Решение по дело №1070/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2217
Дата: 6 юли 2022 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20223110101070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2217
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110101070 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Е. С.” АД срещу 1. М. ИВ. В.; 2. Н.
ИВ. В.; 3. ИВ. В. В. и 4. ЕЛ. В. В. и четиримата, представлявани от адв. С.Д., първоначално
субективно пасивно и обективно кумулативно съединени специални положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва:
- М. ИВ. В. – сумата от 540.50 лева, представляваща 1/3 част от общата главница в
размер на 1 621.48 лева за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в
*, за която е издадена Фактура № **********/23.11.2020 г., за периода от 21.08.2020 г. до
18.11.2020 г., сумата от 48.94 лева, представляваща 1/3 част от общата мораторна лихва в
размер на 146.83 лева, дължима за периода от 03.12.2020 г. до 25.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
заповед за парично изпълнение № 6259/03.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
15885 по описа за 2021 г. на РС-Варна, Го, 9-ти съдебен състав;
- Н. ИВ. В. – сумата от 540.49 лева, представляваща 1/3 част от общата главница в
размер на 1 621.48 лева за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в
*, за която е издадена Фактура № **********/23.11.2020 г., за периода от 21.08.2020 г. до
18.11.2020 г., сумата от 48.95 лева, представляваща 1/3 част от общата мораторна лихва в
размер на 146.83 лева, дължима за периода от 03.12.2020 г. до 25.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
заповед за парично изпълнение № 6259/03.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
15885 по описа за 2021 г. на РС-Варна, Го, 9-ти съдебен състав;
- ИВ. В. В. - сумата от 270.25 лева, представляваща 1/6 част от общата главница в
1
размер на 1 621.48 лева за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в
*, за която е издадена Фактура № ФМ0106395528/23.11.2020 г., за периода от 21.08.2020 г.
до 18.11.2020 г., сумата от 24.47 лева, представляваща 1/6 част от общата мораторна лихва в
размер на 146.83 лева, дължима за периода от 03.12.2020 г. до 25.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
заповед за парично изпълнение № 6259/03.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
15885 по описа за 2021 г. на РС-Варна, Го, 9-ти съдебен състав и
- ЕЛ. В. В. - сумата от 270.24 лева, представляваща 1/6 част от общата главница в
размер на 1 621.48 лева за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в
*, за която е издадена Фактура № **********/23.11.2020 г., за периода от 21.08.2020 г. до
18.11.2020 г., сумата от 24.47 лева, представляваща 1/6 част от общата мораторна лихва в
размер на 146.83 лева, дължима за периода от 03.12.2020 г. до 25.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
заповед за парично изпълнение № 6259/03.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
15885 по описа за 2021 г. на РС-Варна, Го, 9-ти съдебен състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено
възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите
искове. Сочи се, че ответниците са наследници на И. Н. В., починал на 25.10.2015 г., за
който се твърди, че е бил ползвател на електроразпределителната мрежа за посочения обект,
като отношенията между страните се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия, по силата на които потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия. Излага се, че процесното количесвто ел.
енергия е доставено и потребено. Сочи се, че на 18.11.2020 г. е извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на И. Н. В. от служителите на ищцовото
дружество, като към датата на проверка в системата на ищцовото дружество титуляр на
партидата за имота, находящ се в *, е бил И. Н. В..
Излага се, че при проверката е констатирано неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник. Констативният
протокол бил съставен на името на титуляра на партидата И. Н. В. и е бил подписан от
свидетел, който не е служител на ищцовото дружество. Предприети били технически мерки
за отстраняване на нередността в измервателната система, като бил демонтиран
неправомерно присъединеният проводник.
Едва след извършване на проверката било депозирано искане от М.В., с което същият
е предоставил удостоверение за наследници на починалия титуляр на партидата И. В..
Поддържа се, че ответниците като наследници на потребителя И. В. не са изпълнили
вменените им задължения по чл. 17, т. 3 от ОУ, доколкото не са уведомили ищеца в срок от
30 дни от датата на смъртта на потребителя за осъщественото наследствено правоприемство
във времето и именно заради това процесната фактура за сумата в размер от 1 621.48 лева е
издадена на името на общия наследодател на ответниците. Твърди се, че както към момента
на извършване на проверката, така и към момента на периода на корекцията, собственици и
ползватели на процесния имот са ответниците, като сумите се претендират съобразно
квотата им в съсобствеността. Ищецът поддържа, че е налице правно основание за
възникване на вземането на дружеството, а именно чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ вр. чл. 79
от ЗЗД. Твърди, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, обуславящи
провеждането на едностранната корекционна процедура по ПИКЕЕ, като са спазени всички
нормативно установени изисквания по процедурата. Излага се, че неправомерното
въздействие върху схемата на свързване не е необходимо да е пряк резултат от поведението
2
на самия потребител, т. е. едностранната корекционна процедура не е обусловена от
виновното действие или бездействие на абоната.
По същество моли за уважаване на исковете.
Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил общ писмен отговор от ответниците. Не се
оспорва допустимостта на производството, но предявените искове се оспорват както по
основание, така и по размер. Излага се, че общият наследодател на ответниците е починал
още през 2015 г., а процесната фактура е издадена през 2020 г., поради което е невъзможно
материализираното във фактурата задължение да бъде предмет на наследствено
правоприемство. Сочи се, че ответниците не са нито собственици, нито ползватели на
процесния електроснабден имот на потребление, находящ се в *, поради което същите не са
били встъпвали в договорни отношения с ищцовото дружество в нито един момент след
смъртта на И. Н. В..
По същество се моли съдът да отхвърли предявените искове.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се
от адв. Х.И., чрез който поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците, редовно призовани за същото съдебно заседание, чрез адв. С.Д.
поддържат отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От ангажирания констативен протокол № 1018459/19.09.2019 г. /л. 29/ се установява,
че процесният електромер с фабр. № * е монтиран в електроснабдения имот, находящ се в *,
при показания на дневна тарифа – 004848.7 и на нощна тарифа – 002878.8.
Видно е от справката /л. 20/ за потреблението през последните 12/24/36 месеца, че за
периода от 27.01.2018 г. до 26.06.2020 г. на адреса в * има нулева консумация на ел. енергия,
като за периода до м.09.2019 г. имотът бил обслужван от СТЕ с фабричен № *, което е в
унисон с гореописания констативен протокол, който при демонтажа му на 19.09.2019 г. е
бил с нулеви показания по двете тарифи.
На 18.11.2020 г. служители на „Е. С.“ АД са извършили проверка на СТИ с фабр. № *
на обект на потребителя И. Н. В., находящ се в *, в присъствието на свидетеля С. Б. С..
Видно от протокола по време на проверката е установено наличието на неправомерно
присъединение към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник *
16 кв. мм, ползващ се за фаза, като присъединението е извършено към една от фазите на
въздушна мрежа НН – УИП 4х50 кв. мм и кабелът от там въздушно влизал в имота и
захранвал ел. инсталацията. По този начин консумираната ел. енергия не преминавала през
СТИ, не се измервала от СТИ и съответно не се заплащал измерен моментен товар 25.40А.
Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 5100834 /л. 15/, който е
подписан от служителите в присъствието на свидетеля с отбелязване, че потребителят е
отсъствал при извършване на проверката.
Въз основа на констатациите от проверката „Е. С.“ АД е съставило справка за
корекция № 59741_ОС32 от 20.11.2020 г. /л. 17/ за обекта за периода от 21.08.2020 г. до
18.11.2020 г., като видно от същата периодът обхваща общо 90 дни и общото начислено
количество ел. енергия за процесния период при ½ от пропускателната способност на
присъединителните съоражения е 7920 квтч.
3
Издадена е и фактура № **********/23.11.2020 г. /л. 18/ за сумата от 1 621.48 лева.
На основание извършената проверка от “Е. С.” АД /старо наименование „Е.-П. М.“
АД/ е изпратено уведомление с изх. № 59741_КП5100834_2/23.11.2020 г. /л. 22/ до
потребителя И. Н. В., с което ищецът го уведомява, че в резултат на констатирано неточно
измерване/неизмерване е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия по ПИКЕЕ.
В отговор на уведомлението е постъпило възражение от страна на ответника М. ИВ.
В. от 04.02.2021 г. /л. 24/, в което се сочи, че „партидата е присвоена и че от таблото на
стълбата се вижда кабел, който отива в съседна къща, която не се обитава“.
От ангажираното удостоверение за наследници изх. № АУ035850ОД/14.04.2022 г. е
видно, че абонатът И. Н. В. е починал на 25.10.2015 г., а негови наследници са синовете му
М. ИВ. В. и Н. ИВ. В. и внуците му ИВ. В. В. и ЕЛ. В. В. – деца на покойния му син В. И.
В., починал на 13.08.2013 г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. Т.О. –
служител при ответното дружество, която е участвала при извършването на проверката. В
показанията си свид. О. сочи, че при проверката са констатирали неправомерно
присъединен проводник към един от захранващите фазови проводници, който въздушно е
влизал директно в имота на абоната И. Н. В.. Електромерите в таблото не били много –
около 3,4 или 5. В парцела, който са проверявали, имало няколко сгради, но след като са
проследили кабелите от СТИ и неправомерния проводник от повдигателното съоръжение са
констатирали, че същите влизат в покривното пространство на имота, находящ се в *.
От заключението на вещото лице по назначената Съдебно-техническата експертиза
/СТЕ/ се установява, че процесният електромер е произведен през 2010 г., като същата
година е минал задължителна проверка за годност в БИМ. Към датата на проверката е бил в
метрологична годност. С оглед констатираното неправомерно свързване към ел.
разпределителната мрежа чрез меден проводник със сечение 16 кв. мм електромерът не е
могъл да измерва цялата потребена ел. енергия, в т. ч. и за периода на корекцията.
Констатира се още, че не се касае за техническа неизправност. Неправомерно е извършено
присъединяване към електроразпределителната мрежа, като проводникът е свързан към една
от фазите на въздушна мрежа НН и от там влизал в имота. Електроенергията потребена от
абоната не се отчита от електромера и не се заплаща. Налице е неотчитане на
измервателната система на СТИ на цялата преминала по захранващия кабел към
електроконсуматорите на абоната електроенергия в следствие на установеното свързване
към електропреносната мрежа. Служебно са начислени 7 920 квтч ел. енергия за процесния
период от 21.08.2020 г. до 18.11.2020 г. при цена на електроенергията 0.20473 лева за 1 квтч
или общата сума възлиза на 1 621.48 лева. Извършените математически изчисления по
корекционната процедура са верни и са в съответствие с утвърдената методология на ОУ и
тези на ПИКЕЕ в сила от 30.04.2019 г. Количеството ел. енергия, изчислено по
корекционната справка може реално да бъде доставено до абоната, с оглед пропускателната
способност на неправомерно свързания проводник – 16 кв. мм и тази на присъединителното
съоръжение – автоматичен предпазител при монофазно ел. захранване. Процесната
измервателна система, измерваща ел. енергията на процесния обект, присъединен към мрежа
с ниско напрежение, е с мощност 17,6 Kw, което е много под 100 Kw.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че към момента на
проверката е имало сравнително сериозна консумация по така неправомерно прикачения
проводник, доколкото е измерен товар 25.4 А, което е равно на 5.6 Kw.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр.
4
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 50, ал. 2 от ПИККЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване наличието на твърдяното облигационно отношение с ответниците по договор за
продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за изпълнение обект, по силата на който е
извършил доставка на ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност,
включително и че е спазена процедурата по ПИКЕЕ. Следва да установи претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и
размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от кредитора – да
докаже, че е погасил претендираните суми.
Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав е за това дали ответниците са потребители на ел. енергия досежно процесния имот и
период. Ищецът твърди, че и към датата на извършване на проверката и към периода на
корекцията ответниците са били собственици и ползватели на процесния имот, находящ се в
*. Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК оспорват твърдението на ищеца, че са
потребители. По делото не се спори, а и от ангажираната доказателствена съвкупност се
констатира по несъмнен начин, че процесната сума в общ размер от 1 621.48 лева е
начислена за периода от 21.08.2020 г. до 18.11.2020 г. в тежест на И. Н. В.. Не се спори по
делото, а и от удостоверението за наследници се установи по категоричен начин, че
абонатът И. Н. В. е починал на 25.10.2015 г., като неговите законни наследници от първи
ред по арг. от чл. 5, ал. 1 от ЗН са ответниците, а именно синовете му М. и Н.В.и, с
наследствена квота по 1/3 ид. ч. и по заместване на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН внуците му
И. и Е. В. – с наследствена квота по 1/6 ид. ч. Процесната сума обаче не е част от
наследствената маса на И. Н. В., доколкото е начислена за периода след смъртта му и не
може да бъде претендирана от ответниците на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН в качеството им
на наследници на абоната И. Н. В..
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е. С.” АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.-П.П.” АД. С доклада по делото
на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи
доказателства касателно фактите и обстоятелствата, от които произтича потребителското
качество на общия наследодател на ответниците, доколкото процесната сума от последните
може да се претендира на самостоятелно основание, а именно в качеството им на
съсобственици, притежаващи съответната квота в съсобствеността, учредена върху
електроснабдения имот, на основание наследяване. Въпреки указанията на съда, по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, установяващи факта, че общият наследодател на
ответниците е собственик на електроснабдения имот или за това че го ползва на годно
правно основание, поради което макар ответниците да са наследници на И. Н. В., то остава
недоказан юридическият факт на учредената между последните съсобственост на основание
наследяване, оттам и на правнорелевантния факт на потребителското качество на същите.
Крайният извод на съда е за неоснователност на предявените искове, което обуславя
отхвърлянето им, доколкото не е проведено успешно пълно и главно доказване на
учреденото между страните облигационно правоотношение по пренос и продажба на ел.
енергия за процесния период и имот.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на ответниците за компенсация на разноските,
направени за защита в производство по неоснователна искова молба, следва да бъде
уважена. Същите претендират присъждане на разноски в общ размер на 450.00 лева, от
5
които – адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева за защита интереса им в исковото
производство и 50.00 лева – адвокатски хонорар за защита интереса им в заповедното
производство по арг. от т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. С.” АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:
* против 1. М. ИВ. В., ЕГН **********; 2. Н. ИВ. В., ЕГН **********; 3. ИВ. В. В., ЕГН
********** и 4. ЕЛ. В. В., ЕГН ********** и четиримата с адрес в * първоначално
субективно пасивно и обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД и чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва:
- М. ИВ. В. – сумата от 540.50 лева, представляваща 1/3 част от общата главница в
размер на 1 621.48 лева за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в
*, за която е издадена Фактура № **********/23.11.2020 г., за периода от 21.08.2020 г. до
18.11.2020 г., сумата от 48.94 лева, представляваща 1/3 част от общата мораторна лихва в
размер на 146.83 лева, дължима за периода от 03.12.2020 г. до 25.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
заповед за парично изпълнение № 6259/03.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
15885 по описа за 2021 г. на РС-Варна, Го, 9-ти съдебен състав;
- Н. ИВ. В. – сумата от 540.49 лева, представляваща 1/3 част от общата главница в
размер на 1 621.48 лева за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в
*, за която е издадена Фактура № **********/23.11.2020 г., за периода от 21.08.2020 г. до
18.11.2020 г., сумата от 48.95 лева, представляваща 1/3 част от общата мораторна лихва в
размер на 146.83 лева, дължима за периода от 03.12.2020 г. до 25.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
заповед за парично изпълнение № 6259/03.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
15885 по описа за 2021 г. на РС-Варна, Го, 9-ти съдебен състав;
- ИВ. В. В. - сумата от 270.25 лева, представляваща 1/6 част от общата главница в
размер на 1 621.48 лева за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в
*, за която е издадена Фактура № ФМ0106395528/23.11.2020 г., за периода от 21.08.2020 г.
до 18.11.2020 г., сумата от 24.47 лева, представляваща 1/6 част от общата мораторна лихва в
размер на 146.83 лева, дължима за периода от 03.12.2020 г. до 25.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
заповед за парично изпълнение № 6259/03.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
15885 по описа за 2021 г. на РС-Варна, Го, 9-ти съдебен състав и
- ЕЛ. В. В. - сумата от 270.24 лева, представляваща 1/6 част от общата главница в
размер на 1 621.48 лева за незаплатена ел. енергия за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в
*, за която е издадена Фактура № **********/23.11.2020 г., за периода от 21.08.2020 г. до
18.11.2020 г., сумата от 24.47 лева, представляваща 1/6 част от общата мораторна лихва в
размер на 146.83 лева, дължима за периода от 03.12.2020 г. до 25.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.11.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена
заповед за парично изпълнение № 6259/03.11.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
6
15885 по описа за 2021 г. на РС-Варна, Го, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, „Е. С.” АД, ЕИК * да заплати на М. ИВ. В., ЕГН **********; Н. ИВ. В., ЕГН
**********; ИВ. В. В., ЕГН ********** и ЕЛ. В. В., ЕГН ********** сумата в общ размер
на 450.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7