О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.
Кюстендил, 10.05.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито заседание на десети май
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 171 по описа за 2021
г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл.274 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба
от адв. Е.Й. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес:***, в
качеството на пълномощник на С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.К.С., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. ***, насочена
против определение № 260145/18.02.2021 г. постановено от Районен съд – Дупница
по гр.д.№859/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалваното определение ДнРС е уважил
частично искането на молителя адв. Й. за допълване на постановеното по делото
решение в частта за разноските, като е присъдил на ответниците по иска Н.С. и С.Б.
сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение. В мотивите на обжалвания
съдебен акт е конкретизирано, че разноските се претендират без да е приложен
списък по чл.80 ГПК, както и без да е посочен размер на договореното
възнаграждение.
В частната жалба се релевират доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че в приложените по делото
договори за правна защита и съдействие, сключени между адв. Е. Й. и ответниците по иска - Н.С. и С.Б.,
изрично било отразено, че процесуалното представителство е по реда на чл.38 вр.
чл.36 Закона за адвокатурата /ЗА/. Акцентира се, че разноските е следвало да
бъдат присъдени не на ответниците, а в полза на самия адвокат. По същество се
поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски
на процесуалния представител адв. Е. Й. за
осъществено от него процесуално представителство за всеки един от двамата
ответника на основание чл.36 вр. чл.38 ЗА.
В срокът по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната
страна не е депозирала отговор по жалбата.
Въззивният съд, след като взе предвид
становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон,
намира за установено следното:
Подадената частна жалба е процесуално
допустима. Същата изхожда от легитимно лице, депозирана е в законоустановения
срок за оспорване, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт
и е адресирана до компетентния съд.
Разгледана по същество, частната жалба
се явява основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Производството пред РС – Дупница е
образувано по предявен от „***“ ЕАД срещу Б. Й. А. иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1009.96 лева, претендирана като
дължима по силата на сключен договор за заем.
След смъртта на ответника по иска, в
процеса са конститиурани неговите наследници - С.Б.Й. и Н.К.С..
С постановеното по делото решение искът
е бил изцяло отхвърлен като неоснователен.
Първоинстанционният съд впоследствие е
бил сезиран с молба за допълване на поставеното по делото решение с присъждане
на основание чл. 78, ал.3 ГПК във вр. с чл. 38 вр. чл.36 ЗА на адвокатско
възнаграждение на пълномощника, оказал безплатна правна помощ на ответниците по
иска, като е поискано да бъде присъдено дължимото адвокатско възнаграждение на
пълномощника адв. Й. по двата договора за правна защита и съдействие, сключени
от него с двамата ответника.
С обжалваното определение ДнРС е уважил
частично искането на молителя адв. Й. за допълване на постановеното по делото
решение в частта за разноските, като е присъдил на ответниците по иска Н.С. и С.Б.
сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение.
При
така констатираното от фактическа страна, съдът от правна страна приема
следното:
Възможността за безплатно оказване на
правна помощ и съдействие от адвокат е законодателно уредена при наличие на
някоя от хипотезите визирани в чл. 38, ал. 1 от ЗА и в случая оказана такава по реда на чл. 38, ал.1, т. 3
ЗА.
С разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА е
предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
а съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата
е ясна и сочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение като дължими в
исковото производство разноски се възлагат на
насрещната страна, в случай, че е осъдена за разноски.
В случая безспорно на процесуалния
представител на ответниците по иска следва да се заплатят разноските за адвокатско
възнаграждение с оглед изхода на производството. Несъстоятелен е довода на
районния съд, че по делото липсвали доказателства за размера на уговореното
адвокатско възнаграждение. В случая по делото са приложени два договора за
правна защита и съдействие, видно от които е, че адв. Й. се е задължил да окаже
правна защита и съдействие на ответниците като е отразено, че осъщественото
процесуално представителство е безплатно в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
За пълнота на изложението настоящият
въззивнен състав намира за нужно да отбележи, че при кумулативното прилагане на
разпоредбите на чл.38 вр. с чл.36 ЗА липсата на доказателства за осъществявано
безплатно процесуално представителство не води до неоснователност на искането
за приложение на разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗА. Такива доказателства биха могли
да бъдат съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, но
дори и такива да не са обективирани, минималният размер, определим съгласно
Наредбата, се гарантира винаги, в съответствие с принципа на възмездност на
адвокатския труд дори при липса на договор. Достатъчно за уважаване на искането
по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,ал.2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за
правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава, не препятства
упражняване на правото по чл.38,ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36,ал.1 ЗА е,
че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за
разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната
разпоредба на чл.38,ал.2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / в този смисъл виж Определение № 528 от
20.06.2012г. по ч.т.д.№ 195/2012г. на ІІ т.о.; Определение № 731/09.10.2014г.
по ч.гр.д.№ 5256/2914г. на ІІІ г.о.; Определение №515/02.10.2015 г. по
ч.гр.д.№2340/2015 г. ВКС./ .
Неправилно също така районният съд е
присъдил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не на процесуалния
представител на страната, а на самите ответници, на които е оказана безплатна
правна помощ, което е в противоречние с разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА.
С оглед на изложеното, атакуваното
определение е неправилно. Исковата претенция е изцяло отхвърлена като
неоснователна, при което ищеца се явява задължена страна за разноски по
аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК. Видно е, че ответниците са били
защитавани от процесуалния им представител адв. Й. въз основа на приложените
пълномощно и договор за правна защита и съдействие – лист 12 и 17 от
първоинстанционното дело.
Горното обуславя отмяна на обжалваното
определение и осъждането на „***“ ЕАД да заплати
на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗА за оказана защита пред
първоинстанционния съд на адв. Е. Й. сумата от по
300 лева за всеки от двамата ответника.
Мотивиран от горното, Кюстендилският
окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ
определение № 260145/18.02.2021 г.
постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№859/2020 г. по описа на същия съд
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявана от Н.Т. С. и М.Д.Д. да заплати на адв. Е.
Й.
от АК – Кюстендил, със съдебен адрес:*** сума в общ размер на 600 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на всеки един от ответницте по иска С.Б.Й. и Н.К.С.,
осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, по гр.д.№859/2020 г. по описа на РС
– Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.