РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120108826 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
Г.Й.Т., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт З., срещу А. И. П. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: *, с която се претендира установяване
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 2946/22.10.2021 г. по ч.гр.д. № 7347/2021 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата 2 473.76 лв. – главница за неизплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода, за водоснабден обект, находящ се в *, с абонатен номер *,
за отчетния период от 24.05.2019 г. до 05.08.2021 г., както и сумата 58. 57 лв. -
обезщетение за забавено плащане за периода от 25.09.2019 г. до 14.10.2021 г./като
такава не начислява във времето от 13.03. до 13.05.2020 г./, както и законната лихва
върху главницата, считано от 20.10.2021 г. до окончателното плащане. Моли се и за
присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че
ответникът е собственик на водоснабдения имот, находящ се в *, с абонатен номер *, и
титуляр на партида. Именно и това в това си качество, като собственик на имота, имал
и качеството на потребител и следвало да отговоря за търсените в настоящото
1
производство суми, като се излагат и отделни нормативни разпоредби, обосноваващи
тяхната дължимост.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни, като се твърди, че липсват
доказателства за това ответникът да е собственик или ползвател на имота, а от там и
потребител. Заявява се също така, че сградата на горния адрес не се обитава постоянно
от 2018 г., като никога не са отказвали достъп за отчитане, дори и при отсъствие,
когато изпращали снимка с показанията на водомера. През месец август 2019 г.
показанията на водомера били заснети от негов приятел и изпратени на съответния
служител по гореуказания начин. След това служителката констатирала, че има
необичайно високо потребление, тъй като знаела, че сградата е необитаема. По искане
на клиента била извършена проверка, като така на 09.01.2020 г. бил демонтиран стария
водомер, при което се видяло как стрелките от скалата падат на място и на всички
станало ясно, че същият е развален, като бил монтиран нов водомер. Сваленият
водомер бил поставен в специално чувалче, а той бил уведомен, че ще бъде изпратен за
проверка, за което се съставил протокол. След това отчитането на водомера
продължило в обичайните реално потребени количества вода. Едва след получаването
на исковата молба по делото ищецът поискал да му представят резултат от проверката,
за което получил констативен протокол, че водомерът е сбил с нарушена пломба, а
отчетния механизъм с нарушени стрелкови индикации, поради което уредът не е бил
тестван. Поради това и категорично се моли за отхвърлянето на исковете, като
неоснователни и недоказани. Също търси присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание на 09.06.2022 г. процесуалния представител на ответника
изрично е заявил, че оспорва дължимостта на сумата от 2 394. 10 лв. по фактурата от
26.08.2019 г. Заявил е също така, че не се оспорва обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния водоснабден имот.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 е
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради което и
съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
2
Видно от справката извлечение по партидата на имота, за периода от 25.05.2019
г. до 18.08.2019 г., по данни предоставени от клиента, са начислени 1 194 куб. метра
вода. Дължимото вземане за тях е обективирано във фактура № */26.08.2019 г., като
стойността на така посоченото количество вода възлиза на 2 687. 93 лв.
Видно от същата справка след извършеното замерване по снимката от
18.08.2019 г. с отчет 4908 куб.м., има следващо такова на 09.09.2019 г., което обхваща
периода 19.08.2019 г. до 09.09.2019 г. с нулев отчет, с отбелязване „видян“, така и за
периода от 10.09.2019 г. до 25.09.2019 г. при отчет „видян“ на 25.09.2019 г. отново има
нулев отчет. За периода от 26.09.2019 г. до 21.05.2020 г. въз основа на отбелязване
„виядн“ има отчет на 3 куб.м. по данни на клиента за периода от 22.05.2020 г. до
29.10.2021 г. са отчети 37 куб.м. Т.е. след проблемния период, в периода от 19.08.2019
г. до 29.10.2021 г. са отчетени общо 30 куб.м. вода т.е. средномесечно по 1 . 224 куб.м.
Всъщност спорът по делото се свежда до това дали е изразходено такова
количество вода в периода от 25.05.2019 г. до 18.08.2019 г. и съответно дължима ли е
сумата от 2 687. 93 лв. или по-точно сумата от 2 394. 10 лв., която се претендира от
ищеца, предвид извършваните плащания от ответника, които са отнесени по тази
фактура.
