Р Е Ш Е Н И Е
№ 671
гр.Пловдив, 25.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: МАГДАЛЕНА ТРАЙКОВА
като разгледа АНД № 31/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-010189 от 05.11.2019г., издадено от
Д. Г. В.,
на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.М.Г.,
ЕГН: **********, с адрес ***,
1.на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение
на чл.157, ал.6 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление, като се сочи, че при навлизане на жалбоподателя в кръстовището е
светнала предупредителна жълта светлина, съответно – преминаването през
кръстовището е било на жълта светлина.
С оглед на горното съдът намира, че предмет на жалбата е само
наказателно постановление №19-1030-010189 от 05.11.2019г., издадено от Д. Г. В.,
на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ, с което на В.М.Г., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв., за нарушение
на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 17.12.2019г., видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 19.12.2019г. чрез
ОД МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, съгласно отразения входящ номер. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.10.2019г., около 17:30 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Пещерско шосе“ и ул.„Елин Пелин“, свидетелите Р.И.А. и А.И.К., в
качеството им на *** при група „Сигма“, сектор „СПС“ на ОД МВР – гр.Пловдив
изпълнявали служебните си задължения на същото място, когато забелязали МПС – лек
автомобил „Хюндай Аксент“ с рег.№ „***“ движещ се по бул.„Пещерско шосе“, в
посока от изток на запад, водачът на който преминал на забраняващ (червен)
сигнал на светофарната уредба на същото кръстовище на бул.„Пещерско шосе“ и
ул.„Елин Пелин“, работеща в нормален режим. Свидетелят А. спрял за проверка МПС
с рег.№ „***“ и установил, че същият бил управлявал от жалбоподателя В.М.Г.,
ЕГН: **********. Констатирал още, че водачът Г. носил АУАН с № 417261, чийто
срок като заместващ документ бил изтекъл на 29.08.2019г..
На място свидетелят А. съставил АУАН с бланков № 215548 от 08.10.2019г.
срещу жалбоподателя Г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на чл.157,
ал.6 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал,
без да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Р.И.А. и А.И.К.. Последните помнят случая, подробно
описват констатираната фактическа обстановка, включително посоката на движение
на МПС, както и че същото е преминало на забраняващ (червен) сигнал на
светофарната уредба. Съдът намира показанията на свидетелите Р.И.А. и А.И.К. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и оценява последните като истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите
по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят В.М.Г.,
ЕГН: **********, с адрес *** нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от
Закона за
движението по пътищата, за това, че на 08.10.2019г., около 17:30 часа, в
гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Пещерско шосе“ и ул.„Елин Пелин“, като
водач на МПС – лек автомобил „Хюндай Аксент“ с рег.№ „***“, не съобразила поведението
си със светлинните сигнали, а именно – преминала е на забраняващ /„червен“/
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.
В този смисъл и предвид вече изложената като установена фактическа
обстановка, в светлината на коментираните доказателства, съдът намери за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че че при навлизане на
жалбоподателя в кръстовището е светнала предупредителна жълта светлина,
съответно – преминаването през кръстовището е било на жълта светлина.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.183,
ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева. В случая законодателят
е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-1030-010189
от 05.11.2019г., издадено от Д. Г. В., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив,
с което на В.М.Г., ЕГН: **********, с адрес ***,
1.на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. /сто лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
2. на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение
на чл.157, ал.6 от Закона за движението по пътищата;
В ЧАСТТА МУ с което на с което на В.М.Г.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
100 лв. /сто лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението
по пътищата;
В
останалата му част наказателно постановление № 19-1030-010189 от 05.11.2019г.,
издадено от Д. Г. В., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив– гр.Пловдив е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.