№ 131
гр. Ямбол, 13.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
и прокурора П. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330102744 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Ищецът не се явява. За него - адв. К., редовно упълномощен.
За ответника Прокуратурата на Р. България се явява прокурор П. Ч. от
ЯРП.
Адв. К. – Водим свид. Г. А. А., а свид. А. А. А. е в Г. на лечение.
Адв. К. – Моля да се даде ход на делото.
Прокурор Ч. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. К. – Уважаема госпожо Председател, да бъде изслушана доведената
свидетелка.
Прокурор Ч. – Уважаема госпожо Председател, не възразявам да
1
изслушаме свидетелката.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на свидетелката, както следва:
Г. А. А. – 36 г., неосъждана, дъщеря на ищеца.
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелката обеща да говори само истината.
Свид. А. – Желая да свидетелствам. 2019 г. декември месец, в средата аз
не бях тук, а бях в Г.. Сутринта рано към 6.30-7.00 часа дошли полицаи- към
4-5 коли- у нас вкъщи. Аз не бях там, а майка ми каза. Майка и татко бяха
вкъщи. Полицаите почнали да ровят. Това е към 7 часа, а майка ми се обади
на същия ден към 8 - 8 и нещо часа. Майка звънна и плаче. Не знае какво да
направи. Притеснена много и сама. Вкъщи имаше дърва и зеле- там наопаки
всичко. Ровили, търсили от-до, но не казвали какво търсят. Не казват
абсолютно нищо. Майка вдигнала захар. Тя е болна от захар. Татко вдигна
кръвно. Цялата махала се събрала. Всеки идва да гледа. Всички вече криво ни
гледат. Питат се: „Какво направи този човек?“. С белезници сутринта взели
татко. Майка не знаела къде е той. После вече майка разбира, че е в Е.. Отива
там с адвокат. Татко бил жаден и гладен. Нищо не можал да облича. Вкъщи
направили направо „миш-маш“. Ние много се притеснихме. Татко и майка
хептен. Татко много се притеснява за майка, че й става лошо, понеже майка
си е с висока захар. Татко и той е болен. Не можахме ни Нова година да
направим. Върнахме се. Майка каза: „Ние се уплашихме.Влязоха вътре рано.
Никой нищо не очаква. Не знаем за какво дойдоха“. Бидони хвърлили,
всичко, на майка зелето, дърва. Като взели татко с белезници, махалата гледа.
Почват да говорят вече за нас. Гледат накриво на татко. Той вече не може да
излиза даже. Не иска да излиза никъде.
После 1-2-3 дена ли минало и пуснали татко, но обаче да седи вкъщи и да
не излиза никъде. Той стои вкъщи. Те иначе излизат по пазари. Но няма
пазари, ни пари, ни нищо. Преди това те отиваха по пазари да продават,
иначе, след като стана това нещо, няма как. Татко е вкъщи. Искали пари 300
2
лв. ли не знам точно. Пратихме на майка, защото нямаха пари и майка и татко
оправиха, платиха. На майка пратих пари. Тез 300 лв. пак нещо за съда ли или
нещо такова, за гаранцията. Това знам. Това казвам.
След време татко вече започна да се притеснява. Някой идва и чука на
врата. Примерно идва комшията и чука на врата и той: „А, какво става? Някой
дойде“. Стряска се. Притеснява се. Майка вече с хапчета стои. А татко се
притеснява за майка-да не й стане по-лошо.
После пак са викали баща ми. След година ли? Година и нещо ли? Нещо
такова. Пак са го викали баща ми. Той отива пак притеснен и майка също.
Приготвил си е даже дрехи, защото не се знае какво ще стане.
На година се връщам веднъж да ги видя. В годината идват всички юни
или юли месец или май. Зависи кога излизат децата от училище или от
работа. След тази работа, дето стана 2019 г., беше декември средата, мина се
малко и ние научихме и се върнахме да стоим с майка и татко, да видим какво
става. После пак заминахме. Всяка година си идваме по веднъж лятото. Сега
вече съм някъде 3-4 години тук. Става 2-3 години съм тук. В момента живея с
майка. В тяхната къща живея. Имам двама братя и те са в Г.. Те се връщат
лятото. Аз не 2020 г., а по-следващата 2021 г. се върнах за постоянно в
България. Тук съм да ги наглеждам, защото те са сами и са притеснени.
Братята ми -всеки стои тук към 10-15 дена и пак заминават. Всички дойдохме
2020 г. юли. Като стана това, повече не съм заминавала. Детето ми е тук с
мен. Той е малък и не ходи на детска градина.
Баща ми притеснен се чувства още и още. Преди малко казах, че пак се
чувства притеснен. Някой като чукне или викне: „ей, комшо“, той се
притеснява и вика: „Какво става?“. В махалата всеки вика. Той все пита,
какво стана.
Не знам той дали е бил друг път съден. Това знам, това казвам.
Баща ми е с добро име сред съседите ни. Преди това не съм чувала баща
ми да има проблеми с полицията. Каквото знам, казах. В Г. бях от 2018 г.,
даже 2017 г. Не сме си идвали за празници, нито аз, нито братята ми. Само
лятото идвахме.
„Миш-маш“ значи, че „от-до“ са ровили всичко. Ни дрехи останали на
гардероб. До чехлите са ровили. Не са скъсали, не са счупили и не са
запалили. На майка дървата са съборили и зелето. Дървата бяха тъй
3
подредени /показва с ръце/ в двора и те ги съборили. Зелето имаше направено
от майка в двора с бидон. Един бидон зеле направи майка. Кисело зеле. Те са
ровили там и съборили го, да видят вътре. Съборили бидона с зелето. После
не сме яли зелето, то станало на „миш-маш“. От земята ли да взема? Зелето,
майка вика, че беше в бидон. Знам, че има зеле. Майка ми каза. Като се
върнах, беше изхвърлено. Нямаше го вече. Тя ми каза, че имало, но не съм го
виждала. Майка каза, че е приготвила зеле да стане за манджа.
Баща ми продаваше пердета на пазара. За майка и за него стигаше. Като
го освободиха, не можа да продава пердета. Татко стоеше вкъщи, защото му
казаха да не излиза никъде. Като се върнах аз, той още и още беше вкъщи.
След време лека-лека почна да излиза. Не знам точно дали не иска да излиза
или не го пускат. Забравих колко време мина. Мина се сякаш още малко
време преди да започне да излиза. Аз бях тук, като започна да излиза.
Адв. К. – Не се отказваме от свидетелката, но тя е на лечение в Г. и не
знам, как ще се случи да дойде.
Прокурор Ч. – Свидетелката е важна, защото тази свидетелка днес
пресъздава показания, казани й от другата.
Т. к. не е доведена допусната свидетелка и страната държи на разпита й,
следва да бъде дадена последна възможност за довеждането й в следващото с.
з.
Следва да бъдат призовани допуснатите свидетели на ответника на
посочените в молбата от 13.01.2023 г. адреси.
Т. к. доказателствата не са налице, съдът
Отлага и насрочва делото за 20.03.2023 г. от 11,00 часа.
На страните е съобщено.
Да се призоват свидетелите на ответника!
Да се изиска справка от ЯРП относно изисканото от нея ДП ***/2019 г.
по описа на ГПУ – Б., което следва да бъде върнато в съда до датата на
4
следващо съдебно заседание!
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,30
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
5