Решение по дело №536/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

180

Година

24.1.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.30

Година

2014

Председател:

Секретар:

Предявени са субективно предявени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД - за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 400 000 лв.,всеки по 200 000 лв. – за отговорността на лице за вредите, причинени от друго лице,на което първото е възложило някаква работа. , чл.84 във вр.чл.86 ЗЗД

Ищците И. В. С. и Д. Н. С. двамата съпрузи от Г.Л. ,лично и чрез процесуалния си представител „Адвокатско дружество”И.и П.”,със седалище и адрес на управление Г.В.Т.,У.Х. А.”,№ 5 излагат в исковата си молба и поддържат в съдебно заседание,че са родители на С. И. С..На дата 21.07.2010 год.,вечерта Светлин С. с лицето Р. В. били в дома на С. в.с.К., общ.”Л., У.Б.,№ 23.Твърдят,че последните двама,около 20 ч.,същата вечер решили да излязат на разходка.В. излязъл през предната врата на къщата от към У.Б..Светлин С. изчакал да помогне на дядо си да приберат овцете,които се връщали от паша.Овцете били прибрани през гаражната врата,като минали по У.Опълченска”След като прибрал овцете Светлин излязъл през гаражната врата и тръгнал покрай къщата под проводниците на ел.мрежа.Вървял близо до къщата,защото по средата на улицата имало голяма локва от преминалия по -рано дъжд и се насочил към чакащия го на кръстовището между У.Б. и У.О.” Р. В..В този момент се скъсал проводник от уличната мрежа.Проводникът паднал върху Светлин,вследствие на което бил поразен от електрически ток.Светлин извикал,паднал на земята и се претъркулил в локвата,там останал под въздейстÔие на електричеството.Викът на Светлин бил чут от Р. В.,брат му В. С. и лицето М. К..В. и Р. незабавно се притекли на помощ,но усетили,че по тялото на Светлин и на самото място се усеща електричество.Минута по-късно на мястото дошъл Р. В.,който с ръкавици преместил проводниците от тялото на Светлин.Проводниците останали под напрежение.Твърдят ,че назначената съдебно -медицинска експертиза на труп установила причината за смъртта на Светлин- електрошок довел до парализа на центровете на дишане и сърдечна дейност.При огледа и аутопсията на пострадалия експерта установил електротравма - негативен отпечатък от проводник,до който станало допирането в областта на дясното рамо и дясната лопатка.Твърдят,че разбират за смъртта на сина си късно вечерта на същия ден и преживяват тежка психична травма.

Заявяват,че ищцата Д. Н. С. била хоспитализирана на 09.08.2010 год. в „Център за психично здраве -ВТ”ЕООД с диагноза Умерено тежък депресивен епизод,като остава в лечебното заведение 32 дни.Назначена била терапия с лекарства.Макар и необходимо,лечението създавало само по себе си опасност,т.к. лекарствата имали силно странични ефекти.Твърди,че до настоящия момент Д. търпи болки и страдания свързани с кончината на сина й С. - страда от безсъние,подтиснато настроение.Не желае да контактува с други хора ,не се храни редовно,не може да се справя с елементарни задачи.Всеки ден прекарва по няколко часа на гробището.Вследствие на инцидента личността на Д. претърпяла значителни негативни промени.Ищецът И. В. С. твърди,че е хоспитализиран на 09.08.2010 год. и на 10.09.2010 год. в „Център за психично здраве -ВТ”ЕООД,с диагноза Умерено тежък депресивен епизод,като остава в лечебното заведение първия път 18 дни,а втори - 32 дни.Изписан от здравното заведение без промяна.Назначена била медикаментозна терапия.Твърди,че лекарствата лекуващи депресивното състояние създавали опасност,т.к. имали силни странични ефекти.Ищецът продължавал да търпи болки и страдания свързани със смъртта на сина си Светлин- оплаквал се4 от безсъние,подтиснато настроение,отпадналост,постоянно напрежение.Не желае да контактува с други хора,не се храни редовно,не може да се справя с елементарни задачи.Вследствие на инцидента личността на И. претърпял значителни промени.

Ищците твърдят,че са обикновени хора,които са отгледали с голяма любов двамата си сина.Като всеки родител подчинили битието си на това на децата им да станат пълноценни граждани,да получат образование и място в обществото. Разчитали на синовна грижа от страна на С..За тях синовете били радост и упование.Твърдят ,че след загубата на Светлин техният живот се променил коренно.Страданието,депресията,безсънието,чувство за безполезност и безпомощност стават техни постоянни спътници.Преживяната травма ги е направила зависима от лекарства,без които не могат да се справят с ежедневните задължения.

И. В. С. и Д. Н. С. твърдят,че като родители на пострадалия са търпели,търпят и сега неимуществени вреди,изразяващи се в морални вреди,болки и страдания от загубата са своя син.Заявяват,че опитали да уредят с ответника извънсъдебно възникналите облигационни отношения с деликтен характер,което не се осъществило. Твърдят, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове против ответника,който е собственик на веща ,от която е произлязла вредата - електроразпределителната мрежа за ниско напрежение в с.К. общ.Л..

Моли съда да ги призове на съд с ответника и след установяване основателността на претенциите да постанови решение ,с което да бъде осъден ответника „Е.ОН Б. М.”-В. да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв.за всеки от ищците , представляващи засягане на психичната сфера,а именно душевно страдание вследствие непозволено увреждане причинено от о вещ собственост на „Е.ОН.Б. М.”,заедно със законната лихва,считане от причиняване на увреждането 21.07.2010 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.

С молба Вх.№ 831/24.01.2013 год. ищците са направили изменение на основание на иска,като при условия на алтернативност исковете да се считат за предявени освен на основание чл.50 от ЗЗД и на основание чл.49 от ЗЗД.

С определение от 25.01.2013 гоõ.,в първото по делото заседание,съдът е допуснал изменение на исковете,като е приел същите да се считат предявени на основание чл.50 от ЗЗД и на основание чл.49 от ЗЗД.

Ответникът „Е.-П. М.”-В. ,правоприемник на „Е.ОН Б. М.”-В. спори исковете както по основание така и по размер. Прави възражение за недопустимост на исковете- липсвали доказателства за наличие на правен интерес от предявяване на исковете.Липсвали доказателства за наличие на активна и пасивна материално правна и процесуално правна легитимация.Прави се искане за прекратяване производството по делото.По основателността на исковете,прави възражение за случайно събитие,което се установявало от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба.По размера на претендираното възражение се прави възражение за прекомерност.Твърди се,че претендираните размери на обезщетенията са прекомерно завишени и не отговаряли на наложената практика по дела за репарация на неимуществени вреди.Пострадалият не дължал издръжка на ищците,бил на възраст,в която се отделял в семейство.Прави се искане съдът да отхвърли исковете.Претендират се разноски.

В първото по делото заседание променя възражението, вместо направеното с отговора възражение за случайно събитие - прави възражение за непреодолима сила.

По делото,по искане на ответника е привлечено трето лице-помагач в процеса З.”А. Б.” - С..

Третото лице помагач на ответника „А. Б.” -С. спори исковите претенции като неоснователни,необосновани и недоказани.Счита,че е налице случайно събитие.По отношение на размера счита,че исковете са прекомерно завишени.Прави искане за отхвърляне на исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното :

За изясняване на спорните по делото обстоятелства съдът е събрал писмени доказателства,разпитал е свидетели,приел е заключението на две единични съдебно медицински експертизи – съдебно-медицинска и съдебно-П. и единична съдебно-техническа експертиза - основна и допълнителна.

Приложена е Нотариална покана от ищците до ответника,връчена от нотариус Светлана Стойчева,с Р. на действие -РС-Г.В.,с рег.№ 193 на Нот.камара на дата 12.03.2012 год.,с която канят ответника на 26.03.2012 год.в 14.00 ч. ,в кантората на на нотариус № 145,Денчо Денчев в Г.В.Т.,У.В.Л.”,№ 29,А,.1,ап.3 да изпрати упълномощен представител за извън съдебно уреждане на възникналите облигационни отношения с деликтен характер.Приложен е констативен протокол от 31.07.2012 год. на пом.нотариус Ангел Кръстев,при нотариус Денчо Денчев вписан под № 2096,т.ІІ,рег.№ 5697 от 31.07.2013 год./л.15-17 от делото/.

От фактическа страна по делото се установяват следните обстоятелства:

На дата 21.07.2010 год. вечерта в с.К.,общ.Л.,У.Б. „№ 23 С.И. С. и Р. В. са били в дома на С. на посочения адрес. Около 20 ч.,след преминаване на бурята , решили да излязат на разходка.Р. В. излязъл през предната врата на къщата откъм улица „Б. С. С. изчакал да помогне на дядо си да приберат овцете,които се връщали от паша.Овцете били прибрани през гаражната врата,като същите преминали по У.О.”.След като прибрал овцете Светлин излязъл през гаражната врата и тръгнал покрай къщата под проводниците от уличната ел.мрежа към У.Б..По улицата имало вода от падналия дъжд,направо „като река”.Викът на С. бил чут от Р. В. и В. С.,брат на пострадалия.В. и Р. се притекли на помощ на С.,върху който имало паднала жица от скъсан ел.проводник.В. се опитал с голи ръце да махне ел.проводник,но също бил ударен от ел.ток и припаднА.Р. В. влязъл във водата да помогне,усетил електричеството и едва успял да излезе от водата.Минута по-късно до мястото дошъл Р. В.,брат на дядото на С.,който успял да отмести проводниците от тялото на С..С. и брат му В. били отместени в страни,а по -късно откарани в ФСМП-Г.Оряховица,където е констатирана смъртта на С. С..Назначената съдебно медицинска експертиза на труп установила причината за смъртта на С. И. С. - електрошок,довел до парализа на центровете на дишане и сърдечната дейност.При огледа на аутопсията на Светлин експерта установил електротравма - негативен отпечатък от ел.проводник,до който е станало допирането в областта на дясното рамо и дясната ръка.Тези обстоятелства се установяват от разпитаните по делото свидетели : В. С.,брат на пострадалия С. и син на ищците/л.157/,П. Ч. , установява,че видял С.паднал в локвата,а чичото се опитвал да махне ел.проводника от крака му.Разбрал от присъстващите,че има ток.Свидетелят казал на жена си да се обади на тел.112 да спрат тока.Махнали жицата,издърпали пострадалия и бат му../л.157 от делото/;Свидетелят Р. С. установява,че това станало към 17 ч.,след бурята.Светлин бил паднал по очи на улицата,по която имало вода.Видял тел на крака на пострадалия.Дядото на момчето се мъчел с лопата да махне проводника.Взел от него лопатата и отместили жицата.Изтеглили пострадалия и почнали да му правят изкуствено дишане./л.157от делото./ Свидетелят Р. В. чакал С. да мине по неасфалтираната улица и да отиде при него отпред.Свидетелят чул вик и изтрополяване,погледнал З. ъгъла и видял С. как се претъркулва във водата.Изтичал да му помогне,обаче още като влязъл във водата усетил,че има ток ,който ударил и свидетеля.Последният едва успял да излезе.Свидетелят видял падналите жици веднага след като влязъл във водата и усетил тока.Според свидетеля падналата жица ,която висяла откъм асфалтовата улица,преминавала през водата и около С../л.228 от делото/.Приобщената към делото преписка № 1373/2010 год. на ВТОП,съдържаща ДП № 759/2010 год. по описа на РУ Полиция”-Г.Оряховица.По делото е приета съдебно-техническата експертиза на вещото лице И.И. М.,основно и допълнително.Вещото лице установява,че на крайния стълб на линията не е имало поставено заземяване.Падналия на земята неутрален проводник е получил потенциал равен на фазовото напрежение,неутралната фаза била „офазена”.”Офазяването „ се получило,като от скъсания и паднал на земята нулев проводник преди стълб 18 веригата се затворила преди.След прекъсване прекъсване на неутралата е последвало скъсване на един фазов проводник и допиране на двата проводника до земната повърхност,вследствие на което настъпило двуфазно късо съединение със земя.,т.к. мрежата е със заземен звезден център./л.178 - 188 /.

Ищците Д. Н. С. и И. В. С. ,двамата съпрузи ,са майка и баща на пострадалия С. И. С.- обстоятелства безспорно установени от приложените писмени доказателства /л.46-48 от делото/.След като разбрали за смъртта на сина си Светлин преживяли тежка психична травма. Майката Д. била хоспитализирана на 09.08.2010 год. в „Център за психично здраве -ВТ”ЕООД с диагноза Умерено тежък депресивен епизод,като остава в лечебното заведение 32 дни.Назначена била терапия с лекарства.Макар и необходимо,лечението създавало само по себе си опасност,т.к. лекарствата имали силно странични ефекти.Към настоящия момент Д. търпи болки и страдания свързани с кончината на сина й Светлин - страда от безсъние,подтиснато настроение.Не желае да контактува с други хора ,не се храни редовно,не може да се справя с елементарни задачи.Всеки ден прекарва по няколко часа на гробището.Вследствие на инцидента личността на Д. претърпяла значителни негативни промени.Ищецът И. В. С. е хоспитализиран на 09.08.2010 год. и на 10.09.2010 год. в „Център за психично здраве -ВТ”ЕООД,с диагноза Умерено тежък депресивен епизод,като остава в лечебното заведение първия път 18 дни,а втори - 32 дни.Изписан от здравното заведение без промяна.Назначена била медикаментозна терапия.Лекарствата лекуващи депресивното състояние създавали опасност,т.к. имали силни странични ефекти.Ищецът продължавал да търпи болки и страдания свързани със смъртта на сина си Светлин- оплаквал се от безсъние,подтиснато настроение,отпадналост,постоянно напрежение.Не желае да контактува с други хора,не се храни редовно,не може да се справя с елементарни задачи.Вследствие на инцидента личността на И. претърпял значителни промени.За тези обстоятелства ищците са представили писмени доказателства - три броя епикризи от „Център за психично здраве-ВТ”ЕООД/л.от 9 - до 14 от делото/ за стационарното лечение на ищците и експертно решение на ТЕЛК -Ловеч / л.75/.По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза изготвена от Д. И.,психиатър.Вещото лице след освидетелстване на ищците дава следното заключение: Д. С. боледува от умерено жежък депресивен епизот и придружаващо заболаване- реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията.При освидетелстваната е нарушено социалното функциониране,следстÔие на претърпяната психотравма.Според експерта е налице причинно-следствена връзка между събитията, довели до смъртта на сина й и здравословното състояние на ищцата.И. В. С. боледува от реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията.Според вещото лице е налице причинна връзка между смъртта на сина му Светлин и здравословното състояние на ищеца.За тези обстоятелства са разпитани свидетелите В. В.,Д. Н.,С. С.,В. В.,М. К..Свидетелите заедно и поотделно установяват, че ищците след смъртта на сина си са се променили:преди били весели,след смъртта на Светлин се променили,затворили,не контактували с никого,Д. не била добре с нервите/л.156 и 157 от делото/.

Изложената фактическа обстановка приета от съда за безспорно установена налага следните правни изводи:

Предявени са субективно предявени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД - за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 400 000 лв.,всеки по 200 000 лв. – за отговорността на лице за вредите, причинени от друго лице,на което първото е възложило някаква работа. , чл.84 във вр.чл.86 ЗЗД

С исковата молба ищците претендират осъждане на ответница за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.Претендират вредата да е причинена от вещ - скъсан електропроводник от електроразпределителната мрежа собственост на ответника.С молба от Вх.№ 831/24.01.2013 год. ищците са изменили основанието на предявените искове.,като същите се считат предявени и на основание чл.49 от ЗЗД.С протоколно определение от 25.01.2013 год. съдът е допуснал исканото изменение.

Ответникът е възразил,че такова изменение е недопустимо,т.к. страната е предявила друг иск.На следващо място прави възражение,че не е взел становище по изменения иск по чл.49 от ЗЗД. Съдът намира,че след като съдът е допуснал исканото изменение ответникът е имал правна възможност да заеме становище по предявените искове по чл.49 от ЗЗД,което не е сторено.

По направеното възражение за липса на активна процесуално правна и материално правна легитимация на ищците.Ищците са родители на починалия на 21.07.2010 год.Светлин И. С..Като родители попадат в кръга на лицата,които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.49 от ЗЗД - така ППВС № 4/25.05.1961 год.,раздел ІІІ,т.2.По тези съображения ищците са активно легитимирани да предявят исковете,поради което възражението е неоснователно.

По възражението ,че ищците не са доказали,че ответникът е собственик на съоръжението,поради което не са легитимирани да отговарят по предявените искове. Съдът намира,че ответникът е собственик на електроразпределителната мрежа. Собствеността се установява по силата на нормата на чл.88 А.1 от Закона за енергетиката, съгласно който експлоатацията на електроразпределителните М. се осъществява от електроразпределително предприятие – собственик на електроразпределителната мрежа на обособена територия., лицензирано за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Нормата е ясна и категорична, а поради законовите дефиниции на употребените в нея понятия/вж.т.22-24 от ДР на ЗЕ, съдържащи легална дефиниция на понятията „електроразпределителна мрежа", „енергиен обект", „енергийно предприятие"/, не се нуждае от изправително тълкуване/Определение № 35 от 25.01.2010 г. по т.д. № 760/ 2009 г. на Върховен касационен съд /. Ответникът притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия №138-07/13.08.2004г., обявена в публичния регистър на ДКЕВР за лицензиите под №. в регистъра. Лицензията е обявена и в публично обявените Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електрозпределителната мрежа на „Е. П. М.“ - публично обявен и ноторно известен факт. С факта на упражняване правата по лицензията следва единствения възможен извод, че ответникът манифестира правото си на собственост върху мрежата и черпи права от него/вж.чл.1 от ОУ/. Следователно, с обстоятелството че този общоизвестен факт, ненуждещ се от докаване и безспорен по своята същност , ответникът реално е направил извънсъдебно признаване /´ублично изявление, обективирано в публично обявени и влезли в сила общи условия/. Признаването е отправено от лицензианта към всички потребители на дадената територия по отношение легитимирането му и упражняването му правото му на собственост върху мрежата, тъй като с упражняване правата по притежаваната лицензия, ответникът реално манифестира публично пред всички трети лица правото си на собственост. Съгласно изискванията на чл.88 А.1 вр. с чл.40 А.2 от ЗЕ лицензията се издава само и единствено на собственик, което е основание да се приеме факта по отношение собствеността.

Изводът ,който се налага с оглед законовата дефиниция и упражнаването правата по издадената от ДКЕВР лицензия – електроразпределителната мрежа е собственост на електроразпределителното дружество, притежаващо издадена от ДКЕВР лицензия за териториятавкл. и на област В. Т., общ.Л., с.К..

В този смисъл е и практиката на ВАС,а именно :„Електроразпределителното предприятие по смисъла на чл. 88, А.1 от ЗЕ е собственик на разпределителната мрежа на обособена територия, лицензирано за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответна територия, С разпоредбата на чл. 39, А.1 от ЗЕ са изброени дейностите подлежащи на лицензиране. Измежду тях по т.2 и 3 на същата разпоредба са дейностите по преноса на електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ и разпределението на електрическа енергия и природен газ. Според чл. 40, А.1 от ЗЕ, лицензия за извършване на дейностите по чл. 39, А.1 от ЗЕ се издава на юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което отговаря на изискванията посочени в същата разпоредба“/.Така Определение № 1558 от 01.02.2013 г. по адм. д. № 1387/2013 на Върховния административен съд; Определение № 6983 от 17.05.2012 г. по адм. д. № 6211/2012 на Върховния административен съд.

На следващо място отговорността по чл.49 от ЗЗД не е отговорност на собственика на веща.Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност на този,който е възложил на друго лице извършване на някаква работа.Видно от приложеното извлечение от ТР ответникът „Е.-П. М.”-В. има предмет на дейност „експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа на дружеството…”,което сочи,че ответникът е отговорен за стопанисването на електроразпределителната мрежа в района на инцидента.Дейността е разпределена по отдели,като с.К.,като населено място попада в Разпределителен център Г.Оряховица и Габрово.За извършване на тази дейност ответникът е натоварил свои служители.Събраните по делото доказателства - заключението на СТЕ изслушана в настоящото производство и Прокурорска преписка № 1373/2010 год. на ВТОП сочат ,че смъртта на сина на ищците е причинена от скъсване на ел.проводниците на електроразпределителната мрежа в с.К.,протичащия ток по скъсаните ел.проводници и предизвикания електрошок довел до парализа на центровете за дишане и сърдечна дейност.Изложеното сочи,че вредоносния резултат е причинен не от веща ,а от противоправно - свързано с експлоатацията , контрола и обезопасяване на съоръжението – деяние /бездействие/ на лицата,които са нейни собственици или лицата,които упражняват контрол върху нея.

При безспорно установения факт, смъртта да е настъпила в резултат на скъсване на ел.проводник ,следва да се приеме,че увреждането е настъпило вследствие неправомерни действия или бездействия на лицата,които отговарят за безопасното състояние на ел. мрежа,а това са собственикът на веща - ответника и лицата,които отговарят за нейното стопанисване,поддържане и обезопасяване - чл.49 от ЗЗД..Този извод на съда се основава на заключението на СТЕ .Вещото лице И.Миновски е категоричен,че на крайния стълб на линията не е имало поставено заземяване.Падналия на земята неутрален проводник е получил потенциал равен на фазовото напрежение,неутралата е била „офазена”.Офазяването се е получило като от скъсания и паднал на земята нулев проводник преди стълб № 18 веригата се е затворила поради включен консуматор на абонат намиращ се след стълба.След прекъсване на неутралата последвало скъсване на един фазов проводник и допиране на двата проводника до земната повърхност,вследствие на което настъпило двуфазно късо съединение,т.к. мрежата е със заземен звезден център.Пак според вещото лице на последния стълб № 19 от линията няма изграден заземител.Това е една от причините за поява на висок потенциал на прекъснатия проводник на неутралата./л.178 - 188 от делото/.Съдът намира,че ответникът е виновен за вредоносния резултат.- не е доказал изправността на съоръжението и текущия контрол върху него.Че трябва да докаже този контрол е наложително от установеното по делото обстоятелство,че скъсване на жица има само в този участък.

Ответникът с отговора на исковата молба прави възражение за случайно събитие.В първото по делото заседание след становищата на ищците конкретизира възражението си като възражение за наличие на непреодолима сила.Възражението е неоснователно по следните съображения: Непреодолимата сила освобождава собственика на веща от отговорност в случаите на чл.50 от ЗЗД ,но не го освобождава от задължение да докаже,че вредата е настъпила въпреки стриктното изпълнение на задължението да се поддържа съоръжението в изправност както технически,така и по отношение на обезопасяване на съоръженията - височина на разположение на жиците,начин на свързване, упражнен задължителен контрол и др..Според вещото лице последния стълб № 19 от линията няма изграден заземител.Това е една от причините за поява на висок потенциал на прекъснатия проводник на неутралата. ./виж изложеното по -горе/.Съдът кредитира заключението на вещото лице и приема,че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа съоръжението в изправност както технически,така и по отношение на обезопасяване на съоръженията.

Третото лице помагач-З.”А. Б.” прави възражение за случайно събитие.Законът не прави разграничение между случайно събитие и непреодолима сила.За случайно събитие ЗЗД говори в раздела за неизпълнение.-чл.81,чл.85 от ЗЗД .И при случайно събитие и при непреодолима сила неправомерно поведение на страните няма.Това е основание да се елиминира отговорността на длъжника за вреди .За да се изключи отговорността на задълженото лице ,в случая ответника, при направено възражение за непреодолима сила или случайно събитие,то трябвало да е доказало ,че е действало правомерно,че е налице точно изпълнение на задълженията от негова страна.Изложеното по - горе сочи,че ответникът не е доказал ,че е действал правомерно.Вещото лице изготвило СТЕ е категоричен в заключението си,че ответникът е допуснал нарушение в експлоатацията и контрола на ел.съоръжение,като не поставил заземяване на крайния стълб № 19 на улицата.Бурята е скъсала проводника,по който поради незаземяване е протекъл ток и е поразил минаващия С..Освен изложеното в приложената прокурорска преписка се съдържат констатации за множество нарушения на техническите правила свързани свързани с експлоатацията и правилата за безопасност на ел.съоръжението,довели до скъсване на проводниците.Настоящият съд не може да се позове на доказателства събрани в друго производство,но няма законова пречка да се позове на Постановлението на наблюдаващия прокурор от ВТОП от 24.01.2014 год. и от там да направи извод за неточно изпълнение на задълженията на ответника.Възраженията на ответника и третото лице за наличие на непреодолима сила и случайно събитие,които да изключат отговорността на ответника следва да се оставят без уважение,поради изложеното по - горе - ответникът не е доказал ,че е действал правомерно

Изложената фактическа обстановка обосновава правния извод за доказаност на предявения деликтен иск по основание.

Непозволено от закона противоправно посегателство /макар и непредпазливо/ върху здравето и телесната неприкосновеност,довели до смъртта на сина на ищците, виновното му извършване от служители на ответника и причинната връзка между него и настъпилите вредоносни последици – смърт ,са елементи,които безспорно запълват фактическия състав чл.45 от ЗЗД . Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД ,този който е възложил на другиго изпълнението на някаква работа,носи отговорност за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа на ищеца.В случая отговорността на ответника е отговорност за чужди действия, изразяваща се в бездействие от страна на последния ,като собственик на ел.съоръжението или на лицата,които отговарят за безопасното му състояние .Доказана е причинната връзка между противоправното деяние/бездействие/ , причинната връзка между това деяние и настъпилите вредоносни последици –смъртта на С. И. С. -елементи,които безспорно запълват фактическия състав на репарационната норма на чл.49 от ЗЗД ,пораждаща правото на обезвреда на пострадалото лице и насрещното облигационно задължение на деликвента да я осъществи.

Отговорността по чл.49 ЗЗД възниква при наличие на виновно причинена вреда от служители на ответника,неизпълнили задължението си по поддръжка и експлоатация на съоръжението. За да се ангажира отговорността по чл.49 ЗЗД ,е необходимо да са налице следните предпоставки: да са причинени вреди,вредите да са в причинна връзка с противоправното поведение на лицата,които са натоварени да извършват дадена работа / в случая изразяващи се в поддържане на ел.съоръжението в изправност/ и вина на деликвента, .Безспорно се установява присъствието на изискуемите елементи от фактическия състав на посочената законова разпоредба.В случая е налице виновно противоправно поведение от страна на служители на ответника,неизпълнили задължението си по поддръжка и обезопасяване на ел.съоръжението довело да настъпване на вреди,представляващи пряка и непосредствена последица на деянието.

Интересуващата ни в случая отговорност / по чл.49 ЗЗД е предвидена в интерес на пострадалия и цели той да бъде улеснен при обезщетяване на вредите,които е претърпял,като тежестта на това обезщетение се понесе от собственика на съоръжението – ответника,който е възложил на свои служители поддръжка на съоръжението..

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Ищците по делото са родители на починалия С. ,баща и майка. След смъртта 20-годишния си син ищците са изпаднали в депресивен стрес.Разпитаните свидетели,приятели и колеги, свидетелстват,че преди смъртта са били щастливо семейство,весели хора.След загубата на сина им са нямали друга тема за разговор,затворили са се,не контактували с никого,разболели се /Св.Д. Н. и С. С./.Според вещото лице Д. И. и двамата ищци боледуват от умерено тежък депресивен епизод,заболяване,което се приравнява към рубриката „продължително разстройство в адаптацията и нарушение на социалното функциониране на индивида.”.Това състояние е с давност от близо три години,а приеманите медикаменти имат временен ефект,т.к. психотравмата е необратима.Преди смъртта на сина им няма данни да е съществувало депресивно състояние у ищците.Според вещото лице здравословното състояние на ищците е в причинно следствена връзка със смъртта на сина им..Заключението е пълно,с него е даден отговор на всички поставени от страните въпроси ,кореспондира с останалите доказателства по делото - писмени доказателства и свидетелски показания,поради което съдът го кредитира изцяло.Ответникът е направил възражение за прекомерност на исковете .Обосновава неоснователността на претендирания размер на обезщетенията с обстоятелството,че пострадалият не дължи издръжка на родителите си.Съдът намира за доказано,че в резултат на смъртта на 20 -годишния им син ищците са изпаднали в депресивно състояние,преминало в тежък психо стрес и разстройство на адаптацията,което може да премине в хронично,с продължителност от много години и да доведе до трайна личностна промяна.Причинената психотравма на родителите е необратима и сочи на претърпени от тях неимуществени вреди във висок размер.,които следва да бъдат репарирани от ответника.

Паричната оценка на неимуществените вреди,понесени в психо –емоционалната сфера на ищците,за причинените вреди в резултат от смъртта на детето им - причинените от нея болки и страдания – съдът определя по реда на чл.52 от ЗЗД В конкретния случай справедливостта изисква размерът на претърпените от ищците болки и страдания причинени от смъртта на пострадалия да бъдат определени в размер 150 000 лв. за всеки от тях. Така определеното обезщетение не следва от някаква нормативно фиксирана казуистична “тарифа” за парична обезвреда на морални вреди за отделни видове деликти,а следва от съвкупността на конкретни обстоятелства по делото от социално - етичен характер – мъката на ищците от загубата на детето им,загинало на 20 години.

Съдът и без възражение е задължен да обсъди и приложи разпоредбата на чл.51,А.2 от ЗЗД.Това задължение произтича от разпоредбата на чл.9 от ГПК.Във връзка с направеното възражение за съпричиняване и по искане на ответника съдът е допуснал изслушване на съдебно медицинска експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза.Разпитал е свидетел. Вещите лица И.М. и Д. Г.,съдебен лекар, не установяват действия от страна на пострадалия,които да са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.Такива са и показанията на разпитания свидетел -Р. Василевса С оглед установеното по делото съдът намира,че с поведението си пострадалият не е допринесъл за причинените му вреди ,т.е липсва съпричиняване,с оглед на което възражението се явава неоснователно.

Предявените искове следва да бъдат уважени в размер на 150 000 лв. всеки от тях,като за разликата до претендирания размер от 200 000 лв. , за всеки иск следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Върху така определения размер на обезщетението се дължи лихва от деня на увреждането.Съгласно чл.84,А.3 от ЗЗД при задължения за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,а съгласно чл.86 ,А.1 от ЗЗД – длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Ищците претендират лихва за забава от деня на увреждането – 21.07.2010 год.По делото няма спор,че непозволеното увреждане е настъпило на 21.07.2010 год..Ответникът следва да бъде осъден да заплати върху присъдената главница законна лихва от датата на непозволеното увреждане 21.07.2010 год.,до окончателното издължаване.

При този изход на делото и на основание чл.78,А.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направени разноски съразмерно уважените искове в размер на 649,59 лв.,по равно на всеки ищец по 324,80 лв. Ищците са били освободени по реда на чл.83,А.1,т.4 от ГПК от заплащане на ДТ На основание чл.78,А.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВТОС ДТ в размер на 12 000 лв. върху уважените искове.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач З.”А. Б.”-С..

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Е.-П. М.”-В.,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление Г.В. ,Б.”В. В.”,№ 2., да заплати на И. В. С. ,ЕГН : *,с адрес Г.Л.,У.В. Л.”,№ 12 А сумата в размер на 150 000 / сто и петдесет хиляди /лева ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от първия по чл.49 от ЗЗД,ведно със законната лихва върху главницата от 21.07.2010 год. год. до окончателното издължаване.,като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 200 000 лв.като неоснователен.

ОСЪЖДА „Е.-П. М.”-В.,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление Г.В. ,Б.”В. В.”,№ 2., да заплати на Д. Н. С. ,ЕГН *,с адрес Г.Л.,У.В. Л.”,№ 12 А сумата в размер на 150 000 / сто и петдесет хиляди /лева ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от първата по чл.49 от ЗЗД,ведно със законната лихва върху главницата от 21.07.2010 год. год. до окончателното издължаване.,като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 200 000 лв.като неоснователен.

ОСЪЖДА „Е.-П. М.”-В.,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление Г.В. ,Б.”В. В.”,№ 2., да заплати на И. В. С. ,ЕГН : * и на Д. Н. С. ,ЕГН * разноски в размер на 649,59 лв.,на всеки по 324,80 лв.

ОСЪЖДА „Е.-П. М.”-В.,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление Г.В. ,Б.”В. В.”,№ 2., да заплати по с/ка на ВТОС ДТ в размер на 12 000 /дванадесет хиляди / лв. върху уважените искове.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на З.”А. Б.”-С.,трето лице в процеса .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: