М
О Т И В И
Към присъда по НОХД № 56/2020 год. на
АРС, ІІ н.с.
Районна
Прокуратура – Асеновград е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Я.В.Х., за това че:
На
неустановена дата през месец септември 2018 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се е
съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14-годишна възраст – Т.М.А. ЕГН **********,
доколкото извършеното не представлява престъпление по чл. 152 от НК.
Съдебното
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия Х. да се наложи
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“ от НК, а именно Пробация с пробационни мерки: 1.“Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от девет месеца, включваща явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител с периодичност два пъти седмично
и 2.“Задължителни периодични срещи с пробационен
служител “ за срок от девет месеца.
Подсъдимият Я.Х. се
признава за виновен, съжалява за извършеното и прави пълни самопризнания, като
при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и чрез защитника си – адвокат Л.М.
моли за налагане на наказание пробация със същите
задължителни пробационни мерки предложени от
прокурора за минимален срок.
Съдът след преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Я.Х. ***, заедно със своята майка свид. В. Х. и свид. Р. М.. Свидетелката Т.А. *** заедно със своята майка свид. М.А. и баба си и дядо си – свид.
Ф. А. и С. А.. Свидетелката Т.А. е родена на *** г. и през последните няколко
години майка ѝ свид. М. А.работи в Германия. За
отглеждането и възпитанието ѝ се грижат нейните баба и дядо. В началото
на 2017 г. свид. Т.А. се запознала чрез фейсбук с подс. Я.Х.. Двамата
започнали да си кореспондират, като посочили кой на каква възраст е. Свид. Т.А. изрично заявила на подс.
Х., че не е навършила 12-годишна
възраст, а той бил непълнолетен. На 02.04.2017 г. свид.
Т.А. пристигнала със своите баба и дядо в гр. Асеновград по повод погребение на
техен близък. След погребението свид. Т.А. се
срещнала с подс. Я.Х. и двамата след това отишли в
неговия дом. Там двамата разговаряли надълго и се обяснили в любов. Двамата се
харесали и решили да заживеят на съпружески начала без да питат своите
родители. Двамата прекарали нощта в дома на подс. Х.
и осъществили полов акт, който бил доброволен от страна на свид.
Т.А.. Свидетелите Фанка и С.А. се
притеснили, че внучката им свид. Т.А. е в
неизвестност и подали заявление в РУ Асеновград. На 03.04.2017 г. полицейските
служители установили свид. Т.А. в дома на подсъдимия.
Всички лица били отведени в РУ Асеновград и било образувано ДП № 277/2017 г. по
описа на РУ Асеновград за извършено престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК.
Докато траело разследването свид. Т.А. заживяла на
съпружески начала в дома на подс. Я.Х. и забременяла,
но направила спонтанен аборт на 15.09.2017 г. С постановление от 23.02.2018 г.
на Районна прокуратура гр. Асеновград наказателното производство по ДП №
277/2017 г. по описа на РУ Асеновград било прекратено, тъй като било
установено, че подс. Я.Х. е реализирал състава на
престъплението по чл. 151, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, но от изготвените две
съдебно-психиатрични експертизи, било установено, че непълнолетния Я.Х. е
извършил деянието поради увлечение и лекомислие и на основание чл. 61, ал. 1 от НК, делото е прекратено като материалите са изпратени по компетентност на
МКБППМН гр. Асеновград. В това постановление е било отбелязано, че подс. Я.Х. е заживял на съпружески начала със свид. Т.А., без да е сключил брак с нея, но извършеното от
него не съставлява престъпление по чл. 191 от НК, тъй като е бил непълнолетен и
не може да бъде субект на това престъпление. След направения аборт свид. Т.А. *** при своите баба и дядо. Въпреки това подс. Я.Х. продължил да поддържа връзка със свид. Т.А. и на неустановена дата от месец септември 2018
г. пристигнала в гр. Асеновград и отново се видяла с подс.
Я.Х.. Същият ден двамата отишли в неговия дом и подс.
Я.Х. се съвкупил със свид. Т.А., като бил наясно, че
тя не е навършила 14-годишна възраст, който факт знаел още, когато се запознал
с нея. При извършване на съвкуплението със свидетелката подсъдимият не
употребил за това сила и заплашване, нито я е привел в безпомощно състояние. Свид. Т.А. доброволно се съгласила на това, тъй като
обичала подсъдимия. Свидетелите Ф. и С. А. като установили отсъствието на
внучката си отново сигнали РУ Асеновград и свид. Т.А.
била върната при тях в гр. Пловдив. Вследствие на осъществения полов акт свид. Т.А. отново забременяла и на 10.02.2019 г. направила
втори спонтанен аборт в МБАЛ гр. Асеновград. Във връзка с този аборт бил
подаден сигнал в Дирекция социално подпомагане гр. Асеновград и работа по
случая започнала свид. Р. Г.. След извършване на
проверка материалите били изпратени в Районна прокуратура гр. Асеновград и било
образувано настоящото досъдебно производство.
От заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза, на пострадалата се установява , че детето Т.А. на
13 години, считано към 10.02.2019 г. и на 12 години, считано към 15.09.2017 г.
е приемана двукратно по спешност в лечебни заведения по повод на получени два
спонтанни аборта. При първия аборт възникнал на 15.09.2017 г. зачеването е
станало при извършен полов акт в първата половина на м. април 2017 г. Вторият
спонтанен аборт е възникнал на 10.02.2019 г., като зачеването е станало при
извършен полов акт през м. септември 2018 г.
От заключението на изготвената съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия Я.Х. е видно, че същият не
се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ гр. Пловдив и не е получавал
терапевтична помощ в заведението. Той не страда от психично заболяване, алкохолна,
наркотична или друга зависимост. Към момента на инкриминираното деяние е бил
във възрастта на непълнолетието, но е бил в адекватна за възрастта му степен на
психо-социална зрялост. Съответното му интелектуално
развитие е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното от
него. Могъл е да ръководи постъпките си
и да предвиди последствията от своите действия. Действията му са били
подредени, осмислени и целенасочени. Не се установяват данни за налудни изживявания и сетивни измами. Не страда от каквото
и да е психично заболяване.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена на базата на самопризнанието
на подсъдимия Х. относно изложените факти направено в съдебното производство по
реда на чл. 371 т.2 от НПК, което се подкрепя от обясненията му дадени в
качеството на обвиняем, както и от показанията на свидетелите- Т.М.А., М.С.А., Ф.
М. А., С. И. А., Р. М., Р. А. Г., дадени в досъдебното производство и които
доказателства съдът ползва на основание чл. 373 ал.3 от НПК. Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал. При
установяване на фактическата обстановка съдът ползва и заключенията на
изготвените СМЕ и комплексни СПЕ, които
кредитира като пълни, обосновани и изготвени от вещи лица доказани експерти в
посочените области на специални познания. Съдът ползва и събраните по делото писмени доказателства,
прочетени по реда на чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност.
При така установената по несъмнен начин
в хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с
деянието си подсъдимият Я.В.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.151 ал.1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им.
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
същия пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване
на обективната истина по делото и изразеното искрено съжаление за извършеното, както и младата
възраст на дееца. Взе се в предвид и факта, че същият споделя за любовни
чувства към пострадалата, както и нейното желание и съгласие за развиване на
връзката им. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете и
липсата на предишните осъждания на подсъдимия и добрите му характеристични
данни. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства съдът счете, че в конкретния
казус са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. При
оразмеряване на наказанието съдът прецени и обстоятелството, че са касае за
престъпление, което е тежко по смисъла на закона, но поради факта, че
подсъдимият е непълнолетен, предвиденото в нормата на особената част наказание,
което е лишаване от свобода от две до шест години, се заменя на основание чл. 63 ал.1 т.3 от НК с лишаване
от свобода до три години. Съдът се
съобрази и с императивния характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК
съгласно която, при направено признание на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подсъдимия, което е прието по надлежния ред от
съда –посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда наказанието
се определя при условията на чл. 58А от НК. Съобразявайки се с тази постановка
на закона и предвид констатираното наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства съдът намери, че в случая по отношение на подсъдимия Х. са налице
едновременно условията на чл. 58а ал.1 от НК и на чл. 55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК, като в
случая по-благоприятно се явява за подсъдимия приложението именно на чл. 55 от НК, тъй като в този случай би се стигнало до налагането на по-леко по вид
наказание, а именно „Пробация“. Ето защо при
определяне на наказанието на подсъдимия Х., съдът приложи нормата на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като замени предвиденото наказание „Лишаване от
свобода“ с „Пробация“. Поради коментираният по-горе
превес на смекчаващите вината обстоятелства и предвид установената не висока
степен на обществена опасност на подсъдимия съдът наложи наказание „Пробация“ включващо само двете задължителни пробационни мерки за срок с насоченост към минималния
предвиден в закона , а именно:
1. „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“***, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, включваща явяване и подписване на
подсъдимия пред пробационен служител с периодичност
ДВА ПЪТИ седмично.
2.„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА.
Причините за
извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на
подсъдимия по отношение на собствените му действия и постъпки и склонност към
незачитане на установения и утвърден в страната правов ред и в частност
незачитане на установените правила и
норми отнасящи се до половия морал и
половата неприкосновеност на личността.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски в размер на 235,20 лв. ,като го осъди да ги заплати по
сметка на ОДМВР- Пловдив.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: