№ 26599
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110128967 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 163872/20.05.2024 г.,
подадена от Д. С. Г., чрез адв. П., срещу С. Г. П., Е. П. А., И. В. П., И. К. А., Д. К. А. и „Б М
Г“ ЕООД, с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 229 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за наем на земеделска
земя от *****., вписан в Служба по вписванията – гр. Е П с вх. № *** от 13.06.2023 г.
От служебно извършена от съда справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба 14/18.11.2009г., се установява, че ответникът С. Г. П. е починала на 27.12.2023г.,
т.е. преди подаване на исковата молба, поради което заявената искова претенция е
недопустима спрямо този ответник и исковото производството следва да се прекрати в тази
част. Аргументите за това са следните:
Сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на
правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните,
тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не
може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от
закона. Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице)
представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на
процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в
гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е
правоспособен по материалното право.
Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага
край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е
налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да
бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на
гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект,
няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като
1
страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е
починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение.
Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се
касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която
може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да
даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална
легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да
продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното
правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на
вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално
правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл.
227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него
ответник е починал. В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по
тълк. д. № 1/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, в което е прието, че исково
производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди
предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на
правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.
Изложеното предпоставя недопустимост на предявения срещу С. Г. П. иск и в
приложение на чл. 130 ГПК съдът е длъжен да прекрати производството по делото в тази
част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 28967/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 167
състав, в частта, в която е предявен от Д. С. Г., ЕГН **********, срещу С. Г. П., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 229 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за наем на земеделска земя от *****., вписан в Служба по
вписванията – гр. Е П с вх. № *** от 13.06.2023 г.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Да се докладва делото след влизане в сила на настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2