№ 153
гр. Плевен, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430202245 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № Р – 006320/08.11.2024 г. на *** на
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на *** ООД-СОФИЯ ЕИК:
*** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на
основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит, за извършено
нарушение по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Санкционираното юридическо лице - *** ООД-СОФИЯ ЕИК: ***
/„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като счита,
че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – по чл.43 ал.4 вр.ал.1 ЗАНН, а
поканата за съставяне на АУАН е била връчена в разрез с чл.180 ал.5 НПК. По
същество, счита, че в процесния договор всички уговорки са ясно
формулирани за потребителя, а дължимите суми – ясно посочени, респ. –
задълженията, доброволно поети; изтъква, че предвидената неустойка не
следва да се включва при изчисляване на ГПР, както е сторено в хода на
административнонаказателното производство, защото това е в разрез с
разпоредбата на чл.19 ал.3 т.1 ЗПК, както и че неустойката не може да бъде
приравнявана на лихвата, защото няма нейната функция; посочва, че
договорената възнаградителна лихва е единствения разход, взет предвид при
определяне размера на ГПР, както и че същият е в съответствие с чл.19 ал.4
ЗПК и е обусловен от високорисковия пазар на кредитни продукти. На тази
основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
За ответната страна – *** на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е подробно
писмено становище по неоснователността на подадената жалба, с отправено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
006320/24.07.2024г. от страна на С. Н. Н. - *** при КЗП - ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля Р. И. К.. Съставен е при условията на чл.40 ал.2
ЗАНН, тъй като след отправена покана, представител на ДРУЖЕСТВОТО, не
се е явил /л.131 – 132 от делото/. Съставен е срещу *** ООД-СОФИЯ ЕИК:
*** във връзка с извършена проверка на 28.05.2024г. в офис за кредити в
гр.ПЛЕВЕН, бул. ***, стопанисван от ДРУЖЕСТВОТО /Констативен
протокол № К-2739090/28.05.2024г./, при която е установено, че в търговския
обект се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от
200 лв. до 5 000 лв.; при проверката са представени за преглед 2 броя
Договори за потребителски кредит /ДПК/, както следва: Договор
№1073514/16.05.2024г. и Договор №1078537/24.05.2024г.
Съгласно Договор за потребителски кредит №1078537
/24.05.2024г., размерът на кредита е 1000 лв., със срок - 12 месечни вноски,
като първите пет погасителни вноски са в размер на 41,67 лв., а всяка
следваща от оставащите седем на брой вноски, е в размер на 167,64 лв.;
общата сума на погасителните вноски е 1381,83 лв.; лихвеният процент по
кредита, съобразно чл.3 ал.1 т.7 от Договора е в размер на 50%, а в чл.3 ал.1
т.5 е записано – годишен процент на разходите /ГПР/ - 62.76%.; в чл.5 ал.1 от
Договора е посочено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: 1.
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е
в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната, а при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната
2
работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за
кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за
кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на
получавания от тях доход. В чл.5 ал.2 от Договора е предвидено, че „Страните
се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал.1
обезпечение в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор“. Съгласно
чл.11 ал.1 от Договора е уговорена неустойка в размер на 1210,17 лв. при
непредоставяне на обезпечение по чл.5 в тридневен срок, а в ал.2 е уговорено,
че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено, съобразно посочения
в Приложение 1 към настоящия договор за кредит, начин. В погасителния
план /Приложение 1/ към договора в колона „6“ е вписана неустойка, а в
колона „7“ - вноска с неустойка. На ДРУЖЕСТВОТО е разпоредено да
предостави 1.копия на Договор №1073514/16.05.2024г. и Договор
№1078537/24.05.2024г., ведно с ОУ, погасителен план и СЕФ; 2. Информация
за брой сключени договори в офиса за периода м.09.23 г. до момента; 3.
Информация по колко от тях е изпълнено условието по чл.5 ал.1 и ал.2 от
договора; 4. Информация размерът на неустойката за неизпълнение на чл.5,
включен ли е в ГПР. С Отговор вх. № Р-03-961/21.06.24г. е постипила така
изисканите от ДРУЖЕСТВОТО книжа и информация, като е посочено, че за
периода май 2023г. до май 2024г., в офиса в гр.ПЛЕВЕН са сключени 1503
броя договори за потребителски кредит, като по нито един от тях не е
изпълнено задължението по чл.5 ал.1 и ал.2 от Договора, за предоставяне на
обезпечение; посочено е, че неустойката за непредоставено обезпечение, не е
част от посочения Годишен процент на разходите /ГПР/.
От друга страна, от съдържанието на Договор за потребителски
кредит №1078537 /24.05.2024г. е констатирано, че съгласно чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК, заемната сума е 1000 лв., със срок 12 месечни вноски, като първите пет
погасителни вноски са в размер на 41,67 лв., а всяка следваща от оставащите
седем на брой вноски е в размер на 167,64 лв.; общата сума на погасителните
вноски е 1381,83 лв.; фиксиран ГЛП - 50%; ГПР - 62,76%; общ размер на
неустойка по чл.11 от договора – 1210,17 лв; обща стойност на плащанията /с
включена неустойка по чл.11/ - 2592 лв.; в погасителния план към договора в
колона „6“ е включена неустойка в размер на 1210,17 лв., а в колона „7“ сума
за плащане /вноски с неустойка/ 12х216 лв. – общо 2592 лв. В тази връзка,
направен е извода, че в случая с обсъждания ДПК, е налице несъответствие
между посочения в договора ГПР и този, който реално се получава след
прибавяне на неустойката по чл.11 ал.1 във връзка с чл.11 ал.2 от договора,
която е в размер на 1210,17 лева общо. Неустойката е предвидена в случай, че
в срок до три дни от сключване на договора длъжникът не представи
посоченото в чл.5 ал.1 обезпечение – безусловна банкова гаранция или
3
поръчителство; неустойката се дължи след сключване на договора и
предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК,
предвиждаща задължението на кредитора, преди сключването на договор за
кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка - да откаже сключването на такъв. Наред с това,
отбелязано е, че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО
Европейският парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити е отбелязано, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити, без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите-членки - следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин.
В тази връзка, направена е констатацията, че посоченият в
договора ГПР 62,76% е неверен, тъй като, ако беше включена посочената в
договора неустойка в размер на 1210, 17 лв., размерът му многократно би
надхвърлил максимално допустимия по закон. Неустойката от договора за
потребителски кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчители /едно или 2
физически лица/ или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък
срок за представяне на тези обезпечения – до 3 дни от сключване на договора,
както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят
поръчителите, в голяма си част - несъобразени с конкретния размер на
предоставения кредит. Направен е извод, че в случая, неустойката очевидно не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения; наред с това,
посоченият ГПР се явява и неверен, защото разпоредбата на чл.5 ал.1 от
Договора предвижда осигуряване на обезпечение, а чл.11 ал.1 - неустойка в
размер на 1210,17 лева, която сума надвишава размера на отпуснатия кредит и
представлява 121% от размера на същия, а нейното заплащане е разсрочено за
срока на договора; в този смисъл, направен е извода, че се касае за втора,
скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.10 ал.1 от ЗПК не е
включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент.
Ето защо, прието е, че посоченият в договора ГПР - 62,76% е неточен и
заблуждава потребителя, тъй като размерът на неустойката – 1210,17 лв.,
следва да се включи в ГПР, съобразно чл.19 ал.1 ЗПК; в ГПР, следва по ясен и
разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички
разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредита.
Предвиденият в договора ГПР – 62,76% обаче не отговаря на разходите, които
ще направи потребителят, тъй като не включва размера на неустойката; при
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи
извод, че единственият разход на потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран
4
ГПР от 62,76% при лихвен процент по кредита – 50%; на свой ред,
невключването на неустойката в размера на ГПР води до това, че е налице
разлика между посочения и действително прилагания, което по същество е
непосочване на ГПР по кредита. В резюме – прието е, че на 24.05.2024г. в
гр.ПЛЕВЕН кредиторът *** ООД е сключил Договор №1078537/24.05.2024г.,
който не съдържа посочване по ясен и разбираем начин на годишният
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя – нарушение по
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. След съставянето му, АУАН е изпратен за връчване, като
това е сторено на 04.09.2024г. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН,
възражения не били направени.
Описаната по – горе фактическа обстановка и правна
квалификация са възприети изцяло от административнонаказващия орган. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на ***
ООД-СОФИЯ ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000
/три хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския
кредит, за извършено нарушение по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.87 от
делото, чл.55 ЗПК/. Неоснователно се възразява, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – по чл.43 ал.4 вр.ал.1 ЗАНН, вкл. - че
поканата за съставяне на АУАН е била връчена в разрез с чл.180 ал.5 НПК.
Както беше отбелязано по-горе, до ДРУЖЕСТВОТО е изпратена надлежна
покана за изпращане на представител, за съставяне на процесния АУАН – и
същата покана е била връчена по седалище и управление на същото в
гр.СОФИЯ /л.98 от делото/. Изцяло въпрос на вътрешна организация на
ДРУЖЕСТВОТО е кой и как е натоварен да получава книжа: щом по така
публично известния адрес е извършено връчване, то и същото се явява
редовно, а евентуалната лоша организация /или евентуалната липса на такава/
във връзка с комуникацията с външни лица, вкл. – пощенски служители,
куриери – не може нито да се коментира на плоскостта на нередовно
уведомяване, нито – от нея ДРУЖЕСТВОТО да черпи благоприятни за себе
си, последици. Ето защо, съставянето на АУАН при условията на чл.40 ал.2
ЗАНН, се явява редовно, като след това, същият е изпратен за връчване – и
надлежно връчен на 04.09.2024г., при това – на упълномощен юрисконсулт на
ДРУЖЕСТВОТО, т.е. неоснователно се възразява и за неспазване
разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗАНН. Служебната проверка за законосъобразност
на административнонаказателното производство, не разкрива и други пороци
при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото
Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност, се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите С. Н. Н., Р. И. К., както и
писмени доказателства /л. 27 – 28, л.31 – 52, л.71 – 86, л.127 – 128, л.131 – 150,
л.174 – 195 от делото/. Показанията на свидетелите Н. и К., Съдът преценява
5
като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и
представените по делото писмени доказателства и по-конкретно –
Констативен протокол № К-2739090/28.05.2024г., Отговор №Р-03-
961/21.06.2024г., заверени преписи на ДПК №1078537/24.05.2024г., ведно с
приложения. От тези доказателствени източници се установява по убедителен
начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата
за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
„Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин…“. В подадената жалба, се нарушение на тази разпоредба, изобщо
да е било извършено. Вярно е, че в процесния ДПК са посочени 62.76% като
ГПР и обща сума на погасителните вноски - 1381,83 лв., но това съвсем не
означава, че по този начин, ДПК е съобразен с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК. Следва да бъде напомнено, че съобразно §1 т.1 ЗПК, „. "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.“. Видно е, че същата легална
дефиниция изрично изключва единствено нотариалните такси от понятието
„Общ разход по кредита за потребителя“, но не и евентуалните неустойки.
Тук жалбоподателят обаче се позовава на разпоредбата на чл.19 ал.3 т.1 ЗПК
/“При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит…“/ като отбелязва,
че договорената в случая неустойка е именно клауза по неизпълнение на
задълженията по ДПК, поради което не следва да се включи в ГПР. Съдът
счита, че това виждане, няма как да бъде възприето, без да се влезе в
противоречие не само с разпоредбите на ЗПК в буквалния им смисъл, но и с
духа на този нормативен акт. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.2
ЗПК, „Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.“. Поставя се
6
въпроса – къде в процесния случай е защитата на потребителите, при
положение, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., а
размерът на неустойката по чл.11 от договора, възлиза на 1210,17 лв, т.е. –
сума, по-висока от заеманата, като общата стойност на плащанията /с
включена неустойка по чл.11/, възлиза на 2592 лв., т.е. крайна сума, над два
пъти и половина по-висока от главницата по кредита. Наред с това,
предвидената неустойка не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските
по кредита, поради което неустойка би се дължала дори при редовно, точно и
в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.
Същата е обвързана с неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора – алтернативно,
банкова гаранция или двама поръчители-солидарни длъжници. Очевидно е, че
по така описания начин, за кредитора не би представлявало никаква трудност
да „активира“ клаузата за неустойка, тъй като е добре известно, че
кредитополучателите по т.нар. „бързи кредити“ са лица, изпаднали в нужда, за
които както предоставянето на банкова гаранция, така и осигуряването на
двама поръчители /при това – в изключително краткия тридневен срок и при
редицата изисквания във връзка с обезпечението/, би представлявало
изключително затруднение, обичайно свеждащо се до невъзможност. Това, на
свой ред, поставя кредитора в своеобразно властващо положение над
длъжника; наред с това, задължението за неустойка е посочено в ДПК, но не е
изчислено като ГПР, не е ясно и точно установено. Основателно се изтъква в
атакуваното НП, че проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/, а по обсъждания начин, практически
кредиторът не извършва такава предварителна проверка, но сключва ДПК и
своего рода „прехвърля“ негативните последици от неизпълнението на
собствените си задължения по Закон, върху длъжника, т.е. потребителя.
Подобен начин на действие, със сигурност не отговаря на принципното
положение, регламентирано в чл.2 ЗПК, изискващо „…отговорно поведение
от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.“.
Безспорно е, че неустойката не може да бъде приравнявана на лихвата, защото
няма нейната функция, но Съдът счита, че в случая, очевидно и на практика,
не се касае за неустойка. Основателно се отбелязва в НП, че по начина, по
който е предвидена в процесния ДПК, неустойката се превръща в скрита
възнаградителна лихва, но пък в случай, че беше изрично посочена като
такава, то сключения ДПК би бил в нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК. Също
неоснователно се изтъква, че в процесния договор, всички уговорки са ясно
формулирани за потребителя, а дължимите суми – ясно посочени, респ. –
задълженията, доброволно поети. Последното съвсем не означава, че са
спазени изискванията на ЗПК, напротив - касае се за изкусно заобикаляне на
закона, при което с формално законни средства, се постига несъобразен със
Закона, краен резултат: предвижда се неустойка за неизпълнение на
7
задължение за предоставяне на обезпечение по ДПК, т.е. за неизпълнение на
задължение, нямащо пряко отношение към предмета на Договора за
потребителски кредит, при това – изискванията към обезпечението са
множество и сложни, а размера на самата неустойка не само е по-висок от
размера на главницата по предоставения кредит, но и не е включен при
изчисляване размера на ГПР. Жалбоподателят изтъква, че описвания подход на
изчисляване на ГПР и предвидената неустойка са обусловени от
високорисковия пазар на кредитни продукти – но последното обстоятелство,
независимо от неговата вярност /или липсата на такава/, в никакъв случай не
може да се превръща в извинително основание за неспазване разпоредбите на
Закона. Отново следва да бъде подчертано – чл.11 ал.1 т.10 ЗПК повелява в
частта относно ГПР и общата сума, дължима от потребителя, ДПК да бъде на
разбираем език, а в случая, предвид така въведените от кредитора редица
условности и усложнени юридическо-икономически конструкции, ГПР не
само е неверен, но и подвеждащ за потребителя. Ето защо Съдът намира, че
при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО
не е изпълнило задължението, инкорпорирано в чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи,
Съдът намира, че така обсъжданото нарушение, се явява доказано по
несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на имуществена санкция на основание чл.45 ал.1 от Закона за
потребителския кредит - в размер от 3000 до 8000 лв. Предвид
обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път,
правилно нейният размер е определен в самия минимум – 3000 лева, поради
което, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не е „маловажен“, тъй като
обществената му опасност е типична за нарушение по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, а
наред с това, както правилно е отбелязано в обжалваното НП – търговецът
стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на
обществените отношения, се явява широк.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поисканият размер – 150 лева – не съответства на неголямата
фактическата и правна сложност на случая; напротив, съответно на същите, се
явява възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо и на основание чл.63д
ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК, следва да бъде осъдено
*** ООД-СОФИЯ ЕИК: *** да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №2245/2024г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р –
006320/08.11.2024 г. на *** на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с което на *** ООД-СОФИЯ ЕИК: *** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45
ал.1 от Закона за потребителския кредит, за извършено нарушение по чл.11
ал.1 т.10 ЗПК.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА *** ООД-СОФИЯ ЕИК: *** да заплати на КОМИСИЯ
ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 100 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №2245/2024г.
по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9