Присъда по дело №277/2025 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда с рег.№ 78/27.08.2025 година, постановена по
НОХД № 277/2025г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт, ведно с БП № 56/2025г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимият М. М. /M. M./, гражданин на **********е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 10.08.2025 година в района на ГКПП-
Лесово, Община Елхово влязъл през границата па страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, като е преценил, че са нА.це предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред, приемайки, че подсъдимият е редовно
призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3 от НПК по негово изрично искане,
направено в БП, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП –
адв.К. И. С. от АК–гр.Ямбол. Съдът е счел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за изясняване на обективната истина по делото и до
нарушаване правата на М. М..
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол, С. С.,
поддържа повдигнатото против подсъдимия М. М. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279, ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението
моли съда да признае подсъдимият М. М. за виновен по повдигнатото му обвинение и
предлага на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК да му се наложи наказание 5 месеца
лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от 3 години, както и глоба в размер на 500.00 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия М.
М. в лицето на адв.С., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и
заявява, че обвинението по чл.279, ал.1 от НК, което е вменено на подзащитния й е доказано
от събраните по делото доказателства. Адв.С. пледира при определяне на наказанието, съдът
да съобрази минимално поисканото от прокуратурата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият М. М. е роден на ********** г. в гр.***, Сирийска Арабска Република
и е гражданин на тази държава.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият е напуснал Сирийска
арабска република през 2012 година, бягайки заедно с чичо му от войната, която се е водила
в родината им и двамата преминА. нелегално в Република Ирак, където подсъдимият живял
до края на месец юли 2025 г. Тогава подс.М. М. преминал нелегално в Р. Турция като се
придвижил до гр.Истанбул с помощта на каналджия на име М., с който се свързал в Р. Ирак и
който му обещал, че срещу сумата от 10 000 евро ще му помогне да мине нелегално от Р.
Турция през Р. България за ФР Германия като му обяснил, че ще го закара до гр.София с
камион. След като по указанията на каналджията подсъдимият пренощувал в гр.Истанбул,
на следващия ден с осигурен транспорт се придвижил до гр.Одрин, където престоял около
14-15 дни в квартира.
В събота на 09.08.2025 г. около 18:00-19:00 часа подсъдимият М. М. получил от
каналджията М., съобщение чрез SMS да излезе от квартирата, в която бил настанен в
гр.Одрин и да се качи в чакащото го отпред такси. Подсъдимият сторил указаното му и след
като се качил в таксито установил, че в същия автомобил има още четири лица, ***
1

граждани. С таксито подсъдимият и 4-мата иракчани пътувА. около десет-петнадесет
минути до камион „ДАФ“, който бил спрян на улица в гр.Одрин. Шофьорът на таксито
предал групата от 5 лица, в т.ч. и подс. М. М. на шофьора на камиона, който от своя страна с
жестове ги настанил в кабината на тов.автомобил. Подсъдимият и 4-мата му спътници от
таксито се скрили на двете легла зад шофьорското място в кабината на товарното МПС.
След това камионът потеглил и без проблеми преминал турското ГКПП на 10.08.2025 г.
След това тов.автомобил престоял няколко часа в буферната зона между Р.Турция и
Р.България, а впоследствие потеглил и паркирал в зоната за дезинфекция на автомобилите.
Там с жестове шофьорът на камиона указал на подсъдимия и 4-мата иракчани да напуснат
камиона, да прескочат близката ограда, да заобиколят контролния пункт, да се скрият, и да
чакат. След като подсъдимият и 4-мата му спътници изпълнили указаното им от шофьора на
камиона, се скрили и изчаквА. под едно дърво. След около двадесет минути един от групата
получил SMS, съдържащ местоположението на същия камион. Придвижили се до
посоченото местоположение на камиона, което било на паркинг близо до контролния пункт.
Камионът и шофьорът били същите, с които подсъдимият и 4-мата му спътници преминА. на
територията на Р. България. Шофьорът след като ги видял, с жестове им посочил да се качат
отново в кабината, скрил ги отново на леглата зад седалката на шофьора и пуснал пердетата,
закриващи това място в кабината, отредено за почивка на шофьора, след което
тов.автомобил потеглил. След двайсетина минути, около 17.10 часа, камиона бил спрян за
извършване на полицейска проверка на път I-7, на разклона за гр.Тополовград, в хода на
която подсъдимият и 4-мата му спътници били открити от полицаите, след което 5-мата
иракчани заедно с шофьора на камиона били задържани и откарани в ГПУ-Елхово.
Междувременно на същата дата – 10.08.2025г., за времето от 09.00 часа до 21.00
часа, разпитаният по делото като свидетел З. И. М. – на длъжност *** при РДГП-Смолян
/командирован за времето от *** в РД“ГП“гр.Елхово/, бил назначен за старши на ГПН
КПП№*** заедно с колегата си от Гранична полиция от Р. Гърция. Около 16.50 двамата
заедно се намирА. на път I-7, на разклона за гр.Тополовград, когато по разпореждане на
оперативния дежурен на ГПУ-Елхово започнА. да извършват гранични проверки на
преминаващи МПС-та и лица с направление от ГКПП-Лесово към гр.Елхово с цел
предотвратяване на незаконен превоз на нелегални мигранти. Около 17.10 часа св.М. и
колегата му от наряда спрели за проверка товарен автомобил влекач марка „DAF“ с турска
регистрация и прикачено към него полуремарке с водач турския гражданин Ф. А.. Водачът
отворил шофьорската врата на автомобила и свидетелят З. М. видял, че има спуснати
пердета между водача и спалното помещение. След като свид.М. получил отрицателен
отговор от шофьора на отправения към него на турски език въпрос дА. превозва нелегални
мигранти и му разпоредил с жестове да дръпне завесата на спалната част в кабината на тира,
водачът се стъписал, видимо се уплашил и признал на турски език, че превозва нелегални
мигранти, след което дръпнал пердето и свид.М. видял, че в спалното помещение има 5 /пет/
лица от арабски произход. Свид.М. задържал водача, 5-те лица и автомобила и незабавно
докладвал по надлежния ред на ОДЧ при ГПУ-Елхово, както и уведомил Началник група 02
ГОДГ ст.инсп.З. при ГПУ-Елхово. Изчакал на място началник групата З. и оперативно-
следствената група. След което лицата и автомобила били конвоирани до ПВНЛ при ГПУ-
Елхово за изясняване на случая.
На същата дата – 10.08.2025 г. около 17.45 часа, по време на работната си смяна
свидетелят С. Д. Д. - на длъжност *** на ГКПП-Лесово, получил от началник на смяната
инсп.Ж. Х. разпореждане за извършване на проверка на системата за видеонаблюдение
ИАСС на влизащ в Р България товарен автомобил – влекач „ДАФ“ с изрично посочен турски
рег.номер и прикачено към него полуремарке. Свид.Д. върнал записите, на които първо се
виждало, че въпросният автомобил в 15.04 часа влиза в хале за извършване на дезинфекция,
където се отворила дясната врата на влекача и от кабината излезли 4-5 /четири-пет/ лица,
които се прикривА. отстрани на автомобила. След това от записа на видеосистемата св.Д.
2

възприел, че въпросният тов.автомобил тръгнал в посока извършване на външна физическа
проверка, а излезлите от него лица изчакА. известно време - около 2-3 минути и се насочили
вдясно към металната ограда на пункта за граничен контрол. След като стигнА. оградата, я
прескочили и навлезли на територията за охрана на държавната граница на Р България. От
заснетото от друга камера, която е позиционирана на периметъра на оградата, свид.Д. видял
първо 3 /три/ лица, които бягат и се прикриват в нивата отляво на ГКПП-Лесово в посока
паркинга на контактна зона, а след тях бягат и се прикриват още 2 /две/ лица между
паркираните товарни автомобили. От извършената проверка на видеозаписите свид.Д. сочи
в показанията си, че е констатирал и наблюдавал действията на 5-те лица като силуети, като
на последния видеозапис въпросните лица се виждА. като ясно изправени хора, видимо
изглеждащи на лица от мъжки пол.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - М. М. /M. M./, роден на ********** год. в гр.***,
**********живущ в гр.***, гражданин на **********без образование /завършил първи клас
и може да се подписва/, неженен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводач, пред разследващия орган, при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП
самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на
представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
250811005000351698 от 11.08.2025г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
М. М. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същия
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите - З. И. М. – на длъжност *** при РДГП-Смолян /командирован за времето от
*** в РД“ГП“гр.Елхово/ и С. Д. Д., служител на ГПУ-Елхово на длъжност *** на ГКПП-
Лесово, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по
делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361
вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я
доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитаните свидетели З. М. и С. Д. се кредитират от настоящия
съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индикации за
предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останА.я
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Д. факти, са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че
деянието е извършено на 10.08.2025г., описва подробно механизма на преминаване на
територията на държавата ни чрез прескачане на металната ограда, намираща се
непосредствено преди пункта за гранично-паспортен контрол при ГКПП-Лесово, след което
заобикаляйки този пункт, придвижвайки се пеша и прикривайки се, заедно с останА.те от
групата 4-ма иракчани се качили в купето на същия тов.автомобил, с който преминА. преди
3

това турското ГКПП и се придвижили до буферната зона между турското ГКПП и
българското ГКПП. От своя страна изложените от свидетеля М. в показанията му
обстоятелства, са пряко относими към мястото, времето и начина на откриване на
подсъдимия, като едно от 5-те лица чужди граждани от арабски произход, установени в
спалното помещение на спрения за проверка товарен автомобил с турска регистрация на път
I-7, в района на разклона за гр.Тополовград. Показанията на св.М. са относими и към
последвалото задържане от служители на ГПУ-Елхово на чуждите граждани, открити в
кабината на спрения за проверка лекотоварен автомобил, както и на шофьора турски
гражданин. Съпоставени с обясненията на подсъдимия показанията на св. М. напълно
кореспондират с изложената от М. М. фактическа обстановка по установяването на 5-те
чужди граждани в кабината на спрения за проверка товарен автомобил в района на разклона
на път I-7 за гр.Тополовград и задържането им от граничните полицаи заедно с водача на
посоченото МПС.
Писмените доказателства, приложени по БП № 56/2025г. по описа на ГПУ-Елхово
/Справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 10.08.2025 г.,
Декларация за правата на задържано лице, Протокол за обиск на лице от 10.08.2025 г.,
Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 11.08.2025 г., Приемо-предавателен
протокол от 11.08.2025г., Евродак дактилоскопна карта, уведомително писмо с рег. №
105450-3270 от 22.08.2025 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за
редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останА.те доказателства по делото, се
кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият М. М. /M. M./, роден на
********** год. в гр.***, **********живущ в гр.***, гражданин на Сирийска арабска
република, без образование /завършил първи клас и може да се подписва/, неженен,
безработен, неосъждан, без документи за самоличност, с деянието си е осъществил
престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 10.08.2025 г. в района на ГКПП-
Лесово, община Елхово, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
М. М. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 10.08.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната ни, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни – открит като един от петимата
чужди граждани от арабски произход, установени от св.М. и колегата му от Гранична
полиция от Р. Гърция в кабината на спрян по път I-7 в района на разклона за гр.Тополовград,
за полицейска проверка товарен автомобил с турска регистрация.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
4

доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че М. М. е
предприел пътуването си като е навлязъл на територията на страната ни на 10.08.2025г. от Р.
Турция, в която преминал в края на м.юли 2025г. нелегално от Р. Ирак, където пребивавал
тринадесет години, след като преди това през 2012г. е напуснал родината си по произход –
**********поради несигурността и водените военни действия, с намерение да отпътува от
страната ни за ФР Германия, където желаел да се установи. Предприемайки пътуването си
към Република България, подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през
турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р.
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била
формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на територията на Република
България, от където да продължи към ФР Германия.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, тъй като
съгласно посочената законова разпоредба, не се наказва лице, което влезе в страната ни, за да
се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било
доказателства, че подсъдимият е преминал границата без съответно разрешение по причини,
свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил
преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права
и свободи. Не са направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимия чрез
неговия служебен защитник както в хода на БП, така и в хода на съдебното следствие.
Законът изисква да бъде установено нА.чието на посочените обстоятелства, за да се
приложи хипотезата на чл.279, ал.5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с
желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на
Република България, като основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение
от преследване по причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически
убеждения или принадлежност към определена социална група, следва да е нА.це по
отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия, гражданин на Сирийската
арабска република. Съобразявайки се в случая с причините, мотивирА. подсъдимия М. М. да
напусне преди около 13 години доброволно родината си – Сирийската арабска република и
да влезе нелегално на територията на страната ни и то след 13 годишен престой на
територията на Р. Ирак, от където през м.юли 2025г. преминал на територията на Р. Турция,
като взе предвид и обстановката към момента в държавата по произход /липсата на
безогледно насилие, характеризиращо нА.чие на повсеместен въоръжен конфликт/, съдът в
настоящия си състав прие, че не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата на чл.279
ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него не попада в приложното поле
на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия М. М. /M. M./, гражданин на
Сирийската арабска република, за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1
от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината си – Сирийската
арабска република, а впоследствие и Р.Ирак, където пребивавал за период от 13 години, за да
премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от където да
се придвижи до ФР Германия, където желаел да се установи и да заживее.
5

При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. М. М. деяние по
чл.279, ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като изключителни и дават
основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и изключителни смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия М. М.
наказание лишаване от свобода по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
под предвидения в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК минимум от 3 години лишаване
от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на основание чл.55,
ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в престъпния състав на
чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода, наказание глоба в полза на
Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се съобрази с тежкото материално съС.ие
на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че са
нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид /условно/
осъждане спрямо подс. М. М. за деянието по чл.279, ал.1 от НК, в извършването на което бе
признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на инкриминираното
престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца е
от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от свобода/ и
същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК,
не е необходимо наложеното на М. М. наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на
това, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на подс. М.
М. наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години,
считано от датата на влизане на присъдата в сила.
По отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	78
Дата:	27 август 2025 г. (в сила от 12 септември 2025 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20252310200277
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 август 2025 г.

Присъда по дело №277/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите