Решение по адм. дело №1781/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от А. А. М., [ЕГН] от гр. Варна, чрез адв. Б. А. от АК - София, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GRAM-1353966/13.07.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Нови Пазар при ОД на МВР Шумен, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. “б” ЗДвП му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като издадена при допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че А. М. страда от здравословни проблеми от около една година, свързани с периодична силна болка и тежест в корема, дясно подребрие и около пъпа. Поради тази причина е бил на преглед на 11.06.2025 г. и на 08.07.2025 г., при д-р Н. М., който му е поставил диагноза „Дразним колон. Обс. Девертикулоза с дивертикулит“, и са му предписани следните медикаменти – Диспаталин 2 по 200 мг., Иритаколин 2 по 200 мг., Мукофалк 2 по 1 саше. Сочи, че на М. са му били издадени рецепти за процесните медикаменти, които е закупил към 13.07.2025 г. Пояснява, че е възможно някои от тези медикаменти да са способствали за отчитането на положителния резултат за употреба на амфетамин. Като се позовава на чл. 6, ал. 9 и ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, твърди че при наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай е нарушено правото на защита на лицето. Излага съображения, че не са налице предпоставки за издаване на оспорената заповед. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

С допълнителни молби жалбата се уточнява, като се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – Младши автоконтрольор в РУ Нови пазар при ОД на МВР Шумен, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт И. С., счита жалбата за неоснователна, като излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Искането е да се отхвърли жалбата. Излагат се съображения по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

От представените от страните доказателства е установено, че на 13.07.2025 г. в 00.12 ч. в гр. Нови пазар, [улица]до дом № 77 в посока към път І-2, А. А. М. управлява собствения си лек автомобил Ауди А8 с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дрегер дръг тест 5000 с фабричен номер ARSD-0017 като уреда отчита положителен резултат на амфетамин в проба № 223. На М. е издаден талон за медицинско изследване с №0185756. Описаните факти са квалифицирани от проверяващия като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, във връзка с което срещу А. А. М. е съставен АУАН Серия GA № 4273401/13.07.2025г.

Предвид така съставения АУАН, мл. автоконтрольор И. Т. К. издава оспорената в настоящото производство ЗППАМ № GPAM-1353966/13.07.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в която изрично е отразено неговото упълномощаване със заповед № 372з-3937/24.10.2024 г. на директора на ОД на МВР-Шумен.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата, подадена на 30.07.2025 г. е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 21.07.2025 г., предвид отбелязването на л. 9 в самата оспорена заповед.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По отношение компетентността на издателя на акта:

По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил полицейските органи от ОПП при СДВР и секторите „Пътна полиция“ при ОДМВР, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3937/24.10.2024 г. директорът на ОДМВР - Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1 от ЗДвП), в т.ч.служители на длъжност мл.автоконтрольор II-I степен от с-р „Пътна полиция“ към о-л „ОП“ при ОДМВР, с компетентност на територията на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен(т.1.3,б.д от заповедта). Съгласно приложеното и прието по делото Удостоверение рег. № 372000-19873 от 02.09.2025 г. на Началник сектор КАНОЧР, мл. инспектор И. Т. К., заема длъжността мл. автоконтрольор І степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Нови пазар при ОД на МВР Шумен, считано от 17.07.2024 г. до настоящия момент. Посочено е, че същата длъжност е орган на полицейски правомощия по ЗМВР, като към 13.07.2025 г. К. е заемал посочената длъжност и не е бил в платен годишен отпуск или отпуск поради временна нетрудоспособност. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от И. Т. К. на длъжност мл. автоконтрольор към РУ Нови пазар при ОДМВР – Шумен, оправомощен със заповед №372з-3937/24.10.2024 г., с оглед на което съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на ПАМ е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа минимума от реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Същата е и мотивирана, като са посочени както правните, така и фактическите основания за нейното издаване. В оспорения административен акт в достатъчна степен са описани фактите и обстоятелствата обосноваващи изводите на административния орган за наличие на материално-правните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, поради което не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т.2 АПК.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т. 3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

В разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е посочено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Тук следва да се посочи още, че преценката дали на конкретен водач да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или не, е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и тя не подлежи на съдебен контрол. Поради което неоснователни са твърденията в жалбата, че М. е бил „спрян за проверка от страна на контролните органи без конкретна причина за това“.

