Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
01.03.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Кърджалийският
районен |
Съд |
Трети
граждански |
състав |
|||||||||||||||||
На |
Двадесет
и осми януари |
година |
2021 |
|||||||||||||||||
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
Председател |
Дарина
Байданова |
|||||||||||||||||||
Секретар |
Марияна
Суркова |
|
||||||||||||||||||
Като разгледа
докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
Гражданско |
дело номер |
1006 |
По описа за |
2020 |
Година |
|||||||||||||||
Предявен е осъдителен иск с
пр.осн. с правно чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега
действащ чл.558, ал.7 във вр. с чл.557,ал.1 т.2,букв. „а“ от КЗ от КЗ.
Ищецът „Гаранционен фонд“-
гр.София твърди в исковата молба, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за
застраховане (отм.), сега 557, ал.1, т.2, б. "а" от Кодекса за
застраховане изплатил по щета №110181/16.02.2016г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1620,89 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 26.01.2016г. в гр.Кърджали, л.а. „Ауди А4" с ДКН К 3542АС, собственост на Б.С.А..
Сочи, че виновен за катастрофата е ответникът Г.С.К., който управлявал л.а. „БМВ 318" с ДКН ВРК 4382 АХ, собственост на А.С.М.,
при движение в
гр.Кърджали, по ул.Райко Жинзифов, поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокър асфалт/, загубил
контрол над управлението на автомобила, излизайки в дясно от пътното платно и
ударил правомерно паркираните там л.а. „Ауди А4“, с ДКН К 3542АС и л.а. „Ауди 80“, като по този
начин причинил процесното ПТП. Твърди
се в исковата молба, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащото МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" и че ищецът поканил
ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и понастоящем задължението не било погасено. Моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от
Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да бъде осъден ответникът Г.С.К. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1620,89 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110181/16.02.2016г. обезщетение,
ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В съдебно заседание в писмено
становище поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага съображения.
Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Моли съда да постанови
неприсъствено решение.
Ответникът Г.С.К. в срока по
чл.131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба, в съдебно заседание
редовно призован, не взема становище по иска и не представя доказателства. В
първото по делото съдебно заседание не изпраща представител, не взема становище
по иска, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. На ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и за възможността за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът намира, че в случая са
налице предпоставките на чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение по отношение на ответника,тъй като същият не е представил в срок
отговор по исковата молба и не се явил в първото съдебно заседание, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията
на чл.239 от ГПК на страните са указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание във връзка с
възможността за постановяване на неприсъствено решение, искът е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение. В този смисъл, от доказателствата, приобщени по делото, се установява,
че незастрахования със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ответник
при управление на посоченото в исковата молба МПС на 26.01.2016г. причинил пътно-транспортно
произшествие, поради движението си с несъобразена с пътните условия скорост,
изгубил контрол над управлението на автомобила, излязъл в дясно от пътното
платно и ударил правомерно паркираните л.а. „Ауди А4“, с ДКН К 3542АС и л.а. „Ауди 80, в резултат на
което на собственика на увредения автомобил л.а. „Ауди А4“, с ДКН К 3542АС Б.С.А. ищецът изплатил на
05.05.2016г. обезщетение за имуществените вреди в размер на 1620,89лв. по
образуваната при него щета № 110181/16.02.2016г.
Или, размерът на причинените
щети, причинно-следствената връзка между увреждащото събитие и причинените
имуществени вреди, както и възстановяването им от ищеца на увреденото лице са
безспорно установени по делото, което поражда правото на заплатилия
обезщетението ищец на регресен иск срещу
виновния водач-ответник, управляващ МПС без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в размер на изплатеното обезщетение от 1620,89лв.,
ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска –
12.10.2020г. до окончателното изплащане.
С оглед горното, искът е основателен,
поради което следва изцяло да се уважи.
При този изход на делото и на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца
разноски по
представения списък по чл.80 от ГПК – 64,84лв. за внесена държавна
такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.С.К., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Гаранционен фонд гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2,ет.4, със съдебен
адрес:***, сумата 1620,89лв., представляваща
изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 110181/16.02.2016г., вследствие на настъпило на 26.01.2016г. пътно-транспортно произшествие
при управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2020г.
- датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата и сумата 64,84лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението като неприсъствено
не подлежи на въззивно обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.