№ 1312
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Цветелина Ал. Костова
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20241100501324 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Агенция "Пътна инфраструктура",
ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. Н., срещу решение
№ 20079 от 05.12.2023 г. по гр. дело № 18490/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 165-и състав, с което е уважен предявеният от ЗАД „Евроинс“
иск срещу Агенция "Пътна инфраструктура" за сумата от 2403,71 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/26.04.2022 г. по имуществена застраховка „Каско“ за причинени
вреди на МПС „Шкода Супърб“ с рег. № *******, във връзка с ПТП,
настъпило на 24.04.2022 г. на Главен път II-82, срещу ресторант „Диана“, в
посока на движение от гр. Самоков към с. Пасарел, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба в съда, 06.04.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. По делото не били
представени актуални „Общи условия“ по застраховката. В полицата не били
индивидуализирани покритите застрахователни рискове. СРС неправилно
придал на Протокола за ПТП материална доказателствени сила в
противоречие със практиката на ВКС. Отбелязаното в него не се базирало на
лични възприятия на актосъставителя, който не бил очевидец на
1
произшествието. В протокола липсвало пълно и ясно описание на пътната
обстановка и размера на препятствието, като тези обстоятелства не се
установявали нито от експертизата, нито от свидетелските показания.
Неправилно било кредитирано заключението по автотехническата експертиза,
защото то почивало на предположения и не било категорично доказателство
за механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и
процесните вреди. Неправилно съдът кредитирал представените от
въззиваемия частни документи, които не се ползвали с материална
доказателствена сила, а отразените в тях обстоятелства не се потвърждавали
от останалите доказателства. По делото се установявало съпричиняване на
вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което не било обсъдено от съда. Водачът е
можел да избегне настъпването на ПТП, ако е бил спазил чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като
предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност
съдът да приеме съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ЗАД „Евроинс“, ищец в
първоинстанционното производство, чрез юрк Н., е подал отговор на
въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност. Били доказани
всички елементи от фактическия състав на регресното право. Твърдяното в
жалбата съпричиняване не било доказано. Искането към СГС е обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По
въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има изрично
законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/, които изключения не са
предмет на делото.
Настоящият състав намери, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност съдът обсъди събраните по
делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49
ЗЗД. Фактическият състав на този иск включва наличие на договор за
имуществено застраховане, плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтна отговорност на трето лице по
2
отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното
събитие.
По делото са представени застрахователна полица по застраховка „Каско
на МПС“ № 00500100456169, сключена на 15.03.2022 г., от която се
установява, че МПС „Шкода Супърб“ с рег. № ******* е било застраховано
при въззиваемия за периода от 20.03.2022 г. до 19.03.2023 г. и приложимите
Общи условия към тази застраховка.
Тази полица доказва валидно правоотношение между ЗАД „Евроинс“ и
„Интер консулт плюс“ ЕООД по имуществена застраховка с предмет
процесния автомобил. От полицата е видно, че тя е сключена при покрит риск
„Клауза „А“ – Пълно Каско“ и че застрахованият е приел приложимите Общи
условия. Съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ, приетите от застраховащия общи условия
са неразделна част от застрахователния договор. В тях са посочени покритите
в посочената клауза застрахователни рискове. Няма законова пречка те да
бъдат уговорени именно в общите условия, поради което възражението на
въззивника, че в полицата не били индивидуализирани покритите
застрахователни рискове, е неоснователно.
Оплакването на въззивника, че не е настъпил покрит застрахователен
риск е неоснователно. Това е така, тъй като от полицата е видно, че е
уговорено покритие по клауза "Пълно Каско". Съгласно чл. 4, ал. 1, клауза А –
Пълно каско, вр. чл. 10, ал. 4, б. „б“ от общите условия за застраховка „Каско
на МПС“ застрахованият има право на обезщетение. Ето защо попадането на
автомобила в необезопасена дупка в процеса на неговото движение, което е
довело до увреждане на гуми и джанти /повреда на МПС/, съставлява покрит
риск по застраховката.
В приложените към делото Общи условия е отбелязано, че те са в сила от
26.03.2018 г. и предвид датата на сключване на застрахователния договор,
15.03.2022 г., съдът приема, че те са актуалните към датата на настъпване на
застрахователното събитие. По делото не се установи, че страните по
застраховката са били обвързани с различни от приетите по делото Общи
условия. Ето защо доводите в жалбата в този смисъл не се споделят от съда.
По делото е приет Протокол за ПТП № 1807943 от 24.04.2022 г., в който
съставителят е отбелязал, че по данни на водача, той се е движел по
Самоковско шосе с посока на движение от гр. Самоков към с. Долни Пасарел
и срещу ресторант „Диана“, управляваното от него МПС „Шкода Супърб“ с
рег. № ******* попаднало в дупка. Актосъставителят е отбелязал, че дупката е
несигнализирана и необезопасена, а размерите й са 150 см на 100 см с
дълбочина 15 см. Като видими щети по автомобила са отбелязани два броя
гуми и др.
Прието е Искане за завеждане на претенция по процесната застраховка от
26.04.2022 г., подадено към застрахователя от застрахования, в което е
отразено, че на 24.07.2022 г., е настъпило ПТП, описано в посочения Протокол
за ПТП, в резултат на което на автомобила били увредени предни и задни леви
3
гуми, предни и задни леви джанти и предна долна броня.
Приет е опис-протокол от 18.05.2022 г. по образуваната щета №
**********/26.04.2022 г., изготвен от застрахователя, в който са описани и
остойностени увредените детайли на автомобила и стойността на труда за
необходимите тенекеджийски, механични и бояджийски операции.
Приет е доклад по щетата, видно от който застрахователят е изчислил и
одобрил за плащане застрахователно обезщетение в размер на 2403,71 лева.
В съдебно заседание пред СРС е разпитан като свидетел С.К., водачът на
увреденото МПС. Той заявява, че денят на ПТП бил Великден. Събитието
станало около 7-8 часа вечерта. Движел се по пътя Самоков - София и
попаднал в дупка. Тя била с размер 1,5 м на около 70-80 см, дълбока от едната
страна 8 см, а от другата 11 см. В резултат на преминаването на автомобила
през дупката се спукали левите гуми и джанти. Пристигнал КАТ и съставили
протокол. Карал с около 60 км/ч и видял дупката на около 30 метра като не
успял да я избегне. Напуснал мястото с репатрак. Нямало поставен знак на
дупката. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични,
непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал.
Възражението в жалбата, че по делото не се установявало, че на пътното
платно имало дупка и щетите настъпили от попадане на автомобила в нея, е
неоснователно. Протоколът за ПТП е изготвен от длъжностно лице, младши
автоконтрольор, на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР. Той е извършил оглед
на местопроизшествието като това обстоятелство е удостоверено в протокола
– излишното „не“ в бланката е зачертано. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК
протоколът има материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП – че на конкретните място, дата и час се е намирал
процесният автомобил, видимите щети по него, разположението и размерите
на дупката на пътя, както и че тя не е бил сигнализирана и/или обезопасена.
Информация относно дупката се съдържа в показанията на разпитания
свидетел, очевидец на събитието. Отразените в протокола обстоятелства
съответстват на подаденото искането за завеждане на претенция. Видно от
заключението на автотехническата експертиза всички установени вреди са
настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. След
изслушване на свидетеля, който е дал информация за размерите на дупката и
скоростта, с която е управлявал автомобила, експертът не е променил
изводите си (съдебно заседание от 04.10.2023 г.) Въззивникът не е ангажирал
никакви доказателства, оборващи механизма на произшествието, поради което
доводите му, че ПТП е можело да настъпи и по различен начин, не се
споделят от съда.
Възражението на въззивника, че съдът неправилно е съобразил
представените по делото частни документи, е неоснователно. Действително
представените по делото искане за завеждане на претенция и опис-протокол
по щетата са частни документи (чл. 180 ГПК) и не се оползват с материална
4
доказателствена сила. Те се преценяват от съда във връзка с останалите
обстоятелства и доказателства по делото. Съдът не намери никакви
противоречия между тях, които да обосновават негативна оценка на
доказателствената им стойност.
Фактът на плащане на застрахователно обезщетение се установява от
приложеното по делото авизо за преводно нареждане от 02.06.2022 г. с
основание номера на щетата ********** за извършено плащане от ЗАД
„Евроинс“ на „Интер консулт плюс“ ЕООД на сумата от 2403,71 лева.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, в което
вещото лице е посочило, че щетите по процесния автомобил, отразени в описа
на застрахователя и Протокола за ПТП, се намират в пряка причинна връзка с
настъпилото на 24.04.2022 г. произшествие. Експертът е приел, че механизмът
на ПТП е съответен на отразеното в Протокола за ПТП и Искането за
завеждане на претенция. Стойността на причинените щети по средни пазарни
цени към датата на ПТП възлизала на сумата в размер на 2579,86 лева. В
съдебно заседание вещото лице потвърждава, че при преминаване през
неравност може да се получи подобно увреждане на автомобила.
Съгласно заключението по АТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2579,86 лева,
а изплатеното обезщетение е в размер на 2403,71 лева. Съдът кредитира
заключението като компетентно и обосновано.
От съвкупния анализ на протокола за ПТП, искането за завеждане на
претенция, опис-протокола по щетата, заключението по автотехническата
експертиза и показанията на свидетеля Крумов, съдът прие за установено, че
на 24.04.2022 г., застрахованото МПС „Шкода Супърб“ е претърпяло ПТП на
републикански път II-82 между гр. Самоков и с. Долни Пасарел като
попаднало на препятствие на платното за движение - необезопасена и
необозначена дупка. От преминаването през дупката били увредени левите
гуми и джанти на автомобила.
Съдът намери, че са налице са предпоставките по чл. 49 ЗЗД за
ангажиране отговорността на Агенция "Пътна инфраструктура".
Фактическият състав на включва виновно противоправно поведение на
служители на въззивника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на
причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните
служители, виновното поведение на които е станало причина за
противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение
на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато
настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на
5
задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и
от характера на възложената работа (Постановление 9/1966г. на ВС).
Презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена от въззивника.
От Протокола за ПТП се установява, че произшествието се е реализирало
и дупката се е намирала на републикански път II-82 между гр. Самоков и с.
Долни Пасарел, който път е част от републиканската пътна мрежа по смисъла
на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП).
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция "Пътна инфраструктура", която на основание чл. 30, ал. 1 ЗП
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези
пътища. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата" е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата. В нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Ето защо законът вменява на въззивника задължението да стопанисва и
поддържа процесния пътен участък, което включва и дейността да отстранява
дупките по него. Неизпълнението на това задължение е довело до
неосигуряването към датата на ПТП на безопасни условия за движение по
него. Отговорността на въззивника е обективна като той осъществява
дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които
е възложил изпълнението на законовите си задължения. Въззивникът е
допуснал нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗДвП, съгласно който участниците в
движението се предупреждават за наличието на опасност на пътя, каквато
обективно представлява процесната дупка. Ето защо настъпването на ПТП е
резултат от противоправно и виновно бездействие на Агенция "Пътна
инфраструктура".
Съдът намери за неоснователни доводите в жалбата за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на МПС. Необезопасената и
несигнализирана дупка не може да се приеме като предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Дължимата от водача грижа при управление на
МПС не включва изискване за знание на необозначени неравности по пътя
или презумиране за наличието им. От показанията на свидетеля се установява,
че той е управлявал автомобила със скорост от около 60 км/ч., като липсват
данни, че на пътя, където се е случило ПТП, е действала забрана за движение
с тази скорост. Недоказани са възраженията на въззивника, че водачът се е
движел с несъобразена скорост съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а в негова
доказателствена тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) е да го направи. Задължение на
Агенция "Пътна инфраструктура" е да поддържа пътищата в състояние, което
да не предполага наличието на дупки на пътното платно, поради което и
неизпълнението му не може да се прехвърли като отговорност на водача на
процесния автомобил. Съдът намери, че единствената причина за настъпване
6
на процесното ПТП е неизпълнение на задълженията на въззивника по чл. 30,
ал. 1 ЗП и чл. 13, ал. 1, ЗДвП.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от тази на
действителните вреди и от сумата на извършеното плащане. В случая
размерът му следва да се съобрази с извършеното от застрахователя плащане
на обезщетение в размер, който е по-нисък от стойността на вредите, а именно
2403,71 лева, която именно сума се претендира от въззиваемия. Няма
доказателства въззивникът да е изплатил тази сума, а съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК той носи доказателствената тежест за установяване на положителния
факт за погасяването й. Не са изложени съображения по отношение вземането
по акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата, поради което СГС не
намери основание за произнасяне по този въпрос, доколкото при въззивната
проверка съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има въззиваемият. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК в отговора на
въззивната жалба своевременно е претендирано възнаграждение за
юрисконсулт, който е представлявал ЗАД „Евроинс“ в производството пред
СГС. Съдът определи размера на възнаграждението на 100 лева при
съобразяване с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20079 от 05.12.2023 г. по гр. дело №
18490/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 165-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Агенция "Пътна
инфраструктура", БУЛСТАТ *********, да заплати на ЗАД „Евроинс“, ЕИК
*********, сумата от 100 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7