Р Е Ш Е Н И Е №260005/11.1.2022г.
гр. Ямбол, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря П.А., като разгледа докладваното
от съдия В. Спасова гр. дело № 284/ 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена
е искова молба от Ж.П.К.
***, в която се твърди, че на 14.04.2018 г. на автомагистрала “***“, км.***, в посока гр.С., е
настъпило ПТП с лек
автомобил „Форд“, модел „Транзит“, с рег.№ ***, управляван от В. И.
Й. Последният
е нарушил правилата за движение, като се е движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка,
не е контролирал непрекъснато превозното средство, вследствие на което е
предизвикал ПТП. В
резултат е причинена смъртта на пътника П. К. К.-баща на ищцата. Тя е претърпяла неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на близкия си, тъй като е загубила своята опора в живота, стожер на семейното щастие и
хармония. Ищцата е получила тежка депресия, остра стресова
реакция и душевно разстройство, които страдания все още продължават. Поради наличие на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за виновния водач, ответното застрахователно дружество дължи обезщетение за вредите. Ищецът е поискал заплащането му от него с
молба от 20.06.2018 г., но е получен отказ. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. - частичен иск от 200 000 лв., ведно
със законната лихва по чл. 497, ал. 1, т.1 от КЗ считано от 21.09.2018 г. –след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ до окончателното
изплащане.
В с.з. иска се поддържа.
В
срока за отговор ответникът, чрез адв. М. Г., е
оспорил иска като неоснователен. Признава твърдените в исковата молба факти на настъпване на ПТП, причинило смъртта на П. К. К.-баща на ищцата,
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, както
и настъпването на твърдените вреди и причинната им връзка с ПТП. Основава възраженията си на фактите, че е заплатил обезщетение в размер
на 160 000 лв. на лицето, на което ищцата е прехвърлила вземането си чрез
договор за цесия, с което е било сключено споразумение. Поради това ищцата няма
право на вземане.
С писмена молба от 24.09.2021 г. ищцата е изложила възражения срещу
действителността на договора за цесия, основаващи се на фактите на антидатиране
на сделките и неосъществяването им в посочения от ответника хронологичен ред,
водещо до неспазване на формата на договора за цесия по см. на чл.26 ал.2 от ЗЗД, евентуално на нееквивалентност на насрещните престации по него (чл. 26
ал.( от ЗЗД) и на измама при сключването му по см. на чл.29 от ЗЗД, евентуално
на крайна нужда по чл.33 от ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за наследници изх. № ***/23.04.2018
г., изд. от Кметство-с. Х.,
обл.Я., е видно, че П. К. К., починал на 14.04.2018 г., е имал съпруга С. С. К.а и 10 деца
(пет пълнолетни), между които ищцата.
Не се спори по
делото, а и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/2018 г. от мл. автоконтрольор на ПТП при РУ-С. се
установява, че на 14.04.2018 г. е настъпило ПТП на автомагистрала “***“, км.***, в
посока гр.С., с лек автомобил с рег.№ ***, марка „Форд“, модел „Транзит“,
собственост от В. И. Й. от с.Х., обл.Я., който го е и управлявал.
В протокола са изброени имената на пострадалите десет
лица, между които е
това на бащата на ищцата, който е загинал.
За обстоятелствата и причините за ПТП е
посочено, че е образувано ДП № ***/2018 г. по описа на РУ-С..
Не се спори, че за автомобила е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД“Бул Инс“ АД с полица № ***, валидна
към 14.04.2018 г., видно и от справката на
Гаранционен фонд.
Не е спорно
подписването на представените от ответника Договор за цесия между от 08.05.2018
г., сключен между ищцата и „Източна консултантска компания“ АД, с който е
прехвърлено вземането й срещу застрахователя срещу цена от 60 000 лв., също
и подписването на Уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от Ж.П.К. до ЗД“БУЛ ИНС“ АД,
входирано от него на 18.07.2018 г., и подписването на Споразумение от
27.08.2018 г. между „Източна консултантска компания“ АД и ответника. Спорна е
датата на сключване на договора за цесия, доколкото след неговия текст се
съдържа отбелязване на подписването му пред двама свидетели, единият –М. А. В. с
лична карта от 07.09.2018 г. Свидетелите, според записаното, са разяснили
съдържанието на договора на цедента.
По делото е
представено Удостоверение с № *** от 11.11.2021 г. на ОД на МВР- Я. относно
издадените лични карти на М. А.В., една
от които е посочената в договора за цесия, предхождана от лична карта, издадена
на 26.11.2012 г., валидна до 26.11.2022 г., със статус „унищожена“.
Представени са и
Епикриза от 08.05.2018 г. на Неврохирургично отделение при УМБАЛ- Б. АД и Епикриза от 08.05.2018 г. на Отделение
„ФРМ“-Б., според които С. С. К. е постъпила на лечение в първото на 14.04.2018
г. и е изписана на 30.04.2018 г., а във второто-постъпила на последната дата,
като не е посочена дата на изписване. В писмо от 14.04.2021 г. от болницата до
адв.Ч. е записана дата на изписване 08.05.2018 г.
По реда на чл. 176
от ГПК ищцата заявява, че не е получавала пари от „Източна Консултантска
Компания“. За смъртта на баща ѝ е платил М. Г. - 60 000 лева по
„карта на банкомат“ и 10 000 лева на ръка, след катастрофата, в гр.Я.. С.Р.К.
е мъжът ѝ, който е изтеглил парите от банкомата. От „Източна
Консултантска Компания“ АД са представени по делото Молба от ищцата от
28.08.2018 г. с посочена банкова сметка ***, сочеща титуляр на сметката С.Р.К.;
Платежно нареждане от 19.09.2018 г. за превод на сумата от 60 000 лв. по тази
сметка с основание „плащане по договор“ и Извлечение от разплащателна сметка в
лева от 20.09.2018 г. на „Уникредит булбанк“ АД, относно извършения
вътрешнобанков превод на 19.09.2018 г.
Не е спорно
плащането от застрахователя на цесионера, извършено с Платежно нареждане от
20.09.2018 г. за сумата от 160 000 лв. по споразумението.
С Молба-претенция от 20.06.2018
г. от адвокатско дружество
„***“, представлявано от адвокат
Ч. като пълномощник на 9 от наследниците, вкл. ищцата,
адресирана до ответната компания, е съобщено настъпилото ПТП, посочена е банкова
сметка *** „***“ за
получаване на плащане по щетата.
В отговор с писмо от 09.07.2018 г. директорът на дирекция „Уреждане
на застрахователни обезщетения“
е поискал представяне на допълнителни документи по образуваната щета № ***. С Молба-претенция
от 01.08.2018
г. от адвокатско дружество
„***“ е представен препис от акт за смърт. С писмо от 15.08.2018 г. до ищцата директорът на посочената дирекция е
съобщил, че няма основание застрахователят да удовлетвори претенцията й поради
липсата на доказателства за виновността на водача на МПС.
По делото е
представено писмо от 15.10.2021 г. от ДСП-Я. до адвокат Ч. относно получаването от ищцата на помощи по реда на Закона
за семейни помощи за деца през 2018 г. ежемесечно по 135 лв. за три деца. В
производството по чл. 83 от ГПК е представена Справка актуално състояние на всички
трудови договори от НАП в уверение на това, че Ж.П.К. работи в „Сорт комерс“
ЕООД- с.Х.. където е работила и в предходни периоди през 2020 и 2021 г., а
преди това от 12.2019 г. за кратко е работила в Община „Т.“-Я. През 2018 г. е
работила от 21.08. до 12.09. при К. Г. С. в гр.С.
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е прекият иск по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно тази разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Искът е допустим. Ответникът не се е произнесъл положително по предявената
пред него претенция на ищцата за застрахователно обезщетение по щета № ***.
В случая съществуването на застрахователно
правоотношение между деликвента и застрахователя е безспорно, както и
осъществяването на ПТП с участието на застрахования автомобил, в който е
пътувал и загинал бащата на ищцата.
Не е спорно противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования автомобил, причиняването на вреди,
претърпени от ищцата в резултат от смъртта на нейния близък.
Спорно е прехвърлянето на
вземането с договора за цесия, преминаването му в патримониума на друго лице.
Съдът намира възраженията на
ищцата срещу действителността на договора за цесия за неоснователни.
По делото не се оспорва подписването на договора от ищцата. Следователно,
той има формална доказателствена сила. Съгласно чл. 180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. В случая ищцата се счита за автор на волеизявленията,
вкл. относно датата. Както приема ВКС в Решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д.
№ 1744/2017 г., т. к., ІІ т. о., не съществува спор в съдебната практика и
правна доктрина, че за разлика от официалния документ показаната в частния
автентичен документ дата, според изричната разпоредба на чл. 181, ал. 1 ГПК, аналогична на чл. 145, ал. 1 ГПК (отм.), има доказателствена сила само между страните (между които е
ищцата). Затова без значение е вписването на датата на
издаване на личната карта на свидетеля, чието волеизявление е отделен документ,
извън договора за цесия. Разминаването в датите би могло да има значение
евентуално за достоверността на удостоверените от свидетелите факти (на
разясняване на договора на цедента), относно момента на осъществяването им, но
не и за прехвърлителната сделка.
Съгласно чл. 181 ал.1 по
отношение на третите лица частните документи по правило нямат достоверна дата,
освен в изброените в хипотезата на нормата случаи. Според горецитираното
решение, това са неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят
права от някой от издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране, т.е придобили са права, само при условие, че датата на
възникването им предшества датата на документа. Други неучастващи в съставянето на документа
лица, не са "трети лица" и спрямо тях посочената в документа дата е
важима. За ответника като трето лице,
което не черпи „права“ от издателите (а има задължения), се счита за достоверна
датата, на която е издаден документът според неговия текст. Отделно от това е получил
уведомлението за цесията, входирано от него на 18.07.2018 г. Подписването на уведомлението от ищцата е
безспорен факт. Също и получаването му от дружеството. Следователно то е
уведомено по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД. Ал.4 урежда действието на
прехвърлянето спрямо третите лица и длъжника- от момента на съобщаването от
предишния кредитор, т.е. спрямо длъжника има действие от сключване на сделката.
Отделно от това, към датата на подписване на споразумението между цесионера и
застрахователя, която не е оспорена, договорът за цесия е бил налице, тъй като
е цитиран в него. Достатъчно е също така да е бил налице и към последвалата
дата на плащане по споразумението, която също е безспорна. Самата ищца признава
получаването на цената по договора за цесия, за което е представено и платежно
нареждане от 19.09.2018 г., към която дата следователно същият вече е бил
сключен.
Представените епикризи за
съпругата на починалия и майка на ищцата са неотносими към спора, тъй като от
тях не се установяват релевантни факти относно сключването от ищцата на
договора за цесия. Няма доказана по делото безспорна връзка между
здравословното състояние на майка ѝ и датата на сключването на последния.
Дори и да се касаеше за договор с
недостоверна дата, това не го прави нищожен. Писмената форма се отнася до
основните елементи на договора –волеизявленията относно насрещните престации на
съконкрахентите, а датата не е част от
тях.
Неоснователно
е и евентуалното възражение за нищожност поради нееквивалентност на
престациите.
В съдебната
практика е прието, че нееквивалентността на престациите обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. ВКС в по-актуалната си практика по
чл. 290 от ГПК въвежда по-конкретни критерии при определяне на еквивалентността
на престациите, като приема, че не всяка
нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за
нищожност, а само значителната и явна нееквивалентност, при която едната от
насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност
-Решение №
24/09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/2015 г. на ІІІ г. о. на ГК на
ВКС. В него съдът се мотивира с това, че критерии са
необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на
страните и би се накърнил принципът на свободата на договарянето, защото
еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес. Мотивира се още с това, че като критерий
в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите- в Решение № 615 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС
например е прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от
пазарната, а в Решение №119 от
22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за
В
случая не може да се обоснове нулева стойност на престацията на цесионера,
която е и приета от ищцата без възражения. Плащането е извършено по банкова
сметка на съпруга й и сумата е усвоена от семейството според признанията й по
реда на чл. 176 от ГПК. Отделно е получила и 10 000 лв. „на ръка“ от М.Г.-пълномощник
на ответното дружество по делото. Общата сума от 70 000 лв. е 2,29 пъти
по-ниска от платената по споразумението -160 000 лв., за разлика от
съотношенията в описаните в горепосочените решения на ВКС случаи (12 пъти,
съотв. 28). Следва да се отбележи, че към момента на цедиране приобретателят на
вземането го придобива с риска да получи и по-ниско по размер плащане от
застрахователя, доколкото определянето на окончателния му размер се осъществява
в процеса на договаряне. Това, че със споразумението са договорили по-висок
размер, не е обстоятелство, определящо стойността на насрещните престации към
момента на сключване на цесионния договор. Цената по него следва да се
съпостави с цената на други такива сделки за възмездно прехвърляне на вземания,
със „средната пазарна цена“ при продажба на вземанията. Несъпоставими са
„възнаграждение“ по договор за цесия и „застрахователно обезщетение“, тъй като
произхождат от различни правопораждащи факти.
Следователно, не може да се
обоснове нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Още повече
при отсъствие като страна по делото на цесионера, който не е упражнил правото
си на защита срещу направените възражения.
Същото се отнася и до
възраженията за унищожаемост.
Не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 29 ал.1 от ЗЗД. Не се установи, че ищцата е сключила
прехвърлителната сделка поради умишленото ѝ
въвеждане в заблуждение от трето за делото лице относно
последиците на договора. Обстоятелството, че
представите на ищцата за тези последици към момента на сключване
на сделката са били за пораждане на други права
и че именно с оглед на тези представи я е сключила, се опровергава от факта, че тя признава по реда
на чл. 176 от ГПК получаването на пари именно за смъртта на баща й, т.е. имала
е представа че договаря относно вземането за обезщетение. Представените от ищцовата страна доказателства не сочат, че към онзи
момент се е намирала в заблуждение. Касае се за грамотно лице, което
само е подписало пълномощното на адвоката за подаване на исковата молба. След
като е могло да разбере, че предоставя права за завеждане на дело и процесуално
представителство, имало е и капацитета да разбере правните последици на договора
на цесия. Налице е грамотност за уреждане на социални и трудови права- за
участие в правоотношения с Дирекция „Социално подпомагане“ за получаване на
социални помощи за деца, съотв. в трудови правоотношения с търговско дружество
и с общинска администрация. Дори
и да се приеме
обратното, не е доказан другият елемент от фактическия състав на измамата, а именно
заблуждението да е предизвикано умишлено, съзнателно от насрещната страна по сделката.
Неоснователно е и евентуалното
възражение за унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. По делото не се установи
сключването на сделката „поради крайна нужда”. Касае се за пълнолетно лице,
което има трудови навици, след като работи по трудов договор още от 2018 г..
Няма данни, че не е разполагало със средства за покриване на основните си нужди,
при положение, че е семейно и съпругът не е нетрудоспособен, а е притежавал
банкова сметка,по която е преведено впоследстие възнаграждението по договора за
цесия. Ищцата ежемесечно е получавала и семейни помощи за деца. Не могат да бъдат
споделени доводите, че именно ищцата е била натоварена да се грижи за майка си след
катастрофата и да поеме разходите за погребението на баща си, за които липсват
каквито и да било доказателства. При наличие на 5 пълнолетни деца на починалия
и преживяла съпруга, не следва като единствен извод този, заявен от ищцовата страна.
Освен това, както приема съдебната практика, недостигът или липсата на средства е следвало да упражнява
сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи атакуваната сделка, без
който натиск то не би я сключило при конкретните условия и клаузи. За това обстоятелство
не са ангажирани доказателства, а същото не може да се предполага. Липсва и втората
предпоставка на унищожаемостта- наличието на явно
неизгодни условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна нужда, към момента
на сключването й. Съотношението между
престациите на страните, за да е неблагоприятно за намиращата се в крайна
нужда страна, следва да сочи на явна, очевидна нееквивалентност. В случая, както се посочи, между
насрещните престации на продавача и купувача към момента на цедирането не е
установена много съществена разлика -между пазарната стойност на продаваното вземане- цената, на
която се продават други такива вземания на пазара- и продажната му цена по
договора.
След като е налице
валиден договор за цесия, вземането по него е преминало в патримониума на
цесионера.
Поради това ищцата не е материално легитимирана да търси
обезщетение от застрахователя и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход от делото
искането на ответника за разноските е основателно, но доколкото не са
представени доказателства за направени такива (не е представен договор за
правна защита), не следва да се уважава.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ж.П.К. ***, ЕГН **********,
срещу ЗД “Бул Инс“ АД- гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс
Баучер" № 87, ЕИК *********, представлявано от
изп. директори С. С.П. и К.Д.К.–да бъде осъдено
дружеството да ѝ заплати сумата от 5000 лв. - частичен иск от
200 000 лв., представляващи обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 14.04.2018 г. пътнотранспортно произшествие,
довело до смъртта на
баща ѝ П. К. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: