Номер 140411.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100501810 по описа за 2020 година
Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
на МВР-ВАРНА вх.№ 3264/09.06.2020г срещу решението на Девненски РС-ІІс-в №
142/13.05.2020г по гр.д.№ 1491/2019г, с което е осъдена да заплати на Н. Б. В. ЕГН
********** от гр.Варна сумите: 1806,57лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.10.2019г до окончателното плащане, представляваща обща стойност на
неплатени допълнителни възнаграждения за извънреден труд 261,96 часа за периода
25.10.2016г-30.09.2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР; 243,03лв – общ сбор
на лихви за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд
за периода от падежа на съответните възнаграждения до датата на предявяване–25.10.2019г,
на осн.чл.86 ЗЗД; 400лв-за сторените от ищеца за разноски, и чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата
от 231,98лв –дължими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВРС, която
включва: 81.98лв-държавна такса и 150лв-възнаграждение за експертиза, на осн.чл.78 ал.6
ГПК;
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Б. В. вх.рег.№
3980/9.07.2020г, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство.
Производството е образувано по исковата молба на Н. Б. В. , в която излага, че е
полагал труд по служебно правоотношение, възникнало с ответника за длъжност „старши
полицай” в РУ Девня при ОД на МВР Варна при ГД„Национална полиция” гр.София в
периода 25.10.2016г до 30.09.2019г.
1
През периода работил на нощни смени за времето от 22ч до 6ч при сумирано
изчисляване на работното време. На осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за
извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица съобразно чл.187 ЗМВР. На осн.чл.187 ал.3 ЗМВР
работното време на държавните служители в МВР, работещи на смени, се изчислява
сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на
преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така
положения своеобразен извънреден труд.
Посочва, че за процесния период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г на
Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните
служителите. В Наредбата липса регламентиране преобразуването на часовете нощен труд в
дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение следва да
намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в частност чл.9 от
Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното
време регламентираща нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време
установени за подневно отчитане на работното време, т.е. 1.143.
Твърди, че през периода 25.10.2016г до 30.09.2019г е положил общо 1680 часа
нощен труд, който, преизчислен към дневен, води до извънреден труд 259,68 часа, което
изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл.187
ал.6 ЗМВР, възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на
разноски.
Поради изложеното моли за осъждането на ответната страна да му заплати сумата от
1610,06лв - представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 25.10.2016г - 30.09.2019г за 259,68 часа, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-25.10.2019г до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от общо 99,72лв - сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено
считано от падежа на всяко от задълженията /първо число на месеца, следващ този на
дължимото плащане/ до 24.10.2019г включително.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответника счита
претенциите за неоснователни и недоказани. Не оспорва, че ищецът за посочения период е
полагал труд при него по служебно правоотношение, заемайки длъжност по щат на ОД МВР
Варна „старши полицай” в РУ Девня при ОД МВР гр.Варна. Потвърждава, че ищецът е
2
работил на 12-часови смени, в това число и нощни такива, определени в Заповед №365з-
3139/31.08.2016г относно разпределение на работното време на държавните служители в ОД
МВР Варна.
Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалният зако
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове предвид
спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Още повече, че в
чл.179 ал.4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и
по чл.178 ал.1 ЗМВР на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или акт на МС. Действащата за периода е Наредба №8121з-
776/29.07.2016г, за която се твръди от ищеца, че липсвала разпоредба, регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен. При това положение оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава
се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г, с което са дадени тълкувания относно
преизчисляването на дневния и нощен труд.
Счита, че липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и
определяне на извънреден такъв. Положеният от ищеца нощен и извънреден труд са му били
заплатени като вид допълнителни възнаграждения.
Поради изложеното моли за отхвърляне на претенциите и присъждането на
разноски.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2
ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че през процесния период 25.10.2016г-30.09.2019г
ищецът е заемал посочената длъжност „старши полицай” в РУ Девня при ОД на МВР Варна
при ГД„Национална полиция” гр.София.
Същият е изпълнявал служебните си задължения на работни смени от 12 часа,
съобразно месечни графици, което се установява от писмените доказателства - кадрова
справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен
труд за претендирания период, за който няма спор, че е бил възмезден по тарифната ставка
за нощен труд – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по
допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно
дадено. Според същото за процесния период ищецът е имал извънреден труд по тримесечие
от 333 часа от наднормочасовете и извънреден труд извън работното време 26 часа, който
му е бил заплатен, видно от съдържанието на представените фишове за заплати
Пак според вещото лице нощният труд, след приравняването му към дневен с
коефициент 1,143, е в размер на 1806,57лв за 261,96 часа, за които липсват данни да са му
3
били заплатени.
Начислената лихва за забава върху всяка една падежирала главница /извънреден
труд за съответното тримесечие/, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието
на дължимото плащане, възлиза на 243,03лв.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да
бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки
го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден
труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като
чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В
периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7
часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието
„нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи
се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да
бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ до окончателното
изплащане на задължението.
Доколкото при заплащането му ответникът е изпаднал в забава дължи и
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, в който
плащане се дължи до 30.09.2019г
По разноските
На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид
основателността на исковете, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка
4
на ВРС разноските, включващи дължимата държ.такса за производството съобразно
материалния интерес в установения от Тарифата минимален размер от 50лв, и в полза на
ищцовата страна сторените разноски за адв.възнаграждение - 400лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция предвид своевременно отправеното искане и
представените доказателства за сключен на 7.10.2020г, който обективира и разписка за
реалното й заплащане към него момент в размер на 480лв. Приложимите материално правни
норми са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/31.07.2020.
Съгласно чл.7 ал.1 вр.ал.2 т.2 от същата установеният минимален размер е 357лв при
посочената цена на иска. В конкретния случай, обаче, възражение за прекомерност е заявено
и затова следва претендираната сума следва да бъде редуцирана до посочения минимален
размер от 357лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Девненски РС-ІІс-в № 142/13.05.2020г по гр.д.
№ 1491/2019г, с което е осъдена ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА да заплати на Н.
Б. В. ЕГН ********** от гр.Варна сумите: 1806,57лв, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.10.2019г до окончателното плащане, представляваща обща
стойност на неплатени допълнителни възнаграждения за извънреден труд 261,96 часа за
периода 25.10.2016г-30.09.2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР; 243,03лв –
общ сбор на лихви за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от падежа на съответните възнаграждения до датата на
предявяване–25.10.2019г, на осн.чл.86 ЗЗД; 400лв-за сторените от ищеца за разноски, и
чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 231,98лв –дължими в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на ВРС, която включва: 81.98лв-държавна такса и 150лв-възнаграждение
за експертиза, на осн.чл.78 ал.6 ГПК;
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА да заплати Н. Б. В. ЕГН
********** от гр.Варна, сумата от 357лв /триста петдесет и седем лева/ - разноски за
въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, след уважено възражение за пркомерност
на същите.
Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
5
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
/О.М./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на докладчика по делото съдия Деспина Георгиева
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на
служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил
на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за
извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената
длъжност, като е работил на 12/24-часови смени.
Твърденията на ищеца са, че при даване на 12/24-часови смени фактически е полагал
труд над нормативно установената продължителност на служебното време, който не бил
компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това
доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените
такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване с
коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и заплати като такъв с допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1
т.3 ЗМВР.
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно
6
определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с
дължимата почивка, респ.с допълнително възнаграждение.
За процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г,
посл. изм. бр.26/ 28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142 ал.1 урежда две категории служители в МВР–държавни
служители, чийто статус се урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово
правоотношение, чийто статус се урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за
две години статусът на служителите в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР е изменена
и са обособени вече три категории служители:
т.1 държавни служители–полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия изменителен закон, разпоредбите на действащото законодателство за
държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в
МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.
Независимо от извеждането в две отделни категории полицейските органи и органите по
пожарна безопасност и защита на населението от една страна, и държавните служители от
друга, законодателят продължава да придава на държавните служители по чл.142 ал.1 т 2
ЗМВР статуса, с който се ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното следва, че ищецът попада в категорията субекти по
служебно правоотношение, за които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР визира, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал.3 /в редакцията от 14.10.2016/ е посочено, че „работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по
изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се
определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. От това следва, че трудът с 8-часова продължителност, полаган от
работещите на смени държавни служители, в интервала от 22.00 до 6.00 часа, се явява
нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а
хипотезата на ал.3 в редакцията й от 2016г - и по-нова, което изключва прилагането на по-
стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се
в наредби, правилници и пр. Казано с други думи, специалният закон въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8
часа в сравнение с работното време за работниците и служителите по трудови
7
правоотношения, установени по КТ. В последния, съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че
нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица,
през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на
служителите от МВР - за защита на правата и свободите на гражданите, противодействието
на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общественият ред и
пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по
чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява обществения
ред и националната сигурност на гражданите и Държавата.
На следващо място. Необходимо е да се прави разграничение между нощен и
извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без
такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада
извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /в
редакцията й от 2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как следва да
бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил
ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден
труд е определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата
вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове.
В нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на М-ра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015г по гр.д.№ 5169/2014г на ВКС-III
ГО/.
На осн.чл.187 ал.9 ЗМВР са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР,отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на ВАС по
адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР /обн.ДВ 60/02.08.2016г, в
сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР е възможно да
полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да
8
надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните
възнаграждения по т.1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в
съответните финансови звена на протокол–приложение № 5 към чл.32 ал.1 и чл.33 от
Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно
време от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по
определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение следва, че липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното
приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа
на КТ, и по-конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен
труд /НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се
явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е
еднаква – от по 8 часа.
В допълнение може да се посочи и това, че коефициентът 1,143 е определен в
Писмо изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително предписание
за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на
орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд /за да не
бъде ощетен работникът, работил през нощта и да получи по-малко ТВ от този , който е
работил през деня/, а не е с цел заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.
Да се мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143 и
получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело до
поставяне в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида
правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение на конкретния случай следва да се приеме, че ищецът през процесния
период е работил на 12/24-часови смени по утвърдени графици за дежурства. Отработеното
време се отчита в часове, което се сравнява с нормата за съответния месец, получена при
умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не
9
превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25лв за всеки час нощен труд. Само в случай, че е отработил в
повече от нормата, тогава часовете в повече следва да бъдат компенсирани с възнаграждение
за извънреден труд.
По делото се установи, че на ищеца са били заплатени всичките часове нощен
труд, остойностени по съответната тарифна ставка. Не се установява ищецът да е
положил часове труд над установената норма за процесния период.
Следва да се посочи и това, че още в обстоятелствената част на исковата си молба
ищецът не твърди да е полагал извънреден труд над установения в ЗМВР норматив, а
претендира само преизчисляване на положения от него нощен труд, попадащ в рамките на
12/24-часовите му дежурства по график.
Изложеното дотук налага извода за неоснователност претенцията на ищеца, тъй
като не се установи да е работил реално извън установеното за него работно време по
график, т.е. да е полагал труд над установения норматив, който извънреден труд също е
лимитиран, съгл.чл.189 ал.7 ЗМВР, и не би могъл да надвишава 70 часа за тримесечен
период и 280 часа годишно.
Поради изложеното претенцията се явява неоснователна.
Съдия-докладчик:……………….
Д.Георгиева
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10