РЕШЕНИЕ
№ 1170
гр. С., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000503210 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от И. С. С.,
с която обжалва решение № 4 097 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6 799/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, в частта, в която съдът е
отхвърлил иска над присъдения размер от 100 000 лв. до претендирания размер от 200 000
лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение в таза част е постановено в
нарушение на материалния закон, процесуаялните правила и е необосновано. Твърди, че
съдът е нарушил принципа на справедливост и от там чл. 52 от ЗЗД. Навежда доводи, че в
съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от деликт, а в Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на Върховния съд на РБ е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението, като неправилно съдът е приложил установения в чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливост и като последица е определил обезщетение, което не е
достатъчно да репарира причинените на ишеца неимуществени вреди, без правилно да са
преценени установените обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение в
1
отхвърлителната част и вместо него постанови ново, с което да уважи предявеният иск в
пълен размер, като осъди ответника да заплати допълнително сумата от 100 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, като претендира и направените по делото разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна ЗАД „Лев инс“ АД оспорва така подадената въззивна
жалба. Твърди, че в тази част атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли
съда да го потвърди. Твърди, че законът и съдебната практика очертават граници на
обезщетенията за неимуществени вреди при смърт, които зависят от обществено-икономическите и
житейски отношения в държавата, от една страна, и от конкретните взаимоотношения между
починалия и увреденото лице от друга. Твърди, че първоинстанционният съд е взел предвид
горните обстоятелства за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, като е определил същото в съответствие с принципа за справедливост и константната
практика на съдилищата в страната относно дължимото обезщетение към 2023 г. Претендира
разноски за настоящата инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 4
097 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6 799/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 13 състав съдът е осъдил ЗК „Лев инс” АД да заплати на И. С. С.
(наследник и правоприемник на първоначалния ищец Д. М. Р. починала на 08.07.2023 г.) на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 100 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на Ц. С. Ш., настъпила при
ПТП на 13.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.09.2023 г. до окончателното
й изплащане, отхвърлил е иска над уважения размер до претендирания такъв от 200 000 лв. като
неоснователен, осъдил е ЗК „Лев инс” АД да заплати на адв. С. К. Н. адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 ЗА в размер, а по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса в размер на 2 500 лв. и е осъдил И. С. С. да заплати на ЗК „Лев инс” АД разноски в
общ размер от 835 лв.
Не се спори, а се установява и от представените констативен протокол за ПТП от
26.02.2023 год., протоколи за оглед на местопроизшествие от 13.02.2023 г., 14.02.2023 г. и
08.06.2023 г., че на 13.02.2022 г., около 19:35 часа на път ПН 1-4 е настъпило ПТП, при което
седлови влекач „МАН ТГА 184404 Х2БЛС” с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке
„Кьогел” с per. № *** управляван от М. С. М. е се е движил в посока от гр. Варна към гр. С. и при
километър 51, в района на пътен възел Абланица, в землището на с. Абланица, обл. Ловеч е
осъществил ПТП с пешеходеца Ц. С. Ш., който починал на място в следствие на удара. Не се спори,
а се установява и от протоколи за извършен оглед, че ограничението на скоростта е 70 км.ч., а
също, както и че при настъпването на ПТП пострадалия е бил облечен със зеленикаво шушляково
яке.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че за товарния
2
автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
(застрахователна полица № Q BG/22/122002725394) със срок валидност до от 13.09.2022 г. до
12.09.2023 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (молба от 06.03.2023 г),
че ищцата е поискала изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ответното дружество,
както и че последното е отказало.
Не се спори, а се установява и от представеният препис извлечение от акт за смърт от
15.02.2023 г., че Ц. С. Ш. е починал на 13.02.2023 г. в 19.30 часа.
Не се спори, а се установява и от представеното по делото удостоверение за
наследници, че наследник на починалия е И. С. С., дъщеря.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че ПТП е настъпило
на 13.02.2022 г. около 19.35 ч. в тъмната част на денонощието, без външно осветление и суха пътна
настилка. В заключението си вещото лице е отразило, че товарния автомобил седлови влекач
„МАН ТГА 1844-04 Х2БЛС” с per. № ***теглещ прикачено към него полуремарке „Къогел” с per. №
*** е бил управляван от М. С. М. и се е движел в посока от гр. Варна към гр. С. със скорост от 83
км.ч., като при километър 51, в района на пътен възел Абланица, в землището на с. Абланица, обл.
Ловеч без видима причина се е отклонил частично надясно и е навлязъл с десните се колела в
уширението-дясната отбивка, която е връзката с напречния път Ловеч-Троян. Автомобилът е
продължил да се движи така и след отбивката и десните му колела са навлезли в щрихована зоната
за сигурност, с бели под ъгъл черти - маркировка М15, която е с широчина 2 м. Вещото лице
твърди, че от материалите по делото е установил, че водачът е видял пешеходеца, когато е бил на
разстояние 47.6 м. от него и въпреки, реагирал е с аварийно спиране, като при скорост 72 км/ч е
ударил с предната си дясна част на предната си броня в зоната на десния фар, пешеходеца задно
странично в дясната му страна. При удара пострадалия е бил на 1.4 м. вдясно от края на лентата за
движение,в която се е движил автомобила, т.е. бил е в защрихованата част от пътя, забранена за
движение на автомобили.
В заключенишето си вещото лице не дава категоричен отговор на въпроса дали
пешеходеца непосредствено преди удара е пресичал пътното платно отляво надясно или се е
намирал на мястото където е бил ударен, но категорично заявява, че удара е настъпил върху
защрихования участък от пътя, както и скоростта на движение е 83 км.ч. С оглед на това прави
изводи, че ударът е бил непредотвратим при движение на къси светлини и предотвратим прии
движение на дълги светлини.
В показанията си свидетеля Д. твърди, че познава първоначалната ищца и съпругът й
от 20 години, те живеели заедно в гр. С. и отношенията между тях са били много добри, нямало
скандали, много държали един на друг и постоянно били заедно. Съпругата приела много тежко
загубата на Ц., в началото се държала, но впоследствие се предала и след няколко месеца починала
и тя.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
3
страдания, в резултат на ПТП, от което е настъпила смъртта на Ц. С. Ш..
С атакуваното решение № 4 097 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6
799/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав съдът е
осъдил ЗК „Лев инс” АД да заплати на И. С. С. (наследник и правоприемник на
първоначалния ищец Д. М. Р. починала на 08.07.2023 г.) на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във
вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, вследствие смъртта на Ц. С. Ш., настъпила при ПТП на 13.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 06.09.2023 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил
е иска над уважения размер до претендирания такъв от 200 000 лв. като неоснователен,
осъдил е ЗК „Лев инс” АД да заплати на адв. С. К. Н. адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ЗА в размер, а по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса в размер на 2 500 лв. и е осъдил И. С. С. да заплати на ЗК „Лев инс” АД
разноски в общ размер от 835 лв.
Решението е обжалвано в частта, в която съдът е отхвмърлил предявеният иск
над присъдения размер до общо претендирания от 200 000 лв., поради което в
необжалваната част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лв. същото е влязло в сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба и
насрещна въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира,
че като подадена в установения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен
контрол съдебен акт същата е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението в неговата цялост, за допустимостта му в обжалваната част, а за
правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при
съобразяване правилното приложение на императивните материално-правни норми.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с
твърдението, че решението е незаконосъобразно и неправилно в частта, в която съдът е
определил размера на обезщетението. Така въведените с въззивната жалба твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение, настоящият състав намира за частично
основателни.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя
на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), респ. чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на
пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу носителя на
гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното
право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един
и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на
преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди (
ТР № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСГТК на ВКС).
4
Успешното провеждане на преките искове на пострадалите срещу
застрахователя на деликвента се предпоставят от установяването в процеса, при условията
на пълното и главно доказване на следните предпоставки: наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на
увреждането в качеството на застрахован, както и кумулативните елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, посочени в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД - действия или бездействия, които са противоправни, наличието на вреда за ищеца,
причинна връзка между вредата и противоправните действия и вина, която се предполага.
Страните не спорят по отношение на наличието на предпоставките, с изключение на
наведеното твърдение, че не е налице виновно поведение от страна на застрахования водач.
Спорно пред настоящиата инстанция е наличието на съпричиняване, рамера на същото,
както и размера на обещтението, което ще рапирара вредите. С оглед на въведените с
въззивната жалба твърдения за незоконосъобразност на атакуваното решение настоящият
състав намира, че следва да обсъди само доводите относно определения размер на
обезщетението.
По отношение на наведените твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение в частта, в която съдът е определил размера на обезщетението, което е
необходимо да репарира вредите съдът намира, че същите са частично основателни.
Съгласно задължителните указания по приложението на закона, обективирани ППВС №
4/1968 г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009 г.,
постановено по т. д. № 795/08 г., решение № 158/28.12.2011 г., постановено по т. д № 157/11
г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение № 66/03.07.2012 г. постановено по т. д. № 619/11 г.,
по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 124/11.11.2010 г., постановено по т. д. № 708/09 г.
по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 749/05.12.2008 г., постановено по т. д. № 387/08 г.
по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 25/17.03.2010 г., постановено по т. д. № 211/09 г.,
по описа на ВКС, Т. К., II т.о.,решение № 206/12.03.2010 г., постановено по т. д. № 35/09 г.
по описа на ВКС, Т. К., II т.о., решение № 1/26.03.2012 г., постановено по т. д. № 299/11 г. по
описа на ВКС, Т. К., ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012 г., постановено по т. д. № 916/11 г. по
описа на ВКС, Т. К., І т.о. и други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги
изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни
увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането,
продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките,
ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и
психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат
обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от
икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на
застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от
пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на
дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните
за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
5
преживените болки, страдания и емоционални преживявания.
Настоящият състав съобразявайки се със събраните по делото гласни
доказателства намира, че първоинстанционния съд неправилно е определил размера на
обезщетението. Следва да се вземат предвид, починалия в резултат на ПТП и ищцата са
били едно цяло в очите на приятелите, давани са за пример, а след смъртта ищцата се е
предала, не е могла да живее без него и е починала няколко месеца след смъртта му. Тези
факти установяват пож безспорен начин дълбоката емоционална връзка съществувала между
двамата съпрузи, което от своя страна предпоставя изключителност на вредите, понесени от
ищцата.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, както и нормативно посочените
нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица (чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1.01.2016 г.),
съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното ПТП - 13.02.2022 г., настоящият състав приема, че към датата на
увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от
120 000 лв.
По изложение съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърплил предявеният иск за
сумата над присъдения размер от 100 000 лв. до сумата от 120 000 лв. и се постанови
решение, с което ответникът бъде осъден да заплати допълнително сумата от 20 000 лв.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на страните. На въззивника ищец, с оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция следва да бъде присъдена сумата от 2 100 лв., съобразно уважената
част от исковете. В полза на ответникът по въззивната жалба следва да се присъди сумата от
300 лв., представляваща юристконсултско възнаграждение. Ответникът по въззивната жалба
следва да бъде осъден да заплати в полза на Соафийски апелативен съд сумата от 400 лв.,
представляваща държавна такса съобразно уважената част от въззивната жалба.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4 097 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6 799/23 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил
предявеният от И. С. С. (наследник и правоприемник на първоначалния ищец Д. М. Р.
починала на 08.07.2023 г.) иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. чл. 45 от ЗЗД над
присъдения размер от 100 000 лв. до сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на Ц. С. Ш.,
настъпила при ПТП на 13.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
06.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като неправилно и незаконосъобразно и
6
вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Симеоновско шосе” № 67 А да заплати на И. С. С., ЕГН: ********** (наследник и
правоприемник на първоначалния ищец Д. М. Р. починала на 08.07.2023 год.) на основание чл. 432,
ал.1 КЗ, във вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на Ц. С. Ш., настъпила при
ПТП на 13.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.09.2023 г. до окончателното
й изплащане, както и да заплати сумата от 2 100 (две хиляди и сто) лв., на основание чл. 78 от
ГПК.
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН: ********** (наследник и правоприемник на първоначалния
ищец Д. М. Р. починала на 08.07.2023 год.) да заплати на ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе” № 67 сумата от 300 (триста) лв.,
представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Симеоновско шосе” № 67 да заплати в полза на Софийски апебативен съд сумата от
400 (четиристотин) лв., представляваща размера на дължимата държавна такса, съобразно
уважената част от жалбата.
Потвърждава решение № 4 097 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 6
799/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 13 състав в 5останалата
обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7