч., в собствения си лек автомобил Опел Астра с рег. № *******,
паркиран на паркинга на магазин Кауфланд, находящ се на бул. Д. Солунски в Благоевград е
държал акцизни стоки без бандерол – спиртни напитки, когато такъв се изисква по закон, а
именно – 25 бутилки алкохолен продукт, поставен в стъклени бутилки с вместимост
0,700мл., като случаят е немаловажен, за което държавният служител в 16,30ч. на същата
дата е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №83/2017г. по описа на ОСлО при ОП –
Благоевград за престъпление по чл.234, ал.1, пр. 2 НК. Няколко дни по-късно Ж. Д. платил
3
на ръка на С.С. парите за уискито. В заповедта за дисциплинарно уволнение е прието, че с
действията си през м. август 2017г. мл. експерт Ж. Д. е извършил деяния несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на
службата, като виновно е нарушил т.15,19 и 20 от Етичния кодекс, което е нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.104, ал.2,т.4 ЗМВР, за което на основание чл.203,
ал.1, т.13 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение. По-нататък
е посочено, че деянието е станало достояние на обществото чрез средствата за масово
осведомяване, като във в. Струма от 21.08.2017г. са изнесени данни в статия „Арестуваха
петрички полицай с 25 бутилки уиски менте“, като са посочени името и структурата, в която
полицаят е служител. В заповедта е прието, че доказателствата, събрани при провеждане на
дисциплинарното производство по чл.207 ЗМВР, оценени по отделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, са категорични по отношение на извършването на тежко
нарушение на служебната дисциплина от мл. експерт Ж. Д.. На последния в рамките на
дисциплинарното производство е предоставена възможност да упражни правото си на
защита, но той не е дал писмени обяснения и пояснения.
С решение от 25.06.2018 по адм.д. №157/2018г. на АС – гр. Благоевград е отхвърлена жалба
на Ж. Д. срещу Заповед № 2443-141 от 23 януари 2018 г. на Директора на ОД на МВР
Благоевград. В решението е прието, че заповедта отговаря на изискванията за съдържание и
форма и е в съответствие с чл.204, т.3 ЗМВР, като са посочени обстоятелствата, които
обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение,
изразяващо се в неспазване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на
МВР. Посочено е, че дисциплинарното наказание на Д. е наложено за нарушение на чл.194,
ал.2, т.4 ЗМВР, съгласно който дисциплинарно нарушение представлява неспазването на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, а съгласно чл.213, ал.1,т.13
ЗМВР дисциплинарно наказание уволнение се налага за деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата. В
решението е посочено, че по категоричен начин се установява виновното поведение на
лицето, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана, като в това производство законът
не държи сметка за формата на вината – умисъл или непредпазливост, за да квалифицира
поведението като дисциплинарно нарушение /чл.4 от Инструкция №8121з-27.04.2015г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на
дисциплината и дисциплинарната практика на МВР, приета на основание чл.215а от ЗМВР,
обн. ДВ бр.34 от 12.05.2015г./
С обвинителен акт от 26 март 2019 г. по преписка № 2668/2017 г. на Районната прокуратура
Благоевград ищецът бил предаден на съд за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. първо от НК.
Въз основа на обвинителния акт в Районен съд - гр. Благоевград било образувано НОХД №
576/19 г. и с присъда № 3984 от 25 април 2019 г. той бил признат за виновен по повдигнатото
обвинение и осъден на 8 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието
било отложено, на основание чл. 66 НК за срок от три години. Заедно с това наказание му
4
били наложени и наказания глоба в размер на 1112,50 лв. и лишаване от право да упражнява
професия или дейност, свързана с държане, разпространение и търговия с акцизни стоки за
срок от две години.
Следва да се посочи, че производството пред БРС е протекло по реда диференцираната
процедура по чл.372, ал.4, вр.чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият изцяло е признал фактите
по повдигнатото му обвинение така, както са очертани в обвинителния акт и се е съгласил за
тях да не се събират допълнителни доказателства.
С Решение № 847 от 20 февруари 2020 г., постановено по ВНОХД № 243/19г., Окръжен съд
– гр. Благоевград е потвърдена присъдата на Районния съд, като я изменил и отменил в
частта, с която било наложено наказание „лишаване от право“. С това решение обаче съдът е
приел, че не е изяснена обективната истина и е допуснал събиране на гласни
доказателствени средства и нова СОЕ.
С Решение № 26 от 4 февруари 2021 г., постановено по НД №1156/20г., Софийският
апелативен съд, Наказателно отделение, VII състав, съдът възобновил производството по
ВНОХД № 243/19 г. на ОС – гр. Благоевград, отменил изцяло Решение с № 847/20 г. на
Благоевградски окръжен съд и върнал делото за разглеждане от друг състав на ОС – гр.
Благоевград. Възобновяването на производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК, вр.
чл.348, ал.1 и 2 НПК. САС приел, че Окръжен съд – гр. Благоевград е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила като е надхвърлил правомощията си на
контролна инстанция по отношение на присъда, постановена по диференцираната процедура
по чл.371, т.2 НПК, като е посочил, че при разглеждането на делото въззивният съд следва
да прецени дали събраните доказателства подкрепят умишлена форма на вина.
С Присъда № 11 от 9 юни 2021 г., постановена по ВНОХД № 143/21г. Окръжен съд
Благоевград, Втори въззивен състав признал ищеца Ж. Д. за невиновен по предявеното му
обвинение и го оправдал поради липса на умисъл, че държи акцизни стоки без бандерол.
С Решение № 60202 от 4 май 2022 г., постановено по НД № 728/21 г. Върховният съд, Трето
наказателно отделение, оставил в сила Присъда № 11 от 9 юни 2021 г. на ОС – Благоевград.
От показанията на св. С. Д., брат на ищеца, се установява, че Ж. бил пример за всички в
циганската махала и е помагал на всеки. Когато го задържали, го преживял много тежко и не
общувал почти с никого. След уволнението се опитал да си намери работа, трябвало да
издържа две деца, но не можал, а имал кредит и задължения. Бил тъжен. Свидетелят го взел
при себе си в Испания, за да му намери работа, давал му пари, само и само „да излезе от
дупката“
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди
/болки страдания/, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2018г. /датата на
дисциплинарното му уволнение/ до окончателното изплащане на вземането и сумата от
5
30000 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в брутен размер за периода от
м.08.2017г. до м. юни 2019г., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2018г. /датата на
дисциплинарното му уволнение/ до окончателното изплащане на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже настъпването на посочените в исковата
молба неимуществени и имуществени вреди, техния размер, както и причинната връзка с
обвинението в извършване на престъпление, за което е постановена оправдателна присъда.
По отношение на иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение в брутен размер, ищецът следва да докаже и наличието
на пряка причинна връзка между наказателното преследване и освобождаването от работа,
или между положението на обвиняем и невъзможността да се заема определена работа, за
която ищецът има квалификация.
Относно претърпените неимуществени вреди, следва да се посочи, че в решение №
230/07.11.2013 г. по гр. д. № 1630/2013 г. на ВКС, ГК, III-то отделение и в цитираните в него
други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, се приема, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат пред вид
всички обстоятелства, които ги обуславят. В мотивите към решенията съдилищата трябва да
посочват тези обстоятелства конкретно, както и значението им за неимуществените вреди.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в причинна връзка с
увреждането и техният размер се определя според вида и характера на процесуалната
принуда, упражнена в незаконното наказателно преследване, както и от тежестта на
уврежданията. Съгласно чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Справедливостта като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
увреждането е настъпило, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата, критерии за
преценката са: характерът на престъплението по повдигнатото обвинение; публичното му
обявяване и свързаните с това последици, както и (не)съобразеният с разумния период, през
който е продължило наказателното преследване.
С ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС е прието, че при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване се вземат
пред вид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда, тяхната тежест,
причинната връзка между всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие и
признат за невинен и тяхната връзка с понесените болки и страдания.
В решение № 200/16.06.2016 г. по гр. д. № 1019/2016 г. на ВКС, ГК, IV-то отделение и в
6
цитираните в него други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, се
приема, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по иска
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по справедливост след преценка на всички конкретно обективно
проявени обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, а такъв е смисълът и на т.
11 от ППлВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. От значение за
размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато
незаконно обвинение, продължителността на наказателното преследване, броят и
продължителността на извършените процесуални действия с участието на пострадалия,
начинът, по който обвинението се е отразило върху него с оглед личността му и неговия
начин на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната му реализация,
общественото доверие към него и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и други подобни фактори, които следва да
се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените
критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност
между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
обезвъзмездяване /в този смисъл Решение № 190 от 23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4378/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова/
В случая се касае за обвинение в престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК: Който
разпространява или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в
немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до
10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, както и с лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 7. Касае се за обвинение в тежко престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 НК, като наказателното преследване е продължило в периода 19.08.2017г. – 20.02.2020г.
Периодът 04.02.2021г.-04.05.2022г. не следва да се включва в общия период на
наказателното преследване, тъй като касае извънреден способ за възобновяването му.
Първоначално по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 2000 лева, която е отменена от съда и е взета „подписка“, отменена
след изтичане на предвидения в закона срок. Наказателното преследване се е отразило
негативно на ищеца, като същият е бил тъжен, мълчалив и отчаян.
При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца
съдът съобразява: тежестта на обвинението; приложената мярка за неотклонение – парична
гаранция и подписка; продължителността на наказателното производство – по-малко от 3
години; проведените процесуални действия с участието на ищеца; възрастта на ищеца към
момента на повдигане на обвинението 35 години; обстоятелството, че повдигнатото
обвинение е за извършено престъпление в област, която е професионалната реализация на
ищеца; преживените негативни емоции - стрес, страх от изхода на делото, неувереност,
отчуждение от приятели и близки, които вреди са в рамките на обичайните; липсата на
7
данни за увреждане на здравословното състояние на ищеца и заболяване в пряка причинна
връзка с незаконното обвинение; медийното разгласяване на наказателното производство с
името на ищеца; обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на
увреждането. С оглед на посоченото и като взема предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът
преценява, че сумата от 10 000 лв. е справедлив размер обезщетение, който е достатъчен за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Предявеният иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен за сумата 10000 обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. В останалата част до сумата 100 000 лв. искът е неоснователен и
следва да се отхвърли. Основателно е възражението на ответника, че обезщетението за
забава върху тази сума се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а не
от по-ранна дата /в този смисъл Определение № 690 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2378/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В.Р., Определение № 577 от 29.06.2016. г.
на ВКС по гр. д. № 462/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д./. Неоснователно е
възражението за погасяване по давност, тъй като оправдателната присъда е влязла в сила на
04.05.2022г., а исковата молба, която прекъсва давността, е подадена на 08.09.2022г.
Относно претърпените имуществени вреди: съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконни актове, действия и бездействия на правозащитните органи, изчерпателно
посочени в закона. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото,
което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало,
ако не бяха засегнати благата, т. е, ако вредоносното събитие не беше настъпило.
Правната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда, че отговорността на държавата се
ангажира за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да
възникне тази отговорност следователно са необходими две предпоставки: повдигане на
обвинение за извършено престъпление и оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение
с влязла в сила присъда. Вредите, които не са в причинно следствена връзка с незаконното
обвинение за извършено престъпление, не се обхващат от обезщетението за имуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и за тях държавата не отговаря.
Дали е налице причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно
трудово възнаграждение поради прекратяване на служебното правоотношение, извън
сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение се преценява с оглед обстоятелствата
на всеки конкретен случай /така в Решение № 53 от 5.05.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2747/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Л.А./.
Следва да се посочи, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за
реализиране на наказателна отговорност са различни и независими едно от друго
производства, които не са взаимно обусловени – възможно е едно деяние да е
несъставомерно от гледна точка реализирането на отговорността по НК, но същото деяние
да е съставомерно от гледна точка реализирането на дисциплинарна отговорност, именно
защото се касае за различни видове отговорност. В настоящия случай като основание за
8
издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение е посочено тежко нарушение на
служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на етичните правила за поведение на
служителите на МВР, което уронва престижа на службата, представляващо основание за
дисциплинарно уволнение по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР, а единствено повдигане на обвинение
или осъждане за умишлено престъпление от общ характер, което е отделно и самостоятелно
основание за дисциплинарно уволнение на държавния служител, предвидено в чл.203, ал.1,
т.1 ЗМВР. Нарушенията на служебната дисциплина са основание за дисциплинарна
отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или
административно-наказателна отговорност /съгласно чл.194, ал.3 ЗМВР/. В случаите, когато
дисциплинарно-наказващият орган действа при оперативна самостоятелност, т. е.
самостоятелно установява фактите по случая и има право да прецени дали да отстрани от
работа работника или служителя, респ. да му наложи дисциплинарно наказание, или да не го
стори, то липсва причинна връзка между повдигнатото обвинение и настъпилите вреди от
неполучено трудово възнаграждение. Вредите, които не са в причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение за извършено престъпление, не се обхващат от обезщетението за
имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за тях държавата не отговаря. В настоящото
производство се установява, че дисциплинарно-наказващият орган е извършил
самостоятелна проверка за това съществува ли дисциплинарно нарушение и неговото
решение не е обусловено единствено от повдигането на обвинение в извършване на
престъпление В този смисъл са и мотивите на АС – гр. Благоевград в цитираното решение
от 25.06.2018 по адм.д. №157/2018г.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е изпълнил
доказателствената тежест да установи пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между незаконното наказателното производство и дисциплинарното му уволнение – от
събраните писмени доказателства се установява, че дисциплинарното уволнение е наложено
като наказание за нарушение на етичните правила за поведение на служителите на МВР,
което уронва престижа на службата, а не във връзка с образуваното наказателно
производство. Ето защо липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
наказателното преследване и претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 30 000
лева от неполучаване на трудово възнаграждение през исковия период. Доколкото липсва
елемент от фактическия състав, обуславящ отговорността по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съдът
намира, че е безпредметно да обсъжда събраните писмени доказателства и заключението
към ССчЕ, установяващи размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за исковия
период.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в настоящото производство в
размер на 10лв. държавна такса. Следва да му се присъди сумата 0,75 лева, съразмерно с
уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да плати
на Ж. Д. Д. с ЕГН **********, гр. Петрич, ул. *******, сумите:
- 10 000 лева, ведно със законната лихва от 04.05.2022г. до окончателното плащане –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие повдигане и поддържане на
незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.234, ал.1,пр.2 НК, за което е
признат за невиновен с влязла в сила на 04.05.2022г. присъда № 11 от 9 юни 2021 г.,
постановена по ВНОХД № 143/21г., по описа на ОС – гр. Благоевград, Втори въззивен
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 10 000лв. до предявения размер от 100 000лв.,
както и иска в частта за 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение в брутен размер за периода от 22.08.2017г.-26.06.2019г., както и относно
претендираното обезщетение за забава за периода 23.01.2018г. – 03.05.2022г.
-0,75 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10