№ 344
гр. Монтана, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря Е. В. Т.А-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20251630100689 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.8
ал.1 от Закона за арендата в земеделието.
Ищецът, Т. М. Т., ЕГН **********, с пост. адрес: ....., чрез
процесуалния си представител адвокат Й. А., вписан в АК Монтана, е
предявил иск против: С. И. Г., ЕГН ......, с пост адрес: гр. Монтана, ....
В исковата си молба твърди, че с Договор за аренда на земеделска
земя от 07. 02. 2022г., вписан в Службата по вписванията .... с вх. рег. № 80,
том 2, рег.805 от 12. 02. 2022г., сключен между него, от една страна и С. И. Г.,
ЕГН ....., от друга страна, му предоставил за временно ползване собствени
земеделски земи, находящи се в землището на ....., обл.Монтана, подробно
описани в договора, общо в размер на 51 200 кв.м. /51, 220/дка, за срок от 10
/десет/ стопански години, считано от 01.10. 2020 г.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора, арендното възнаграждение /рента/ е в
размер на 80 /осемдесет/ лв. на декар за ползвана земеделска земя, като
арендата се заплаща след приключване на съответната стопанска година, но не
по-късно от 30.10 на текущата година.
За стопанските 2022 - 2023 г. и 2023 - 2024 г. арендаторът С. И. Г. не
му заплатил арендното възнаграждение в размер на ..... лева за всяка една от
тях, или общо в размер на ..... лева.
Със заявление до Службата по вписванията ...., с вх. Рег. № 609/
18.02.2025 г., акт № 237, том І, договорът за аренда сключен между нето и
арендатора, е прекратен.
Поради неплащането в уговорените срокове на арендното плащане от
1
страна на арендатора подал пред РС Монтана заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410
По образуваното ч. гр. д. № ...../2025г. по описа на РС Монтана е
издадена Заповед за изпълнение от 29. 01. 2025г., за посочената по-горе сума,
срещу която длъжникът е направил възражение, че не у я дължи.
Съгласно чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, арендаторът е
длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.
Това задължение е вменено на арендатора и в чл.4, ал.5 от договора за
аренда, а именно, че същият следва да изпълнява задълженията си по
арендното плащане съгласно условията му.
Предвид изложеното, за него е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което се да приеме за установено
на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.8, ал.1 ЗАЗ, че С. И. Г., ЕГН ..... му
дължи сумата от .... лева /...../ лева, -представляваща арендно възнаграждение
за стопанските 2022 -2023 г. и 2023 - 2024г. по Договор за аренда на
земеделска земя от 07.02.2022г., вписан в Службата по вписванията ...., с вх.
рег. № 80, том 2, рег.805 от 12.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от
28.01.2025 г. до погасяване на вземането, както и да се осъди да му заплати
направените по заповедното и настоящето производство разноски.
Ответникът, С. И. Г., ЕГН ....., адрес: ....., чрез ЕАД Е. И., БУЛСТАТ
....., съдебен адрес: ....., в срока за отговор взема становище.
Счита предявения иск за НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Възразява срещу дължимостта на посочените суми.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Към отговора не е представено пълномощно.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № ...../2025 г. по
описа на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по
делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на
вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред
на чл. 410 и сл ГПК по представени към заявлението писмени доказателства.
Следва да бъде уточнено, че е налице възражение от страна на длъжника в
заповедното производство. На същия е връчена ЛИЧНО издадената заповед за
изпълнение на 27.01.2025 година. На 04.02.2025 година длъжникът е получил
издадена заповед за изпълнение, а на 14.02.2025 г., с вх.№ 1943 е подал
възражение по чл.414 ГПК, което е в срока по чл.414 ал.2 ГПК. На заявителя е
указана възможността на чл.415 ал.1 т.1 ГПК, като в срок е предявил
специалният установителен иск за признаване съществуване на вземане.
2
Ищецът, Т. М. Т., ЕГН **********, има правото да поиска плащане на
претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно
изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410
ГПК.
Ответникът не оспори наличието на облигационната връзка и
прекратяването и, но заявява, че не дължи сумите, не ангажира доказателства
в посока погасяването им или правоизключващо основание за неплащане. До
приключването на устните състезания на 12.06.2025 година, след като не се
яви в съдебно заседание, редовно призован, не се представи пълномощно от
упълномощения адвокат. Такова е получено в град Монтана, на 13.06.2025 г., с
вх.№ 7419.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да
извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, като съгласно ал. 5
на същата разпоредба, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи
в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Видно от
съдържанието на договора, в настоящия случай страните са уговорили
плащане в натура в срок до края на стопанската година. Понятието стопанска
година е дефинирано в § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ, който определя, че това е
времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата
година. Следователно от 30.09. е започнал да тече 3 – месечният срок на
забавата на плащането, даваща основание за разваляне на арендния договор.
Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма,
относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за
предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането.
За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния
интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното
производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно
установени.
В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител направи искане за постановяване на неприсъствено решение, с
доводи, че депозирания отговор на ответника е представен от адвокат, който и
към датата на проведеното съдебно заседание не е представил надлежно
пълномощно, като в тази връзка не е подаден отговор от ответника в срок,
което е и основание за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен
отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени
възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на
представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи
изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-
късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.
Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане
за разглеждане делото в негово отсъствие. Едва на другия ден в Районен съд –
Монтана е получено единствено пълномощно, без да е изразено каквото и да е
становище или да е представена защита.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
3
При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.1, във връзка с ал.4 ГПК предмет
на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано
в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде
удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е
предявил при условията на чл.415 ал.1 т.1 ГПК, по реда на чл. 414 ал.4, във
връзка с ал.3 ГПК е с установителен характер. Установителният характер
произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща
заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати
опредЕ. сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № ..... по описа на Районен съд
Монтана за 2025 година и е определен ясно и недвусмислено в закона.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от
длъжника, или при връчването на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по реда на чл.47 ал.5 ГПК, е да се установи
наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като
възражението представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на
иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410
ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и в
хипотезата на чл.415 ал.1 т.1 ГПК– чрез уважаването на предявения
установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на
ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че
съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил
съобщение по чл. 131 ГПК, л. 9 от делото лично, и не е представил в срок
отговор на исковата молба, тъй като същия е депозиран от ЕАД Е. И., но без
да е представено надлежно пълномощно за процесуалното и
представителство, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
не са направени никакви възражения и не са представени доказателства - в
тази връзка са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК. С определението
4
№ 645 от 30.04.2025 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се
уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на
вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 138 от 29.01.2025 година по ч.гр.д.№ ..... по
описа на Районен съд Монтана за 2025 година и съобразно направеното искане
в настоящото производство.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и
исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК и в рамките
на заявеното в исковото производство и признато за установено.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. Г., ЕГН ....., от
град ....., че към 28.01.2025 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на Т. М. Т., ЕГН
**********, с пост. адрес: ....., като му дължи сумата от ..... лева /...../ лева, -
представляваща арендно плащане за стопанските 2022 -2023 г. и 2023 - 2024г.
по Договор за аренда на земеделска земя от 07.02.2022г., вписан в Службата по
вписванията ...., с вх. рег. № 80, том 2, рег.805 от 12.02.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2025 г. до погасяване на вземането, за което
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
138 от 29.01.2025 година по ч.гр.д.№ ..... по описа за 2025 година на Районен
съд Монтана.
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН ....., от град ....., ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. Т., ЕГН
**********, с пост. адрес: ....., сумата от ..... лева – платена държавна такса и
сумата от .... лева – адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 138 от 29.01.2025
година по ч.гр.д.№ ..... по описа за 2025 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН ....., от град ....., ДА ЗАПЛАТИ на Т. М. Т., ЕГН
**********, с пост. адрес: ....., сумата от ...... лева – доплатена държавна такса
за исковото производство и сумата от .... лева – адвокатско възнаграждение
5
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6