Административният орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както е регламентирано в чл. 35 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт. Възраженията на оспорващия в този аспект са неоснователни.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки, визирани в нормата, се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на превантивните и/или преустановяващи ПАМ. Тези мерки могат да се налагат и само за осигуряване безопасността на движението. Така и съгласно чл. 22 ЗАНН ПАМ могат да се прилагат не само за преустановяване на административни нарушения, а и за предотвратяването им, както и за предотвратяване на вредните последици от административни нарушения.

Процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Следователно, необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката по този текст е лицето да е водач на МПС и да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, което в случая безспорно е налице.

Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който е установено, че е употребил наркотични вещества. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.

Предвид фактите, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, правилно спрямо А. А. М. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.

Съдът намира за неоснователно основното възражение на жалбоподателя, че управлението на МПС след употреба на наркотични вещества за положителен резултат на Амфетамин се дължи на здравословни проблеми от около една година – силна болка и тежест в корема, дясно подребрие и около пъпа, с медикаментозно лечение – Диспаталин 2 по 200 мг., Иритаколин 2 по 200 мг., Мукофалк 2 по 1 саше. Безспорно е в случая, че употребата на наркотични вещества е констатирано със съставения АУАН, като на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В случая такива доказателства не са ангажирани, а ангажираните такива – представената медицинска документация с жалбата не установиха различна фактическа обстановка. Представените от жалбоподателя Амбулаторен лист, консултативни прегледи, рецептурна бланка, резултати от изследвания, няма данни приеманите препарати да съдържат съставки, които да са оказали въздействие върху отчетения резултат за употребата на наркотични вещества. Отделно от горното, законът не отчита причината за наличието на положителен резултат за употреба на наркотични вещества, установена с техническо средство – дали се дължи на употреба на такива вещества или на употребата на медикаменти (в случая Диспаталин 2 по 200 мг., Иритаколин 2 по 200 мг., Мукофалк 2 по 1 саше). В тази връзка следва да се посочи, че всеки лекарствен продукт съдържа листовка - информация за пациента, която има за цел да запознае последния с редица обстоятелства свързани с конкретния продукт, в това число състава му, начина на приемане, на действие и ефекта, като специално съдържа раздел "Шофиране и работа с машини". Самото съдържание на листовката е предназначено за всеки пациент - т.е. за неспециалисти и в този смисъл не са необходими специални знания на съда за тези изводи. В листовките за процесните продукти, достъпни на страницата на Изпълнителната агенция по лекарствата https://www.bda.bg/bg/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8/%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0, не е отбелязано, че продуктите съдържат наркотични вещества или, че може да дадат положителен резултат на Амфетамин или др. вещество, но дори и да се приеме за вярно, че жалбоподателят е употребил лекарствата, те обективно не биха могли да дадат положителен резултат за употреба на наркотични вещества. В раздел "Шофиране и работа с машини" за лекарствените продукти, които жалбоподателят твърди, че приема, изрично пише, че не повлиява способността за шофиране и работа с машини. Рецептурна бланка на л.20 от делото е без номер и дата, както и от кой лекар/мед. специалист е издадена, поради което не следва да бъде кредитирана. Представените резултати от изследвания на жалбоподателя са с дата, предхождаща с 1 месец извършената проверка. От същите не може да се обоснове извод, че са повлияли на жалбоподателя за положителния резултат за Амфетамин.

Следователно налице е хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, като административният орган е имал задължение да издаде ЗППАМ, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т. е. няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не. В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП не е въведено като условие за издаване на ЗППАМ, въпросът с наличието на наркотични вещества да е окончателно разрешен, достатъчно е проверяваният да е употребил наркотични вещества или техни аналози, установено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с полеви тест. Наложената мярка в настоящия случай е със срок на действие предвиден в закона.

По отношение преценката за несъответствие с целта на закона:

Не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, като съответства и на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като действа възпиращо и на останалите водачи. Наложената принудителна административна мярка е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи, които са под влияние на алкохол и представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18 - месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.

Необходимо е да се отбележи, че с тази принудителна мярка не се цели да се санкционира/накаже нарушител и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и предотвратяване извършването на административни нарушения.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и поради своевременното направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна направените по делото разноски в размер на 130 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и чл. 24 и чл. 37 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК и чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТХВЪРЛЯ жалбата от А. А. М., [ЕГН], срещу ЗППАМ № GРAM-1353966/13.07.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Нови Пазар при ОД на МВР Шумен, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. “б” ЗДвП му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

ОСЪЖДА А. А. М., [ЕГН], да плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.