№ 327
гр. Дупница, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200746 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. П. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. С., обл.К.,
ул."Х" № ** против Наказателно постановление /НП/ № 25-0332-000569 от 13.08.2025 г. на
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ – Рила, с което на жалбоподателя за
административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 2, вр. с чл.
174, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000.00
/хиляда/ лева и ,,Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 /дванадесет/ месеца и на
основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. са отнети 20 контролни точки.
С жалбата се оспорва издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила,
нарушаващи правото на защита на жалбоподателя и на материалния закон. Иска се от съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява и се представлява по делото от
процесуален представител адв. С., който поддържа жалбата, по същество моли за отмяна на
НП, като излага доводи в подкрепа на искането си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата, респ. ако съдът
приеме, че същата е основателна и жалбоподателят претендира разноски за адвокатско
възнаграждение над минималния размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави
възражение за прекомерност на същото, като моли за присъждане на такова в минимален
размер.
1
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 20.07.2025 год. в 07:55 ч. на третоклА. път 107 км 30 с посока на движение от гр.
Рила към Рилски манастир жалбоподателят С. П. Г. управлявал товарен автомобил "Г. У. С."
с рег. № *********, собственост на Дирекция ,,Национален парк Рила“. Свидетелите Д. Г., К.
К. и Л. В. и тримата служители на РУ – Рила изпълнявали служебните си задължения,
когато забелязали лекия автомобил, който се движел в посока от гр. Рила към Рилския
манастир. При км 30 от горепосочения участък от пътя спрели автомобила и извършили
проверка, като установили, че същият се управлявал от жалбоподателя Г., който бил тестван
за употреба на алкохол Алкотест 7510 с фабр. № ARDM-0267, който отчел 0,84 промила
алкохол чрез измерването му в издишания от водача въздух в 07:57 ч. с проба № 03194, след
което бил издаден талон за медицинско изследване с № 0180516, връчен на провереното
лице в 08:55 ч. на 20.07.2025 г.
На място на проверката за констатираното нарушение актосъставителят Д. Г., в
присъствието на свидетелите К. К. и Л. В. съставил на жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение бл. № GA1111507 от 20.07.2025 г. за това, че е управлявал
горепосочения товарен автомобил след употреба на алкохол, установено с техническо
средство ,,Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM-0267, който отчел 0.84 промила
алкохол в количеството издишан въздух в апарата от проба № 03194. Установеното
нарушение било квалифицирано от актосъставителя като административно нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен лично на
него срещу подпис, като същия отразил, че ,,няма възражения“.
В законоустановения срок Г. е направил писмено възражение срещу акта в, което
изложил следните факти и обстоятелства: след порверката с техническото средство и
отчетения резултат отишъл да даде кръв във ФСМП гр. Рила, звънял около 30 минути, но
никой не отворил, случаен минувач му казал, че спешният център е преместен в долната
сграда. Когато отишъл там медицинските лица се обадили на полицаите, но първо го
разпитали и това отнело също време. След пристигането им полицаите се обадили на
дежурния и след това му било отказано да даде кръвна проба поради изтеклото време,
посочено в талона. В издадения на водача талон за медицинско изследване срещу подпис на
провереното лице му било указано, че трябва да се яви във ФСМП гр. Рила до 60 минути за
даване на кръвна проба за медицинско и химическо изследване, считано от връчването на
талона за медицинско изследване на 20.07.2025 г. в 08.55 часа. Представен е фиш за спешна
медицинска помощ, видно от който С. Г. се е явил за даване на кръвна проба в 10.10 ч., но
проба не е взета поради изтеклото време. Същото обстоятелство е отразено и в копие на
рапортна тетрадка на ФСМП – Рила. Видно от писмо изх. № 05-92-1/23.10.2025 г. от
Директора на ЦСМП-Кюстендил, С. Г. е посетил ФСМП гр. Рила в 10.10 ч. на 20.07.2025 г.,
кръвна проба за изследване не е взета поради изтекло време за вземане на такава; ФСМП –
Рила се намира на адрес: гр. Рила, ул. ,,Опълченска“ № 45; към датата 20.07.2025 г. поради
извършването на ремонтни дейности филиал Рила осъществява дейността си в сградата на
2
,,бивша поликлиника“, предоставена от община Рила за временно ползване, която се намира
на същата улица, срещу сградата на филиала.
Въз основа на АУАН № GA1111507 от 20.07.2025 г., събрания доказателствен
материал и след като приел, че нарушението е извършено повторно, на 13.08.2025 год.,
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила издал атакуваното наказателно
постановление № 25-0332-000569, с което на жалбоподателя за административно нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание ,,Глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и ,,Лишаване от
право да управлява МПС“ за 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба № Iз-2539 са
отнети 20 контролни точки. НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на
18.08.2025 год. и в законния срок срещу същото е депозирана разглежданата в настоящото
производство жалба.
От показанията на актосъставителя Г. се установява, че първоначално водачът отказал
да даде кръвна проба, но след издаването на талона променил позицията и казал, че ще даде
такава. При издаването на талона присъствала и жената с която Г. живее на съпружески
начала, която пристигнала с автомобил ,,Опел Мерива“. Водачът бил спрян за проверка на
около 500 метра преди Рилския манастир. След това проверяващите контролни органи се
установили на паркинга пред Рилския манастир, където видели, че двамата с управлявания
от нея автомобил продължили към фургона им, който се намирал на 2-3 км над Рилския
манастир. След около 15 минути двамата се върнали, продължавайки към гр. Рила. На
мястото на проверката е пристигнала само една жена и това е била св. Д.а, заедно със
свидетеля А. Н. /колега на жалбоподателя/, който трябвало да прибере служебния товарен
автомобил. Предоставили на водача 60 минути, за да отиде до спешния център за даване на
кръвна проба, като взели предвид, че св. Д.а пристигнала много бързо на мястото с друг
автомобил и присъствала при връчването на талона на Г.. Актосъставителят в показанията си
твърди, че ФСМП към тази дата е бил преместен в старата болница като двете сгради ги
дели улицата и се намират на 10 метра разстояние една от друга.
Свидетелят К. е присъствал при извършване на пробата на водача за алкохол,
отчетения положителен резултат, който бил показан на Г.. Същият се колебаел дали да даде
кръвна проба за изследване, но все пак решил да даде кръв. На място пристигнала св. Д.а,
както и колега на Г., който да прибере служебния автомобил.
Свидетелят В. също дава показания относно извършената на водача проверка за
употреба на алкохол, дадената положителна проба за алкохол, след което на място
пристигнала св. Д.а с управляван от нея автомобил и след приключването на проверката
двамата се отправили в посока Рилския манастир, като полицейските служители останали на
мястото, на което бил спрян водача - на 2-3 км преди Рилския манастир.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д.а, която е в съпружеско
съжителство с жалбоподателя, в частта в която заявява, че на мястото на проверката
пристигнали с автомобил управляван от дъщерята на св. А. Н. /колега на жалбоподателя/,
както и че след проверката тръгнали тя, А. и С. към фургона им. В тази част показанията й
3
не кореспондират с показанията на свидетелите – полицейски служители, които
непосредствено са възприели, че на мястото на проверката е пристигнала само една жена и
това е била св. Д.а, след приключването на която двамата продължили към фургона им над
Рилския манастир, като тя управлявала автомобила. Съдът кредитира показанията на
същата в частта, в която сочи, че в спешния център са пристигнали със закъснение извън
времето посочено в талона.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Николов в частта, в която сочи, че със
св. Д.а и неговата дъщеря със семейния им автомобил ,,Тойота Ярис“ отишли на мястото,
където бил спрян Г. от полицейските служители, след което със служебния автомобил той, Г.
и св. Д.а се отправили към м. ,,Обедище“, където се намирал личния им автомобил, качили
се в него и си тръгнали. В тази част показанията му не се подкрепят от заявеното от
полицейските служители, по отношение на които не са налице данни за предубеденост или
необективност.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
доказателства, а именно показанията на свидетелите Г., К. и В., които възпроизвеждат и
поддържат изложената в акта и НП фактическа обстановка, както и от показанията на
останалите свидетели в кредитираните им части. Представени са докладна записка от Д. И. -
,,ПИ“ при РУ гр. Рила за извършена проверка в масивите на МВР, при която е установено, че
водачът има връчено НП № 23-0332-000884/2024 г., което е влязло в сила на 27.01.24 г.
отново за същото нарушение, предвид което връченото му НП е в двугодишния срок на
валидност и установеното сега нарушение се явява повторно; справка за нарушител, в която
се съдържат данни за цитираното наказателно постановление за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 лв.
и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца, влязъл в сила на 27.01.2024 г.;
разпечатка от техническото средство; протокол за преминали последваща проверка средства
за измерване, вкл. и процесното, със срок на валидност 6 месеца; фиш за спешна медицинска
помощ; ; копие от тетрадка за алкохолни проби на ФСМП-гр. Рила, рапортна тетрадка на
ФСМП гр. Рила; талон за изследване; писмо от директора на ЦСМП-Кюстендил; възражение
срещу АУАН, писмо до С. Г. – отговор на възражението; докладна записка от инсп.
Ингилизов; докладна записка относно възражението срещу съставения АУАН; докладна
записка относно подадено възражение за вземане на кръвна проба.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което същата е допустима, а разгледана по същество -
неоснователна, по следните съображения.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за
това императивна законова процедура и от компетентен орган. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
4
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в
тази насока. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за
верни до доказване на противното. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са
посочени законовите основания, въз основа на които санкционният орган е приел, че се касае
за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага
извода, че при издаване на НП, санкционният орган е съобразил визираните разпоредби,
като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са
нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на
жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на
какви доказателства. В тази връзка липсва противоречие между описание на нарушението и
неговата правна квалификация. Това налага извода, че констатираното административно
нарушение е извършено именно от жалбоподателя и санкционния орган след като е приел,
че нарушителят е установен по безспорен и категоричен начин правилно е издал
обжалваното НП.
Деянието, извършено от жалбоподателя представлява административно нарушение и
правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушения по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посоченият законов текст, на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества.
От обективна страна, на процесната дата и място при извършена на Г. проверка за
употреба на алкохол с техническо средство ,,Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM-
0267, същият е отчел 0.84 промила алкохол в количеството издишан въздух в апарата от
проба № 03194. Самоличността на нарушителя е била установена по категоричен начин,
след което и му е била извършена проба с техническото средство, отчело положителен
резултат 0.84 промила. В конкретния случай водачът не се е явил в определения в талона
срок за кръвно изследване, поради което правилно е приет резултата от техническото
средство. От друга страна количеството алкохол, за което е санкциониран жалбоподателя е
установено посредством техническо средство, което по смисъла на Наредбата е един от
допустимите и предвидени начини за установяване, поради което и съдът приема, че е спазен
редът за установяване употребата на алкохол по смисъла на Наредба № 1/19.07.2017 г.
Съдът, противно на възраженията на жалбоподателя счита, че липсват основания да
се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати
5
нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за медицинско изследване от
правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис на проверяваното лице, с отразен
конкретен час и е дадено нормативно предвидено време – 60 минути, в които да се яви в
болничното заведение за даване на кръвна проба. Пробата с техническото средство е била
взета от преминало последваща проверка и в срока на валидност на същото, видно от
Протокол от 24.06.2025 г. за преминала последваща проверка на Дрегер ,,Алкотест 7510“ с
фабричен № АRDM – 0267.
По отношение на жалбоподателя категорично е доказан фактът, че е просрочил
времето, определено му в талона, в рамките на което е следвало да се яви за даване на
кръвна проба. Категорично е доказано, че жалбоподателят се е явил в спешния център със
закъснение от 15 минути - в 10.10 ч. извън срока, определен в Талона за изследване, при
определен срок за явяване до 09.55 часа. Причините за закъснението са изцяло в
поведението на жалбоподателя, който не е преценил правилно приоритетите си, тръгвайки
към фургона си в горепосочената местност над Рилския манастир, вместо да тръгне в
обратна посока към ФСМП гр. Рила, който независимо от факта, че се е намирал в друга
сграда в бившата поликлиника, се е намирал на същата улица в непосредствена близост, е
имал реалната възможност да спази времето, което му е предоставено за явяване във
филиала да даде кръвна проба за изследване.
Относно възражението за липса на реквизити в талона за изследване, съдът намира
същото за неоснователно. В талона за медицинско изследване действително липсва подпис
на жалбоподателя удостоверяващ избора му на способ за изследване за употреба на алкохол,
но от показанията на разпитаните полицейски служители е видно, че същият е взел решение
да даде кръвна проба, а от писмените доказателства се установява, че действително се е явил
за даване на такава, макар и извън посоченото в талона време, т. е. фактическия избор на Г. е
бил да му бъде извършено химико-токсикологично изследване, което няма как да се
осъществи без негово съдействие и съгласие.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от същата Наредба е категорична, че вземането на
кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за
изследване. А съгласно чл. 15, ал. 6 - при неявяване на лицето за изследване в указания в
талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с
което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Ето защо съобразявайки и анализирайки събраните доказателства, съдът намира,
че жалбоподателят е реализирал състава на описаното административно нарушение от
обективна и субективна страна.
От обективна страна, на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал
горепосочения товарен автомобил, след употреба на алкохол, установено с ,,Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARDM-0267, който отчел 0.84 промила алкохол в количеството издишан
въздух в апарата от проба № 03194.
6
От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това
административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на товарен автомобил той
е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал
тяхното настъпване.
В случая жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол,
въпреки съществуващата законовата забрана за това, съзнавал е неправомерността на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията
си пряко ги е целял.
Извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива признаците на маловажен
случай по смисъла чл. 28 от ЗАНН. Санкционираното нарушение е на формално извършване
и ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от
настъпването на каквито и да било вредни последици, като същевременно не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид. В конкретния случай с
управляването на МПС – служебен товарен автомобил, собственост на Дирекция
,,Национален парк Рила“, след употреба на алкохол от жалбоподателя са поставени в
опасност обществените отношения свързани с безопасността на участниците в пътното
движение. Ето защо, обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, непозволяващ на съда да приеме, че деянието представлява
маловажен случай.
При определяне на наказанието за извършеното от жалбоподателя нарушение
наказващият орган е приел, че нарушението е извършено повторно, поради което и
санкцията е наложена на основание чл. 174, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се 33 от ДР на ЗДвП ,,повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание
му е било наложено като нов водач.
В случая предвид установеното от наказващия орган, че жалбоподателят е
извършил нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП в двугодишен срок от влизане в сила на
Наказателно постановление № 23-0332-000884/08.01.2024 г., с което на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП са му наложени административно наказание ,,глоба“ в размер на 1 000 лв.
и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, правилно е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност. По
делото са представени и приети доказателства, че с посоченото наказателно постановление
№ 23-0332-000884/08.01.2024 г., е ангажирана отговорността на жалбоподателят за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като същото е влязло в сила на 08.01.2024 г., а
деянието по настоящото дело е извършено на 20.07.2025 г., т.е. в двугодишния срок.
Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП /приложима към датата на
7
деянието/ предвижда, че когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.
С оглед установената по делото концентрация на алкохол в кръвта според съда
наказващия орган е бил снизходителен при определяне на кумулативно предвидените
наказания, като същите са определени в минимално установения от законодателя размер към
датата на деянието. Тук е местото да се посочи, че липсата на фактически обстоятелства в
наказателното постановление относно предходното нарушение, с което се обосновава
,,повторност“, не е съществено процесуално нарушение, тъй като повторността не е елемент
от фактическия състав на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - видно от съдържанието
на самата норма. Поради това непосочването й в АУАН, респ. неописването на фактите,
които я обосновават в НП не съставлява процесуално нарушение. Видно от чл. 174, ал. 2 от
ЗДвП повторността е обстоятелство, обосноваващо вида и размера на наказанията и в този
смисъл е относима единствено към приложимата санкционна норма. Нито в чл. 42 от ЗАНН,
нито в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН има поставено изискване в акта, респ. в наказателното
постановление да се посочва санкционната норма. Според чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН в НП
следва да се посочи вида и размера на наказанието, което в случая е сторено. Липсата на
фактология досежно приложимата специална санкционна разпоредба не е реквизит на НП,
още по-малко пък на АУАН. Поради това посочването за първи път в НП на
обстоятелството, че деянието е извършено повторно, без да са изложени факти в подкрепа
на този извод на наказващия орган, не е съществено процесуално нарушение. Поради това и
съдът е приел по-горе, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление
на формално основание.
При приложението на Наредба № Із-2539 на МВР, административнонаказващият
орган правилно е приложил и разпоредбата посочена в Наредбата, като на основание чл. 6,
ал. 1, т. 2 е отнел 20 контролни точки на жалбоподателя за извършеното от него
административно нарушение,
По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова,
същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0332-000569 от 13.08.2025 г. на
Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ – Рила, с което на С. П. Г. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: с. С., обл.К., ул."Х" № ** за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 2, вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева и ,,Лишаване от право
8
да управлява МПС“ за 12 /дванадесет/ месеца и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012
г. са отнети 20 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9