Съгласно приложен към отговора протокол от 09.01.2020 г. /л. 54/ в
присъствието на Р.Т. е демонтира водомер аб. № *, като е монтиран нов такъв водомер
№ 3651404 с показание 0. Изпълнени са подписи на водомайстора и на клиента,
съгласно пълномощно от потребителя /л. 55/. В горния десен ъгъл има печат с
отбелязване „ за сторно 31.07.2022 г.“.
Ищцовото дружество представя друг протокол от същата дата – 09.01.2020 г.,
съгласно който водомер № * е демонтиран на показания невъзможен отчет, поради
счупени две от стрелките.
По делото страните са ангажирали и гласни доказателства.
Свидетелката И. Г. – отчетник измервателни уреди към ищцовото дружество,
която обслужва процесния район, разказва, че имотът първоначално е бил обитаван от
една жена, след което 5-6 е бил необитаем, и вече се е водил като такъв. Показанията,
които е възприела лично, били отразени в справката-извлечение като „видян“. В
случая за периода 24.05.2019 г. до 18.08.2019 г. отчетът и бил изпратен със снимка на
водомера по вайбър, каквато практика съществувала по принцип, от представител на
собственика, с когото по принцип комуникирала /Р./. Установила, че има отчетено
необичайно високо количество вода от 1 194 куб.м., като преди това видяла, че
басейнът е пълен и именно, поради това му се обадила да й изпрати въпросната
снимка, като той потвърдил, че басейнът е бил чистен и след това напълнен. Поради
отчетено голямо количество вода същия ден уведомила и отговорника инкасо.
3
Свидетеля К. А. – изпълнявала длъжността отговорник инкасо към процесния
период, е запозната с отчетено количество вода от 1 194 куб.м., което било
фактурирано, независимо, че било въз основа на показания на изпратена снимка по
вайбър, тъй като не бил осигурен достъп до имота. Твърди, че при по-късно извършен
оглед, някъде месец след събитието, инкасаторката и водопроводчика установяват, че
водомера е манипулиран, тъй като са забелязали паднала пломба.
По делото като свидетел е разпитан и Х. Б., изпълняващ длъжността поддръжка
на ВиК мрежи към ищцовото дружество, който е демонтирал процесния водомер, като
получил документа от работодателя си, че този водомер следва да бъде сменен.
Същият потвърждава, че подписа за водомайстор на протокола на л. 54 е изпълнен от
него, като по това време се съставяли точно такива водомери. Излага, че щом
посочената дата е 09.01.2020 г., тогава се е случило това. Сочи, че водомерът е бил с
пломба, но една от стрелките му е била паднала, поради което и водомерът не е
отчитал количеството изразходена вода, като няма представа от кога датира това
неотчитане. Принципно причината за това можело да бъде някаква манипулация.
Веднага след демонтирането водомерът бил занесен в ремонтната работилница.
Свидетелят Н. Т. – ръководител на отдел „Ремонт и проверка на водомери“,
сочи, че водомерът е бил с паднала стрелка на хилядните и нарушена държавна пломба,
поради което била отказана проверката му от т.нар. независима лаборатория. Тази
пломба се поставяла на корпуса на самия водомер, където е стъклото му и е различна
от инсталационната пломба, която се монтира на тръбите.
Свидетелят Р.Т., потвърждава, че имотът не е обитаем от седем, осем години,
като се посещавал най-много от двама човека за по няколко часа месечно. В имота
имало басейн, като той се занимавал именно с дейности по изчистването и напълването
му. Излага, че не си спомня дали през лятото на 2019 г. басейнът е бил пълнен, като
сочи, че басейнът не е пълнен поне от три години, тъй като били счупени скимерите на
самия басейн. Но дори и да бил пълнен той бил със затворен цикъл, като за
еднократното му напълване били необходими 70 ку.б.м. вода. Често той правел снимки
на водомера и ги изпращал на инкасатора. Така станало и през месец август 2019 г. Тя
му се обадила че има отчетни над 1 000 куб.м., като той много се изненадал, след което
й изпратил още две снимки, като всеки път показанията били различни. Няколко
месеца след това дошли две момчета и инкасаторката, като сменили водомера, като при
свалянето му се разпаднали стрелките на самия водомер и едно момче казало, че този
водомер е заминал.
В допълнителното дадените показания в съдебно заседание на 27.10.2022 св. Г.
потвърждава, че действително й е била изпратено още една снимка, но на следващия
месец, където показанията били с 300 куб. метра от отчетените такива преди месец.
От изпълнената съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира,
4
като изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните,
се установява, че процесният имот на *, представлява четириетажна сграда с изграден
басейн в двора на имота. Експертът е посочил каква е системата и кубатурата на
процесния басейн. Общата му кубатура е 75 куб.м. По принцип басейна се пълнел в
средата на месец май и се изпразвал в края на месец септември, като напълването му
ведно с ежеседмичните промивания, които водят до изразходването на 6 куб.м.
месечно, би довело до изразходването на 102 куб. м. вода.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва
облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на
водоснабдения имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
„потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на
чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също
определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици
на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения
със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация
е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на
ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост, или в случая ответника, които е собственик на
имота. Установява се и изразходеното количество вода в отчетния период от
19.08.2019 г. до 05.08.2021 г. в размер на 36 куб.м., за което са издадени съответно
5
фактури № **********/25.06.2020 г. на стойност от 6. 86 лв., № **********/26.10.2020
г. на стойност от 36. 83 лв., № **********/25.05.2021 г. на стойност от 21. 55 лв., №
**********/26.07.2021 г. на стойност от 10. 30 лв. и № **********/25.08.2021 г. на
стойност от 4. 12 лв.
По отношение на спорната фактура № */26.08.2019 г. на стойност
от 2 687. 93 лв., по която е заявено плащане на сумата 2 394. 10 лв. съдът намира, че по
делото не се установи, че в процесния водоснабден имот в периода от 24.05.2019 г. до
18.08.2019 г. е изразходено количество от 1 194 куб.м. вода. Напротив установи се, че
имотът не е постоянно обитаван, като средно месечното потребление вода е под 1. 5
куб.м. или по-конкретно 1. 2 куб.м. Действително в имота има басейн, който се е
ползвал през летния сезон, като от 2020 г. насам дори и басейнът не се ползва. За 2019
г. обаче инкасаторът сочи, че е видял, че басейнът е пълен, поради което съдът намира,
че може да се направи обоснован извод, че в спорния период за това е била
изразходена вода в размер на 102 куб. метра. Този свой извод съдът формира на базата
на експертното заключение, по което експертът е категоричен, че това е количеството
вода, което следва да се изразходи за напълването и експлоатацията на басейна за един
сезон. Към него следва да се добавят и още 3. 6 куб. м. вода съобразно установената
средното месечна консумация и времетраенето на периода. Ето защо съдът намира, че
по тази фактура е дължима сумата за изразходена вода от 105. 6 куб.м., чиято стойност
възлиза на 237. 72 лв. Видно от справката –извлечение издадена от ищеца по тази
фактура е отнесено вече плащането на сумата от 293. 83 лв., при което се налага
извода, че други суми по тази фактура не се дължат.
Очевидно е че водомерът е бил повреден, като в периода от 24.05.2019 г. до
18.08.2019 г. не е отчитал правилно. Именно и поради това е демонтиран и поставен
нов водомер, като при свалянето му е било видно, че е една от отчетните стрелки не
функционира, като именно поради и това липсва отбелязване на показанията на
водомера при демонтажа му в съставния документ в тази връзка. Твърденията, че е бил
с повредена пломба, не се потвърждават от показанията на св. Б., който лично е
демонтирал водомера. Последващото установяване на това обстоятелство не може да
бъде възложено в тежест на абоната, както и наведените от някой свидетели доводи за
някаква манипулация. Липсва и подобно позоваване от страна на ищеца. Ето защо
съдът намира, че по делото не се установи отчетеното количеството вода от 1 194
куб.м. да е отчетено от изправен уред за измерване за да се възложи в тежест на
абоната задължението да заплати подобно количеството вода. Следва също така да се
отбележи, че въпреки така отчетеното количество вода от 1 194 куб.м., проверка и
смяна на водомера е направена едва през 2020 г., т.е. близо пет месеца след отчета,
като не се потвърждават изнесените данни от св. А., че това количеството вода е била
фактурирано, тъй като не е бил осигуряван достъп до имота. Напротив, видно даже от
6
справката –извлечение с мобилното устройство, отбелязванията за следващите месеци
са въз основа на „видян“, което обосновава извода, че инкасаторът лично е видял
водомера, като не ясно защо не е била разпоредена неговата своевременна проверка.
При това съдът намира, че иска за главница, като частично основателен следва да
бъде уважен за сумите по другите фактури, за които не се спори да се дължат и няма
данни са заплатени, видно от справката извлечение за платени суми /лист 71/.
Твърденията на ответника, че е плащал именно по тези фактури, не са подкрепени от
доказателства за извършено плащане, още повече с такова, което да съдържа изявления
на длъжника с плащането кое свое задължение погасява. Ето защо иска за главница
следва да се уважи за сумата от 79. 66 лв., обективираща задължения по фактури №
**********/25.06.2020 г. на стойност от 6. 86 лв., № **********/26.10.2020 г. на
стойност от 36. 83 лв., № **********/25.05.2021 г. на стойност от 21. 55 лв., №
**********/26.07.2021 г. на стойност от 10. 30 лв. и № **********/25.08.2021 г. на
стойност от 4. 12 лв., за отчетния период от 19.08.2019 г. до 25.08.2021 г. За горницата
над уважения размер от 79. 66 лв. до пълния заявен такъв от 2 473. 76 лв. следва като
неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.
При липсата на доказателства за плащане на търсена главница от 79. 86 лв.
съответно е дължима и мораторната лихва /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите условия на
ВиК оператора/ в размер на 6. 20 лева /мораторна лихва по горните фактури за сборна
главница от 79. 66 лв. – за всяка сума по горните фактури от дата на падежа до
14.10.2021 г./, както и акцесорната претенцията за законна лихва върху дължимата
главница от 79. 66 лв. от датата на депозиране на заявлението на 20.10.2021 г. до
окончателното й изплащане. Съответно иска за мораторна лихва следва да се отхвърли
за горницата над уважения размер от 6. 20 лв. до пълния заявен такъв от 58. 57 лв.
При това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 2. 54 лв., които съгласно дадените указания в т. 12
от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
При този изход на спора частично основателна се явява претенцията на
ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се
осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 15. 87 лв. за
направените по делото разноски за заплатена държавна такса от 98. 30 лв., 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния
интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото и 170 лв. –
възнаграждение на вещото лице, съобразно уважената част на исковете.
Или общата дължима сума за разноски в полза на ищцовото дружество възлиза
на 18. 41 лв.
7
Ответникът също има право да получи част от направените разноски по делото в
размер на 386. 43 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част
на исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че А. И. П. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: *, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от Г.Й.Т., част от сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2946/22.10.2021 г. по ч.гр.д. №
7347/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 79. 66 лева –
главница за неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода, за
водоснабден обект, находящ се в *, с абонатен номер *, за отчетния период от
19.08.2019 г. до 05.08.2021 г., за което са издадени следните фактури: №
**********/25.06.2020 г. на стойност от 6. 86 лв., № **********/26.10.2020 г. на
стойност от 36. 83 лв., № **********/25.05.2021 г. на стойност от 21. 55 лв., №
**********/26.07.2021 г. на стойност от 10. 30 лв. и № **********/25.08.2021 г. на
стойност от 4. 12 лв., за отчетния период от 19.08.2019 г. до 25.08.2021 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане за периода от 26.07.2020 г. до 14.10.2021 г. в
размер на 6. 20 лева, както и законната лихва върху главницата от 79. 66 лева, считано
от 20.10.2021 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за главница над
уважения размер от 79. 66 лв. до пълния заявен размер от 2 473. 76 лв. /за сумата по
фактура № */26.08.2019 г./, ведно със законната лихва от 20.10.2021 г., както и иска за
мораторна лихва над уважения размер от 6. 20 лева до пълния заявен такъв от 58. 57
лв.
Осъжда А. И. П. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *, да заплати
на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 18. 41 лв. /осемнадесет лева и 41
ст./ за направените по делото разноски, от които 2. 54 лв. за ч.гр.д. № 7347/2021 г. и 15.
87 лв. за гр.д. № 8826/2021 г., двете по описа на Районен съд – Бургас.
Осъжда Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от Г.Й.Т., да заплати на А. И. П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: *, сумата от 386. 43 лв. лв. /триста осемдесет и шест лева
и 43 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
8
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9