Решение по дело №1006/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260071
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Дарина Василева Байданова
Дело: 20205140101006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

01.03.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен

Съд                      

Трети граждански

състав

На

Двадесет и осми януари

                   година

2021

В публично заседание и следния състав:

                                        Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

 

Като разгледа докладваното от

Съдията

 

Гражданско

дело номер

1006

По описа за

2020

Година

 

Предявен е осъдителен иск с пр.осн. с правно чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега действащ чл.558, ал.7 във вр. с чл.557,ал.1 т.2,букв. „а“ от КЗ от КЗ.

Ищецът „Гаранционен фонд“- гр.София твърди в исковата молба, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховане (отм.), сега 557, ал.1, т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане изплатил по щета №110181/16.02.2016г. обезщетение за имуществени вреди  в размер на 1620,89 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 26.01.2016г.  в гр.Кърджали, л.а. „Ауди А4" с ДКН К 3542АС, собственост на Б.С.А.. Сочи, че виновен за катастрофата е ответникът Г.С.К., който управлявал  л.а. „БМВ 318" с ДКН ВРК 4382 АХ, собственост на А.С.М., при движение в гр.Кърджали, по ул.Райко Жинзифов, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокър асфалт/, загубил контрол над управлението на автомобила, излизайки в дясно от пътното платно и ударил правомерно паркираните там л.а. „Ауди А4“, с ДКН К 3542АС и л.а. „Ауди 80“, като по този начин причинил процесното ПТП. Твърди се в исковата молба, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащото МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" и че ищецът  поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и понастоящем задължението не било погасено. Моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да  бъде осъден ответникът Г.С.К. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 1620,89 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110181/16.02.2016г. обезщетение, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В съдебно заседание в писмено становище поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага съображения. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Моли съда да постанови неприсъствено решение.

Ответникът Г.С.К. в срока по чл.131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба, в съдебно заседание редовно призован, не взема становище по иска и не представя доказателства. В първото по делото съдебно заседание не изпраща представител, не взема становище по иска, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и за възможността за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника,тъй като същият не е представил в срок отговор по исковата молба и не се явил в първото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл.239 от ГПК на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание във връзка с възможността за постановяване на неприсъствено решение, искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В този смисъл, от доказателствата, приобщени по делото, се установява, че незастрахования със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ответник при управление на посоченото в исковата молба МПС на 26.01.2016г. причинил пътно-транспортно произшествие, поради движението си с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над управлението на автомобила, излязъл в дясно от пътното платно и ударил правомерно паркираните л.а. „Ауди А4“, с ДКН К 3542АС и л.а. „Ауди 80, в резултат на което на собственика на увредения автомобил л.а. „Ауди А4“, с ДКН К 3542АС Б.С.А. ищецът изплатил на 05.05.2016г. обезщетение за имуществените вреди в размер на 1620,89лв. по образуваната при него щета № 110181/16.02.2016г.

Или, размерът на причинените щети, причинно-следствената връзка между увреждащото събитие и причинените имуществени вреди, както и възстановяването им от ищеца на увреденото лице са безспорно установени по делото, което поражда правото на заплатилия обезщетението  ищец на регресен иск срещу виновния водач-ответник, управляващ МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на изплатеното обезщетение от 1620,89лв., ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2020г. до окончателното изплащане.

С оглед горното, искът е основателен, поради което следва изцяло да се уважи.

При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по представения списък по чл.80 от ГПК – 64,84лв. за внесена държавна такса.

  Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

   ОСЪЖДА Г.С.К., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Гаранционен фонд гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2,ет.4, със съдебен адрес:***, сумата 1620,89лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 110181/16.02.2016г., вследствие на настъпило на 26.01.2016г. пътно-транспортно произшествие при управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2020г. - датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата и сумата 64,84лв., представляваща разноски по делото.

 

      Решението като неприсъствено не подлежи на въззивно обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

 

      Препис от решението да се връчи на страните.

 

     Съдия: