№ 23234
гр. София, 09.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110145151 по описа за 2021 година
Производството е по чл.130 ГПК и по чл.129, ал.2 ГПК=
С исковата молба по настоящото дело ищецът М. В. С.
е предявил против ответницата ЮЛ. ЛЮБ. З. обективно съединени 14 (четиринадесет) иска
(според номерацията на ищеца- б.с.)- за установяване недействителност на документи -
пълномощно, декларации по ДОПК , ЗННД и ЗМИП , саморъчно завещание , нотариален акт
; на сделки- упълномощаване на ответницата от наследадателя на ищеца , договорът за
продажба на имоти от 18.06.2021г. ; ревандикационен иск по чл.108 ЗС , евентуален
осъдителен иск по чл.59 ЗЗД и евентуален конститутивен иск по чл.30 ЗС.
СРС, 68 състав с определение № 2698/02.08.2021г. е прекратил настоящото
съдебно производство в частта му относно предявените обективно съединени единадесет
установителни искове поради недопустимост с оглед предявените осъдителни искове със
същия предмет , и е отхвърлил молбата по чл.389 ГПК за допускане на обезпечаване на
исковете.
СГС , ГО, ЧЖ-ІБ състав с въззивно определение № 1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. №
11232/2021г. е отменил цитираното определение на СРС в частта му относно частичното
прекратяване на делото, като го е потвърдил в частта , с която е отхвърлена молбата по
чл.389 ГПК. Въззивният състав е отправил указания до СРС да изпълни процедурата по
чл.129,ал.2 ГПК с указания към ищеца да отстрани нередовностите на установителните
искове и на съединяването на исковете , каквито са налице според СГС.
СРС, 68 състав в изпълнение на указанията на СГС , отправени с въззивното
определение № 1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. № 11232/2021г., е указал на ищеца с
разпореждане № 64840/18.07.2022г. по настоящото дело да уточни исковете.
Съобщението за тези указания е връчено на ищеца на 08.08.2022г. видно от
приложената призовка.
С писмена молба, вх. № 186087/07.09.2022г. адвокатът на ищеца е повторил
1
отново всички теоретични съображения , съдържащи се в исковата молба , като в раздел VІІ
от тази молба на страници от № 10 до № 18 (според номерацията на ищеца) дословно е
възпроизвел петитума на исковата молба (стр. от 18 до 27 според номерацията на
ищеца).
Софийски районен съд , 68 състав като прецени исканията на ищцовата страна в
исковата молба и в допълнителната писмена молба от 07.09.2022г. , намира за установено от
следното :
Предявените по настоящото дело установителни искове за установяване
недействителност на документи - пълномощно, декларации по ДОПК , ЗННД и ЗМИП ,
саморъчно завещание , нотариален акт ; на сделки- упълномощаване на ответницата от
наследадателя на ищеца , договорът за продажба на имоти от 18.06.2021г. са
НЕДОПУСТИМИ.
Това е така , тъй като ищецът няма правен интерес от предявяването
им, тъй като фактите, които са предмет на всеки от предявените
11(единадесет ) установителни иска, респективно произтичащите от тях
права, могат да бъдат установени и съответно упражнени ЧРЕЗ
ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ (ЧЛ.108 ЗС И ЧЛ.59 ЗС) и
КОНСТИТУТИВНИ ИСКОВЕ (ЧЛ. 30 ЗН) , КАКВИТО СА ПРЕДЯВЕНИ ПО
НАСТОЯЩОТО ДЕЛО.
Според категоричното становище на съдебната практика и
процесуалната доктрина „липсва интерес от установителен иск,
когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен
или чрез конститутивен иск (409-71-ІІІ ,Сб.205; 24-70, Сб.49; 39-84
ВДА ХІІІ 27; 552-85-ІІІ , БХ 39; 1019-96-ІV, Сб.101). Защото и чрез
тези искове ще се разреши със сила на присъдено нещо
гражданският спор, но едновременно с това ще се постигнат и
присъщите им защитни цели” (изрично в този смисъл – проф.
Живко Сталев, „БГПП” , изд. 2001г. , стр.194).
Това процесуално правило , което е възприето категорично в десетилетната съдебна
практика и в гражданско-правната доктрина и се изучава от студентите по право , не е
опровергано във въззивното определение № 1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. № 11232/2021г. на
СГС , ГО, ЧЖ-ІБ състав. Всъщност въззивният съдебен състав изобщо не е обсъдил в
мотивите на цитираното въззивно определение посочената от СРС причина за
недопустимост на предявените устанителни искове , а именно, че същите права, факти
и документи , които са предмет на единадесетте установителни иска , са предмет и
2
на предявените осъдителни искове по чл.108 и чл.59 ЗЗД и на конститутивния иск по
чл.30 ЗН. Щом това е така според цитираната безспорна и трайна съдебна практика и
според правната доктрина , които следва да бъдат известни на всеки юрист , съдът е
длъжен да прекрати производството по установителните искове , тъй като същите
права на ищеца са предмет на по-голяма защита чрез предявените осъдителни и
конститувни искове. В тази процесуална хипотеза липсата на правен интерес от
установителните искове се обуславя не от естеството на правата , които са предмет на
установителните искове, а от това , че същите права са предмет на осъдителни и
конститувни искове , които предоставят по-голяма правна защита на ищеца от
устанивителните искове. Това е правило , целящо постигане на процесуална икономия и
предотвратяване на излишно усложняване на гражданския процес , и именно настоящото
дело е христоматийна илюстрация за смисъла на тази трайно възприета съдебна практика ,
доколкото е очевидно драстичното ненужно усложняване на делото от пълномощника на
ищеца чрез предявяване на недопустими искове с повтарящи се многословни и неясни
твърдения и искания, както и абстрактни и неубедителни теоретични разсъждения, които
имат за правен резултат абсолютна неконкретизираност и противоречивост на исковете ,
което е констатирано и от въззивния състав във въззивното определение №
1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. № 11232/2021г. на СГС , ГО, ЧЖ-ІБ състав.
Установителните искове са останали нередовни и след изпълнението на процедурата
по чл.129 ,ал.2 ГПК , доколкото в уточняващата писмена молба от 07.09.2022г. на адвоката
на ищеца са възпроизведени дословно петитумите на установителните искове , както са
посочени в исковата молба , и които са неясни и противоречиви според изрично посоченото
от въззивния състав на СГС в мотивите на въззивното определение № 1462/21.02.2022г. по
ч.гр.д. № 11232/2021г. на СГС , ГО, ЧЖ-ІБ състав.
В допълнителната писмена молба на ищеца от 07.09.2022г. няма нови твърдения
, нови искания и уточнения , различни от тези в исковата молба. А според изрично
посоченото в мотивите на въззивното определение № 1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. №
11232/2021г. на СГС , ГО, ЧЖ-ІБ състав твърденията и исканията на ищеца в исковата
молба относно установителните искове са нередовни – неясни и противоречиви , и следва да
бъдат уточнени , което ищцовата страна не е направила въпреки изпълнението на
процедурата по чл.129 ,ал.2 ГПК от СРС. Поради тази причина съдебното производство в
частта му относно установителните искове следва да бъде прекратено с оглед становището
на СГС във въззивното определение № 1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. № 11232/2021г. на СГС,
ГО, ЧЖ-ІБ състав, което е задължително за СРС и за страните с оглед чл.278,ал.3 ГПК.
По-същественото е , че независимо от нередовността на установителните искове
(констатирана и от въззивния състав на СГС) , тези искове са недопустими на друго
основание – поради липсата на правен интерес от предявяването им, защото правата ,
фактите и документите , които са техен предмет , са предмет и на предявените
осъдителни искове по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД и на конститутивния иск по чл.30 ЗН , което
е посочено от СРС , 68 състав още в първото определение №2698/02.08.2021г. за частично
3
прекратяване на настоящото дело , и което не е опровергано от СГС във въззивното
определение № 1462/21.02.2022г. по ч.гр.д. № 11232/2021г. на СГС , ГО, ЧЖ-ІБ състав, а
само е игнорирано от въззивния състав на СГС поради неясни причини.
Отново следва да се посочи, че предявените по настоящото дело установителни
искове са недопустими не поради нередовност и не поради естеството на правата , чиято
защита се цели с тези искове , а защото същите права са предмет и на предявените
осъдителни искове по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД и на конститутивния иск по чл.30 ЗН,
които предоставят по-голяма правна защита на ищеца , което е правило , възприето от
трайната и категорична съдебна практика и от гражданско-правната доктрина. Поради тази
причина ищецът няма правен интерес от установителните искове , защото същата защита
може да постигне с осъдителните и конститутивни искове. Да се приемат за разглеждане
тези установителни искове (въпреки че с тях не би се постигнала по-голяма защита ,
отколкото с осъдителните и конститутивните искове) означава драстично и абсурдно
усложняване на делото , което противоречи на всички процесуални принципи , което като
правна последица би забавило делото и би накърнило правата на ищеца много повече
отколкото прекратяване на делото по тези недопустими искове и оставаянето за разглеждане
само на осъдителните и на конститувните искове.
Интересът от търсената защита е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск ,т.е. за
ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск и на образуваното въз основа на него съдебно
производство. Липсата й, за която съдът следи служебно при установителния иск , обуславя
неговата недопустимост и налага прекратяване на гражданския процес.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д. № 45151/2021г. по описа на СРС, 68
състав в частта му относно предявените обективно съединени 11 (единадесет) иска :
за установяване недействителност на документи - пълномощно, декларации по ДОПК ,
ЗННД и ЗМИП , саморъчно завещание , нотариален акт ; на сделки- упълномощаване на
ответницата от наследадателя на ищеца , договорът за продажба на имоти от 18.06.2021г.
Определението подлежи на обжалване от ищеца пред СГС в едноседмичен срок от
получаване на преписаи съобщението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4