Р Е Ш Е Н И Е
№ 909/9.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на десети ноември, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Николинка Попова
При секретаря
Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното
от съдия Юрукова касационно административно дело № 1002, по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на И.А.К., представляван от адвокат С., и касационна
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, подадена чрез юрк. Р.,
срещу Решение № 479/11.06.2021 г., постановено по АД № 254/2021 г. на Административен
съд Пазарджик, в съответната неблагоприятна за страната част. И.А.К. обжалва
решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени
му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 500 лева до
претендирания такъв, като от касационната жалба се извеждат основания за
неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и
неспазен принцип на справедливост при определяне на размера на обезщетението.
Иска отмяната му в оспорената част, като се постанови друго по съществото на
спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер. Претендират
се разноски за държавна такса пред първата инстанция и за касационното
обжалване.
Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Р., обжалва решението в частта му, с която е уважен
предявения против нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от 500
лева като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост,
касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Юрк. Р., поддържа жалбата пред
касационната инстанция и твърди, че има ремонт в помещенията на Затвора гр.
Пазарджик, в следствие разрушаване на материалната база от самите затворници.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба
на ГДИН, като следва да се остави без уважение или да се намали, съответно
счита за неоснователна касационната жалба на И.К., тъй като условията в затвора
за подобрени и твърденията от исковата молба не са доказани.
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което
са процесуално допустими.
Производството
пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата молба на И.А.К.,
с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, за заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв. за
причинени неимуществени вреди по време на престой в Затвора Пазарджик -
пенитенциарно заведение под юрисдикцията на ответника, за периода от 17.01.2020-16.03.2021
г. Твърденията са, че вредите са породени от пребиваването му в пренаселени килии
и лоша хигиена, липса на санитарен възел с постоянно течаща топла и студена
вода. Твърди, че с горното са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
обида, възмущение, стрес, психологически дискомфорт. Тези вреди оценява на
сумата от 50 000 лв. С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 500
лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 50 000
лева като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по
време на престоя си в Затвор – Пазарджик през периодите от два месеца администрацията
е поставила изтърпяващия наказание К. в неблагоприятно положение по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ. Посочени са аргументи
за пренаселеност. Съдът не е установил доказаност на твърденията за липса на санитарен
възел и течаща топла и студена вода, мухъл и течове.
С
оглед на установеното съдът е счел, че обезщетение в размер на 500 лв.
представлява адекватно овъзмездяване за претърпените от касатора неимуществени
вреди, като се отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите от средата на януари 2020г. до средата на март 2020г. В
другите периоди, заявени с исковата молба, се установява, че ищецът е
пребивавал в Затвора гр. Пазарджик, но е
спазено изискванието за осигуряване на 4 кв.м. жилищна площ, извършен ремонт,
сменена дограма, проветряване и осветеност на помещенията. Липсата на ка белна
телевизия не е счетено за нарушение.
Неоснователни
са възраженията на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е
дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС правилно е установил фактите по делото, като съобразно тяхната
съвкупност е приел за частично доказани твърдени в исковата молба факти.
Последиците от недоказването също са правилно приложени, съобразявайки се с
нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
В
случая е установено неизпълнение на законови задължения - липса на достатъчно
жилищна площ, в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, в следствие
на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба на ГДИН за недоказаност на неимуществени
вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора –
Пазарджик, където е изтърпявал наказание ищеца.
Неоснователни
са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Естеството
и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното
им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие
върху ищеца на условията, при които е пребивавал. Преценката на кумулативното
въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената
по делото обща продължителност от два месеца и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила. Решението на Административен съд - Пазарджик следва да
бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение.
При
този резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на разноски от
касационните жалбоподатели е неоснователно.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XII – състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 479/11.06.2021 г., постановено по АД № 254/2021 г. на
Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)