Определение по дело №1781/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. А. М., [ЕГН] от [населено място], чрез адв. Б. А. от АК - София, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GRAM-1353966/13.07.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Н. П. при ОД на МВР Шумен, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. “б” от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсилогично лаборторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В петитума на жалбата е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на издадената ЗППАМ по чл. 166, ал. 2 АПК.

По допустимостта на производството, съдът приема следното:

Съгласно чл. 172 ал.6 ЗДвП, жалбата не спира изпълнението на приложената административна мярка. В конкретния случай е налице допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Приложимостта на нормата на чл. 166 АПК предполага наличието на подадена жалба срещу административния акт и образувано основно производство, каквото в конкретния случай е направено с подаване на жалбата. Този юридически факт в съвкупност с гореизложените, обуславя и допустимостта на направеното искане за спиране на изпълнението на заповедта. В допълнение ще бъде отбелязано, че неправилно жалбоподателят е квалифицирал искането си като такова по чл. 166 АПК. Както се каза в конкретния случай не е постановено разпореждане в заповедта за налагане на ПАМ, с което се допуска предварително изпълнение, а последното е презюмирано от закона. Поради това, редът за спирането му е този по чл.166 АПК.

По същество на искането:

При допуснато по силата на изрична разпоредба - чл. 172 ал.6 ЗДвП предварително изпълнение, е презюмирано наличието на интерес от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, поради което защитата по чл. 166 АПК предполага да се установи наличието на друг противопоставим интерес – „значителна или трудно поправима вреда“, която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.

Като обстоятелства, с които аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК, жалбоподателят сочи:

- След проверката, извършена от органите на реда е направил кръвно изследване в Военномедицинска академия Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) [населено място] – Лаборатория по химико-токсилогични изследвания, като резултатът от изследването за метамфетамин и редица други наркотични вещества е отрицателен, за което представя протокол/препис извлечение;

- Работи в „СЕМИЗ“ ООД, където е назначен на безсрочен трудов договор № 342/15.04.2025 г. със срок на изпитване шест месеца, на длъжност „ Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, за което представя копие от договора и уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ), от където е и единственият източник на доход за осигуряване на прехраната на семейството си, вкл/ и на новороденото си дете.

От така формулираните доводи, относими към производството по спиране на допуснатото предварително изпълнение, съдът приема, че е само твърдението за възпрепятстване на правото му да полага труд и получава възнаграждение. Именно то е релевантно към преценката дали върху правната сфера на жалбоподателя ще бъдат нанесени значителни или трудно поправими вреди. Другият довод е относим към преценката на законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ, което следва да се извърши в производството по разглеждане на жалбата по същество в настоящото дело.

В този ред, правото на труд е гарантирано от Конституцията на РБ, съобр.чл.16 от нея. В конкретния случай, жалбоподателят представя договора и уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, удостоверяващи, че жалбоподателя е назначен на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в дружеството „СЕМИЗ“ ООД. Тези документи, съдът квалифицира като частни свидетелстващи документи. Като такива, те се ползва с формална и с материална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила се преодолява ако се докаже неавтентичността на документа, а именно, че материализираното в него изявление не е направено от лицето, посочено като негов издател, което в конкретния случай не е сторено от ответника. Материалната доказателствена сила от своя страна е присъща за свидетелстващите документи, но е различна за официалните свидетелстващи документи и за частните такива. За разлика от официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ, документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. (в този смисъл Решение № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 146 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г. о., ГК, ). Тоест всеки неоспорен частен писмен документ е автентичен, а след като не е спорен или е проведено неуспешно оспорване на съдържанието му, то този документ е и истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание на неизгодни за страната факти. (в този смисъл Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., ГК).

В този ред, като безспорно, съдът приема твърдението, че жалбоподателят осъществява трудови функции като „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в дружеството „СЕМИЗ“ ООД, възоснова на безсрочен трудов договор. Това фактическо установяване категорично обосновава извода, че отнемането на СУМПС на жалбоподателя ще възпрепятства правото му да полага своите трудови задължения като куриер с личен автомобил. Както се каза, правото на труд е конституционно гарантирано и след като се доказа, че лицето работи като куриер с личен автомобил, тоест управлението на МПС е основна част от изпълнението на трудовите му задължения, то отнемането на СУМПС се явява нецелесъобразно и в противовес на основно конституционно право.

Извън горните доводи, и без да се налага да ги обосновава допълнително, съдът съобразява представения Протокол/препис извлечение за токсикохимичен анализ от Военномедицинска академия – МБАЛ [населено място], от който се установява, че след взетата кръвна проба, не са открити наркотични вещества.

С оглед гореизложеното, при преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя, и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, за съда се налага убеждение за доказаност на твърденията в искането.

Гореизложените установявания по фактите в тяхната съвкупност обуславят извода на съда, че се констатират изискуемите от закона предпоставки, тъй като безспорно се установява, че от предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, за А. А. М. ще настъпят вреди от отнемането на СУМПС, причинени от възпрепятстване на осъществяване на правото му на труд, които имат такъв ефект и могат да се определят като значителни и трудно поправими. Заповедта за налагане на ПАМ се основава на констатация за наличие на метамфетамини в пробата, иззета в хода на проверката, което фактическо установяване обаче е компрометирано от представения Протокол/препис извлечение за токсикохимичен анализ от Военномедицинска академия – МБАЛ [населено място]. Представеният документ за токсикохимичен анализ разколебава в голяма степен установяването за наличие на метамфетамини именно което е, както основание за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ, така и основание за допускане на нейното предварително изпълнение.

При преценка на баланса между накърнените интереси на М. и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, съдът приема, че е обоснована презумпцията за настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.

Съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, а именно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ ще има значителни негативни последици за жалбоподателя, поради което е дължимо спиране на предварителното изпълнение на заповедта, до решаване на въпроса по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав,

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ № GRAM-1353966/13.07.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Н. П. при ОД на МВР Шумен, с която на А. А. М. на основание чл. 171, т. 1, б. “б” ЗДвП му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсилогично лаборторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.