№ 327
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Стойчо Попов
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно
наказателно дело № 20231100602152 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С определение от 03.04.2023 година по НЧД № 1801/2023 година,
Софийски районен съд - Наказателно отделение, 121 състав по реда на чл.306,
ал.1, т.1 НПК е разгледал предложение от Софийска районна прокуратура за
групиране по отношение на Р. В. Т. на наложени му с влезли в сила съдебни
актове наказания, като е определил една група на съвкупност и е постановил
общо най-тежко наказание единадесет месеца „лишаване от свобода”, което
да се изтърпи при първоначален общ режим, като е отказал да увеличи така
определеното общо наказание на основание чл.24 НК. Със същото
определение съдът е приложил разпоредбите на чл.25, ал.2 и чл.59,ал.1 и ал.2
НК, приспадайки изтърпяната част от групираните наказания и времето на
неговото предварително задържане. Наред с това и на основание чл.68,ал.1
НК районният съд е привел в изпълнение наложено на Т. наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година, като е постановил неговото
отделно изтърпяване при първоначален общ режим.
Срещу това съдебно определение на районния съд е депозиран протест
1
от прокурор при СРП. В протеста на прокурора се претендира допуснато
неправилно приложение на материалния закон,тъй като районния съд не е
приложил разпоредбата на чл.24 НК. Иска се от въззивния съд да бъде
увеличен размера на определеното от районния съд общо, най-тежко,
наказание единадесет месеца „лишаване от свобода“ на осъдения Т., с три
месеца или с десет дни.
В съдебно заседание прокурорът при СГП, участващ във въззивното
производство не поддържа депозирания от СРП протест и предлага
определението на районен съд да бъде потвърдено като го намира за правилно
и законосъобразно.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата
коментира липсата на предпоставките за приложение на чл.24 НК, а и на
необходимостта от увеличаване размера на определеното на Р. Т. общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ с три месеца или дори десет дни.
Осъденият Р. Т. иска общото му наказание да не бъде увеличавано.
От събраните от първата инстанция и приобщени такива от въззивния
съдебен състав писмени доказателства се установява следното:
Р. Т. е бил неколкократно осъждан/общо със седем съдебни акта/, но
предмет на анализ в настоящото производство следва да бъдат наказанията,
наложени му по НОХД 223/2010г., НОХД 1294/2017г., НОХД 9981/2014г. и
НОХД 16120/2019г.,тъй като наложените по предходни три наказателни
производства наказания са били изтърпени и не влизат в отношение на
съвкупност,респ.не попадат в приложното поле на чл.68,ал.1 НК, с
посочените последни четири осъждания.
Настоящият въззивен състав се съгласява с установената от първата
съдебна инстанция хронология,касаеща горните четири отделни наказания и
изразяваща се в това,че:
По НОХД 223/2010г. по описа на РС-гр.Лом на Т. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година,чието изтърпяване е било
отложено, на основание чл.66,ал.1 НК за срок от три години.Наказанието е
било наложено с влязла в сила ,на 30.07.2011г., присъда за извършено в
периода от 12.07.2009г. до 09.08.2009г. деяние, квалифицирано като
2
престъпление по чл.195,ал.1,т.4,5 и 7 ; вр. чл.194 , ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК.
По НОХД 1294/2017г. по описа на СРС на Т. е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца. Това наказание е
наложено с влязло в сила определение на 02.03.2017г. за извършено на
10.08.2016г. деяние, квалифицирано като престъпление по чл.198,ал.1 НК.
По НОХД 9981/2014г. по описа на СРС на Т. е било наложено наказание
„пробация“ с определени пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“
и „включване в курсове за професионална квалификация“, всяка за срок от
шест месеца. Наказанието е наложено с влязля в сила ,на 08.01.2018г.,
присъда за извършено на 17.03.2013г. деяние, квалифицирано като
престъпление по чл.197,т.2 ; вр. чл.194 , ал.3 НК.
По НОХД 16120/2019г. по описа на СРС на Т. е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца. Това
наказание е наложено с влязла в сила ,на 12.08.2022г. присъда за извършено в
периода от 18.07.2012г. до 27.07.2012г. деяние, квалифицирано като
престъпление по чл.195,ал.1,т.4 и т.7;вр.чл.194,ал.1; вр.чл.20,ал.2;вр.чл.28,ал.1
НК.
Анализът на относимите фактически обстоятелства - време на
извършване на престъпните посегателства и време на влизане в сила на
съдебните актове, аргументира позицията, че са налице предпоставките за
групиране на наказанията, наложени на Т. с три от цитираните по-горе
четири съдебни акта, а именно по НОХД 1294/2017г. по описа на СРС, по
НОХД 9981/2014г. по описа на СРС и по НОХД 16120/2019г. по описа на
СРС, в какъвто смисъл е и постановеното с контролирания
първоинстанционен съдебен акт, тъй като всяко едно от инкриминираните
деяния е било осъществено преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и
да е от тях и поради това спрямо тях са налице визираните в разпоредбите на
чл.25 и чл.23 НК предпоставки. Правилно районния съд е определил и
наложил на осъдения Т. едно общо, най-тежко, измежду отделните наказания
по тези три съдебни акта, наказание „лишаване от свобода“ за срок от
единадесет месеца и в съответствие с чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС е постановил то да
бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. В съответствие с
разпоредбите на чл.25,ал.2 НК и чл.59,ал.1 и ал.2 НК районният съд е
приспаднал изтърпяната част от наказанията, наложени на Т., с
горецитираните три съдебни акта, както и времето,през което същия е бил
задържан по тези наказателни производства.
Законосъобразно районния съд е приложил и разпоредбата на чл.68,ал.1
НК, като е привел в изпълнение и наложеното на Т. по НОХД 223/2010г. по
описа на РС-гр.Лом наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години.
Радимор Т. е бил осъден по НОХД 223/2010г. по описа на РС-гр.Лом, с влязъл
в сила на 30.07.2011г. съдебен акт,като за извършено престъпление по
3
чл.195,ал.1;вр.чл.194,ал.1;вр.чл.26,ал.1 НК, му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година,чието изтърпяване било
отложено, по реда на чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от три години.
Престъплението по чл.195 ,ал.1 ;вр. чл.194,ал.1 НК, предмет на НОХД
16120/2019г. по описа на СРС, е извършено от Т. в периода от 18.07.2012г. до
27.07.2012г., в рамките на определения му изпитателен срок, като му било
наложено наказание „лишаване от свобода“, поради което правилно и
обосновано районния съд е привел в изпълнение и отложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, определено на Т. по НОХД №
223/10г. на РС-гр.Лом и е постановил неговото отделно изтърпяване при
първоначален „общ“ режим, съобразно изискванията на чл.57,ал.1,т.3
ЗИНЗС,като е съобразил и това,че не са налице предпоставките на
чл.57,ал.1,т.2,б.В ЗИНЗС,тъй като сборът от двете наказания „лишаване от
свобода“ не надвишава две години. Правилно районният съд е приложил
разпоредбата на чл.59,ал.1 и ал.2 НК, като е приспаднал времето,през което Т.
е бил задържан по това наказателно производство.
Единствената критика, която прокурорът от СРП отправя със своя
протест , спрямо оспорения първоинстанционен съдебен акт е относно
становището на районния съд,че спрямо осъдения Т. не са налице законовите
предпоставки на чл.24 НК, което го е мотивирало да остави искането на
прокурора за увеличаване на определеното на осъдения общо наказание
„лишаване от свобода“ без уважение.
Настоящият въззивен състав споделя позицията на контролирания
първоинстанционен съд за липса на предпоставките за приложение на чл.24
НК спрямо Т. , базирайки се на наличните по делото данни за голямата
темпорална отдалеченост между деянията ,формиращи групата на
съвкупност/последното осъществено през 2016г./ и настоящото съдебно
производство и отчитайки обстоятелството,че наказателната отговорност на
Т. не е била ангажирана за извършени от него , през този значителен период
от време други престъпни деяния. Включените в коментираната група на
съвкупност отделни наказания/три/ за осъществени от Т. отделни
престъпления/също три/ самостоятелно не разкриват завишена степен на
обществена опасност на осъдения,тъй като броят на престъпните деяния не
може да бъде оценен като значителен.
В съдебните производства за определяне на общо наказание решаващият
съд има възможност, а и задължение, да изследва престъпната деятелност на
осъдения, за да стигне до обосновано заключение относно размера на
необходимото общо наказание, което в най-голяма степен би способствало за
постигане целите, визирани в чл.36 НК спрямо всяко отделно осъдено лице,
като при необходимост си послужи със законовия инструмент, предвиден в
4
чл.24 НК,но единствено тогава, когато най-тежкото от отделните наказание
не е в състояние да ги постигне. В конкретния случай, както това е
констатирал и районния съд, спрямо осъдения Т. не са налице фактическите
основания, налагащи увеличаване на определеното му общо най-тежко
наказание, тъй като характера на престъпната му деятелност и
демонстрираното от него за продължителен период от време въздържане от
извършване на общественоопасна дейност сочат,че специалната превенция
спрямо него успешно може да бъде осъществена с изтърпяване на
наложеното му наказание единадесет месеца „лишаване от свобода“. Поради
това депозирания от СРП протест се явява неоснователен.
Горните обстоятелства аргументират извода на настоящия въззивен
съдебен състав,че протестираното определение на СРС е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава определение от 03.04.2023г. по НЧД 1801/2023г. по описа
на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 121 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5